Тери Гудкайнд
Машина за знамения (14)

Четиринадесета глава

Ричард стана, щом вратата се отвори. С крайчеца на окото си видя как Калан се изправя до него, също забелязала Бенджамин да въвежда абата. Двете с Кара бяха пристигнали преди броени минути. Едва бе имал време да я попита как се чувства. Калан се беше усмихнала с отговора, че е добре.

Той обаче долови онзи отнесен поглед в очите й, който говореше друго. Каза си, че има достатъчно причини тя да се чувства разтревожена.

Ричард забеляза още и че Кара се придвижва половин крачка по-близо до Калан от обичайното.

Калан носеше безукорно бяла рокля на Майката Изповедник.

Кара бе облечена в червена кожена униформа.

Генерал Мейферт въведе загърнатия в дълго кожено палто мъж в уютната стая за срещи.

Бенджамин не пропусна да забележи промяната в облеклото на съпругата си, но не каза нищо.

Абатът свали черната си тюбетейка, под която се показа рошава руса коса, подкастрена на паничка. На лицето му имаше мека усмивка. На Ричард му се стори престорена.

— Господарю Рал — протегна ръка да го представи Бенджамин, — това е абат Лудвиг Драйър от провинция Фаджин.

Вместо да протегне ръка за поздрав, Ричард само кимна.

— Добре дошъл, абат Драйър.

Онзи огледа колебливо присъстващите.

— Благодаря, че ме приехте, Господарю Рал.

На Ричард му прозвуча странно. Мъжът не бе искал аудиенция. Беше повикан.

Зед, облечен в най-обикновена роба, стоеше от другата страна на Калан. Огромните прозорци, опасващи стената зад магьосника, вдясно от Ричард, хвърляха студена, отслабваща светлина върху ореховата ламперия и нишите, запълнени с библиотечни шкафове, украсени с богато орнаментирани декоративни колони. Няколко лампи започваха да преборват мрака с мекото си сияние.

Натан се бе върнал при Бердин, за да провери как върви подреждането на книгите. Ричард бе разположил гвардейците си отпред в коридора, не в стаята. Не му се щеше да притеснява излишно абата. В крайна сметка човекът бе представител на една от областите под опеката на Ричард, не на вражеска страна. При все това видът на облечена в червено Морещица, застанала на една ръка разстояние от Господаря Рал, едва ли можеше да остави госта безучастен.

Нещо повече, по-рано същия ден човекът се бе изказал доста настоятелно по въпроса за пророчествата. Когато жената се опита да убие Калан, извинението й за покушението беше видение за бъдещето. Ричард и Калан не се отнасяха със снизхождение към хората, които допускаха пророчествата да направляват живота им или ги използваха като извинение за причиняване вреда другиму. Тъй като бе присъствал на приема, абатът би трябвало да знае за отношението на двамата към тези неща и да е наясно, че не споделят обща позиция.

Ричард посочи един от удобните столове в другия край на ниската правоъгълна маса с черен мраморен плот, украсен със спирали бял кварц.

— Заповядайте, абате, седнете.

Онзи приседна на крайчеца на стола, гърбът му бе изопнат като струна, дланите скръстени в скута, тюбетейката увесена на палеца му.

— Моля ви, Господарю Рал, наричайте ме Лудвиг. Почти всички се обръщат така към мен.

— Добре, Лудвиг. С притеснение трябва да призная, че не знам почти нищо за родината ти. По време на войната единственото, което занимаваше всички нас, беше оцеляването ни. Нямаше време да научим повече за хората, които се биеха самоотвержено в нашите редици. Сега, когато угрозата вече я няма, двамата с Майката Изповедник се надяваме съвсем скоро да имаме възможност да обиколим всички страни от Д’Харанската империя. Понеже знаем съвсем малко за провинцията Фаджин, ще ти бъдем благодарни да ни разкажеш повече за земята, която управляваш.

