Сюзън Елизабет Филипс
Чаровник по рождение (17)

16

На най-горното стъпало, свита на кълбо, седеше Райли, стиснала в ръка голям касапски нож. Пъфи беше до нея. Ножът никак не пасваше на розовата пижама на сърчица и кръглото детско лице. Младият мъж не желаеше да се разправя и с това. Защо Блу не беше тук? Тя щеше да знае какво да прави с Райли, какво да й каже.

Но Дийн се насили да се изкачи по стъпалата. Когато стигна най-горе, кимна към ножа.

— Какво възнамеряваш да правиш с това? И защо се събуди?

— Аз… аз чух някакви шумове. — Тя притисна по-плътно колене към гърдите си. — Помислих, че може да е… убиец или нещо подобно.

— Бях аз. — Той се наведе и взе ножа от ръката й.

Пъфи, която изглеждаше значително по-чиста и охранена, отколкото в петък, се прозина хрипкаво и затвори очи.

— Аз чух шума, преди да дойдеш. — Тя се взираше втренчено в проклетия нож, сякаш се боеше, че той може да я наръга с него. — В десет и трийсет и две. Ава сложи в багажа и будилника ми.

— И седиш тук от два часа?

— Мисля, че се събудих, когато татко излезе.

— Той не е ли тук?

— Струва ми се, че отиде да види Ейприл.

Не се изискваше голямо въображение, за да си представи с какво се занимават Лудия Джак и скъпата стара мамичка. Дийн закрачи надолу по коридора и хвърли ножа върху леглото на Джаки. Нека да се чуди как се е озовал тук.

Когато се върна, Райли не бе помръднала от мястото си, обгърнала коленете си с ръце. Дори кучето я бе изоставило.

— След като татко излезе, чух някакво скърцане — поде тя. — Сякаш някой се опитваше да се промъкне в къщата и може би имаше пистолет или нещо подобно.

— Това е стара къща. Всичко скърца. Откъде взе ножа?

— Скрих го в спалнята си, преди да си легна. У дома… нашата къща има алармена инсталация, но не мисля, че тук има подобни неща.

Тя е седяла тук два часа, въоръжена с касапски нож? От мисълта го побиха тръпки.

— Върви да спиш — заповяда й той по-рязко, отколкото смяташе. — Аз вече съм тук.

Тя кимна, но не помръдна.

— Какво има?

Райли загриза нокътя си.

— Нищо.

Беше я заварил с касапския нож в ръка, беше ядосан на Блу, мисълта, че в момента Ейприл се чука с Лудия Джак, го вбесяваше, затова си го изкара на детето.

— Хайде, говори, Райли. Не умея да чета мисли.

— Нямам какво да кажа.

Но отново не помръдна. Защо не отиваше да си легне? Дийн, който притежаваше безкрайно търпение с най-невъзприемчивите новаци в отбора, сега имаше чувството, че всеки миг ще избухне.

— Мисля, че имаш. Изплюй камъчето.

— Нищо не искам — побърза да го увери тя.

— Чудесно. Тогава си стой тук.

— Добре. — Главата й се сведе още по-ниско, а разрошените къдрици закриха лицето й.

Явната й беззащитност се превърна в нишката, повела го обратно към най-тъмните ъгълчета на детството му. Дъхът заседна в гърлото му.

— Надявам се, че знаеш, че не можеш да разчиташ на Джак за нищо, ако не се смятат парите. Той няма да бъде до теб. Ако искаш нещо, ще трябва сама да се бориш да го постигнеш, защото той няма да реши проблемите ти. Ако сама не се грижиш за себе си и не отстояваш желанията си, светът ще се стовари върху главата ти.

— Ще се постарая — смотолеви момичето унило.

В петък сутринта в кухнята бе съумяла прекрасно да отстои желанията си. За разлика от него, тя бе успяла да подчини баща си на волята си, но сега, като я гледаше така смачкана, в гърдите му кипеше гняв, който не можеше да потуши.

— Говориш това, което смяташ, че искам да чуя.

— Извинявай.

— Няма за какво да се извиняваш. Просто ми кажи, дявол да го вземе, какво искаш!

Малките й рамене трепереха, а думите се изстреляха като залп от устата й.

— Искам да видиш дали в стаята ми не се крие убиец!

Той пое дълбоко дъх.

Една сълза капна върху долнището на пижамата й, точно до розовото сърце с надпис: „Целуни ме, глупчо“.

