Кели Маккейн
Ягодово лято (13)

Глава 13

В сряда към пет часа двете с Грейс слязохме от автобуса на гара „Виктория“. Едва се провряхме през тълпата, за да се доберем до метрото, което щеше да ни откара при татко. Той ни предложи да ни посрещне на гарата, но аз му казах, че ще се оправим сами. Освен раницата с багажа, носех и една красива кожена чанта на мама с нещата за представянето.

По телефона татко ми каза, че е уредил шест срещи, затова взех десет от безплатните подаръчни опаковки от хидратиращия крем „Ягодово лято“. Надявах се да получим поръчка от всеки магазин, както и да влезем в други, които видим по пътя.

В чантата носех мостри от петте продукта от новата ни серия „Красавицата и морето“, както и брошури. Бях взела и папка със сертификатите от козметичните тестове и списъка на съставките, в случай че някой ги поиска. Проверих всичко два пъти, а после помолих и Грейс да провери. Накрая мама и Саф ни прегърнаха и ни пожелаха успех — и ето ни тук!

Най-накрая се измъкнахме от метрото и излязохме на чист въздух. Този път районът, в който живееше татко, не ми се видя толкова западнал. Прекрасните зелени дървета по улиците изпъкваха на фона на синьото небе и графитите не се набиваха на очи. Наоколо цареше оживление. Минахме край някакъв претъпкан пъб, а една жена с бебе в количка ни подмина и ни се усмихна. Аз също й се усмихнах. Грейс обаче не се усмихваше. Тя се мъкнеше едва-едва, сякаш отиваше на зъболекар.

— Не се притеснявай, всичко ще е наред — окуражих я аз, като завихме по улицата към апартамента на татко.

— Надявам се — промърмори Грейс.

Татко ни посрещна на вратата с усмивки и прегръдки (аз също го прегърнах, Грейс обаче стоеше като вкопана и беше доста нервна).

В стаята слънчевите лъчи струяха през големия прозорец и огряваха лъснатата масичка за кафе и захабените канапета, които татко беше покрил със стари, но чисти калъфи.

— Старая се да поддържам реда след цялата тежка работа, която свършихте със Саф — похвали се татко.

Грейс още не беше продумала, само се оглеждаше. Макар апартаментът да изглеждаше по възможно най-добрия начин, пак си беше мизерен, с ужасни мебели и грозни жълти завеси. Сигурна съм също, че за сестра ми беше шокиращо да види леглото на татко в ъгъла и да разбере, че това е цялото жилище.

— Ще сложа чайника — казах аз и тръгнах към кухнята. — И ще се обадя на мама, че сме пристигнали.

Погледът на Грейс казваше „не отивай“, но въпреки това отидох. Трябваше да им дам възможност да се разберат помежду си.

— Получи ли писмата ми? — чух гласа татко.

— Да — измънка Грейс.

— Прочете ли ги?

Пауза.

— Да — призна накрая Грейс.

Не чух повече, защото чайникът шумеше силно, а и звъннах на мама.

Говорихме си само минутка, за да пестим — казах, че сме пристигнали нормално, а тя ни пожела успех. След това се позабавих с приготвянето на чая. Когато се върнах в стаята с трите чаши чай и пакет бисквити под мишница (изрових ги от едно чекмедже), заварих татко и Грейс, седнали пред малката масичка. Татко беше подредил в ъгъла на стаичката малък офис и масичката беше отрупана с купчини листове.

— Ще информирам татко набързо за продуктите, цените и съставките и ще прегледаме сертификатите от тестовете — обясни ми Грейс. — Всички трябва да сме подготвени за утре. Няма да изглежда много професионално, ако хъмкаме и мънкаме.

— Добра идея — поставих чашите на масата и се пльоснах на дивана. — Ще слушам оттук. Припомнянето ще ми се отрази добре.

— Няма да стане, ти си първата — погледна ме строго Грейс. — Ти ще представяш продуктите, а татко ще е първият клиент и накрая ще обсъдим как е минала презентацията.

