Кели Маккейн
Ягодово лято (5)

Глава 5

— Добро утро! — Влязох в „Под дъгата“, залитайки под тежестта на кашоните с моркови и ябълки, които мъкнех заедно със спалния чувал.

Джим, братът на Самър, ме докара и ми предложи да внесе кашоните, но аз му благодарих и отказах. Той така зяпаше плакатите на Саф на витрината, че не ми се искаше да влезе и да си говори лично с модела. Носът й и бездруго беше стигнал тавана.

— Привет! — отговориха ми всички в хор.

Бяха се разположили върху лилавите канапета с димящи чаши чай в ръка. А на коленете на мама лежаха тефтер и химикал. Бяхме планирали да обсъдим случилото се в събота.

— Привет, миличка! О, колко мило от страна на Ани — възкликна мама, като видя кашоните плодове и зеленчуци. — Добре ли си прекарахте със Самър, миличка?

— Много добре, благодаря! — отвърнах и сложих кашоните на бара.

— Как е Джим? Още ли е така страхотен? — попита Саф, като гледаше през прозореца как ленд ровърът потегля.

Направих се, че не съм я чула.

— Искаш ли чаша чай, преди да започнем? — попита мама и стана да ми приготви.

— Не, благодаря — отвърнах. — Вече пих у Самър някакъв вид билков чай с клечки в него. Това беше най-близкото до истински чай, което имат. Имам и поръчка от Ани за още четири крема за напукани ръце. — Извадих парите от джоба си и ги сложих на масата. — Знам, че това няма да спаси салона, но все пак е нещо.

— Чудесно е, миличка — усмихна ми се мама. Изглеждаше по-спокойна от вчера.

Саф и Грейс също бяха по-бодри. А преспиването у Самър определено беше повдигнало и моя дух.

— Ами да започваме — каза мама и погледна бележника си. — Момичета, знам, че когато всичко се обърка в събота, имахме чувството, че е настъпил краят на света, но не беше.

— Е, не съвсем — намеси се Саф.

— Много от клиентките бяха доволни — продължи мама — или поне проявиха разбиране, че имаме проблем.

— Повечето, но не всички — измърмори Грейс.

— Тази Джинива беше ужасна! — намръщи се Саф.

— Ще ме оставите ли да довърша? — въздъхна мама. — Вярно е, че може да не ни препоръчат на приятелките си или дори да не ни посетят отново, но все още има много хора в града, които биха поискали да дойдат в салона. Знам, че много залагахме на събота, но благодарение на промоцията имаме резервации и през седмицата, така че нека се настроим положително и да се съсредоточим върху работата, която ни чака, и да оставим добро впечатление у клиентите си.

— Аз съм за! — вдигна ръка като при гласуване Грейс.

— Аз… ъъм… и аз съм за — смотолевих на глас, а наум си помислих „Бедният Марко! Май бях доста строга с него оня ден. Всъщност той се оказа прав — събота беше просто един ден и няма как всеки ден да е успешен. Но тогава не разбрах какво ми казва. Надявам се да успея да му се реванширам, като се видим следващия път… Може би с ягодов млечен шейк… Хм… Или с ментова целувка…“.

Като излязох от краткия си унес, установих, че и Саф подкрепя мама.

— Само така, мамо! Само така! — викаше тя.

— Радвам се, че всички сме на едно мнение — усмихна се мама. — А сега да се съсредоточим върху случилото се в събота.

— Искаш да говорим за вмирисаните маски за лице? — потръпнах аз.

— Нямаше как да предвидим, че хладилникът ще се развали — въздъхна мама. — Обадих се на техника тази сутрин и той всеки момент ще дойде.

— Това се вика бързина! — похвали я Грейс.

— Ами приложих малко от прочутия чар на момичетата от семейство Грийн — изчерви се мама — и той каза, че ще се отбие, преди да иде на следващия адрес. Приятно ми е, че чарът ми все още действа — добави тя с дяволита усмивка.

— Разваленият хладилник обърка целия ни график в събота — каза Грейс.