Той беше най-големият тъпанар и гадняр на земята и повече не можеше да продължава така. Не можеше да се прави, че тя не го интересува, само защото му създаваше неудобство. Отпусна се на стъпалото до нея. Кучето изтърча от неговата спалня и се настани удобно помежду им.

През целия си съзнателен живот не бе допускал преживяното в детството да го повлече надолу. Единствено на футболното игрище си позволяваше да отприщи вихъра от онези тъмни емоции в душата си, които обикновено държеше под похлупак. Ала сега бе позволил гневът му да се излее върху човек, който най-малко го заслужаваше. Наказваше това изключително чувствително дете, задето му бе напомнило за някогашната му безпомощност.

— Аз съм кретен — рече Дийн тихо. — Не биваше да ти крещя така.

— Всичко е наред.

— Не, не е наред. Не бях ядосан на теб. Бях бесен на себе си. На Джак. Ти не си направила нищо лошо.

Той усещаше как тя попива думите му, прекарва ги през този неин сложен мозък, навярно търсейки начин да продължи да обвинява себе си. Не можеше да го понесе.

— Хайде, давай, удари ме — подкани я младият мъж.

Тя вдигна глава и плувналите й в сълзи очи се ококориха от изумление.

— Не бих могла да го направя.

— Разбира се, че можеш. Така… така правят сестрите, когато братята им се държат като кретени.

Не му беше лесно да изрече думите, но беше крайно време да престане да се държи като егоистично магаре, а да бъде зрял и отговорен мъж.

Устните й се разтвориха от удивление, че той може би най-сетне ще я признае за своя сестра. В мокрите й от сълзите очи засвети надежда. Тя искаше той да отговаря на всичките й илюзии.

— Ти не си кретен.

Трябваше да оправи тази каша, иначе никога нямаше да си го прости. Прегърна я през раменете. Тя се скова за миг, сякаш се боеше, че той ще се отдръпне. Вече бе започнала да разчита на него. С въздишка на примирение Дийн я привлече по-близо към себе си.

— Не зная как да бъда големият брат, Райли. В душата си аз самият съм още дете.

— Аз също — присъедини се момичето със сериозно изражение. — Аз също съм дете по душа.

— Не исках да ти крещя. Просто… се разтревожих. Познато ми е това, което преживяваш. — Не можеше да каже повече, не и сега, затова се изправи и я дръпна, за да се изправи на крака. — Да вървим да проверим дали има убиец в стаята ти, за да можеш да заспиш спокойно.

— Вече се чувствам по-добре. Всъщност не мисля наистина, че там се крие убиец.

— Нито пък аз, но по-добре да проверим. — Хрумна му една доста глупава идея как да излекува поне част от болката, която й бе причинил. — Длъжен съм да те предупредя… Големите братя, които познавам, са доста гадни с по-малките си сестри.

— Какво имаш предвид?

— Ами… Те могат да отворят гардероба на сестра си и да изкрещят, като че ли наистина са видели някакво чудовище там, само за да я изплашат.

Райли се усмихна развеселено. Усмивката изкриви ъгълчетата на устата й.

— Ти не си способен на това.

— Способен съм, и още как. Освен ако не успееш да ме изпревариш — усмихна й се той в отговор.

И тя го изпревари. С диви викове побягна от него към спалнята. Той се бе сдобил със сестра, независимо дали го искаше, или не.

Пъфи се присъедини към суматохата и във всеобщата врява Дийн не чу тропота на бягащи крака. Изведнъж някой го блъсна в гърба, той изгуби равновесие и падна. Като се извърна, зърна изкривеното от гняв лице на Джак, надвесено над неговото.

— Остави я на мира!

Джак сграбчи Райли в прегръдките си, която сега се разпищя истински, докато сърдитото кученце трескаво кръжеше около двамата. Джак я притисна към гърдите си.

— Всичко е наред. Няма да му позволя повече да те доближи. Обещавам ти. — Погали разрошената й коса. — Махаме се оттук. Веднага.

В гърдите на Дийн се надигна изгаряща смесица от гняв, неприязън и отвращение. В какъв хаос се бе превърнал животът му! Скочи на крака. Райли се бе вкопчила в ризата на Джак, опитвайки се да си поеме дъх и да обясни, но истеричният смях й пречеше да изрече думите. Разгневената физиономия на Джак го изпълни с някакво извратено удоволствие. Това е добре. Сега всичко се изясни. Така ти се пада.

