Кели Маккейн
Ягодово лято (10)

Глава 10

Към 8 часа на другата сутрин татко се появи и веднага след като Грейс влезе в кухнята, той се опита да я заговори. Но сестра ми се държеше така, сякаш той не съществува. Тя направи чай за себе си и Саф и отново изчезна в стаята си.

Двете с мама (а след малко и Саф) седнахме край кухненската маса и се опитвахме да водим разговор с татко. В следващия един час трите се редувахме да му правим компания. Но щом стана девет часа, мама не се стърпя и каза:

— Ще си изпуснеш автобуса, ако не тръгнеш скоро.

След още двайсет минути тя недвусмислено му показа, че не е добре дошъл да остане още един ден, и двете със Саф слязоха в „Под дъгата“, за да видят от кои лакове трябва да поръчаме още.

Тогава татко отиде да каже на Грейс, че трябва да тръгва, но тя пак не излезе.

— Това не означава, че се предавам! — извика той през вратата и ме изгледа толкова тъжно, че аз се пресегнах и го прегърнах.

— Ще й мине — успокоих го аз, въпреки че не бях сигурна дали това някога ще стане.

— Тръгвай, че ще изпуснеш автобуса — побутнах го и двамата заслизахме по стълбите.

Татко влезе в „Под дъгата“, за да се сбогува с мама и Саф. Заварихме ги в кухничката, загледани в крана. От едната страна пръскаше малко вода.

— Знаех си! Все така става! — изпъшка мама. — Имаме теч точно когато не можем да си позволим водопроводчик.

— Това е само шайбата. — Татко запретна ръкави и посегна към кранчето. Врътна го и ние изпищяхме, защото целият кран падна и водата зашуртя на всички страни, удари тавана и ни намокри.

— Спри я! — извика мама.

— Не мога! — кресна татко.

Само за секунди копринената блуза на мама стана вир-вода, косата й залепна за главата, а гримът й се разтече по лицето. Двете със Саф не изглеждахме по-добре.

Аз грабнах една кърпа за чинии, а Саф ми помогна да запуша с нея крана, така че водата течеше поне в мивката, а не пръскаше по стените и тавана.

— Голям идиот си, Ал! — кресна мама. — Отивам да повикам Лиъм! — врътна се тя и мина покрай него, без изобщо да го погледне.

— Ами… аз трябва да тръгвам — промърмори татко.

Стана ми още по-мъчно за него.

— Ще се видим скоро — казах аз. — В Лондон.

Той прегърна двете ни със Саф, но ние не можахме да отвърнем на прегръдката му, защото трябваше да затискаме крана.

Минута по-късно Лиъм влетя през вратата с инструменти в ръка.

— Не знам защо Ким те повика — измърмори татко. — Аз погледнах. Това е работа за водопроводчик.

— Вън! — кресна мама иззад рецепцията.

— Ами довиждане тогава — каза татко и камбанката над вратата издрънча след него.

Две минути по-късно Лиъм спря водата, постави нова гумичка и завинти кранчето. После се обърна и подаде ключовете от буса си на мама.

— Нужен ти е почивен ден! — каза й той.

Тя го погледна изненадано, а после лицето й се озари.

— Леле, това е фантастично! Благодаря, Лиъм! Не искаш ли да дойдеш и ти?

— Много бих искал, но съм затънал до гуша с бумащини — отвърна той. — А ти… ти просто… се давиш.

Мама погледна мокрите си дрехи и му се усмихна.

— О, Лиъм, какво щяхме да правим без теб? — възкликна тя.

— Всички щяхте да сте изгубени и самотни — въздъхна театрално той и направи тъжна физиономия.

Лиъм се шегуваше, но в думите му имаше много истина. Толкова съм щастлива, че мама си намери добър приятел.

Знам, че и аз щях да съм изгубена без Самър и Бен (и без Марко също — е, надявах се, че все още сме приятели, макар той да не отговори на съобщението ми как е минал концертът). Саф и Емили бяха като сиамски близнаци и може би след нашия разговор Грейс ще събере кураж да излезе с Мейзи и Арън.

