Гийом Мюсо
Защото те обичам (21)

21. Отвъд облаците

Също като орехи сме: трябва да ни счупят, за да видят какви сме.

Халил Джубран

Днес

В самолета

15:00 ч.

Далеч.

Много далеч под самолета плътен слой облаци скрива целия пейзаж, откъсвайки и зрително пътниците от земята.

Марк не можеше да си обясни как бе могъл да се довери до такава степен. Това връщане в детството му бе позволило за момент да забрави измяната на Никол и да се почувства добре. Чрез това откровение бе постигнал освобождение.

Дистанцията във времето му позволяваше да измери по-добре изминатия път. В интервал от петнайсет години бяха избухнали две бомби: едната в живота на приятеля му, а другата — в собствения му живот. Първата едва не бе съсипала Конър завинаги и го бе превърнала в престъпник. Втората — отвличането на Лейла — бе въвлякла Марк в самоунищожително поведение, което го бе довело до прага на смъртта. И в двата случая за оцеляването си те не разчитаха на кой знае какво: на борбата и на частица късмет.

Иви беше смаяна от разказа на Марк. Девойката виждаше в преживяното от Конър в неговото детство нещо общо със своята история. Като момче Конър се бе сблъсквал със същите изпитания, с които се бореше тя днес. Как да превъзмогне болката? Дали отмъщението е най-добрата реакция срещу нанесената обида?

Иви се наведе към илюминатора, вгледа се в океана от облаци и изпита усещане за безграничност.

После затвори очи и потъна на свой ред в спомените си…