Сюзън Елизабет Филипс
Чаровник по рождение (20)

19

След вечерята Нита обяви, че ще почака в дневната, докато Блу привърши с разтребването на масата, за да я отведе у дома. Ейприл мигом се изправи.

— Аз ще почистя, а ти върви, Блу.

Но Дийн нямаше намерение да я остави да си тръгне толкова скоро. Досега цялата тази малка вечерна сбирка го бе убедила колко много му липсваше тя като приятел през деня и страстна любовница през нощта. Щеше да намери начин да я спре.

— Трябва да изгоря боклука — рече той. — Какво ще кажете първо някой да ми помогне да го изнесем?

Разбира се, Райли се постара да осуети плана му.

— Аз ще помогна.

— Не бързай толкова. — Ейприл започна да събира чиниите. — Когато казах, че ще разтребя кухнята, имах предвид, че всички ще помагат, с изключение на Блу.

— Я почакай! — обади се Джак. — Ние с Дийн цял ден се трудихме на верандата. Заслужаваме малко почивка.

Как така изведнъж двамата с Джак се оказаха в един отбор? За нищо на света! Дийн грабна празния поднос от пилето.

— Разбира се, че ще помогнем.

Райли също скочи.

— Аз ще заредя миялната машина.

— По-добре ти избери музиката — предложи Ейприл. — И се постарай да е рок.

— Щом ще има музика, няма да стане без мен — включи се и Блу. — И аз ще помагам.

Райли заведе Нита в дневната, докато останалите се заеха дружно да разтребват масата. Момичето се върна с айпода и го включи в докинг станцията на Ейприл.

— По-добре да не е някой бъбългъм^[1] — предупреди Джак. — Може да е „Рейдио хед“ или Уилко.

Ейприл вдигна глава от мивката.

— Или Бон Джоуви. — Джак се втренчи изумено в нея, а тя само сви рамене. — Едно от моите срамни удоволствия, но нямам намерение да се извинявам.

— А пък моето срамно удоволствие е Рики Мартин — призна си Блу.

Те погледнаха към Дийн, но той явно нямаше намерение да участва в това мило семейно откровение, затова Блу реши да му подскаже:

— Клей Ейкън, нали?

На Нита явно не й харесваше да я пренебрегват и се дотътри от дневната.

— Аз винаги съм харесвала Боби Винтън. И Фабиан. Той беше суперсекси. — Настани се до кухненската маса.

Райли отиде до отворената миялна машина.

— Аз пък си падам по Патси Клайн — мама има всичките й записи — но децата в училище ми се смееха, защото никой не бе чувал за нея.

— Имаш добър вкус — похвали я Джак.

— Ами ти? — обърна се Ейприл към него. — Кое е твоето срамно удоволствие?

— Отговорът е лесен — чу се да казва Дийн. — Ти си неговото срамно удоволствие, Ейприл. Нали така, Джак?

В кухнята се възцари неловко мълчание и на Дийн му стана неудобно от ненужно грубата забележка. Беше свикнал да бъде душата на компанията, а не да разваля веселбата.

— Извинете ни — наруши мълчанието Блу. — С Дийн трябва да изгорим боклука.

— Преди да си се заел с каквото и да е, господин Футболист — заговори Нита, — искам да зная какви точно са намеренията ти спрямо моята Блу.

— Боже, няма ли кой да ме застреля! — изпъшка Блу.

— Отношенията ми с Блу са нещо лично, госпожо Гарисън — заяви Дийн и издърпа кошчето за боклук изпод мивката.

— Не се съмнявам, че много ти харесва да си мислиш така — сряза го старата дама.

Ейприл и Джак наблюдаваха възхитени сценката, щастливи, че Нита върши мръсната им работа. Дийн побутна Блу към страничната врата.

— Моля да ни извините.

Но Нита не възнамеряваше да пусне толкова лесно плячката си.

— Зная, че вие вече не сте сгодени. Не смятам, че някога си имал намерение да се ожениш за нея. Просто си искал да докопаш това, което само се пъха в ръцете ти. Такива са мъжете, Райли. Всички до един.