— Права си. — Мама хвърли око на бележника си. — Затова трябва да помислим какво можем да направим, за да сме сигурни, че следващия път някой малък проблем отново няма да обърка целия ни ден. Предлагам, когато записваме клиенти, да оставяме поне десет минути между две резервации и петнайсет — ако клиентът има цял пакет.

— А ти, мамо, трябва да се научиш да казваш не — додаде строго Саф. — Забавихме се и защото ти приемаш да правим допълнителни процедури, когато клиентките те помолят, без да са ги записали предварително.

— Знам, знам — намръщи се мама. — Но просто исках да останат доволни. Е, вече си научих урока…

— Всъщност — прекъсна я Грейс, — не бива да отхвърляме възможността да спечелим повече пари и ако е възможно, да се направи разместване в графика — например някой да отиде първо при Саф, а после при мама, трябва да го правим.

— Но ако наистина е невъзможно, ще откажа — обеща мама.

— Можем да питаме клиентите дали искат и друга услуга още когато си записват час — предложих аз. — Например: „Знаете ли, че предлагаме коламаска и оформяне на вежди? Бихте ли искали да се запишете и за друга процедура?“. Така клиентите ще имат възможност да помислят предварително дали не искат и нещо друго, преди да дойдат.

— Чудесна идея! — плесна с ръце мама. — Задължително ще го правим от сега нататък. Така, следващата ни точка е… — и тя погледна бележника си. — Маникюрът… Имам предвид анкетната карта на Ишана…

— Тя ми каза, че много го харесва! — нацупи се Саф. — Ако клиентките не ми казват дали харесват, или не харесват това, което правя, аз как да разбера? Не съм екстрасенс!

— Миличка, щом някой е решил да напише, че не си го чула, значи наистина не си.

— Чух я! Чух я да казва, че обожава цвета, който й предложих — възмути се Саф. — И всички останали бяха доволни.

Мама поклати глава.

— Не е задължително, като казват, че са доволни, наистина да са. Понякога хората са твърде вежливи, за да изкажат на глас недоволството си.

Саф се накани пак да протестира, но мама вдигна ръка.

— Добре, добре! Това може да не се отнася за конкретния случай, но не може да рискуваме и затова трябва да обръщаме внимание на всичко и да се опитаме да направим услугите, които предлагаме, още по-добри. Това се отнася за всички ни.

Саф помърмори още малко, но се съгласи да оставя клиентите сами да избират цвета на лака, който харесват, а не този, който й допада на нея.

— И аз имам да добавя нещо — каза тя след малко. — Грейс би могла да се усмихва малко повече, когато разговаря с клиентите на рецепцията. Така ги гледа, че те мислят, че са дошли на зъболекар, а не в салон за красота.

Бях напълно съгласна с тази забележка.

— Благодаря, Саф — каза мама. — Грейс, ще можеш ли да се съобразиш с това?

— Хм… — измърмори Грейс. След това улови погледа на мама и продължи. — Добре де, но не очаквайте от мен да се преструвам на жизнерадостна и да се прегръщам с хората, както прави Саф. Не съм такава.

— Но аз не съм фалшиво жизнерадостна, а съм просто един щастлив човек! — възнегодува Саф. — Трябва и ти да опиташ!

— Никой не те кара да бъдеш такава, каквато не си — обърна се мама към Грейс. — Но една усмивка няма да е излишна.

— Разбрах! — намръщи се Грейс и след това саркастично изобрази една сладникава усмивка. — О, и аз имам забележка. Трябва да сме много внимателни, когато записваме часове, за да не запишем двама души за един и същ час — и изгледа втренчено Саф.

Саф й се изплези и каза, че не било кой знае какво, но знам, че беше много притеснена, когато й казахме, че е объркала часовете при записването. Бях сигурна, че никога няма да направи тази грешка отново.

Мама погледна бележника си.

— Ами това е всичко, май… — каза тя с облекчение.

В този момент един пикап паркира отпред.

— А, ето го и хладилният техник — зарадва се мама.

