Тери Гудкайнд
Машина за знамения (61)

Шестдесет и първа глава

— Ситуацията налага да се вземе решение, което и направих — отсече кралица Орнета. — Решението ми е окончателно.

Малката група представители се спогледаха.

Дукеса Марпъл остави чашата си на ниската масичка и се наведе към Орнета.

— Значи наистина вярваш, че Господарят Рал и Майката Изповедник са агенти на Пазителя? Така ли?

Орнета си рече, че този въпрос издава по-скоро възмущение, отколкото скептицизъм. Освен това в очите на жената проблясваше задоволство от сдобиването с толкова ценна клюка. За някои хора най-голямата наслада се съдържаше в това да припишат на властимащите смъртни грехове.

Орнета ни най-малко не се вълнуваше нито от едното, нито от другото. Тя си имаше по-важни грижи. Притесняваше я непочтителното отношение на Господаря Рал и Майката Изповедник и последиците, които то би могло да донесе за народа й.

Останалите от неколцината събрали се също започнаха да споделят опасенията си. Орнета беше провела множество разговори с тях тези дни. Те бяха сред най-големите застъпници на пророчеството, които твърдо вярваха в него и държаха да го ползват като насока за бъдещето. Бяха дълбоко загрижени, че Господарят Рал и Майката Изповедник не споделят това, което им разкрива пророчеството. Чувстваха се пренебрегнати.

Орнета не смяташе, че тези хора се вълнуват от пророчеството чак дотам, но напоследък това се бе превърнало в център на живота им. Както и на нейния. Предполагаше, че с настъпването на мира върви и по-сериозната загриженост за бъдещето.

Както бяха разбрали от откровените разговори с Орнета и Лудвиг, би могло да има само едно обяснение защо Господарят Рал и Майката Изповедник отказват да споделят знамението.

Орнета се обърна към Лудвиг.

— Както разкри абат Драйър, в знамението има няколко места, които определят Господаря Рал като този, който носи смъртта. Не ми харесва, че ти го казвам. И не е задължително да ми повярваш. Макар да не мога да преценя доколко е разумно да молиш Господаря Рал да ти ги покаже, все пак ми се струва добре да го направиш. Епископ Арк би ти ги показал, макар и с нежелание, ако настояваш да ги видиш със собствените си очи.

Предположението, че Пазителят на отвъдния свят влияе на техните водачи и ги използва за собствените си цели, беше доста притеснително. Повечето не искаха да повярват, че е така, но не можеха да оборят доказателствата.

— Кой, ако не Създателят, който е сътворил всичко, би могъл да знае бъдещето? — попита Лудвиг. — И тъй като Създателят знае всичко, как би предупредил нас, неговите създания, за опасностите, които ни грозят в бъдещето?

Присъстващите облещиха очи и се приведоха напред.

— С пророчество. — Лудвиг сам отговори на въпроса си. — Създателят използва пророчества, за да ни предупреди за опасностите, известни само нему. Ясно е, че Безименния ще се опитва да осуети този начин за спасение, нали? Не би ли желал да обладае най-доверените сред нас, за да скрие пророчествата от останалите и така да е сигурен, че по-лесно ще попаднем в лапите на смъртта?

Намекът беше ясен. Като укриваха информация за пророчества от останалите владетели, Господарят Рал и Майката Изповедник можеха само да служат на Пазителя.

Беше отрезвяващо заключение, което тези хора не можеха да приемат с лека ръка, дори за дукесата то надминаваше обикновените клюки. Орнета си помисли, че може би им трябва демонстрация на решителност, за да им помогне да се ориентират какво да предприемат.

Тя стисна Лудвиг за ръката.

— Би ли изпратил вест на епископ Арк, че се нуждаем от помощта му по въпроси, свързани с пророчеството, ако обичаш? Пиши му, че някои от нас получават пророчества като него и бихме искали той да ги разтълкува. Освен това му кажи, че в замяна на помощта му съм взела решение да му засвидетелствам лоялността си — своята и на народа си.