— Махай се оттук! — изкрещя му Джак.

Дийн искаше да го цапардоса, но Райли продължаваше да стиска здраво ризата на Джак. Накрая си възвърна дар словото.

— Не беше… Той не е… Вината е моя! Дийн го видя… ножа.

Джак обхвана лицето й между дланите си.

— Какъв нож?

— Ами… взех го от кухнята — изхълца тя.

— И защо ти е бил този нож? — повиши глас Джак, за да надвие бесния лай на кученцето.

— Аз бях… беше…

— Била е изплашена. — Дийн искаше думите да се забият като нож в сърцето на Джак, да го заболи, но Райли вече бе набрала скорост:

— Събудих се и в къщата нямаше никой. Така се изплаших, че…

Дийн не искаше повече да слуша и тръгна към спалнята си.

Рамото още го болеше от сбиването с Рони, а току-що отново го удари при падането. Два побоя за една нощ. Страхотно. Лаят престана точно когато глътна две таблетки тиленол. Съблече се, отиде под душа и пусна горещата вода.

Като излезе, завари Джак да го чака в спалнята. Къщата беше притихнала. Райли и Пъфи навярно се бяха сгушили в леглата си. Джак кимна към коридора.

— Искам да говоря с теб. На долния етаж. — И излезе, без да дочака отговор.

Дийн захвърли кърпата и нахлузи джинсите върху мокрите си крака. Отдавна беше време да изяснят отношенията си.

Откри Джак в празната дневна. Стоеше до прозореца, затиснал пръсти в задните джобове на джинсите.

— Чух я да крещи — поде, докато се взираше навън. — Помислих си, че става нещо лошо.

— По дяволите, радвам се, че най-после си се освестил достатъчно, за да си спомниш, че си я оставил сама. Супербаща си, Джак, няма що.

— И без да ми натякваш, разбирам кога съм се издънил. — Джак се обърна и извади ръце от джобовете. — Още се опитвам да намеря общ език с нея и понякога греша — като тази вечер. И когато се случи да сгафя, се опитвам да оправя положението.

— Възхитително. Направо потресаващо. Немея от възторг.

— Нима никога в живота си не си правил грешки?

— Правил съм, и още как! Миналия сезон имам седемнайсет прихванати паса.

— Знаеш какво имам предвид.

Дийн пъхна палец в колана на джинсите си.

— Е, имам лошия навик да трупам квитанции за глоби за превишена скорост. И понякога мога да бъда ехиден кучи син, но не съм изоставял бременни приятелки, ако за това намекваш. И нямам незаконородени деца. Срам ме е да го призная, Джак, но не мога да се меря с теб. — Джак потръпна, но Дийн искаше да го смаже и това не му беше достатъчно. — Само за да съм сигурен, че си ме разбрал… Единствената причина, поради която ти позволявам да останеш тук, е Райли. За мен ти, приятелче, не си нищо повече от донор на сперма, така че стой по-далеч от мен.

Но Джак вече се бе окопитил.

— Няма проблем. Много ме бива в това. — Пристъпи по-близо към сина си. — Ще го кажа само веднъж. Ти наистина доста пострада, макар да не го заслужаваше, и аз съжалявам за това много повече, отколкото можеш да си представиш. Когато Ейприл ми каза, че е бременна, си плюх на петите и побягнах колкото можах по-бързо. Ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се родиш, така че не пропускай този факт следващия път, когато искаш майка ти да разбере колко много я мразиш.

Дийн почувства, че му се догади, но не отмести поглед. Джак се подсмихна горчиво.

— Тогава бях на двайсет и три, човече. Твърде млад, за да поема отговорност. Интересувах се единствено от музика, дрога и жени. Адвокатът ми се грижеше за теб, когато Ейприл не можеше. Той уреждаше да имаш бавачка, в случай че майка ти е изсмъркала прекалено кокаин и е забравила да се прибере у дома, след като цяла нощ се е развличала с поредната рок звезда с гащи от златно ламе. Адвокатът ми следеше за бележките ти. На него се обаждаха от училището, когато се разболееше. Аз бях твърде зает, опитвайки се да забравя за съществуването ти.

Дийн не можеше да помръдне. Джак изкриви устни.

— Но ти получи своето възмездие. Ще прекарам остатъка от живота си да гледам какъв си станал и да зная, че ако зависеше от мен, ти никога нямаше да се появиш на този свят. Е, как ти се струва? Готино, а?