Щом техникът се настани под хладилника и само краката му останаха да стърчат навън, ние отново заговорихме за салона.

— С Грейс прегледахме сметките — започна мама — и резултатите не са добри, за съжаление.

Грейс наизвади разни листове, подреди ги и започна:

— С това, което припечелихме в събота, и с приходите от клиентите, които са си записали часове, би трябвало да успеем да купим материалите и продуктите, които са ни необходими за следващите две седмици, но не можем да харчим пари за каквото и да било друго. Съжалявам, но край с новите продукти, Аби…

Саф и аз бяхме шокирани.

— Две седмици? — повтори Саф.

Грейс се намръщи.

— Не съм сигурна колко точно. Зависи как ще се развият нещата. Но ако искаме салонът да се развива, трябва да утроим клиентите, които имаме за седмица, и е добре да го направим, преди да сме свършили парите напълно.

На думи изглеждаше просто, но ми се струваше напълно невъзможно.

— В такъв случай ще ни е нужна нова идея за развитие на салона — казах аз.

Но никой не се сещаше за нищо.

— Трябва сериозно да помислим — каза Грейс.

— И да си създадем постоянни клиенти, като предлагаме много добри услуги — добави мама.

Междувременно хладилният техник се появи изпод хладилната витрина и каза една цифра за поправката, която накара мама да подскочи като ударена от електрически ток.

— Значи тази покупка не е била много на сметка — измърморих аз, чувствайки се излъгана. Толкова бях доволна, когато платих за хладилната витрина само няколко стотачки.

— Боя се, че не можем да си позволим този ремонт — каза мама. — Бихте ли могли да намалите цената?

— Бих помогнал с радост. Виждам, че сега започвате бизнеса — каза техникът. — Устройва ли ви цена на ремонта само за стойността на резервните части? Тогава ще струва триста и петдесет.

Мама поклати тъжно глава.

— Много щедро от ваша страна, но нямаме толкова пари. Предполагам, че ще трябва да изхвърлим витрината.

— Съжалявам, но това е, което мога да направя — каза техникът.

— Не, аз съжалявам, само ви загубих времето — въздъхна мама.

Техникът си тръгна и ние проследихме с поглед отдалечаващия се пикап.

— Съжалявам момичета — погледна ни мама, — но изглежда, ще продължите да тичате нагоре-надолу между апартамента и салона.

— Не се безпокой, така ще изгаряме калории и ще можем да ядем повече понички — казах аз, опитвайки се да я разсмея, но мама дори не се усмихна.

В този момент пощаджията се зададе по улицата и ни махна, че има пратка за нас.

— Аз ще я взема — казах и изтичах към вратата. — Дано да са пратили етикетите, които поръчахме.

Но не бяха. Старите ни съседи в Лондон, Роджър и Лора, бяха препратили пощата ни. Беше ми странно да си представя писмата, пръснати по викторианските черно-бели плочки в преддверието на къщата ни в Илинг. Сега то ми се струваше огромно. Целият ни сегашен апартамент можеше да се събере в него. Когато като малки карахме колелата си в преддверието, то не ми се струваше огромно, а просто нормално.

Кой ли живее в къщата ни сега? Който и да е, изглежда, предава пощата ни на Роджър и Лора. А дали някой спи в стаята ми? Дали са пребоядисали лилавите ми стени със сребърни звезди? Избутах всички тези въпроси от главата си. Това беше минало. И както мама казва, трябва да гледаме напред, а не назад, но е трудно, когато бъдещето е толкова несигурно. И когато не знам къде е татко и дали е добре…

Започнах да преглеждам пликовете, докато се връщах при мама и сестрите ми. Повечето бяха каталози за дрехи и оферти за спа, които вече не бяха по джоба ни.

И тогава видях, че още нещо се е върнало от миналото ни, за да тормози Саф.

Едно от писмата беше от Академията за изкуства, където тя се беше записала на курс по пеене, преди животът ни да рухне. Но Академията е в Лондон, курсът струва цяло състояние и няма начин Саф да ходи на курс сега. Опитах се да пъхна плика между останалите, за да не й напомня какво изпуска. Но беше късно. Саф вече се беше надвесила над рамото ми.