След като двете със Саф се подсушихме, а мама се преоблече и оправи косата и грима си (междувременно успяхме да убедим Грейс, че татко наистина си замина, така че и тя излезе от стаята си) всички се настанихме във вана на Лиъм и отидохме на същия плаж, на който той ни заведе, когато пристигнахме тук. Сега имаше много повече хора, тъй като беше неделя, а и беше в разгара на ваканцията, но ние успяхме да намерим място и да сложим хавлиите си на пясъка. По пътя бяхме спрели да си купим пресни ягоди, местно производство, и сега Саф ги извади.

Грейс взе една ягода и вдиша божествения й аромат.

— Ммм… кажете, ягодите не миришат ли на лято? — каза тя.

Това ме накара да се замисля.

— Знаете ли, това е чудесна идея! Ще създадем сезонна серия за лондонските бутици, а може да я продаваме и в „Под дъгата“ — казах аз. — Разбирате ли!? Ще предложим на пазара нещо, което е характерно само за това място и време и така ще сме различни от другите.

— Нещо като да бутилираме лятото? — попита мама.

— Да — кимнах аз.

— Да закараме Девън в Лондон? — погледна ме и Саф.

— Точно така! Можем да включим и хидратиращия крем „Ягодово лято“ — и си взех още една ягода от кутията. — Това е ароматът на лятото.

— Да, а и разполагаме с достатъчно ягодов екстракт и масло от ягодови семена, които ни останаха от последната партида. Така хем ще използваме качествени съставки, хем ще намалим разходите — каза мама.

— Може да ги използваме и за подаръците за магазините, които направят поръчки — продължих мисълта на мама. — А сещате ли се за още нещо, което е лятно и е типично за Девън?

— Пикниците? — примигна насреща ми Саф.

— Добре, но те могат да се направят навсякъде — усмихнах й се аз.

— Девънски чай със сметана — предложи мама.

— Добра идея, но ми писна от сметана — потръпнах аз, като се сетих за катастрофата с ягодово-сметановата маска за лице.

— Нищо друго не мога да се сетя! — възкликна патетично Саф. — Какво е типично за Девън и за лятото? Крави?

Грейс въздъхна тежко и завъртя очи.

— Все си мислите, че сте много изобретателни, но така сте си вирнали носовете, че не забелязвате това, което е пред очите ви… или в случая под дупетата ви!

— Кое, хавлията ми ли? — изненада се Саф и сбърчи чело.

— Плажът, тъпчо! — викнах аз. — Страхотна си, Грейс!

Мозъкът ми заработи на бързи обороти. Плажът се простираше около нас и това беше вдъхновението, което ми трябваше.

Предложих да направим скраб за крака от мидени черупки и пемза.

— Можем да включим и скраба за тяло от морска сол, лайм и джинджифил — предложи Грейс. — Имаме много морска сол, така че няма да е скъпо да го приготвим. Лесно се прави и изглежда страхотно в тумбестите бурканчета.

— Чудесна идея! А за снимките можем да го сложим в чаша за прясно изцеден сок с резенчета лайм отгоре, за да покажем колко е свеж.

— Нека да включим и маската за тяло от водорасли — намеси се мама. — Така клиентите ще могат да си направят у дома цялостна процедура — от глава до пети. Имаме много водорасли на прах, ще ни трябват само още малко от основните съставки.

— Добро предложение — съгласи се Грейс.

— Още утре ще поръчам и доставката ще е тук във вторник. — Изведнъж ме осени една мисъл: — А не мислите ли, че хидратиращия лосион „Ягодово лято“ също е подходящ за серията?

— Чудесен е за след плажа — кимна мама.

— Браво, Аби! Маслото от ягодови семена е силен антиоксидант и е подходящо за възстановяване на суха и увредена кожа — похвали ме Грейс.

— А ягодовият екстракт намалява зачервяването и свива порите на кожата — добави Саф.