Лицето на абат Драйър пламна.

— Господарю Рал, получил си грешна информация. Аз не стоя начело на моята родина.

— Значи не си управникът на провинция Фаджин?

— Мили създателю! Не съм.

Провинция Фаджин в Печалните територии беше една от малките области по периферията на Д’Хара. Ричард си зададе въпроса защо този, който управлява страната, не е тук. Това би било възможност да застане рамо до рамо с хората, които стоят начело на далеч по-големи земи и да получи правото да участва във вземането на решения, свързани с бъдещето на Д’Харанската империя.

Владетелите на близки и далечни земи бяха дошли да почетат тази важна сватба. Макар поводът да бе венчавката на Кара и Бенджамин, цялото събитие бе шанс за представителите на всички страни да се съберат и да се запознаят едни с други. Никой не би пропуснал такова забележително и безпрецедентно събитие. Ричард бе прекарал време с доста от гостите. Едва шепа владетели не бяха в достатъчно добро здравословно състояние, за да пътуват, поради което бяха изпратили свои представители. Някои от владетелите идваха с огромен антураж от посланици, официални лица и съветници.

— Все пак заемаш някаква ключова длъжност, предполагам? — попита Ричард.

— Аз съм най-обикновен човек, имал късмета да бъде призован да работи с хора с повече дарба от него.

— С повече дарба? В какъв смисъл?

— Ами, в пророчески, Господарю Рал.

Ричард и Калан скришом си размениха погледи.

Той се надвеси по-напред.

— Да не искаш да кажеш, че при вас има пророци, истински пророци — магьосници, родени с пророческа дарба?

Онзи се прокашля.

— Не точно, Господарю Рал, поне не като високия Пророк, който си имате тук и за когото толкова съм слушал. Не сме такива късметлии, въобще не става дума за сравнение. Извинявам се, ако съм създал погрешно впечатление. Ние сме миниатюрна и незначима страна. В сравнение с вашия Пророк, нашите имат нищожни способности. Но все пак правим каквото е по силите ни и във възможностите ни.

— Тогава кой управлява провинция Фаджин?

— Властелинът на нашия народ се нарича епископ Ханис Арк.

— Ханис Арк. — Ричард се отпусна назад на плюшения стол и скръсти крака. — И защо той не е тук?

— Не бих могъл да знам, Господарю Рал — примигна Лудвиг.

— Рядко се виждам с епископа. Той управлява от град Сааведра, докато аз живея и работя в малко абатство в планината, което не е много близо до града. С помощниците ми в абатството събираме информация от хората, които притежават достатъчно способности, за да бъдат навестявани от предсказания. Редовно изпращаме откъслеците пророчества на епископа, за да му помагаме да взема решения, важни за управлението на страната ни. Разбира се, ако попаднем на особено значими знамения, незабавно уведомяваме епископа. Това са единствените случаи, при които съм го виждал лично.

Зед направи въртеливо движение с ръка, за да подкани госта да стигне до същината на въпроса.

— Та значи този епископ…

— Ханис Арк.

— Да, Ханис Арк. Явно духовно лице, доколкото разбирам. Значи стои начело на религиозна секта?

Лудвиг поклати глава, сякаш притеснен, че за пореден път е създал погрешно впечатление.

— Титлата „епископ“ е чисто церемониална.

— Значи не става въпрос за религиозна секта, посветена на Създателя? — попита Зед.

Лудвиг обиколи лицата с поглед.

— Ние не се кланяме на Създателя. Не е възможно да се почита Създателят директно. Уважаваме го, благодарни сме за живота, който ни е дал, но не го боготворим. Би било самонадеяно от наша страна. Той е всичко, ние сме нищо. Той не комуникира със света на живота по толкова опростен начин, чрез директно общуване с нас, като ни чува или се вслушва в молбите ни.