— Да, госпожо.

— Не всички мъже са такива — обърна се Джак към дъщеря си, — но като цяло госпожа Гарисън е права.

Дийн обхвана със свободната си ръка лакътя на Блу.

— Блу може да се грижи за себе си.

— Това момиче е ходещо бедствие — отсече Нита. — Някой трябва да я държи под око.

Не, това вече беше прекалено и Блу не се стърпя:

— Вие изобщо не се интересувате от мен! Искате единствено да създадете неприятности.

— Чуйте я само какви ги приказва! — възмути се старицата.

— Ние все още сме сгодени, госпожо Гарисън — увери я Дийн. — Да вървим, Блу.

Райли се втурна напред.

— Може ли да бъда шаферка, или нещо подобно?

— Ние не сме сгодени наистина — почувства се длъжна да я осведоми Блу. — Дийн просто се забавлява.

Измисленият годеж беше твърде удобен, за да й позволи да развали всичко.

— Сгодени сме — настоя младият мъж. — Блу просто ми е сърдита и се цупи.

Нита почука с бастуна по пода.

— Да отидем в дневната, Райли. По-далеч от някои хора. Ще ти покажа едни упражнения за укрепване на мускулите на краката, за да можеш отново да се занимаваш с балет.

— Не желая да се занимавам с балет — промърмори момичето. — Искам да вземам уроци по китара.

Джак остави тавичката, която подсушаваше.

— Наистина ли?

— Мама все обещаваше да ме научи, но така и не го направи.

— Но ти е показала основните акорди, нали?

— Не. Тя не обичаше да пипам китарите й.

Джак се намръщи.

— Моята акустична китара е в малката къща. Да отидем да я вземем.

— Наистина ли? Ще ми позволиш да свиря на китарата ти?

— Подарявам ти проклетото нещо.

Райли засия, сякаш бе сложил диамантена диадема на главата й. Джак захвърли кърпата за чинии, а Дийн повлече Блу навън. Ни най-малко не се чувстваше виновен, задето оставяше Ейприл на милостта на Нита.

— Не съм ти сърдита и не се цупя — рече Блу, когато слязоха от верандата. — Не биваше да говориш така. Не е честно да подхранваш надеждите на Райли, че ще стане шаферка.

— Няма страшно, ще го преживее. — Дийн се отправи към металния контейнер, където изгаряха боклука. Беше пълен. Той извади кибрита от кутията, която Ейприл държеше в самозалепваща се найлонова торбичка, запали една клечка и я хвърли в контейнера. — Защо всички не се махнат от тук? Джак продължава да се мотае наоколо. Ейприл няма да си тръгне, докато Райли е тук. А онази стара вещица беше последната капка, която преля чашата. Искам всички да изчезнат от фермата! Всички, освен теб.

— Само че не е толкова просто, нали?

Не, не беше. Щом огънят се разгоря, Дийн седна на тревата и се загледа в танцуващите пламъци. През изминалата седмица бе наблюдавал как расте увереността на Райли. Бледността изчезна и лицето й доби здравословен загар, а новите дрехи, които Ейприл й купи, вече й бяха широки. На него му харесваше да работи на верандата, дори и да се налагаше да търпи компанията на Джак. Всеки път, когато забиваше гвоздей, чувстваше, че оставя своето клеймо върху старата ферма. Освен това я имаше и Блу.

Тя пристъпи зад него. Той вдигна падналата в тревата целофанена обвивка и я хвърли към огъня.

Блу я видя как падна до контейнера, но на Дийн, изглежда, не му пукаше, че не бе улучил. Безупречният му профил се очертаваше рязко на фона на сумрачната светлина. Изражението му излъчваше досада. Тя се приближи и седна на тревата до него. Още една превръзка се беше появила върху ръката му, този път обхващаше кокалчетата. Младата жена докосна бинта.

— Строителен инцидент?

Той подпря лакът на коляното си.

