Тери Гудкайнд
Машина за знамения (65)

Шестдесет и пета глава

Ричард беше изненадан и ядосан. Почти не можеше да повярва на кървавата сцена с кралица Орнета, безжизнено просната на пода. Това беше второто убийство на кралица от сватбата на Кара насам. И двете бяха ужасяващи. Беше още по-разстроен от факта, че го бе извършила Морещица. Не знаеше коя. Не можеше да си представи и защо.

— Господарю Рал — заговори Кара, — признавам, че не харесвах тази жена и не й се доверявах, но не бих направила това.

Кара не би и помислила точно сега да подлага на изпитание търпението му.

— Не твърдя, че си ти.

— Тогава кажи нещо.

Той я погледна.

— Искам да знам кой я е убил.

Кара стисна устни и кимна. Искаше да му обясни, че никоя Морещица не би направила такова нещо сама — вече не. Но не можеше да обори доказателствата и да пренебрегне очевидците.

Самата Кара потвърди онова, което Ричард вече знаеше: че кралицата е умряла от Агиел.

Несъмнено Морещица беше убила кралица Орнета. Единственият въпрос без отговор беше коя точно.

Ричард не искаше да обвинява никоя от тях. Всички бяха доказано безмилостни, случеше ли се да защитават живота му и този на Калан, безжалостни в битка, но също и безкомпромисно верни.

Нещата просто не се връзваха.

Посланик Грандон стоеше в коридора, когато Ричард му помаха да дойде. Онзи угоднически кимна при повикването на Господаря Рал и влезе в стаята без особено желание, като през цялото време въртеше с пръсти едно копче на дългото си наметало.

Кимна още веднъж и спря.

— Да, Господарю Рал?

— Казваш, че е била Морещица и си я видял?

— Да, Господарю Рал.

— Опиши я. Как изглеждаше?

Грандон се замисли за момент.

— Висока, с руса коса. Очите й бяха сини.

Ричард едва сдържа импулса си и посочи застаналата до него Кара.

— Кара е висока, русокоса и със сини очи. Тя ли беше?

— Разбира се, че не, Господарю Рал — отвърна посланикът, докато гледаше Кара.

— Много Морещици имат руса коса и сини очи. Както и много други хора в Д’Хара.

Грандон още веднъж склони глава, докато продължаваше да си играе с копчето на наметалото.

— Да, Господарю Рал.

— Кажи ми тогава какво открояваше тази жена. Как да я различим от всички останали русокоси и синеоки Морещици? Как да разберем коя е отговорна за случилото се?

Мъжът най-после пусна копчето, за да поглади края на заострената си брада.

— Не зная, Господарю Рал. Не я огледах директно и внимателно. Видях червена кожена униформа, руса плитка и Агиел. Държеше се като Морещица, ако ме разбирате. Беше жена, която всява страх. Не съм сигурен, че ще успея да я разпозная дори и да я видя отново.

Ричард въздъхна объркано. Той знаеше, че човекът е прав. Малцина дръзваха да погледнат Морещица в очите или да задържат поглед върху нея. Добре разбираше усещането и страха.

Отпусна лявата си ръка върху ефеса на меча и потупа с палец релефния символ върху него.

— Какво правехте ти и останалите с кралица Орнета? Защо се бяхте събрали отзад на балкона? Така като гледам чашите, сте прекарали доста време там. Какво изобщо правехте?

Онзи леко пребледня и Ричард разбра, че е уцелил слабото му място.

— Ами, Господарю Рал, просто си говорехме.

— Просто сте си говорили. За какво по-точно?

— За пророчеството.

— Пророчеството значи. И какво обсъждахте за пророчеството? Забелязвам, че повечето от присъстващите на тази среща незабавно са си събрали багажа и ако не са си тръгнали вече, то се канят да го направят.

Посланик Грандон облиза устни, докато внимателно обмисляше отговора си.

— Господарю Рал, все още съм тук само защото мисля, че поне аз ви дължа обяснение.