Погледнах изненадано сестрите си, те също се спогледаха и се засмяха.

— Все пак те чуваме какво говориш — каза Грейс.

— Не за друго, а защото нямаме избор. Ти не спираш да повтаряш едни и същи неща — подкачи ме Саф.

— Не мога да повярвам! — възкликнах аз, а Грейс ми се изплези. Радвам се, че тя отново се смее. — Добре! Готови сме със серията. Остава само да я направим. И ако някой пита, ще обясня, че в Девън е традиция да се ядат ягоди на плажа!

После решихме, че серията ще бъде напълно завършена, ако включим и мляко за тяло. Не можахме да се сетим за друг продукт, с който разполагаме, и който би бил подходящ за серията, затова решихме да се опитаме да измислим някой напълно нов.

И… зациклихме.

— Такаааа… дотук имаме мидени черупки, пемза, морска сол и водорасли — казах аз. — Когато мислите за плажа, какво друго ви идва на ум?

— Спасители! — замечтано отвърна Саф.

— Типично! Но не знам как можем да ги бутилираме — засмя се Грейс.

— Сещам се за красивите залези — каза мама. — Когато с татко ви бяхме в Мистик… — и тя ни разказа как се качили на корабче, пили коктейли, яли гигантски скариди и наблюдавали как слънцето залязва над плажа. За пръв път след случилото се мама ни разказваше спомени, свързани с татко.

Докато тя говореше, мозъкът ми бръмчеше и изведнъж ми светна.

— Какво ще кажете за лосион за тяло „Залез“? — предложих аз. — Бихме могли да го направим в два цвята — червено и оранжево, които нежно се преливат един в друг в ниски бурканчета. Представям си го и с два аромата — канела и портокал.

— Звучи страхотно! — възкликна Грейс.

— Аби, ти си гений! — прегърна ме мама.

Най-накрая избрахме пет продукта за новата ни серия — хидратиращ крем „Ягодово лято“, скраб за пети „Морски бряг“, скраб за тяло от лайм, джинджифил и морска сол „Океански бриз“, маска за тяло от морски водорасли и лосион за тяло „Огнен залез“.

— Ще ни трябва име за цялата серия — рече замислено мама и разбира се, всички устремиха погледи към мен.

Най-неочаквано идеята ми дойде веднага.

— Много лесно! — казах аз. — Серията ще се казва „Красавицата и морето“.

— Жестоко! — изписка Саф, а мама и Грейс се съгласиха.

След това, доволни от свършеното, влязохме във водата да поплуваме. Дори Саф дойде с нас. Гримът ни се разтече (отново), а косите ни заприличаха на нищо от морската сол, но на никого не му пукаше.

Е, на мен ми запука малко (добре де, много), когато се върнахме в „Под дъгата“ и заварихме Марко там.

Слязохме от вана, бъбрейки за лондонското начинание (приличахме на група деца по време на Хелоуин) и аз буквално се спънах в него.

Може да не ви се вярва, но точно така стана. Вървях заднешком и разправях на Саф как можем да фотографираме хидратиращия крем „Ягодово лято“ в сламена кошничка с истински ягоди, точно както ги бяха изложили на сергията на пътя, а Марко беше седнал на стъпалата на „Под дъгата“ с протегнати крака и аз паднах право върху него.

Излагателство!

И двамата скочихме притеснени и аз задърдорих, че той е заплаха за здравето и безопасността на гражданите, като седи така по стъпалата на салоните на хората.

— Всъщност какво правиш тук? — успях да се спра накрая и да попитам.

— Ами нищо… — промърмори той. — Случайно минавах оттук и реших да видя дали сте в салона. После седнах за минутка, защото бях… нали знаеш… ами стана ми горещо… — и млъкна притеснено.

— Аз… — започнах, но в този момент се намеси Саф и му се сопна:

— Тя няма какво да ти каже! Благодаря ти за посещението!

Слаба богу, че мама и Грейс видяха отчаяната ми физиономия и я дръпнаха нагоре по стълбите.