— На всичкото отгоре на главата си имам доста голяма цицина.

— Как се разбираш с колегата си?

— Той не ми говори и аз не му говоря.

Блу кръстоса крака и се загледа в огъня.

— Той би трябвало поне да признае какво ти е причинил.

— Направи го. — Дийн извърна глава към нея. — А ти водила ли си такъв разговор с майка ти?

Тя откъсна стръкче трева.

— С нея е нещо различно. — Огънят изпращя. — Майка ми е нещо като Христос. Щеше ли да има право дъщерята на Христос да се оплаква, ако баща й бе съсипал детството й, тъй като е бил твърде зает да спасява душите на хората?

— Майка ти не е Христос и ако хората имат деца, те би трябвало да се грижат за тях или да ги дадат за осиновяване.

Младата жена се запита дали той възнамеряваше да се грижи за своите деца, но мисълта за Дийн, обкръжен от любящото си семейство, докато тя скиташе немила-недрага по света, й подейства ужасно потискащо.

Той я прегърна през раменете и тя не протестира. Пламъците се издигнаха по-високо. Кръвта закипя във вените й. Беше й омръзнало да се задоволява с остатъците от житейската трапеза, които съдбата й отреждаше. Поне веднъж в живота си искаше да се наслади на най-доброто. Нощният вятър разроши косата й. Тя застана на колене и го целуна. По-късно щеше да го постави на мястото му. Но сега искаше да изживее този миг.

Дийн не се нуждаеше от повече окуражаване и отвърна на целувката й. Не след дълго двамата се препъваха във високата трева зад обора, където не можеха да ги видят от къщата.

 

 

Дийн не знаеше защо Блу бе променила решението си, но пръстите й шареха под колана на джинсите му и той нямаше намерение да я разпитва.

— Не искам да правя това — промълви тя, докато дърпаше ципа му.

— Понякога трябва да се жертваш за доброто на отбора.

Той смъкна шортите и гащичките й до глезените, отпусна се на колене и зарови уста между бедрата й. Тя беше сладка и тръпчива, опияняващ еликсир за сетивата му. Много преди да вкуси докрай сладостта й, тя се разтърси от неудържими спазми. Той я улови и я притегли отгоре, като се стараеше да я предпазва от бодливите тръни, впиващи се в задника му. Малка жертва за наградата най-после да се потопи в това топло извиващо се тяло.

Блу сграбчи главата му между дланите си, стисна зъби и процеди гневно:

— Да не си посмял да ме припираш!

Дийн напълно я разбираше, но тя беше толкова тясна, толкова влажна, а той — толкова възбуден… Впи пръсти в бедрата й, придърпа я силно надолу, проникна докрай в нея и експлодира.

После се изплаши, че тя ще го цапардоса, затова отново я притисна здраво към гърдите си, преметна единия й крак през бедрото си и го затисна отдолу. Впи устни в нейните и промуши ръка между телата им. Блу се изви и затрепери. Заля го неочаквано желание да я закриля. Дийн раздвижи пръсти и я поведе до върховете на екстаза.

Когато свършиха, Дийн погали кичурите коса, измъкнали се от хлабавата конска опашка.

— Само за да освежа паметта ти… — Той погали под тениската нежната падина на гърба й. — Ти каза, че не те възбуждам.

Блу захапа ключицата му.

— Ти не ме възбуждаш — поне не моята рационална част. За нещастие, имам и курвенски части, които определено възбуждаш.

Дийн още не бе приключил с нея и се зае да докосва точно тези курвенски части, но тя се претърколи от него в тревата.

— Не можем да се съвкупяваме тук през цялата нощ.

Той се ухили. „Съвкупяваме“, ама че думичка!

Блу беше само по тениска. Затърси гащичките си наоколо, давайки му прекрасна възможност да се наслади на дупето й, докато тя говореше:

— Райли е единствената, която не се е досетила какво правим. — Напипа гащичките си и се изправи, за да ги обуе, и дори имаше нахалството да заяви презрително: — Ето как стоят нещата, Бу. Аз реших двамата да имаме връзка — кратка и порочна. Казано съвсем просто и ясно, аз те използвам. Така че без сантименталности и прехласване. Не ми пука какво мислиш. Не ми пука за чувствата ти. Интересува ме единствено тялото ти. Съгласен ли си, или не?