— Грейс, трябва да спреш да гледаш „Стажантът“ — измърморих недоволно. — Не може ли първо да си изпия чая?

— Не!

В друга ситуация бих се свила на дивана, без да ми трепне окото, но знаех, че Грейс настоява за моето участие, защото не е готова да говори с татко. Затова станах, извадих продуктите и ги подредих на масичката. После се ръкувах официално с татко.

— Благодаря, че отделихте време да се срещнете с нас. Аз съм Аби Грийн, а това са сестра ми Грейс и баща ми Алистър.

Представих всеки от продуктите, говорих за съставките и техните свойства, като наблегнах, че продуктите са ръчно изработени и са от естествени съставки. Дадох на татко да помирише прекрасния аромат на лайм и джинджифил в скраба за тяло от морска сол и да почувства колко гладка и копринено мека е маската за тяло от морски водорасли. Демонстрирах малко от скраба за пети върху ръката му, като използвах вода от бутилка, за да го разпеня и после избърсах ръката му с мокра кърпичка. След това помолих татко да опита хидратиращия крем и лосиона за тяло. През цялото време Грейс наблюдаваше като ястреб и драскаше някакви бележки.

— Е, как се справих?

— Впечатляващо! Но татко, ти през цялото време казваше само „О, прекрасно“. Трябва да сме подготвени за трудни въпроси. Сега аз ще съм клиентът. Аби, моля те, представи отново продуктите от серията.

— Грейс! — викнах аз. — Чаят ми почти изстина! Не може ли…

— Не, не може! Трябва да сме напълно готови за утре. Всичко зависи от това — бъдещето на нашия салон, нашия дом, нашия живот. Всичко!

— Момичета, така ми се иска да можех да променя случилото се — каза татко смутено. — Толкова съжалявам за всичко, което се случи. Наистина съжалявам!

Грейс замръзна по онзи странен начин и аз се уплаших да не хукне към вратата. Но вместо това тя каза спокойно:

— Няма смисъл да се ровим в миналото.

— Бих искал да мога да помогна повече… — измърмори татко.

— Подготви се възможно най-добре за утре, това е всичко, което можеш да направиш — заповяда Грейс. — Сега, Аби… — Тя обърна нова страница в тетрадката си. — Защо да поръчам твоя хидратиращ крем за магазина си, след като вече имам в наличност натурални и органични овлажняващи кремове?

Преди да се впусна в подробни обяснения, че нашият крем съдържа уникална комбинация от полезни за кожата вещества благодарение на ягодовите съставки, улових погледа на татко и му се усмихнах. Той се беше опитал да говори с Грейс и тя не беше избягала. Това е добро начало. Исках той да знае, че макар и да не се прегърнаха, като се видяха, все пак стигнаха донякъде. Той ми се усмихна едва-едва. Беше разбрал.

Грейс ме разпита за качествата на съставките, за срока на годност на продуктите и за срока за поръчки и доставка. Тя дори изпусна лосиона за тяло „Пурпурен залез“ на пода, за да провери здравината на опаковката (слава богу, издържа). Тя изстрелваше въпрос след въпрос към мен, а аз й връщах отговори, като внимавах да са прецизни и по същество, без да губя усмивката на лицето си.

Най-накрая Грейс ми позволи да изпия чаша чай. Направих си нов и се сгуших на дивана. Грейс седна на масата заедно с татко и започна да преглежда папката с информацията. Известно време тя обстрелва и него с купища въпроси, а той отговаряше спокойно и уверено.

— Доста си добър — каза тя сърдито, но впечатлена.

— Все пак работех в сферата на продажбите и маркетинга — смигна й татко.

— Ти организираше събития — уточни начумерено Грейс.

— Ръководех собствена компания за организиране на събития — поправи я татко. — Сам управлявах бизнеса, представях работата ни пред клиенти, осигурявах поръчки за организиране на събития, т.е. продавах продукта, който произвеждахме. Сега правя същото.