Като останахме сами, Марко ми се усмихна, а аз се опитах да пооправя моята солена клоунска прическа, без той да забележи.

— Значи се върна… — промърмори той.

Аз се огледах и се престорих на изненадана.

— Аха, така мисля! — опитвах се да съм забавна.

Марко ме погледна объркано.

— Извинявай! Опитах се да съм забавна, но май не се получи… Вчера се върнах. Как мина концертът? Мислех за теб през цялото време… Съжалявам, че…

— Няма значение — прекъсна ме Марко.

Замълчах. Какво означаваше това? Приличаше на…

Но на Марко, изглежда, не му се говореше. Поне не и с мен.

— Ами… хм… чао, тогава — казах студено аз.

— Ами добре, чао!

Докато го гледах да върви надолу по улицата, мама се появи зад мен.

— Какво стана? — попита тя.

— Не знам — отговорих тъжно.

 

 

Понеделник сутринта нямахме записани клиенти, затова се развихрихме в кухнята да направим мостри от новия скраб за крака и лосиона за тяло. От време на време разбърквахме или добавяхме по нещо, за да постигнем перфектната рецепта. Бяхме сложили бележка на вратата на „Под дъгата“ да позвънят на звънеца на апартамента, ако искат да си направят резервация. Няколко пъти слизах до салона да проверя за нови съобщения на телефона, но за съжаление, нямаше.

Поне правенето на мостри вървеше добре. За лосиона за тяло „Огнен залез“ доста си поиграхме с какаовото масло и маслата от ший и гроздови семки, докато направим сместа достатъчно мека, за да се разбива добре, но достатъчно твърда, за да стои красиво в бурканчето и да не се разтича, дори ако го обърнеш надолу.

Докато работехме, Саф изведнъж се отпусна и започна да разказва на мама и Грейс колко ужасно е минало прослушването (досега не беше споделяла никакви подробности).

— Изобщо не мога да си представя как ще стана известна, след като не притежавам никакъв удивителен талант — завърши тъжно тя.

— Имаш талант за козметичка — отбеляза мама.

— Не, искам да кажа истински талант — сопна й се Саф, — нещо, което ще ме направи телевизионна звезда.

Мама вдигна вежди гневно, но успя да се въздържи и каза само:

— Сама трябва да го откриеш.

Саф погледна към нас с Грейс. Мисля, че се надяваше да кажем „Разбира се, че ще станеш известна“, но никоя от нас и дума не обели. Саф притихна и обичайното й бодро настроение изчезна някъде.

— Ще излизаш ли с Мейзи и Арън по-късно? — попитах Грейс, за да сменя темата.

Беше се обадила на Мейзи снощи и се бяха разбрали да се поразходят из парка днес следобед.

— Може и да ида — отвърна сестра ми. — Но нека първо да свършим работата.

След малко Грейс слезе до салона да вземе каталога за опаковките на продуктите. Едва изчакахме вратата да хлопне зад гърба й и викнахме в един глас:

— Ура!

— Май Грейс започва да преодолява страховете си — рече с надежда в гласа мама.

Щом Грейс се върна с каталога, разгледахме различни опаковки за лосиона. Накрая се спряхме на едно прекрасно червено бурканче с напомнящ на залез етикет. Открихме и точната формула на лосиона — консистенцията му беше мека и пухкава, без да се разлива, а зад основния аромат на портокал се прокрадваше нежната топлина на канелата.

Следващият продукт в програмата беше скрабът за пети. Трябваше да намерим точното съотношение между пемза и седеф, за да не се окажат клиентите ни със стъпала, изстъргани до кокал. И трите се настанихме с побутване и кискане на ръба на ваната, за да опитаме различните комбинации, които бяхме приготвили. Тествахме една след друга, а след това измивахме стъпалата си с ръчния душ. След доста мокрене, спорове и шеги изборът беше направен.

Беше ред на рекламната брошура. Слязохме в салона, за да пийнем по един прясно изцеден сок.