Дийн не можеше да издържа повече и се обърна, но Джак заби в гърба му последния нож.

— Едно нещо ти обещавам. Никога няма да те моля да ми простиш. Поне това мога да сторя.

Дийн изскочи в коридора и изхвръкна през входната врата. Преди да се усети, беше стигнал до фургона.

 

 

Блу току-що бе заспала, когато вратата на спокойното й убежище се разтвори с трясък. Затърси пипнешком фенерчето и най-после успя да го включи. Дийн беше гол до кръста, а очите му проблясваха като среднощен лед.

— Нито дума — изсъска и толкова силно затръшна вратата, че фургонът се разтресе. — Да не си продумала нито дума.

При други обстоятелства тя щеше да отговори подобаващо, но той изглеждаше толкова измъчен — толкова великолепен — че временно загуби дар слово. Подпря се на възглавниците. Уютното й гнезденце вече не беше толкова тихо и безопасно. Нещо дълбоко го бе разстроило и по изключение не мислеше, че тя има нещо общо. Дийн тресна главата си в извития покрив на фургона. Въздухът се разцепи от звучна ругатня, съпроводена от порива на вятъра, разтърсил фургона.

Младата жена облиза устни.

— Ъъ, май не е много добре да се споменава напразно името Господне, поне докато времето навън не се успокои.

— Гола ли си? — запита той настойчиво.

— В момента не.

— Тогава по-бързо се събличай. Сваляй всички грозотии, които си навлякла. — Снопове лунна светлина се процеждаха през прозореца, превръщайки лицето му в смесица от рязко очертани линии и загадъчни сенки. — Тази игра продължи достатъчно дълго. Дай ми всичките си парцали.

— Просто така?

— Просто така — повтори той невъзмутимо. — Дай ми ги или аз сам ще ги взема.

Ако който и да е друг мъж се осмелеше да й говори по този начин, тя щеше да се разкрещи до небесата, но той не бе кой да е мъж. Нещо бе пропукало блестящата му фасада и дълбоко го бе наранило. И при все че тя беше без работа, без пукната пара и без дом, той беше нуждаещият се. Не че щеше да го признае. И двамата не играеха играта по този начин.

— Вземаш противозачатъчни. — Миналата седмица преднамерено бе подхванал спор за тестовете за бащинство и методите за предпазване от нежелана бременност, и го знаеше.

— Да, но… — Нямаше намерение да му признава, че ги пие по-скоро за самочувствие, отколкото, че реално се нуждае от тях. Междувременно той приближи до бюфета, отвори най-долното чекмедже и извади кутийка с презервативи, която тя не бе сложила там. Не й се понрави тази негова предвидливост. В същото време оценяваше здравия му разум.

— Дай ми това. — Дийн издърпа фенерчето от пръстите й, захвърли презервативите и отметна чаршафа, с който се бе завила. Лъчът на фенерчето освети тениската й „Боди Бай Биър“. — Човек би рекъл, че досега би трябвало да съм наясно какво да очаквам, ала надеждата умира последна.

— Оплачи се в полицията.

— А какво ще кажеш сам да раздам правосъдие?

Блу се приготви — или по-скоро се изпълни с надежда? — за разкъсване на дрехите, но той я разочарова, като вместо това плъзна лъча на фенерчето по голите й крака.

— Много са хубави, Блу. Би трябвало да ги показваш по-често.

— Къси са.

— И сладки. И си вършат много добре работата. — Дръпна нагоре края на тениската й. Само няколко сантиметра. Достатъчно, за да се разкрие единствената друга дреха, която носеше — обикновени гащички в телесен цвят. — Ще ти купя прашки — обеща той. — Червени.

— Които никога няма да видиш.

— Откъде си толкова сигурна? — Дийн премести лъча на фенерчето от едно бедро към другото, след това до заветното място.

— Ако го направя…

— О, ти вече го правиш.

— Ако го направя — продължи Блу, — ще бъде само веднъж. И аз ще съм отгоре.

— Отгоре, отдолу, във всякаква поза. Знам такива, каквито дори не си и сънувала.

Сякаш я прониза еротична мълния и пръстите на краката й се свиха.

