Тери Гудкайнд
Машина за знамения (33)

Тридесет и трета глава

Ничи изглеждаше доста по-притеснена от Зед или Натан и в изражението й нямаше и следа от скептицизъм. Калан знаеше, че Ничи се е научила да вярва на Ричард безусловно и с непоклатима вътрешна увереност. Самата Калан, разбира се, изпитваше онова още по-дълбоко чувство на доверие, което единствено любовта е способна да породи. Зед, който до голяма степен бе отгледал Ричард, го познаваше достатъчно добре, за да е наясно дори повече от Ничи доколко може да се вярва на думата му, но, от друга страна, именно защото го бе отгледал, му беше трудно да си признае на глас или да се въздържа от допълнителни въпроси, целящи да изключат всяко съмнение.

Ничи не приемаше с лека ръка нищо казано от Ричард, затова продължи да разпитва.

— Защо тази книга не функционира така, както би трябвало? Какво трябва да се направи, за да заработи? Какво липсва?

Ричард въздъхна.

— Не знам.

Този отговор не задоволи Ничи.

— Все нещо трябва да си научил.

Той прокара длан по отворената книга.

— Ако се съди по това, което съм научил, би трябвало да работи, но уви. Двамата с Бердин се въртим в кръг и не стигаме доникъде. По същество книгата казва: „Когато се съчетае с тези елементи по този начин, този символ означава това и това.“ Но когато приложиш правилата, последователността от символи се превръща в нищо незначещи глупотевини. Нямам ни най-малка представа защо не функционира така, както би трябвало.

Зед махна неопределено с ръка към книгата.

— Може би тази книга, „Регула“, всъщност по никакъв начин не е свързана с машината или поне не толкова, колкото ти си представяш. В крайна сметка, при положение че разполагаме с машина, скрита от незнайно колко хилядолетия, и с книга с неясен произход, голяма част от която липсва, как да сме сигурни, че между двете съществува пряка връзка?

— Много просто — сви рамене Ричард. — Отгърна на първа страница и завъртя книгата към дядо си. — Този символ тук, който е изобразен на цялата първа страница, е същият, който виждаме и на гръбчето. Той показва какво представлява книгата, за какво е. Същият символ го има и на четирите страни на машината.

— Има един и същи символ върху книгата и върху машината, така ли?

Ричард потвърди с кимване.

Зед се замисли за момент.

— Имаш ли някаква идея какво означава символът?

— Боя се, че не.

Зед закрачи припряно насам-натам.

— И това е върху машината? Същата рисунка? Съвсем същата, до последния детайл?

— Абсолютно идентична — потвърди Ричард. — Цялата емблема, всяка линия, всеки елемент, всичко. Опитах се да я дешифрирам с помощта на преводи в книгата, но не мога да разбера нищо. Уж би трябвало да стане, но не става. — Ричард посочи центъра на фигурата. — Този символ ето тук, в средата, ми прилича на стилизирано изображение на числото 9.

Зед се вгледа мрачно.

— Да, май на това прилича.

— Защо ли е тази деветка в средата? — попита Калан. Струваше й се странно да види число сред толкова много окултни елементи. Особено неприятно й беше усещането, че горната част на деветката е оформена като змийска глава. Мразеше змии.

Зед продължи да оглежда сложния символ.

— Деветката е важен отключващ елемент. Той свързва редица закони на магията, които имат мощно въздействие върху събитията. Тройките са основен елемент на всяка магия. Наред с други свои предназначения те се използват и за удостоверяване на магия. Тройките са съставен елемент на деветките — всяка деветка се състои от три тройки. Тройките дават сила на деветките, помагат за превръщането им в съзидателен елемент. — Зед обиколи с пръст рисунката. — По всяка вероятност този триъгълник ето тук е с такава цел. Има три страни. Трябва да ти кажа, Ричард, че умножените тройки често създават проблеми.

— Имаш предвид нещо като трите деца на нещастието ли? Че лошите новини вървят по три?

Зед кимна.

— Мисля, че тази поговорка не идва от нищото. Тези три символа при ъглите на триъгълника са поддържащи елементи в конструкцията на мрежата. Те спомагат за привързването й към деветката, за да се подсили връзката, да стане тя по-мощна.

— В такъв случай имаш ли предположение какво би могло да означава? — попита Ричард, докато изучаваше емблемата.

Зед се почеса по бузата.

— Нищо не ми хрумва.

Ничи пристъпи напред и проследи изображението с пръст, но без да докосва хартията.

— Виждате ли как тази деветка в средата завършва с ченгел?

С този кротко зададен въпрос Ничи сякаш се бе превъплътила в ролята на учителката, която някога бе обучавала Ричард — неговата наставница, заела се със задачата да го научи да използва дарбата си. Усилията й се бяха оказали безплодни, но вината не беше нейна. Просто дарбата на Ричард беше абсолютно уникална, без аналог. Тъй като никой не разбираше механизма на действието й и нямаше представа как функционира, бе невъзможно да бъде обучен да я използва.

