Аманда Ходжкинсън
Британия Роуд 22 (27)

Полша

Силвана

Изви се студен вятър, който брулеше дърветата и издухваше листата. Силвана гледаше как те се понасят надолу, кръжат и танцуват около нея. Беше изминала повече от година, откакто напусна Варшава. Повече от година, откакто за последно видя Януш. Чу шум от прекършени клонки и се изправи, когато Григор се зададе тромаво към тях, понесъл чувал, който стовари в средата на лагера им.

Изнесе цяло представление, докато го изпразваше, и раздаваше черен хляб и ябълки на всеки.

— Имам и… сол! — каза тържествено.

После потопи пръст в едно хартиено пакетче и го облиза.

— Това ще ни е необходимо за зимата. Добре е да се запасим, ако успеем. На около километър и половина от тук е колибата на един дървар. Той е приятелски настроен и е склонен да ни дава храна. Лекувах жена му от стомашни болки. Използвах чага — това е гъба, която расте по кората на брезите. Тя ми обеща да заколи едно-две пилета за нас. Ще си устроим пиршество.

Малко по малко Григор донесе още неща — мляко в консерва, още хляб, малко картофи. Първа яде вече много бременната Елза. Беше очевидно, че до раждането не й остава много. Григор седя до нея, докато не реши, че се е нахранила достатъчно. Силвана избута Аурек напред.

— Той трябва да яде след нея. Дете е. Има нужда от храна.

Сложи го да седне в скута й и остана до него, докато се нахрани. Другите я одумваха, но не я беше грижа. Момчето трябваше да яде.

Те преустроиха лагера за зимата, изплетоха платна от див повет и брезови кори, за да направят стени за колибите си. Направиха заслони от привързани клони, които Силвана подплати с мъх и суха папрат. Григор вървеше покрай тях, поправяше грешките им и раздаваше снопите от върбови клонки, които събираше. Силвана се съмняваше, че без него някой от тях би оцелял.

Една нощ отново дойде при нея, провря грубите си ръце под дрехите й и така отне и малкото топлинка, която беше насъбрала, пропускайки студения въздух до кожата й. Дъхът му беше кисел.

— За кого се пазиш? Мъжът ти никога няма да се върне. Вече е умрял на някое бойно поле. Спри с тази смешна показна независимост. Не си заслужава.

Думите му скършиха нещо в нея, тя подсмръкна, докато разтваряше ръцете си за него, и притисна устни в неговите.

Приключи бързо. Качи се върху нея и Силвана се извиваше от допира на пръстите му, вече свършила в момента, в който той проникна в нея. По-късно лежеше в прегръдките му, наясно с близостта на въртящия се в съня си Аурек.

— По-добре си върви — прошепна тя.

— Харесвам те, горско момиче.

— Моля те, просто си тръгни. Направих грешка. Съжалявам.

Силвана го чу да пикае до някакво дърво. Григор беше куче, вълк със своята глутница. Почувства се като глупачка.