— За мен е! — извика тя, като видя името си, и грабна плика от ръцете ми. — О, това е от Артс Ед. — Лицето й помръкна.

Мама и Грейс застанаха нащрек.

Саф отвори плика и всички затаихме дъх. Вътре беше бюлетинът на Академията с информация за курсовете и подробности за вечерни забави за студентите. Саф въздъхна и започна да го прелиства. Изглеждаше почти толкова разстроена, колкото когато разбра за бъркотията със записаните часове.

— О, миличка, толкова съжалявам… — понечи да я прегърне мама.

— Ужасно е, че… — започнах аз.

— Оставете ме… — промълви Саф. И изведнъж изкрещя — Дааа!

Всички подскочихме от изненада.

— Вижте, има обява за прослушване за нов телевизионен сериал! „Търсим отворено 16 — 18-годишно момиче за главна роля!“ — прочете тя.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но ти нямаш абсолютно никакъв актьорски опит — завъртя очи Грейс.

Ние с мама се спогледахме. Грейс беше права. Но Саф не беше от хората, дето ще оставят такава дреболия да им попречи.

— Това е точно за мен! — заяви тя. — Това е моят паспорт към славата и богатството и никога повече няма да се тревожим за пари!

— Саф, няма голям шанс да те вземат, не мислиш ли? — не отстъпваше Грейс.

— А ти какво правиш, за да помогнеш? — скастри я Саф в отговор. Тя притисна писмото до гърдите си. — Това може да разреши проблемите ни. Тук пише да позвъним и да се запишем за прослушването в петък — и сестра ми се обърна и вдигна слушалката на телефона.

Грейс понечи да я спре, но мама я хвана за ръката.

— Остави я да се запише, щом й харесва.

Грейс изсумтя.

— Добре че не всички предлагаме налудничави схеми за спасяването на салона. Саф не може да прави разлика между реалност и фантазия, мамо.

И двете ме погледнаха, но аз само свих рамене. Знаех какво ги тревожи. В този момент се сетих, че една от клиентките ни има записан час и ще дойде всеки момент. Трябваше да приберем бързо чашите и да приготвим кабините за масаж, така че засега оставихме настрана разговорите за прослушването.

Мама и Саф бяха заети с масажи и маникюр почти през целия ден. Около дванайсет и половина и двете решиха да починат за малко и ние с Грейс се качихме до апартамента да приготвим обяд. Приготвихме доматена супа, въпреки че навън беше почти един милион градуса. Много обичахме супата, когато бяхме малки, а аз все още я обичам, защото ми напомня как трите седяхме около масата с възглавници на столовете, за да стигаме до чиниите си. Спомних си и как правехме лодки от хляб и плаващи острови от настърган кашкавал, докато бърках супата в тенджерата и се опитвах да подхвана разговор с Грейс за нейните приятели. Исках да разбера защо не излиза с тях, но щом попитах, тя се затвори като мида, така че и аз трябваше да млъкна.

Саф първа се качи при нас и не спря да говори за кастинга. Няколко минути по-късно дойде и мама и донесе лоши новини.

— Съжалявам, мила — обърна се тя към Саф, — но не можем да си позволим цената на билета в момента. Обадих се да проверя колко струва пътуването до Лондон и тъй като ти ще пътуваш в пикови часове, билетът е над сто лири, а ще ти трябват и пари за метро.

Притесних се, че Саф ще се срине при тази новина, но вместо това тя каза весело:

— О, знам за това. Не се безпокой, мамо, има оферта за осем лири отиване и връщане с автобус. Видях обявата на дъската в Сомърфийлд. Отивам да си направя резервация сега. Пътуването отнема шест часа, но съм записана за кастинга от 4 до 5 следобед, така че няма проблем. Ще пренощувам у Сабина и ще се върна със сутрешния автобус.

— Но ти имаш клиенти и… — започна мама.

