Майте Каранса
Кланът на вълчицата (23)

Глава двадесет и трета
Кръвта

Вратата се отвори така, сякаш я бе изкъртил силен ураганен вятър. Изненадана в спалнята си, Салма се стъписа и отвори широко очи.

— Какво искаш, Селене? Защо не почука, преди да връхлетиш така?

Селене, по-висока, по-силна и по-страшна от всякога, посочи бебето, което Салма държеше в ръцете си.

— Какво означава това?

Салма остави малкото на леглото. Беше сладко заспало.

— Какво ти става? Да не би да ми се сърдиш? Нима дребните ми прищевки те дразнят?

Селене затръшна вратата със замах и ехото изплющя във въздуха като плесница. Приближи към Салма и заплашително навря в лицето й показалеца си, на който блестеше пръстен с диаманти.

— За пълна идиотка ли ме мислиш?

Салма бързо се съвзе. Селене бе запратила към нея вихрушка от прах. Салма парализира частиците и те увиснаха във въздуха. Отбраняваше се.

— Какво има?

Селене се изсмя, имитирайки кухото кикотене на Салма.

— Това, че графинята много ще се ядоса, ако научи, че вместо да следваш заповедите й, гледаш само как да задоволяваш капризите си, без да мислиш за последствията от изстъпленията си, а също и че се опитваш да съперничиш по сила и власт на нея и на мен.

Салма стана неспокойна.

— Не е имало изстъпления.

— Нима? Целият остров пропищя от твоите безчинства. Местната преса публикува снимки на изчезналите бебета и на обезкървените момичета. И всичките те са Омар.

— Естествено.

— Естествено? И какво му е естественото? Още не е настъпил съвпадът на небесните тела, но вече наближава. Не поглеждаш ли небето всяка нощ, а, Салма? Аз — да. И мечтая за момента, в който това ще се случи, и ти се заклевам, Салма, че първата ми работа, когато взема властта, ще бъде да накажа неблагоразумието ти. Нима претендираш, че ме превъзхождаш по сила? Или се опитваш да изместиш графинята? Колко човешка кръв изпи, та си въобразяваш, че си си осигурила стотици години превъзходство? Уговорката не беше такава. Водиш много мръсна игра.

Салма се сви изплашена.

— Имам нужда да си възстановя силите.

— Не е вярно! — изръмжа Селене. Предизвикваш ме. Добре тогава, Салма, заповядвам ти отсега нататък да предаваш жертвите си на мен. Стига вече, достатъчно си пирувала. И ги търси другаде, а не на острова. Той ще бъде моя територия, тук аз ще господствам, от двореца.

— Да господстваш? Не ме карай да се смея. И къде ти е скиптърът на властта?

Селене направи още една крачка към нея.

— Много скоро ще е тук и когато вече го държа в ръцете си, няма да ми противоречиш.

Селене взе бебето, което се събуди и се разплака. Бавно го съблече и потърси раничката, която Салма бе направила на гърдите му. Селене бавно приближи устни към едва забележимия разрез.

Салма побесня от яд.

— Нали заяви, че не одобряваш нашите методи.

Селене вдигна глава и я изпепели с поглед.

— Така беше преди. Преди да притежавам всичко това. Как да го похабя напразно? Не съм такава идиотка, за каквато ме мислиш.

Извън кожата си от ярост, Салма изхвърча от стаята като фурия. Селене я предупреди:

— Къде отиваш? Помни какво ти казах.

Салма се озъби:

— Има изключения от правилото.

И излезе, оставяйки Селене сама с бебето, което ревеше в ръцете й.