За миг се вцепених. Помислих, че Грейс ще каже нещо от типа: Не, сега аз, мама, Саф и Аби правим това. Ти само ни помагаш. Но за моя изненада, тя каза:

— Трябва да огледаме сметките.

Двамата се наведоха над масата и започнаха да правят изчисления и да уточняват цените за търговци и препоръчителните цени на дребно. Грейс напълно беше забравила да се държи студено с татко. „Почакай — казваше тя и гледаше намръщено калкулатора. — Казах ти, че искаме не 34%, а 45% отстъпка от цената на хидратиращия крем за търговците, поне докато маслото от ягодови семена е на тази цена.“

Гледах ги и имах чувството, че времето се е върнало назад и те двамата седят в кухнята в къщата ни в Илинг и обсъждат последното събитие на татко или някое домашно на Грейс. Приличаха на две грахчета, които уютно са се свили в шушулка. Мисля, че чак сега разбрах защо Грейс беше толкова гневна на татко, че развали всичко това.

— О, да — чух гласа на татко, който бързо пресмяташе на калкулатора. — Така ще имаме печалба от 20.25 лири при всяка поръчка от пет продукта. Не е достатъчно, Грейс, мисля, че трябва да сложим цена 11 лири на продукт, вместо 9. И така ще имаме печалба от 30.25 лири при поръчка на пет продукта. Това е по-приемливо.

Грейс се намръщи.

— Но това означава да сложим препоръчителната цена на дребно 15.99 на продукт, иначе магазините няма да имат достатъчна печалба. Не вярвам някой да плати толкова много за 100 мл крем. Аби, ти какво мислиш?

И аз не бях сигурна, затова позвъних на мама.

— Тя е сигурна, че ще платят — казах на Грейс и татко, щом затворих. — Но предлага да закръглим цената на 16 лири, защото 99 пенса звучи безвкусно за този вид продукти.

— Шапка свалям на майка ви! — засмя се татко. — Права е, цената е 16 лири.

След около час двамата уточниха цените и ние с Грейс написахме на ръка (по същия начин като на етикетите на продуктите) десет листа с името на продукта и цената му. Докато свършим, стана почти осем часа. Виеше ми се свят и коремът ми куркаше.

— Хайде, момичета, ще ви изведа да хапнем — каза татко.

С Грейс се спогледахме. Преди той винаги ни казваше така, когато щяхме да излизаме. Но тогава това означаваше скъп ресторант, а сега отидохме в една закусвалня и си поръчахме риба с картофки.

— Е, не е точно „Савой“ — измърмори Грейс, докато удряше дъното на бутилката с кетчуп.

— Но поне има истински чинии, нали? Това вече е лукс! — подкачи я татко.

Грейс му се изплези.

— О, кисела краставичка! Гадост! — потръпнах аз и погнусено я измъкнах с два пръста от чинията си.

— Дай ми я! — едновременно извикаха татко и Грейс.

После се спогледаха и се усмихнаха един на друг. И тогава разбрах, че в това евтино заведение с тях двамата се чувствам много по-щастлива отколкото в най-скъпия луксозен ресторант.

— Дано утре всичко мине добре — изпъшках притеснено, докато ровех в чинията си. Думите сами излязоха от устата ми. Не исках да тревожа татко и Грейс, но коремът ми се свиваше все повече и повече с всяка минута.

— Спокойно! — усмихна ми се Грейс. — Всичко ще бъде наред. Подготвени сме отлично.

— Ти си нашето тайно оръжие, Аби. Никой не може да остане безразличен към твоите плам и жар — погледна ме топло татко.

Когато се прибрахме и с Грейс легнахме в татковото легло, дълго не можах да заспя. Слушах неговото хъркане и час по час гледах телефона си. Имах чувството, че времето хем лети, хем не помръдва. Ставаше все по-късно и по-късно и си представях как на следващия ден всичко се обърква. Най-после към три часа сутринта заспах, изпълнена със страх, че вместо да съм тайното оръжие, може да се превърна в явен провал.