— Не е нещо, което ти не можеш да поемеш — прекъсна я бързо Саф. — Проверих в дневника и видях, че има само два маникюра и един педикюр през тези дни. Имаше само една клиентка, при която се получаваше застъпване, но аз й се обадих и тя ще дойде половин час по-рано, така че ти ще можеш да й направиш педикюра.

Мама се втрещи. Саф беше предвидила всичко и я беше оставила без друга възможност, освен да каже да.

Когато Саф започна да се чуди какво да облече за прослушването, изведнъж се сетих, че това е шансът ми да видя татко.

Имах чувството, че мозъкът ми ще експлодира само при мисълта как ще реагират мама и сестрите ми, когато го предложа. И ако мама се разстроеше много, нищо не можех да направя, но от друга страна, тя никога няма да ме пусне да ида в Лондон сама. Затова пътуването на Саф беше единственият ми шанс да го направя. И когато тя каза, че отива да си запази място в автобуса, с изненада чух гласа си:

— Запази едно и за мен.

После се стегнах и добавих:

— Искам да ида в Лондон и да видя татко.

Все едно дръпнах предпазителя на ръчна граната. Настъпи абсолютна тишина, а на мен ми се прииска да се скрия под масата с ръце на ушите.

След това бомбата избухна и всички заговориха едновременно — по-скоро ми викаха. Саф и Грейс искаха да знаят защо искам да го видя, а мама казваше, че още е рано и трябва да мине повече време, а накрая завърши:

— Така или иначе, нямаме телефонния му номер. Ако се обади отново, което той не се потруди да направи толкова време…

— Имаме го — казах тихичко аз, — записах го, когато се обади.

— Така ли? — вдигна вежди мама, а после въздъхна. — Не съм против да видиш баща си, миличка, но ми се струва, че не трябва да си сама.

— Имам право да видя баща си, не можете да ме спрете! — викнах аз.

Леле! Откъде се взе тази ярост у мен?

— Не се опитвам да те спра — погледна ме изпитателно мама. — Притеснявам се, че като го видиш, у теб може да се събудят чувства, с които ще ти е трудно да се справиш сама. Не искам да останеш без помощ. Бих дошла с теб, но имаме записани часове за тези два дни и точно сега не можем да си позволим да ги отлагаме. — Мама ме гледаше настойчиво, очите й излъчваха молба да я разбера.

Усмихнах й се, за да покажа, че я разбирам, но не промених решението си.

— Грейс… — започнах аз.

— Без мен! — отсече сестра ми. — Няма да дойда с теб. Не искам да виждам този човек никога повече!

— Може би ако дойда с теб на кастинга, после бихме могли заедно да отидем… — погледнах с молба Саф.

— Аз също не искам да го виждам! — тросна ми се тя. — Както ви казах, ще остана да спя у Сабина.

Грейс погледна Саф одобрително.

Е, добре, поне се обединиха, макар и срещу мен. Поех си дълбоко въздух.

— Знам, че изглежда, че сякаш ви предавам, като искам да видя татко. Аз също съм ядосана и наранена, че той не ни се обажда. Но истината е, че много ми липсва. Постоянно мисля за него. Чудя се къде живее, какво прави по цял ден и защо не ни се обажда. Непрекъснато е в главата ми. Ако го видя, мога да се разбера с него и тогава може би всички тези мисли и въпроси ще спрат да кръжат из главата ми и да ме карат да се чувствам като на въртележка, която се върти твърде бързо.

Всички се втренчиха в мен.

— Не знаех, че случилото се те е засегнало толкова дълбоко — каза мама тихо.

Имаше вид на човек, който всеки момент ще се разплаче.

— Мамо, моля те, пусни ме да ида! Обещавам, че ще се справя!

Мислех, че мама отново ще каже не, но тогава се намеси Саф.

— Ще вземем по един телефон и ако Аби отиде у татко и ако е разстроена до истерия, аз веднага ще отида при нея и ще я взема у Сабина. Така че няма да остане сама.

Усмихнах се с благодарност на сестра си. А и мама май започваше да се съгласява.

— Но ти няма да излезеш от прослушването до около пет часа, нали, мила? — погледна тя към Саф.