Ханис Арк е духовният водач на провинция Фаджин. Той е нашата пътеводна светлина, може да се каже, а не е религиозен водач. Неговата дума е закон в Сааведра и другите градове на страната, както и в останалите части на нашата провинция.

— Ако неговата дума е закон — намеси се Калан, — тогава защо са му необходими предсказания, получени от твоето абатство? Искам да кажа, след като зависи от словата на хора, обсебени от видения, тогава той не управлява на практика, нали така?

— Майко Изповедник?

— Ако се обръща към хората, които получават видения, значи на практика не е водач на провинция Фаджин. Онези, които получават виденията — всъщност тяхната дума е закон. Те го управляват посредством виденията. — Калан изви вежда. — Не е ли така?

Лудвиг замачка тюбетейката между пръстите си.

— Ами… не бих…

— Това превръща теб в човека, който управлява провинция Фаджин — заключи тя.

Лудвиг енергично тръсна глава.

— Не, Майко Изповедник, не е така.

— А как е тогава? — попита тя.

— Създателят не говори директно на нас в света на живите. Ние не сме достойни за такава връзка. Единствените хора, които чуват гласа на Създателя, са луди.

Но от време на време той ни дава напътствията си под формата на пророчество. Създателят е всезнаещ. Той знае всичко, което някога се е случвало. Знае всичко, което някога ще се случи. Пророчеството е каналът, чрез който той разговаря с нас, чрез който той ни помага. След като той вече знае всичко, което ще се случи, ни разкрива част от познанието си посредством знамения.

Лицето на Калан беше станало безизразно — типичното лице на Изповедник, което Ричард познаваше прекрасно.

— Е — подхвана тя, — Създателят дава на хората тези видения, за да прерязват гърлата на децата си?

Лудвиг отместваше очи от Калан към Ричард и обратно към Калан.

— Може би той иска да ги избави от страшния край. Може би той проявява милост към тях.

— Ако той е всичко, а ние сме нищо, тогава защо просто не се намеси и не предотврати този край за децата?

— Защото ние сме нищо. Ние сме под него. Ние не можем да очакваме той да се намесва заради нас.

— Но той се намесва, за да даде пророчество.

— Точно така.

— В такъв случай той се намесва заради нас.

Лудвиг кимна с неохота.

— Но това е в по-общ смисъл. Ето защо всички ние трябвала се съобразяваме с пророчествата.

— А, ясно — отрони Калан. Наведе се напред и почука с пръст по мраморния плот. — Значи щеше да останеш доволен, ако тази жена днес ме беше убила, защото пророчеството, в което вярваш, е божественото откровение на Създателя. Следователно би трябвало да съжаляваш, че съм още жива.

Лицето на мъжа изгуби цвета си.

— Аз съм просто скромен слуга, Майко Изповедник, и събирам за епископа каквото мога.

— За да използва това, което ти му осигуряваш, за да се намесва на страната на Създателя? — попита Калан. — Също както онази жена днес използваше пророчеството като извинение, за да пререже гърлата на децата си.

Очите на Лудвиг започнаха да се стрелкат между Ричард, Калан и пода.

— Той използва само знаменията, които му предоставяме, за да ни напътства. Те са просто инструмент. Например имахме хора, които предрекоха, че това празнично събитие ще бъде белязано от трагедия. Възможно е Ханис Арк да не е искал да присъства в Двореца, след като величавата ни победа се е очаквало да бъде помрачена от трагедия, затова е избрал да не дойде. Ние се грижим да му осигуряваме най-добрата информация. Той сам избира какво ще прави с нея.

— И е изпратил теб — заключи Ричард.

Лудвиг преглътна, преди да отговори.

— Надявах се, че ако дойда в Двореца, ще науча нещо от най-добрите по тези въпроси, ще прозра с тяхна помощ какво крие бъдещето. Епископът прецени, че поради тази причина ще ми бъде много полезно да науча повече за пророчеството, за това какво крие бъдещето.

Калан бе заковала зеления си поглед върху мъжа.