 

 

Когато на другата сутрин с Грейс се събудихме, татко вече беше станал и беше облякъл единствения си хубав костюм. Когато мина край мен, с наслада вдъхнах аромата на неговата пяна за бръснене. Това ме върна назад във времето към всичко, което изгубихме. Внезапно мъката се стовари отгоре ми като тежък камък. И както почти не бях спала, а коремът ми се беше свил на топка, помислих, че ще експлодирам и ще се разлетя на парчета. Само при вида на купичките с овесени ядки на масата, ми се догади. Грейс също не ядеше. Но татко ни насили да си изядем закуската, защото мама щяла да го убие, ако ни държи гладни.

Добре че имахме на разположение серията „Красавицата и морето“. И без това не исках мострите да изглеждат недокоснати, за да не разберат в първия магазин, че никъде другаде не сме ги показвали. Пъхнах се в банята и се заех да възстановя равновесието си (е, поне малко). Използвах скраба за тяло и крака, за да събудя кожата си, а след това се намазах с лосиона „Пурпурен залез“ и ягодовия хидратиращ крем. Магията на „Под дъгата“ подейства безотказно и този път. Имах чувството, че току-що се връщам от плажа, освежена от плуване и изпълнена със слънчева светлина.

Облякох си една хубава синя блузка, бели панталони и сандали, а Грейс изглеждаше чудесно в елегантния си блейзър и права пола. Проверих два пъти дали всичко в чантата е на мястото си, татко лъсна за последно обувките си и тръгнахме, изпълнени с трепет и оживление.

За съжаление, оживлението не трая дълго. Първото представяне беше ужасно, а второто — още по-лошо.

В първия магазин — онзи, в който бяхме с Ем и Зо, момичето дори не знаеше, че имаме среща. Покупките се правели от шефката й, но тя била заминала по спешност и нямало да се върне до утре. Въпреки лошата новина ние продължихме да се усмихваме и решихме да й покажем продуктите, нищо че не може да поръча нищо.

Във втория магазин управителката ни посрещна мило, но когато започнах да представям продуктите, тя стана доста разсеяна и постоянно ме прекъсваше, за да отиде да говори с продавачките или да обслужва клиенти. Почувствах се обезкуражена и завърших набързо, като пропуснах половината от нещата, които трябваше да кажа. Управителката любезно каза, че продуктите ни са много хубави, но вече имали две натурални серии и нямали нужда от нова. Добре че с татко успяхме да кажем по едно мило довиждане и да избутаме Грейс от магазина, преди тя да се развика възмутено.

— Ами тогава защо ни покани на среща да й представяме продуктите си? — не мирясваше сестра ми, щом се озовахме на улицата.

Тръгнахме за следващата среща на няколко преки от тук, но цялата ни увереност се беше изпарила. Грейс все още беше ядосана, а татко непрекъснато обясняваше как управителката на първия магазин била много заинтересувана по телефона и че ако не я били извикали спешно, със сигурност щяла да поръча нещо…

— Стига! — не издържах аз. — Трябва да се вземем в ръце и да се съсредоточим върху следващата среща. Миналото е минало — не можем да го променим.

— Ами ако пак се случи същото… — започна Грейс.

— Няма да се отказваме само защото в два магазина не взеха продуктите ни — прекъснах я аз. — Какво би казал лорд Шугър?

Грейс не каза нищо, но се понапери при споменаването на нейния идол.

— Ще се върнем със списък, пълен с поръчки — заявих уверено. — Хвърлихме много усилия и няма да се предаваме толкова лесно. А и какво ще кажем на мама?

Татко май доста се поизплаши от последния ми въпрос и решително вирна брадичка.