— Бих могла първо да се видя с Ем и Зо в Кенсингтън — предложих бързо, преди мама да се е разколебала. — Може да отида при татко за вечеря и тогава, ако е нужно, Саф ще може да дойде.

— Ще трябва първо да говорим с него — намръщи се мама.

— Ами да, той може дори и да не е там — намеси се начумерено Грейс. — Вероятно е бил прекалено зает, за да ни се обади.

Не обърнах внимание на думите й и хукнах към салона да се обадя на татко, преди мама да промени решението си. Грабнах бележката от дневника за резервациите и набрах номера. И едва след като отсреща татко вдигна, сърцето ми се разтуптя.

— Здрасти, татко, аз съм! Искам да кажа, Аби — казах аз.

— О! Здрасти, мила — каза той изненадано. — Как си?

Но аз бях прекалено притеснена, за да си бъбря общи приказки, затова направо изстрелях:

— Идвам да те видя в петък за вечеря и ще остана до събота сутринта, така че ми трябва адресът ти, става ли?

Мислех си, че ще е на седмото небе от радост, но вместо това той измънка притеснено:

— О, така ли, добре, е…

Прониза ме болка в корема и почти бях готова да кажа: „Забрави, няма да си правя труда“, но не го направих. Вместо това преглътнах разочарованието си и си казах, че го правя за себе си, за да подредя главата си, а не заради него. С монотонен глас татко ми продиктува адреса си. След това ми се стори, че ще каже, че трябва да затваря, затова побързах да го направя първа. Сложих слушалката на телефона, а сърцето ми все още блъскаше, като че бях изкачила висока планина тичешком. Беше ужасно! Той не приличаше на татко.

После се наложи да преглътна обидата, да се стегна и да се обадя на Ем. Когато й казах, че идвам, тя направо пощуря, разкрещя се и каза, че ще позвъни веднага на Зо и искаше още на минутата да започнем да си говорим надълго и нашироко. Но аз само си уговорих среща на „Кенсингтън Хай стрийт“ и после се извиних и затворих. Не можех да се правя на щастлива.

Мама, Саф и Грейс дойдоха долу и аз им казах какво съм се уговорила с татко. Мама взе листчето от ръката ми, погледна адреса и лицето й се сгърчи, все едно беше хапнала лимон.

— Не можеш да се разхождаш из този район сама — измърмори тя. — Вземи мобилния ми и се обади на баща си да те посрещне на спирката на автобуса.

— Какво каза татко? — попита Саф.

— Ами зарадва се — казах, като се стараех да звуча безгрижно.

— Само това ли? — изръмжа Грейс.

— Е, не си спомням точните му думи!

Чиста лъжа. Тревожех се, че ако мама разбере, че татко не се зарадва, няма да ме пусне да ида. А аз трябваше да го видя! Трябваше да го направя за своето собствено спокойствие.

Саф се обади да резервира местата за автобуса, а мама все още не изглеждаше много убедена, но когато сестра ми затвори телефона, тя каза:

— Е, работата е свършена вече. Никакви караници повече! — и погледна Грейс. — Трябва да се подкрепяме и да се помъчим да спасим салона.

— Добре — съгласи се Грейс. После въздъхна тежко и продължи: — Саф, сигурна съм, че ще получиш ролята и ще станеш известна актриса магически от днес за утре, без каквото и да е обучение или подготовка. Аби, сигурна съм, че татко ще има някакво абсолютно разумно извинение, че не ни се обажда, и че вие двамата ще прекарате една чудесна вечер.

Разбира се, Грейс не вярваше в нито една своя дума, но поне се опитваше да ни разсмее. Саф, вярна на себе си, повярва на всяка нейна дума.

— О, благодаря ти, Грейс! Знам, че вярваш в мен! — Извика тя. — Елате, групова прегръдка!

И всички се прегърнахме силно, независимо от различията си. Знаехме, че мама е права, и че „Под дъгата“ оцеля след провала в събота, но сега трябваше да съберем цялата си сила, за да успеем.