Тери Гудкайнд
Машина за знамения (85)

Осемдесет и пета глава

За части от секундата, преди Бръшлянената дева сплетница да се е усетила или да е разбрала какво й крои, Ричард изсвистя с ножа пред лицето й, като внимаваше да не я докосне, за да не предизвика задействане на окултната й защита. Ако наистина не възнамеряваше да я нарани, защитата й не би се задействала.

Със смъртоносна точност, вместо да докосне плътта й, той плъзна острието по каишите между разтворените й устни… и ги разсече.

Тъмните очи на Девата се ококориха.

Устата й зяпна до краен предел — нещо, което не й се беше случвало никога досега. Челюстта й се отвори максимално. Със сигурност не беше съзнателно. Последва писък, който бе толкова мощен, толкова зловещ и злокобен, че сякаш се вряза в самата тъкан на света на живите.

Бе писък, роден в света на мъртвите.

Навсякъде изригнаха буркани. Съдържанието им се разпиля във въздуха.

Кокалестите създания покриха уши с огромните си ръце. Счупено стъкло, парчета глина, клечки и бръшлян започнаха да се мятат безразборно из стаята, все едно тласкани от пориви на вятъра, но после с нарастваща сила отломките се вдигнаха във въздуха и започнаха да кръжат из стаята. Дори кокалестите създания бяха всмукани в набиращия скорост вихър, ръцете и краката им се мятаха безпомощно, докато телата им се въртяха лудешки сред облаци от натрошени стъкла и посуда, заедно с цялото съдържание на буркани и стомни.

Смъртоносната сила на писъка откънтя необезпокоявана, всмука всички същества вътре в себе си, без да пропусне разлетелите се отломки.

Закачулените фигури покриха ушите си и запищяха от ужас и болка. Напразно. Докато освободеният писък на Джит вибрираше из стаята, онези се завъртяха в набиращото сила звуково торнадо, което върлуваше из помещението.

От ушите на вплетените в стените нещастници рукна кръв, телата им се затресоха неистово.

Кокалестите създания започнаха да се разпадат, да изчезват, сякаш разпилени в пясък, прах и пръст. Крака и ръце се сриваха, разтваряйки се във вихрушката и като се смесваха с върлуващата из помещението буря от отломки. Виковете им на ужас се сляха с безкрайния писък, който продължаваше да се изтръгва от устата на Бръшлянената дева.

Сияйните форми със закачулени наметала започнаха да се удължават и да се накъсват на парчета в светещия дим, докато се носеха отчаяно в силата на вика на своята повелителка.

Блесна светкавица и докато обикаляше стаята, затрептя. Самият въздух забоботи и се разтресе.

Насред всичко това Джит се изправи, отметнала назад глава, продължавайки да пищи. Отровната й същност, злобата и развалата й, коварството и отдадеността й на смъртта, презрението към живота напускаха устата й с раздиращ писък, който бе бездиханният финал на всичко, което тя издигаше в култ.

Писъкът бе самата смърт.

Сега, когато истината за мъртвата душа вътре в нея беше освободена, тази мъртва душа изсмукваше живота на своя гостоприемник.

Джит стана свидетел на истината за собствената си мъртва същност. Животът, нейният живот, бе несъвместим със смъртта, която носеше вътре в себе си.

Смъртта не й засвидетелства почит, нито милост.

Лицето й започна да се разтапя, докато собственото й зло, смъртта в същността й, не напусна своя затвор. Вени се пръснаха, мускули не издържаха, а кожата й цъфна, като отдолу се показаха костите. Всичко това само придаде допълнителна сила на предсмъртния й писък.

Този писък, неговата сила, неговата отрова се стовари и върху Ричард. Болката от него бе повече от всичко, което можеше да очаква. Всяка част от тялото му крещеше от болка. Всеки нерв вибрираше, изтезаван от напускащия устата на Бръшлянената дева писък.

Той също бе докоснат от освободената от дълбините на съществото й смърт.

На път да загуби съзнание, Ричард си даде сметка, че запушалките, които бе поставил в ушите на двама им с Калан, не бяха достатъчни, за да устоят те на зловещия и разтърсващ писък.

Беше се провалил. Бе изменил на Калан.

Усети как по бузата му се изтърколва сълза, отприщена от мъката му по Калан, от любовта му към нея, потича по лицето му, докато пищящият, боботещ, присвяткващ свят се върне обратно към тишината и тъмнината.