Аманда Ходжкинсън
Британия Роуд 22 (43)

Януш

Шотландия миришеше на мокри псета и зелена трева. След като бяха прекарали една седмица в някакво училище, където можеха да се къпят всеки ден и получаваха добра храна, те се качиха на влак в южна посока. Вагоните бяха пълни с войници, а на всяка гара се качваха момичета, които пушеха и пиеха с мъжете. Бруно стана да се разтъпче и се върна с Джийн и Руби. Джийн, която носеше бежова рокля, седна до Януш. Руби, която беше червенокоса и имаше дълъг и прав нос, който я караше да прилича на лисица, седна до Бруно. Януш се усмихна учтиво.

Бруно се пробва с малкото английски фрази, които знаеше.

— Добре дошли. Бог да пази краля. Благодаря. Бих желал един еднопосочен билет до Донкастър. Бихте ли дошли с мен на танци?

— Този си го бива с думите — каза Руби през смях. — Джийн, твоят има прекрасни очи, не мислиш ли?

— Да, наистина. Имаш много хубави сини очи. — Тя посочи първо нейните, а после неговите. — Очи.

Януш кимна. Руби измъкна плоска джобна манерка от чантата си.

— Ето, пийнете малко от това. Ще ви сгрее душата.

Влакът се изпълни с дим, приказки и смях на чуждоземни жени, но Януш седеше и гледаше през прозореца преминаващия хълмист пейзаж и се чудеше как изобщо щеше да се върне във Франция.