— Но първо… — Със светещия край на фенерчето той докосна триъгълника между краката й, потърка с твърдата дръжка плата за няколко мъчителни секунди, сетне със същата дръжка повдигна края на тениската. Хладната пластмаса се притисна точно под гърдите й, изпращайки нови мълнии по оголения гръден кош. Дийн обхвана едната й гърда през меката тъкан. — Нямам търпение да я вкуся.

Блу едва не застена. Изглежда, либидото й не беше в час с моралните й принципи.

— Коя част от тялото ти първо да разопаковам? — Лъчът на фенерчето танцуваше по нея.

Тя го наблюдаваше като хипнотизирана, очаквайки да види къде ще попадне. Лъчът си поигра с покритите гърди, голия корем, слабините. След това я удари право в очите. Блу примижа, матракът хлътна, а обутото му в джинси бедро се докосна до нейното, когато той пусна фенерчето върху леглото.

— Да започнем оттук. — Дъхът му опари бузата й, когато сведе глава и устните му се сляха с нейните. Целият й свят избухна в най-безумната целувка от всички, които бе изпитвала досега: в един миг нежна, а в следващия — груба и завладяваща. Дийн я дразнеше и измъчваше, изискваше и съблазняваше. Тя вдигна ръце, за да ги обвие около врата му, но той се отдръпна. — Не го прави повече — изрече дрезгаво. — Наясно съм с всичките ти номера.

Всичките й номера?

— Искаш да ме разсееш, но няма да стане. — Изхлузи тениската през главата й и я захвърли настрани и Блу остана само по гащички. Включи фенерчето и лъчът освети гърдите й. Невинаги е предимство да имаш пищен бюст. Нейните скромни прелести бяха твърди и дръзко щръкнали, готови за това, което следваше.

Устата му.

Голите му гърди се търкаха о нейните, докато той смучеше жадно зърната й. Пръстите на Блу се впиха трескаво в матрака. Той не бързаше, галеше я с устни и език. От време на време зъбите му я хапеха леко, изпращайки сладостни вълни по цялото й тяло, докато повече не можеше да издържа. Бутна главата му настрани.

— Няма да се отървеш толкова лесно — прошепна Дийн, а горещият му дъх опари влажната й кожа. Той пъхна палци под колана на гащичките и ги дръпна надолу, сетне ги захвърли настрани и се изправи.

Забравеното фенерче се търкулна под чаршафите и тя не можа да види какво се крие под джинсите. Пресегна се, за да го търси, но се спря. Той винаги е бил обект на женските желания, обожателките го преследваха, стараеха се всячески да му угодят и задоволят. Нека сега той малко да се потруди.

Тя пъхна ръка под завивките и изключи фенерчето. Фургонът потъна в мрак. Новата еротична игра почти я бе оставила без сили, както и ласките му. Но тъмнината означаваше също, че тя трябваше да направи всичко възможно Дийн да запомни, че имаше работа с Блу Бейли, а не с някоя безлика жена.

— Късмет — едва успя да промълви младата жена. — Трудно се задоволявам с по-малко от двама.

— Само в мръсните си сънища. — Джинсите му тупнаха тихо на пода. — Интересно, къде се дяна онова фенерче? — Ръката му я докосна леко отстрани, докато го търсеше. Напипа го, включи го и го измъкна изпод чаршафите. Лъчът освети голото й тяло — от гърдите към корема и по-надолу. Там се спря. — Разтвори се за мен, скъпа — помоли нежно коварният съблазнител. — Позволи ми да видя.

Това вече й дойде твърде много и Блу едва не експлодира. Той раздалечи покорните й бедра и студената пластмаса на фенерчето охлади пламналата кожа от вътрешната им страна.

— Съвършено — пророни младият мъж, изпивайки гледката.

След това я помете мощният вихър на усещанията. Пръсти, които разтварят и проникват. Търсещи устни. Собствените й ръце, изследващи настървено всичко, което толкова дълго бе копняла да докосне и погали.

Малкото й тяло го прие със съвършено противодействие. Нежен мускус и кадифе. Движеха се в синхрон. Фенерчето падна на пода. Той проникваше надълбоко, излизаше и отново влизаше. Тя се извиваше, изискваща, отвръщаща страстно на всяка атака… и — накрая — се предаде.

 

 

Да се любиш без наличие на течаща вода, далеч не беше толкова романтично, колкото изглеждаше.

— Как ли са се справяли пионерите? — оплака се Блу. — Имам нужда от баня.

— Ще използваме тениската ти. Утре можеш да я изгориш. Моля те, Господи!