— Обяснение за какво? — Ричард се намръщи.

— Защо останалите си тръгнаха или се канят да тръгват, както и за това какво решихме. Ние чухме онова, което вие и Майката Изповедник имахте да казвате за пророчеството. Изслушахме и Натан, Пророка, но с цялото ми уважение, имаме собствена гледна точка за нещата.

Ричард преглътна непочтителния отговор. Замълча и пое дълбоко въздух. Все пак той, а не друг, беше казал на тези хора, които преди това на колене засвидетелстваха отдадеността си на Господаря Рал, че животът си е техен и трябва да се изправят и да го живеят. Очакваше да разсъждават самостоятелно, да вземат разумни решения, да си живеят живота.

Ричард отпусна ръка на рамото на мъжа.

— Посланик Грандон, ние сме свободни хора. Трябва да си сътрудничим за собственото си добруване, но аз не бих изтезавал до смърт онези, които не искат да се съобразяват с моите решения. Затова и водихме войната — заради идеята, че всички имаме право да живеем както намерим за добре. Когато ви казах всеки да си живее живота, наистина го мислех. Надявам се, че хората ще прозрат мъдростта и опита в тези думи и сами ще изберат да ни следват.

Посланикът погледна смирено и със съжаление.

— Не мога да изразя колко съм благодарен да го чуя, Господарю Рал. Това е още една причина, поради която ми е трудно да ви споделя защо останах.

— Просто ми кажи истината, посланико. Не бих могъл да те държа отговорен, задето говориш истината.

Мъжът кимна.

— Вижте, Господарю Рал, ние осъзнаваме, че имате собствена гледна точка за пророчеството, дори разбираме, че несъмнено имате основателни причини за това, но сме убедени, че трябва да знаем какво гласи то, за да помогнем на хората си да живеят по-добре. Кралица Орнета избра да засвидетелства лоялността си към Ханис Арк, да следва напътствията му за пророчествата, ако той се съгласи да ги даде. Не можем да сме сигурни как той ще приеме желанието ни да сподели знанията си с нас, но имаме причини да вярваме, че ще откликне на молбата ни. След като тя обяви намеренията си, ние също решихме, че искаме да имаме водач, който се съобразява с пророчествата и ги използва, а не… а не вас.

Ричард подпъхна палци в колана си и отново пое дълбоко въздух.

— Разбирам.

— След това, когато се бяхме събрали тук на балкона, абатът попита Морещицата, която дойде да отведе кралицата, за какво става дума, я тя отвърна, че е по повод най-новото пророчество. Абат Драйър поиска да разбере какво гласи то. Морещицата каза, че не знае, но вече няколко души са получили знамението. Когато абатът се опита да спре жената, тя го рани доста зле с Агиела си.

Той посочи мъртвата жена, която лежеше в локва кръв.

— Морещицата отведе кралица Орнета. Ние я последвахме и чухме какво стана. Когато онази излезе, след като бе убила кралицата, всички си помислихме, че сега е наш ред. Затова никой не я погледна. След като тя се отдалечи, се разпръснахме. И така, някои от нас незабавно отидоха при гадателката, която седи в един от коридорите.

— Сабела — вметна Ричард. — Познавам я.

— Точно тя. — Посланик Грандон кимна.

— И какво каза Сабела?

— Каза, че предишния ден е имала видение, което гласи: „Изборът на кралицата ще й коства живота.“ Това, разбира се, беше вече след като кралица Орнета ни беше казала, че изборът й е да засвидетелства вярност към Ханис Арк, за да я напътства той при разгадаването на знаменията. — Той махна към мъртвата кралица. — Скоро след това Орнета загуби живота си.

Пророчеството е изпълнено. Още едно доказателство за много от нас, че сме прави да настояваме да знаем за тях, че е нужно да следваме водач, който е запознат с пророчествата, и то такъв, който ще ни ги разкрива.

— Разбирам.

Посланикът увеси глава.