— Може да използваш времето, докато си тук, за да посетиш гробовете на двете деца, на които бе отнет шансът за живот, да видиш какво бъдеще ги е очаквало. Техният живот бе прекъснат от жена, разчитала на виденията си за бъдещето, за да взема решения за настоящето.

Лудвиг отклони поглед и го заби в земята.

— Да, Майко Изповедник.

Беше очевидно, че не е съгласен с мнението й, но не смяташе да й противоречи. На приема се излъга да изяви гласно становището си, заблуждавайки се, че всички останали ще го подкрепят по отношение на изключителната важност на пророчеството и с вярата, че самият Дворец подкрепя това убеждение, но сега, в присъствието на онези, които поставяха под съмнение убежденията му, смелостта го напусна.

— Какво ще ми кажеш за жена на име Джит? — попита Ричард.

Лудвиг вдигна глава, регистрирал смяната на темата.

— Джит ли?

По погледа му Ричард разбра, че името му е познато.

— Да, Джит. Бръшлянената дева сплетница.

Лудвиг облещи срещу Ричард немигащ поглед.

— Хм, опасявам се, че не знам много — отрони накрая едва чуто.

— Къде живее?

— Не си спомням. — Лудвиг прокара пръсти по повдигнатата си яка. — Не съм сигурен.

— Казаха ми, че живее в Кхарга. Кхарга се намира в провинция Фаджин, нали?

— Кхарга ли? Да, така е. — Езикът му пробяга по пресъхналите устни. — Сега, след като го споменахте, ми се струва, че наистина имам спомен да живее в Кхарга.

Ричард видя как погледът на Лудвиг се отнася нанякъде.

— Разкажи ми за тази жена — Джит.

Абатът погледна Ричард.

— Не зная много за нея, Господарю Рал.

— Осигурява ли ти предсказания?

Лудвиг поклати глава, за да разсее това предположение.

— Не, тя не прави такива неща.

— А какви?

Мъжът посочи с шапката си.

— Тя живее на доста негостоприемно място. Осигурява лечение на някои от хората, обитаващи затънтените краища на страната. Простички неща, доколкото знам. Отвари и помади. Но в Кхарга не живеят много хора. Както ви казах, там не се живее лесно.

— Но има хора, които изминават дълъг път през Печалните територии, за да си набавят лековете й? — попита Ричард.

Лудвиг започна да върти тюбетейката в ръцете си.

— Не мога да отговоря с положителност, Господарю Рал. Не съм имал вземане-даване с нея. Не съм сигурен. Хората обаче са суеверни. Мисля, че някои вярват в лековете, които тя предлага.

— Но тя не предлага пророчества.

— Не, не пророчества. Поне аз не знам. Както ви казах, не съм много информиран за нея. — Махна през прозореца. — Не е като вас, Господарю Рал. Вашите пророчества се сбъднаха. Върху ни се изсипва истинска буря. Както предрекохте, едва ли някой ще се осмели да предприеме пътуване през равнината Азрит, поне през следващите няколко дни.

Ричард погледна през прозорците. В стъклата се блъскаха хали на талази, всичко дрънчеше от топчета градушка и твърд сняг. Очертаваше се мразовита, черна нощ.

Той върна поглед върху абата.

— Остави пророчеството на нас, разбра ли?

Онзи се сепна, сякаш за да осмисли думите.

— Господарю Рал, мен не ме спохождат видения за бъдещето. Нямам тази дарба. Аз само докладвам каквото чувам от хората, които я притежават. Мисля, че ако пожелаете, можете да ме накарате да замълча, но това няма да сложи край на виденията за бъдещето. Бъдещето ще дойде, независимо дали ни харесва или не.

Винаги ще има знамения за бъдещи събития. Хората, които получават видения за тях, ще ни ги разкриват, все едно дали го искаме.

Ричард въздъхна дълбоко.

— Виж, тук си прав, абат Драйър.