— Ако кажеш само още една дума за тениската ми…

— Дай я тук.

— Хей, гледай къде… — Тя пое дълбоко дъх, когато той, обладан от новаторски дух, намери ново приложение на тениската й.

Втория път Блу пак не се вреди да бъде отгоре. Обаче третия успя да преобърне разпределението на силите. По-скоро, след като най-сетне докопа фенерчето, реши, че ги е преобърнала. Ала истината беше, че се чувстваше малко замаяна и объркана, за да определи кой кого задоволява и точно какви са житейските последици. Ала едно бе сигурно — никога повече нямаше да може да го дразни с песничката от филма „Спийд Рейсър“.

Накрая двамата задрямаха. Малкото й легло в дъното на фургона беше твърде късо за Дийн, но той остана при нея, преметнал ръка през раменете й.

 

 

Блу отвори очи много рано и пролази внимателно над Дийн, за да не го събуди. В гърдите й се надигна прилив на нежност, докато се задържа за миг, за да го погледне още веднъж. Ранната утринна светлина обливаше гърба му, очертавайки внушителните мускули и изпъкналите сухожилия. През целия си живот се бе налагало да се задоволява с второ качество. Но не и миналата нощ.

Събра дрехите си и се запъти към къщата, където си взе светкавичен душ, облече джинсите и тениската и напъха по джобовете някои вещи от първа необходимост. Когато излезе на двора, погледна към фургона под дърветата. Дийн се бе оказал безкористният, щедър и дързък любовник, за какъвто винаги си бе мечтала. Блу нито за секунда не съжаляваше за изминалата нощ, но новият ден сложи край на мечтите.

Изкара от обора по-малкия велосипед, завъртя педалите и пое към магистралата. Всеки хълм й се струваше висока планина и преди да стигне до града, дробовете й вече изгаряха от недостиг на въздух. Когато изкачи и последното било и започна да се спуска към Гарисън, краката й приличаха на преварени спагети.

Както се оказа, Нита Гарисън, също беше от ранобудните. Блу стоеше в претъпканата й кухня и я гледаше как гнусливо бучи с вилица гофретата, току-що извадена от тостера.

— Искам четиристотин долара за платно с размери метър на метър — заяви Блу. — И аванс от двеста долара още днес. Не се пазаря, приемате или отказвате.

— Много си евтина — изсумтя Нита. — Бях готова да ти платя много повече.

— Освен това, докато работя, ще ми предоставите храна и квартира — додаде младата жена, като се опитваше да пропъди по-надалече спомените за циганския фургон. — Трябва да опозная Танго по-добре, за да уловя истинския му характер.

Танго повдигна леко единия си отпуснат клепач и я погледна със сълзящото си старческо око.

Нита извъртя главата си толкова бързо, че Блу се изплаши, че перуката й ще излети.

— Искаш да живееш тук? В дома ми?

Това беше последното, което искаше Блу, но след случилото се миналата нощ нямаше друг избор.

— Това е най-добрият метод да се нарисува качествен портрет.

Пръстенът с рубин и диаманти проблесна върху изкривения, възлест пръст на старицата, когато посочи към печката.

— Не си и помисляй, че можеш да разхвърляш мръсотията си из цялата кухня.

— Можете напълно да разчитате, че с мен кухнята ви ще придобие доста по-приличен вид.

Нита я стрелна с пресметлив поглед, не вещаещ нищо добро.

— Иди да ми донесеш розовия пуловер. Горе е, върху леглото. И стой по-далеч от бижутата ми. Ще разбера, ако само докоснеш едно от тях.

Блу мислено заби нож в черното сърце на Нита и прекоси с тежка маршова стъпка претрупаната и крещящо обзаведена дневна на старата вещица, за да се качи на втория етаж. След седмица щеше да завърши портрета и да се отправи по широкия жизнен друм. Беше изтърпявала и много по-лоши неща от няколко дни в компанията на Нита Гарисън. Местната феодалка беше най-бързият й билет към свободата.