— Ще направя сок от боровинки за всички — каза мама. — Добре е за мозъка, а и освен това трябва да ги използваме, преди да се развалят.

Решихме да направим обикновена брошурка от две страници. Запрелиствахме списанията на малката масичка за идеи за стила и шрифта. Отбелязвах си страниците, които исках да покажа на Бен, който щеше да подготви брошурата на компютъра си.

След това се заехме с черновата на текста за представянето на серията „Красавицата и морето“. Ето какво се получи след много драскане и спорове: „Пясък, огряван от лъчите на лятното слънце, солен морски бриз, сочни ягоди и магическите цветове на залеза… Това е вашият перфектен комплект козметика за лятото — приготвен ръчно и с много любов в Девън“.

Саф прочете написаното с хрипкав глас като в рекламите на „Марк и Спенсър“ и накрая добави:

— Това не е просто красота, а красота от „Под дъгата“!

— Саф, май това е твоят талант — актьор дубльор! — възкликнах аз.

— В никакъв случай! — отряза ме Саф. — Искам не просто да ме чуват, но и да ме виждат!

Беше дошло време мама и Саф да се заемат с клиентките.

— А ти трябва да тръгваш — обърнах се към Грейс. — Мейзи каза един часа, нали? Аз ще остана на рецепцията следобед, така че няма защо да бързаш да се връщаш.

Всички се правехме, че излизането на Грейс не е нищо особено, но в същото време й изпращахме телепатични команди „Излез с приятелите си!“.

За момент тя сякаш щеше да го направи, но когато стигна до вратата, се обърна и каза:

— Днес май ще пропусна. Не ми се излиза. По-добре да поработя върху проекта по математика или пък да си взема гореща вана.

— Гореща вана! — извика Саф. — Ти луда ли си? Навън е около един милион градуса! А и никак не ми изглеждаш болна.

— Грейс… — започнах аз.

— Виж, остави ме на мира! Просто днес не ми се излиза, разбра ли? — сопна ми се тя. — Друг път може би — и изтърча към апартамента.

Мама въздъхна.

— Надявах се, че ще излезе… Особено след като ти говори с нея — погледна ме тя.

— Сигурна съм, че иска да го направи — казах аз. — Но й е нужна малко повече увереност.

— Хм! — промърмори Саф.

Двете с мама я погледнахме, но тя не каза нищо повече и аз така и не разбрах какво означава това „Хм!“.

 

 

Вторникът ни посрещна с много слънце и синьо небе. Докъм 11 часа останах в „Под дъгата“, а после свалих розовата си престилка и отидох да се видя с Бен в кафенето. Мама ми даде малко дребни да го почерпя с млечен шейк като благодарност за помощта с брошурата.

Настанихме се в едно сепаре с лаптопа на Бен пред нас, списанията, които бях донесла, и с по един бананов млечен шейк. Отначало седяхме един срещу друг, но после се преместих до него, защото трябваше да му показвам на екрана какво къде да нагласи.

— Как мина концертът на Марко? — попитах между другото, докато работехме.

— Страхотно! Направо невероятно! Тълпата полудя по „Шемет“, посещенията на страницата им се увеличиха, имат и видео в ютюб, а освен това из туитър се върти линк към техните демо изпълнения.

— Чудесно! — зарадвах се аз. — Аз го питах, но той каза само, че било добре и…

— Самър ми каза, че сте скъсали, но не знаех дали да кажа нещо по въпроса, или не. Добре ли си?

— Да — свих рамене. — Така е най-добре. Предполагам, че Марко също мисли така.

Замълчах. Надявах се Бен да изплюе камъчето и да ми каже всичко, т.е. нещо от типа „Не, той не мисли така. Говорихме повече от два часа и на Марко му трябваха три кутии салфетки и един гигантски млечен шоколад, за да дойде малко на себе си, направо е разбит и иска да сте пак заедно“.