Тя беше най-проклетата жена, която някога бе срещал. Грабна шортите й, преди тя да успее да ги вдигне.

— И какво ще получа в замяна на унижението да бъда най-безочливо използван?

Нахалницата отново го изгледа презрително.

— Получаваш мен. Обектът на твоето желание.

Дийн се престори, че обмисля предложението й.

— Добави и няколко вечери като тазвечерната и съм съгласен. — Плъзна пръст под страничната извивка на гащичките й. — Напълно и безусловно.

 

 

Джак издърпа стола от кухненската маса в малката къща и започна да настройва старата си китара „Мартин“. С нея бе записал „Родени в грях“ и сега малко съжаляваше, че под влиянието на моментен порив я подари на дъщеря си. Драскотините и нащърбяванията по нея бяха въплъщение на двайсет и пет години от живота му. Но когато разбра, че Марли не е позволявала на Райли да пипа китарите й, едва не изпадна в ярост. Трябваше да знае за такива неща, но съзнателно предпочиташе да е в неведение.

Райли издърпа друг стол и седна толкова близо, че коленете им почти се докосваха. Очите й се изпълниха с възхищение, докато се взираше в очукания инструмент.

— Наистина ли е моя?

От съжалението му не остана и следа.

— Твоя е.

— Това е най-прекрасният подарък, който съм получавала.

Замечтаното й изражение накара гърлото му да се свие.

— Трябваше да ми кажеш, че искаш китара. Щях да ти изпратя една.

Тя смотолеви нещо, което той не разбра.

— Какво?

— Казах ти — призна момичето. — Но ти беше на път и сигурно не си чул.

Джак не си спомняше да е споменавала за китара, но пък и той почти не обръщаше внимание на досадните им телефонни разговори. Макар че редовно изпращаше подаръци на дъщеря си — компютри, видеоигри, книги и дискове — никога не ги бе избирал сам.

— Прости ми, Райли. Предполагам, че наистина не съм обърнал внимание.

— Няма нищо.

Райли често казваше, че всичко е наред, когато не беше — навик, който той забеляза едва през последните десет дни. Не бе забелязал много неща, които би трябвало да види. Смяташе, че изпълнява честно и почтено родителския си дълг, като плащаше редовно издръжката й и осигуряваше учението й в елитно училище. Не желаеше да се задълбочава повече, тъй като това би объркало живота му.

— Зная почти всички акорди — рече тя. — Но ми е трудно да свиря фа мажор. — Наблюдаваше напрегнато как баща й настройва китарата, попивайки всяко негово движение. — Открих самоучител по китара в интернет, а за известно време Тринити ми позволяваше да се упражнявам на нейната. Но ме накара да й я върна.

— Тринити има китара?

— Истинска „Лариве“. Тя взе само пет урока и се отказа. Смята, че свиренето на китара е адски скучно. Но аз мога да се хвана на бас, че леля Гейл ще я накара да започне отново. Сега, когато мама умря, леля Гейл има нужда от нова партньорка и тя каза на Тринити, че един ден ще бъдат също като „Дуо Джъдс“, само че по-красиви.

Той бе видял Тринити на погребението на Марли. Още като бебе беше неустоима — розовобузесто ангелче с руси къдрици и големи сини очи. Доколкото си спомняше, тя рядко плачеше, спеше, когато трябваше, и задържаше бебешката храна в стомахчето си, а не я превръщаше в летящи снаряди като Райли. Когато Райли стана на един месец, Джак замина на турне, доволен, че бе намерил предлог да избяга от кръглоликото пищящо бебе, което не знаеше как да успокои, и от един брак, който вече бе разбрал, че е огромна грешка. През годините понякога му минаваше мисълта, че може би щеше да бъде по-добър баща, ако съдбата го бе дарила с очарователна дъщеря като Тринити, но изминалите десет дни го бяха накарали да прогледне.