Всички врати на горния етаж, освен една, бяха затворени, а коридорът беше значително по-разтребен и чист от стаите долу, макар че розовият плюшен килим отчаяно се нуждаеше от прахосмукачка, а на дъното на кристалния полилей се виждаше впечатляваща колекция от умрели мухи. Блу си каза, че спалнята на Нита със златисти тапети на рози, бели мебели и дълги прозорци, украсени с богато драпирани розови завеси, можеше успешно да си съперничи с погребален дом в Лас Вегас. Блу взе розовия пуловер от креслото, тапицирано със златисто кадифе, и го занесе долу, прекосявайки пътьом салон в бяло и златисто, с шезлонг, тапициран със златиста велурена дамаска, лампи с кристални висулки и розов килим, покриващ целия под.

Нита се дотътри до прага. Подутите й глезени преливаха от ниските ортопедични обувки. Подаде връзка с ключове на Блу.

— Преди да започнеш работа, трябва да ме закараш до…

— Само не казвайте, че е „Пигли Уигли“.

Очевидно Нита никога не бе гледала „Да возиш мис Дейзи“^[1], тъй като не проумя алюзията.

— В Гарисън нямаме „Пигли Уигли“. Не позволявам на никоя от веригите да открива свой филиал тук. Ако искаш да си получиш аванса, трябва да ме закараш в банката.

— Преди да ви закарам където и да е — заинати се Блу, — прекратете бойкота. Кажете на работниците да се върнат на работа в къщата на Дийн.

— По-късно.

— Сега. Ще ви помогна да намерите телефонните им номера.

За огромно изумление на Блу, Нита не се възпротиви, при все че изтече още един час, докато провеждаше телефонните разговори. През това време заповяда на Блу да изпразни всички кошчета за боклук в къщата, да й намери таблетките „Маалокс“^[2] и да отнесе купчина кашони в тъмното мазе, от което я побиха тръпки. Но всяко мъчение имаше край и Блу най-после се озова зад волана на спортния тригодишен червен корвет роудстър.

— Очакваше да видиш лимузина, нали? — презрително изсумтя Нита от предната седалка. — Или традиционната краун виктория. Типичен модел за стара дама.

— Очаквах метла — промърмори Блу, оглеждайки прашното арматурно табло. — Това возило откога не е излизало от гаража?

— С болното си бедро вече не мога да шофирам, но веднъж седмично включвам двигателя, за да не се изтощи акумулаторът.

— През това време е най-добре да държите плътно затворена вратата на гаража. Половин час ще е достатъчен.

Нита всмукна през зъби, като че изсмукваше отрова.

— И как се придвижвате из града? — поинтересува се Блу.

— С онзи глупак Чонси Кроул, който кара нещо, което минава за градско такси. Но той винаги плюе през прозореца и от това ми се повдига. Жена му някога беше председател на Дамския клуб на Гарисън. Те всички ме мразеха, още от самото начало.

— Направо съм шашната да го чуя — промърмори Блу, докато завиваше по главната улица на града.

— Но аз не им останах длъжна.

— Само не ми казвайте, че сте изяли децата им.

— Ти май за всичко имаш остроумен отговор? Спри пред аптеката.

Блу съжали, че не си бе държала езика зад зъбите. Навярно нямаше да е зле да разбере нещо повече за отношенията на Нита с добрите жени от Гарисън. Това можеше да я поразсее.

— Мислех, че отиваме в банката.

— Първо трябва да взема лекарството си.

— Аз съм художничка, а не момиче за всичко.

— Нуждая се от лекарството. Толкова много ли ще те затрудни да отскочиш за лекарството на една стара дама?

Настроението на Блу се свлече от върховете на унинието до низините на срама.

След като се отбиха в аптеката, върху чиято предна витрина висеше голяма табела „Доставки по домовете“, Нита я накара да се отбият до супермаркета, за да купят кучешка храна, след което посетиха пекарната, където тя си избра едно бананово кексче с орехи. Накрая Блу трябваше да чака, докато Нита си правеше маникюра във фризьорския салон „Модни прически и спа център“. Блу се възползва от паузата, за да се поглези и тя с бананово кексче с орехи и да изпие чаша кафе, за което похарчи три от последните си дванайсет долара.

Младата жена свали капачката на картонената чаша с кафе и зачака, докато сребристият пикап мине покрай нея, за да прекоси улицата. Но пикапът не отмина. Вместо това намали ход и спря пред пожарния кран. Вратата се отвори и отвътре се показа познат чифт гейски ботуши, последвани от не по-малко познати дълги стройни крака, обути в джинси.

За един абсурден миг й се стори, че най-позорно ще загуби съзнание, но бързо се окопити и се вторачи намръщено в лъскавия пикап.

— Направо не е за вярване.