— Съжалявам, Господарю Рал, но става дума за нашите животи и ние избираме да ги защитаваме по всички възможни начини. Това решихме и затова много от представителите си тръгват. Някои вече са на път. Други потеглят, докато говорим. А някои в момента опаковат багажа и ще тръгнат още довечера.

— Ти от тях ли си, посланико?

Той кимна и отново поглади брада.

— Да, Господарю Рал. Моля ви, не мислете, че ви обръщаме гръб, ние по-скоро искаме да отворим уши и да чуем човек, който ще ни разкрие тъмните тайни на пророчеството.

Тъмни тайни. Ричард вече беше в пълна безизходица по въпроса с тъмните тайни, които обсебиха Двореца от деня, в който той откри машината за знамения.

Ричард не беше далеч от мъртвата кралица, а пророчеството за смъртта й беше изписано върху металната лентичка в джоба му. Вътре в него бушуваше ураган от емоции. Мислеше, че е най-добре да ги запази за себе си, особено желанието да зареже всичко и да се върне в Еленовата гора и да си бъде най-обикновен горски водач.

— Разбирам, посланико. Надявам се, че ти и останалите един ден ще ме разберете и ще схванете защо с Майката Изповедник вярваме, че трябва да стане така, както твърдим. И ти, и останалите сте добре дошли да се върнете в Двореца, ако промените нагласите си.

Онзи отново се преклони и след бърз поглед към мъртвата кралица се обърна и тръгна.

Размина се с Ничи, която тъкмо влизаше. Изглеждаше непривично посърнала. Тя също погледна тялото на кралицата, преди да го вдигнат на носилка и да го отнесат, за да подготвят погребението. Отвън в коридора една група от обслужващия персонал на двореца стояха със сериозни изражения и чакаха, за да ги пуснат да почистят кръвта.

— Чувам, че е убита от Морещица — каза Ничи.

— Ще се радвам някоя от нас да си признае, че я е убила — отговори Кара. — Но само ако е така наистина.

Ничи беше в отвратително настроение и Ричард не можеше да я вини. И неговото не беше кой знае колко по-ведро. Ничи като че ли не искаше да обсъжда темата. Изглеждаше сякаш си има свои грижи.

— Какво има? — попита я той.

Тя го погледна за кратко в очите.

— Първо, искам да знаеш, че идвам от стаята ти. Калан спи спокойно. Лично проверих спалнята за нещо нередно, следи от магия, изобщо за проблеми. Калан спеше спокойно през това време. След това проверих всички гвардейци на пост в стаята и в района. Рика и Бердин бяха в коридорите. Казах им да си държат очите отворени за всичко, което изглежда дори и малко странно, за всякакви съмнителни знаци.

— Какво става? — Ричард се намръщи.

Непоколебимият й поглед срещна неговия.

— Бях със Зед при машината, когато се започна — бавно и леко, както ти го беше описал. Набра скорост и гравира ново пророчество на метална лента. Лентата беше хладна, както ни описа, че е станало и преди, когато машината ти споделила, че е имала сънища. След това утихна и спря. Зед е долу при нея, в случай че даде още знамения. Помоли ме да ти донеса пластината с новото пророчество. Пътьом, както ти казах, проверих Калан и помолих Бердин да ми преведе какво пише.

Ричард ставаше все по-сериозен и подозрителен.

— Е, какво гласи?

Ничи си пое дъх, за да се стегне, и му подаде пластината.

— Предпочитам да си го преведеш сам. Не искам да съм този, който носи лошите вести.

Ричард смръщи чело и взе металната лентичка, разгледа простичкия символ върху нея, последван от доста по-сложен елемент.

Усети как лицето му се налива с кръв в пристъп на ярост.

На пластината пишеше: „Хрътките ще ти я отнемат.“

Стисна челюст.

— Дотук беше. Писна ми от тази машина. Искам да бъде унищожена!

Докато той крачеше към вратата, Ничи и Кара се затичаха, за да го настигнат.