— Било е много мило от нейна страна да ти заеме китарата си — отбеляза той, — но се обзалагам, че не е било безкористно.

— Сключихме сделка.

— Да чуя каква.

— Не искам да ти кажа.

— Кажи ми всичко.

— Длъжна ли съм?

— Зависи дали искаш да ти покажа лесен начин да се свири фа мажор.

Тя се взираше в едно място под отвора на резонаторната кутия, където лакът се бе изтъркал от допира на пръстите му.

— Казвах на леля Гейл, че Тринити е с мен, когато тя беше с гаджето си. Освен това трябваше да им купувам цигари.

— Но тя е на единайсет!

— Да, но гаджето й е на четиринайсет, а Тринити е много зряла за възрастта си.

— Да бе, зряла, как ли не! Гейл трябва да държи под ключ това хлапе и смятам да й го кажа.

— Не можеш да го направиш. Тя ще ме намрази още повече.

— Още по-добре. Така ще стои по-далеч от теб. — Тъй като все още не си бе изяснил подробностите, Джак реши да не казва на Райли, че занапред няма да вижда толкова често принцеса Тринити. Знаеше, че повече никога няма да повери Райли на съмнителната опека на Гейл. Навярно Райли нямаше да иска да отиде в пансион, но той щеше да съгласува графика на турнетата си с ваканциите й, за да не се чувства дъщеря му самотна. — И как се снабдяваше с цигарите? — полюбопитства Джак.

— Има един тип, който работи у дома. Той ми ги купува.

Баща й разбра, че Райли бе превърнала подкупа в метод на оцеляване. Почувства се засрамен.

— Никой ли не те е наглеждал?

— Аз мога сама да се наглеждам.

— Не е бивало да го правиш. — Не можеше да повярва, че двамата с Марли не са й позволили нещо толкова обикновено, като да има собствена китара. — Казвала ли си на майка си колко много искаш да свириш?

— Опитах се.

Все така неясно и несвързано, както се бе опитала да каже и на него. Нима можеше да осъжда Марли, задето не бе обръщала достатъчно внимание на дъщеря им, когато той беше дори по-лош?

— Сега може ли да ми покажеш как да изсвиря онзи фа мажор? — попита момичето.

Той й показа как да притиска само горните две струни, което беше много по-лесно за малки ръце като нейните. Накрая й подаде китарата. Тя изтри длани в шортите си.

— Наистина е моя, нали?

— Наистина е твоя и не бих могъл да я подаря на човек, който да я заслужава повече — рече Джак, вярвайки във всяка една от казаните думи.

Райли притисна китарата към гърдите си. Той й подаде перцето.

— Хайде, давай. Опитай сама.

Джак се усмихна, когато тя стисна перцето между устните си, както той правеше, докато нагласяше инструмента. Когато реши, че й е удобно, извади перцето от устата си и като се втренчи напрегнато в лявата си ръка, изсвири фа мажор, както й бе показал. Беше го схванала отлично и акордът прозвуча много чисто. След това изсвири другите тонове почти без да сгреши.

— Справяш се много добре — похвали я Джак.

Момичето засия.

— Аз се упражнявах.

— Как? Нали каза, че си върнала китарата на Тринити?

— Върнах я, но си изрязах от картон, за да мога да упражнявам позициите на пръстите.

Мъжът имаше чувството, че въздухът не му достига. Стана от стола.

— Ей сега се връщам.

Влезе в банята, приседна на ръба на ваната и обхвана главата си с ръце. Имаше пари, коли, къщи, стаи, пълни с платинени плочи. Имаше всичко това, а дъщеря му е била принудена да се упражнява на картонена китара.

Изведнъж му се прииска да поговори с Ейприл. Жената, която някога го подлудяваше, сега, изглежда, бе единственият човек, към когото можеше да се обърне за съвет.