Не знам дали думите ми имаха някакъв ефект, или просто извадихме късмет със следващата среща, но май посоката на вятъра започна да се обръща. Пристигнахме навреме за срещата с Каролайн, собственичка и управителка на един красив магазин на име „Тигрово око“. Видях по витрините доста натурални продукти и се притесних, че и тя ще каже същото като управителката на предишния магазин. Но се стегнах и продължих с представянето на нашата серия „Красавицата и морето“, като се опитвах да говоря интересно и забавно.

Каролайн задаваше много въпроси и опитваше всеки продукт.

— Много ми харесват идеите ви, а качеството на продуктите ви е отлично — похвали ни тя, като свърших с представянето.

— Но това не е достатъчно — продължи тя за моя изненада. — Убедете ме, че трябва да продавам точно вашата серия в своя магазин.

Беше ред на татко и Грейс да й обяснят, че може да получи добра печалба без големи разходи. Справиха се отлично. Показаха й цифрите и я убедиха, че може да разчита на нас и че няма да има забавяне в доставките, ако се нуждае от допълнителни количества.

— Ако поръчате сега, ще ви доставим продуктите в понеделник — каза внезапно татко.

Очите ми щяха да изскочат от изненада. Понеделник!? Какво ще каже мама? Но продължих да се усмихвам. Трябваше да получим поръчката, просто трябваше!

— Ще взема по пет от всеки продукт — заяви Каролайн. — Ще получа и подарък, нали?

— Задължително! — увери я татко.

Двете с Грейс едва успяхме да се удържим да не се разскачаме от радост! Грейс делово записа поръчката в дневника заедно с данните на Каролайн. Сбогувахме се, спазвайки професионалния тон, но след като завихме зад ъгъла, никой не можеше да ни спре — скачахме и викахме, и то не само аз и Грейс, но и татко.

Началото беше поставено!

Тръгнахме окрилени към следващия магазин. Момичето, което ни посрещна, се извини, че е много заета и няма време да разгледа продуктите, но татко спомена поръчката на Каролайн от „Тигрово око“ и това я накара да промени мнението си. Опита всички продукти, много й харесаха и извика управителката да ги види. Управителката също се впечатли и Грейс записа в дневника още една поръчка.

Този път, щом се озовахме на улицата, дори не изчакахме да се скрием зад ъгъла, а и тримата се запрегръщахме радостно.

— Надявам се да сме сложили началото на нещо ново и добро — каза татко и погледна към Грейс.

Сигурна бях, че не говори само за поръчките.

— Аз също — каза тихо сестра ми.

— Толкова се радвам, че вие двамата отново си говорите — не можах да се въздържа аз.

Татко ми се усмихна, но Грейс побърза да отклони разговора и каза:

— Имам нужда от почивка. Хайде да поседнем в онова кафене. — А после се обърна към татко: — Можеш да ми вземеш кафе и сандвич.

— За мен е чест! — доволно се усмихна той.

Настанихме се на една маса и Грейс отиде до тоалетната.

— Благодаря ти, че я доведе — погледна ме татко и отпи от капучиното си.

— Аз пък ти благодаря, че не се предаде.

Татко ме погледна ужасено.

— Никога не бих го направил. Дори и Грейс да не ми беше проговорила сега, нямаше да спра да се опитвам. Аз и майка ви се разделихме, но това не означава, че съм ви изоставил.

— Знам — казах аз. — Сега вече го знам — и замълчах. — Татко, може ли да те попитам нещо?

— Давай — усмихна ми се той.

— Защо момчетата са такива идиоти?

Татко едва не се задави с капучиното си.

— Кое те кара да мислиш така?

Разказах му какво стана с Бен на плажното парти (пропуснах целуването, естествено, все пак говорех с баща си!) и как Марко ни е видял и как веднага е тръгнал с друго момиче.

— Държи се като дете — заключих аз.

Татко въздъхна.

— Запознай се с мъжкото перчене.

— Какво!? — зяпнах го удивено.

— Марко се е почувствал обиден и отхвърлен и затова е тръгнал с друго момиче. Искал е да изглежда, че не му пука. Просто се перчи. Ние, мъжете, често го правим. И обикновено си създаваме проблеми с това.