По едва доловимата промяна в поведението на Ничи Калан заподозря, че магьосницата знае нещо за изображението в центъра на емблемата.

Калан веднага разбра, че Ричард е останал със същото впечатление.

— Е, и? — попита той.

— Какво ви говори този ченгел? На какво ви прилича? Защо изобщо е там?

— Деветка с ченгел превръща това в нещо повече от обикновена мрежа, която използва обикновено число девет — заразсъждава на глас Ричард. — Значи има за цел да закачи някакви неща едно за друго или да закачи самата деветка за нещо.

— Трябва да има причина да е там — продължи Ничи.

— Закача всичко това — намеси се нервно Зед, като посочи цялата емблема, — каквото и да е то, заедно.

— Или пък го закача за гостоприемник — властно и сериозно обобщи Ничи.

Ричард вдигна глава от емблемата.

— Гостоприемник ли?

Ничи явно бе очаквала той да я погледне.

— Някой или нещо, за което е предназначено. Гостоприемник. Целта е да бъде закачено бързо за него. Е, какво представлява този ченгел?

— Какво представлява ли? — Ричард бе изцяло съсредоточен върху урока, който му се преподаваше, макар все още да не разбираше за какво точно иде реч.

— Какво каза Зед за тази фигура?

Ричард погледна дядо си за момент, после върна вниманието си върху Ничи.

— Каза, че била съзидателна.

— Това какво ти говори?

Ричард отпусна брадичка на върховете на пръстите си, докато се взираше в извитата линия в долния край на деветката.

— Звучи логично — отрони повече на себе си. — Сигурно е свързано със Сътворението. Свитата деветка е почти като в ембрионална форма…

— А ченгелът? — попита Ничи толкова тихо, че Калан веднага разбра: въпросът беше предназначен лично за Ричард.

— Деветката е Сътворението, животът — прошепна той. — Животът е цикъл. Раждане, живот, смърт. Живот и смърт ведно. Сътворението има нужда от смъртта, за да даде възможност на живота да продължи да съществува, да продължи да се завръща. Смъртта идва след Сътворението.

Ричард внезапно вдигна глава.

— Този ченгел е смъртта.

В стаята се възцари мъртвешка тишина.

Погледът на Ричард бе залепен за Ничи.

— Ченгелът е символното изображение на смъртта, на Пазителя на отвъдния свят, който дебне безспир, за да раздере живота.

Калан усети как по ръцете й пробягват тръпки.

Сините очи на Ничи разкриха вътрешното й задоволство от внезапното прозрение.

— Много добре, Ричард.

В този момент, докато тя и Ричард, магьосницата и магьосникът, се взираха взаимно в очите си, сякаш в стаята нямаше никой друг, сякаш не съществуваше никой друг. Калан се запита дали дори Зед е бил запознат с нюансите на смисъла, свързани с тази фигура, които Ничи току-що преподаде на Ричард.

Усмивката на Ничи угасна.

— Не ми харесва тази работа, Ричард. Изобщо не ми харесва. Хората не си създават толкова грижи и не си правят този труд, за да ги заровят просто ей така… освен ако не се е появил сериозен проблем. Да видим всичките тези елементи, които боравят с такива тъмни сили, в средата на всичко това, е потвърждение на думите ми.

Ричард се загледа в символа, очевидно объркан.

— Защо деветката е обърната?

Всички се надвесиха към масата, за да разгледат символа, сякаш го виждаха за пръв път. Натан гледаше книгата изпод вежди, без да може да даде обяснение. Ничи поклати глава, неспособна дори да направи предположение.

— Обърната ли? — надникна Зед към изображението.

— Да. Цялата емблема наопаки. Личи по това, че деветката също е на обратно.

— Добър въпрос — съгласи се Зед. — Просто бях решил, че е така, и толкова. Но сега, като го спомена, виждам, че е на обратно.

Ричард продължи да се взра в рисунката. Внезапно погледна дядо си.

— На обратно… това е! — Скочи на крака. — Зед, ти си гений!

— Да, това ми е ясно. — Кривна глава на една страна. — Но… какво по-специално те подтикна да заключиш, че в конкретния случай съм надминал себе си?

— Току-що ми помогна да разбера как функционира тази книга. — Погледна към Бердин. — На обратно е. Всичко в книгата е на обратно.

— На обратно ли? — свъси чело Бердин.

Ричард кимна, после се обърна към дядо си.

— Правилата, които прилагаме, не действат и вследствие на това преводите не вършат работа. Не би трябвало да представлява особена трудност да извършим превода така, че да започнем да разбираме изображенията върху лентичките, но се оказа, че преводите не вършат работа. Ти ми помогна да разбера защо.

Зед го изгледа повече от подозрително.

— И защо?

— Направено е от съображения за защита на информацията — обясни Ричард и си седна на мястото. — Всичко е наопаки спрямо гледната точка на машината.

— Какво имаш предвид? — попита предпазливо Ничи.