Отново се разнесе шепот. Този път имаше и одобрителни кимания.

Лудвиг кимна.

— Разбира се, кралице Орнета. Убеден съм, че епископ Арк ще приеме смирено думите ви. Уверявам ви от негово име, че каквото и да стане с народа ни в бъдеще, двамата с епископ Арк ще продължим да разчитаме на пророчеството да ни напътства, за да сме подготвени за опасностите по пътя към общото ни добруване.

— Надявам се, че и Господарят Рал ще направи същото — намеси се посланик Грандон. Той поглади заострената си брадичка и поклати глава, обзет от искрено съжаление. — Ние не избираме чия страна да заемем — всички сме от една страна в крайна сметка, така че искрено се надявам Господарят Рал да не възприеме желанието ни за съюз с епископ Арк като предателство.

Сред хората тутакси се разнесоха одобрителни възгласи. Ясно беше, че ги интересува какво крие пророчеството, но в същото време не искаха да бъдат сметнати за изменници. Бяха верни на Д’Харанската империя, но предпочитаха тя да бъде управлявана в съгласие с напътствията на пророчеството.

Орнета се наведе, отпуснала длани на широкия мраморен парапет, и погледна надолу към просторните коридори на Народния дворец. През остъклението над тях струеше слънчева светлина. Тълпите долу, осветени от слънчевите лъчи, се движеха из коридорите или се събираха на групи, точно както тяхната групичка, събрала се в малката, но удобна ниша на балкона.

— Имаш предвид измяна — отсече Орнета без да се обръща. — Това всъщност искаш да кажеш. Надяваш се, че Господарят Рал няма да възприеме избора ни като измяна.

— Ами… да — отвърна Грандон. — За мен нещата не стоят така, нямам никакво намерение да ставам изменник. Ние продължаваме да сме верни на Д’Харанската империя, все още ценим Господаря Рал, само че…

Лудвиг, който отпи глътка вино, докато слушаше, повдигна въпросително вежда.

— Но ако епископ Арк стане Господаря Арк, той би управлявал империята в мирно време по-добре от Господаря Рал, който се справи добре по време на война.

Посланикът вдигна пръст.

— Добра формулировка. Ние сме верни на Д’Харанската империя и както казах, ценим Господаря Рал и Майката Изповедник и всичко, което са направили за нас, но вярваме, че епископ Арк — Лорд Арк, както предлагате — заради обширните си познания и факта, че познава изтънко пророчеството, би бил подходящ за водач на Д’Хара. Тъй като би следвал пророчеството, би могъл по-добре да поддържа мира и да ни помага да поемем по най-безопасния път към бъдещето.

Последваха кимания и одобрителен шепот в знак на съгласие с мъдростта на посланик Грандон.

— И аз се надявам на това — добави Орнета. — Господарят Рал и Майката Изповедник се бориха храбро, за да спечелят победата. Аз… ние сме им много задължени. Но въпреки това се страхувам, че са попаднали под влиянието на мрачни сили, затова сега трябва да действаме в интерес на своите народи. Длъжни сме да приемем напътствията на епископа. Това е решението ми и то е окончателно.

— Така и трябва. — Посланик Грандон кимна непоколебимо.

Дукесата предпочете вместо да прави гръмки изявления за окончателния си избор, да отпие от чая си. Но останалите в групата тържествено изразиха съгласието си.

Орнета беше много доволна, че Лудвиг се натовари с отговорната задача да събере информация за пророчеството от всички възможни източници и да я съобщи на епископ Арк, за да може той да го ползва при управлението на провинция Фаджин. Сега изглеждаше, че епископ Арк е по-подходящ за Господаря Арк, който да управлява всички земи, а не само провинция Фаджин.

Когато Орнета отпи глътка вино и вдигна очи, видя в далечината да се приближава Морещица. Втораченият поглед на облечената в червена кожена униформа жена не се отмести нито за миг от кралицата.