— О! Но защо, след като знаеш всичко това, продължаваш да объркваш нещата с мама?

— Може би защото едва сега започвам да разбирам какъв идиот съм бил — призна си той.

— Крайно време беше да стигнеш до това заключение — чухме гласа на Грейс зад гърбовете си. Тя седна до татко и се усмихна.

След като изядохме сандвичите, тръгнахме към следващите срещи. Имахме уговорени още три. Първо поехме към Челси. Тъкмо слизахме от автобуса, когато ни звънна Саф. Беше получила резултатите от матурата и оценките й стигаха, за да я приемат в колежа. Полудях от радост. Татко взе телефона от ръцете ми и каза на Саф, че се гордее с нея. А като затвори, видях, че изтри сълзите от очите си.

Управителката в първия магазин беше много симпатична, но като разгледа продуктите, каза, че не са подходящи за тях. Докато вървяхме към следващата среща, с изненада установих, че този отказ не ни разстрои както първият. Напротив, сякаш увеличи решимостта ни.

В следващия магазин се усмихвахме, обяснявахме и разказвахме с такова въодушевление, че управителката поръча по десет бройки от всеки продукт! Бяхме направо на седмото небе и за благодарност подарихме на нея и на асистентката й мостри от хидратиращия крем.

Подготвих се вътрешно, като излезем навън, Грейс да ме сръфа, че съм била много разточителна с мострите, но за моя изненада, сестра ми ме похвали, че съм насърчила клиентите. И на този магазин обещахме да получат продуктите в понеделник. Видях, че това ги впечатли, но започвах да се тревожа как ще реагира мама.

Последната ни спирка беше едно чудесно малко магазинче близо до „Кингс роуд“. Стори ми се, че е прекрасно място за нашите продукти, и се оказах права. Управителката Лиза поръча по осем броя от лосиона за тяло и скраба за крака от морска сол и по пет броя от останалите продукти. Докато Грейс записваше поръчката, аз доволно си мислех, че свършихме прекрасна работа и че не можехме да се справим по-добре. Оказа се, че греша. Преди да се сбогуваме, Лиза ни попита дали искаме да отидем и до другия техен магазин. Обади се по телефона и ни уреди среща. Трябваше да бързаме, защото автобусът ни заминаваше само след два часа. Вторият магазин беше по-голям, а и тъй като имахме препоръка, управителят Масимо ни прие много радушно с по чаша ароматен чай. Той много се заинтересува от продуктите ни и направо не ни се вярваше, като каза, че ще вземе по дванайсет броя от скрабовете и по десет броя от всички останали продукти. Искаше ми се да го прегърна!

Знаех, че закъсняваме за автобуса, но едва когато излязохме навън, разбрахме колко много. Нямаше време да ходим до татковия апартамент и да вземем нещата си. Татко изскочи на улицата и спря едно такси, даде на шофьора последната си десетачка и ни напъха вътре.

— Чао, татко! До скоро! — помахах му от прозореца.

Грейс се притисна до мен, наведе се навън и също му помаха.

— Чао, момичета! Обичам ви! — викна татко, тичайки покрай таксито.

— И аз те обичам! — извиках.

После, точно когато се вляхме в потока от коли, чух и гласа на Грейс.

— Аз също те обичам!

Обърнахме се назад и замахахме. Татко също ни махаше. Имаше нещо различно в него. Вече не беше онзи смачкан татко, когото заварихме в мръсната гарсониера. Изглеждаше решителен и висок в костюма си с копчета на ръкавелите. Приличаше на стария татко, но може би малко по-стар и определено по-мъдър.

С Грейс не си говорихме много по пътя. Бяхме твърде изморени. Хубавото на пътуването с Грейс е, че можеш да помълчиш. Сестра ми се облегна на прозореца, а аз на нея, сложихме си слушалките и си пуснахме музика. Затворих очи, слушах Адел и мислех за представянията и поръчките, които получихме, но най-много мислех за това, което татко каза за Марко.