Хм, всичко това изникна в главата ми ей така, отникъде. Исках ли Марко да иска да съм пак с него? Исках ли аз той отново да е с мен?

Но, разбира се, от човек като Бен не можех да очаквам подобно нещо. Вместо тирадата, която ми се искаше да чуя, той промърмори:

— Да, гадно — и след това започна да ми показва шрифтове, подобни на тези, които бях харесала в списанията.

Когато свършихме, брошурата изглеждаше удивително! Нямаше как да не го прегърна силно. Той неловко се измъкна от прегръдката ми и хвърли едно око на телефона си да види колко е часът.

— О, Марко ще дойде всеки момент — каза той.

Замръзнах. След това почервенях като рак и ръцете ми затрепериха.

— Но ти не спомена, че имате среща.

— Забравих — отвърна небрежно той. — Не е проблем, нали? Останахте си приятели?

— Да, разбира се, страхотно… — измърморих аз.

Съгласих се да остана за по един шейк с тях, но когато видях Марко, ми се стори, че е притеснен от моето присъствие, и затова благодарих отново на Бен за помощта и измислих някакво оправдание, за да си тръгна.

 

 

Като влязох в салона, заварих Саф да подскача от радост. Втората й клиентка за деня била Сали — преподавателката й от колежа (ако разбира се, не се е издънила на матурите и наистина започне да учи там през септември). Сали си записала час под друго име, за да не притеснява Саф предварително, затова сестра ми не знаела, че ще дойде. Сали останала много доволна от маникюра.

— Показах й оформлението на моя маникюр — онзи с малките цветчета, и тя много го хареса. Каза, че имам истински талант! — не спираше да разказва сестра ми, докато танцуваше около лилавите канапета. — Накрая й дадох от нашите картички да ги раздаде на свои приятели.

— Може би това е твоят специален талант — усмихнах се аз. — Би могла да станеш известна козметичка и да се грижиш за звездите.

— Защо не!? — възкликна Саф. — И ще ме вземат със самолет, за да ме водят на филмови снимки, например…

— Звучи чудесно, момичета — прекъсна ни мама, като се показа от кабината с празна чаша в ръка. — Но всичко по реда си. Саф, първо почисти тоалетната и сложи хавлиите за пране. — Мама се усмихна мило на сестра ми и отиде в кухничката да налее вода за клиентката си.

— Това не е завинаги, Пепеляшке! — намигнах на Саф и в този момент иззвъня телефонът.

— Добър ден, „Под дъгата“ — казах с моя най-професионален глас. — С какво мога да ви помогна?

— Аби, татко е…

— О, здравей! — извиках аз. — Как си?

После набързо му разказах докъде сме стигнали с разработването на продуктите от серията и с брошурата. А той ми каза, че вече е уговорил едно посещение за представяне на продуктите за следващата сряда. Сърцето ми се разтуптя.

— Оооо, татко, не мога да повярвам, че всичко това се случва! — писнах аз.

— Да, миличка, случва се! — Татко явно се усмихна от другата страна на линията.

В този момент Саф грабна телефона, защото искаше да му разкаже за посещението на Сали. След малко се появи Грейс, казах й с кого говорим, взех слушалката от Саф и й я подадох, но тя поклати глава. Въздъхнах и казах довиждане на татко.

— Чакай малко — спря ме той. — Грейс получи ли писмото ми днес?

— Писмо ли?

Очевидно това е имал предвид татко, когато каза, че няма да се предаде.

— Почакай, ще я попитам — казах аз. — Грейс, получи ли писмото на татко?

— Да, получих го, но няма да го прочета.

Чудех се как да предам думите й на татко, но той ме извади от затруднението.

— Чух какво каза Грейс. — Звучеше като наранено животинче.

— Не се безпокой, сигурна съм, че скоро ще го прочете — опитах се да го окуража.

Грейс чу думите ми, изсумтя гневно и започна да сгъва чистите хавлии.

Казах довиждане на татко и затворих телефона. Гледах сестра си и се чудех дали нещата между тях двамата някога ще се изгладят.