Колин Фалконър
Разпъната от тайни (9)

9.

Сохо

Магазинът се намираше на една павирана улица около „Брюър стрийт“. Розовият рекламен неонов надпис гласеше: РОЗОВАТА КАТЕРИЧКА. Тротоарът беше задръстен от амбулантни търговци на пиратски дискове и касети, китайско зеле, тропически плодове и тъмноморави патладжани. Всички предпоставки за здравословен живот, събрани в тази тясна мокра уличка на Сохо — зеленчуци, търговия, секс.

Фокс и Ти Джей се промъкнаха през пластмасовите ленти на входа и покрай таблото, указващо, че в магазина не се допускат малолетни. Магазинът беше подреден практично, макар и без особен вкус: две стени, облепени с крещящи порноснимки; няколко яркорозови вибратора и други подобни играчки зад една витрина.

Вътре имаше доста клиенти, все мъже — двама азиатци с евтини спортни шапки с емблемата на някаква японска туристическа фирма, развлечен мъж с мизерно яке, двама младежи, едва навършили пълнолетие. Фокс се удиви как може човек да гледа толкова много гадости преди обяд.

Продавачът носеше косата си на опашка, която би отивала на човек на половина на годините му. Разлистваше „Дейли мирър“ бавно, с отегчено изражение. До лакътя му на щанда бяха поставени две яркозелени пластмасови вагини с рунтави червеникавокафяви изкуствени косми.

Фокс ненавиждаше тези места. Винаги се чувстваше като овца на туристическа екскурзия из кланицата. Продавачът ги погледна, очите му веднага зашариха тревожно, щом видя полицейската й значка.

— Търсим Лайла Махмуд — каза Фокс.

Ти Джей заразглежда един огромен зелен пластмасов член.

— Малко малък ми се вижда, не мислиш ли?

Продавачът изгледа объркано Фокс, после Ти Джей.

— Лайла Махмуд — повтори Фокс.

— Няма я.

— Ще се върне ли скоро?

— Предполагам. Отскочи да напазарува. За какво я търсите?

— Вие как се казвате?

— Рей. Рей Прат. Продавач съм.

— Името май ти отива^[1] — отбеляза Ти Джей. Намигна му; взе един изящен пръстен с размер като за пенис. — Това свети ли?

Рей Прат го изгледа смутено.

— Ще изчакаме — обяви Фокс и се отдалечи от щанда; Ти Джей я последва.

В другия ъгъл на помещението бе отделът за професионалистки. На закачалки бяха изложени кожени корсети, колани на целомъдрието, яркочервени гумени бикини, униформа на френска прислужница от черна изкуствена материя.

— Мислиш ли, че Кимбърли е пазарувала оттук? Направо от щанда.

— Много смешно, Ти Джей.

— Като супермаркет за садо-мазо. — Той заразглежда един кожен камшик. — „Пазар-Бизар“. Какво подходящо име. Трябва да го патентовам.

— Да, добра идея.

Настроението на Ти Джей се промени. Най-после бе попаднал в свои води.

— Не мога да си представя какви хора се занимават с тези мръсотии — каза. — Сигурно все извратени.

Фокс заразглежда опакованите с целофан списания. Какво харесваха мъжете в това? Проблемът с порнографията според нея бе, че в нея няма никаква еротика. Като да присъстваш на упражнение по гинекология в някой мотел.

В магазина нахълта някаква жена, влезе зад щанда. Беше около трийсетте, без грим, с големи гърди, носеше развлечен кафяв пуловер и прекалено къси дънки, от които се подаваше значителна част от задните й части. Като прасе с дънки, помисли си Фокс. Някои жени просто не знаят как да се обличат. Новодошлата тръсна два найлонови плика с покупки върху щанда. От единия се разсипаха зеленчуци, в другия имаше две кутии мляко.

Ти Джей сръга Фокс:

— Това трябва да е Лайла.

Рей Прат се беше скрил в малкото помещение зад щанда. Лайла вдигна двете зелени вагини, загледа ги озадачено.

— Какво правят тия путки тук? — изкрещя на колегата си.

— Искат да говорят с теб. Не ми казаха за какво.

Лайла Махмуд се намръщи, изражението й издаваше пълно недоумение. Взе пластмасовите полови органи и ги занесе в малкото помещение.

— Какви, по дяволите, ги приказваш? — чу се гласът й отвътре.

— Какво?

— Попитах те какво правят тези две путки върху щанда.

— А, тези ли? Онзи старик ги върна. Каза, че едната имала дупка.

— Че какво друго да има?

— Е, уплашил се да не му стане нещо. Другата пък била прекалено тясна.

— Прекалено тясна? За бога, значи я е използвал. И ти си му върнал парите, без да удържиш за амортизация?

— Не се сетих — измърмори виновно Прат.

— Боже господи, ти си пълен тъпанар.

Лайла излезе от малкото помещение и тръсна двете вагини върху щанда. Ти Джей и Фокс я чакаха там. Ти Джей показа картата си.

— Госпожица Лайла Махмуд? Аз съм детектив — сержант Тери Джеймс, а това е детектив — инспектор Мадлен Фокс. Разследваме убийството на Кимбърли Джулия Мейсън. Трябва да поговорим.

Лайла въздъхна демонстративно. Явно най-после й стана ясно: значи за тези две путки говорил Рей. Денят й започваше от лошо по-лошо.

— Чудех се кога ще се върнете да душите.

— Решихме, че можете да ни помогнете още малко в разследването.

Лайла ги изгледа нервно.

— Добре. Но не тук. — Изкрещя по посока на малката стаичка: — Оставям магазина на теб, Рей. Трябва пак да излизам.

Взе чантичката си от щанда и тръгна към вратата.

 

 

Седнаха на слънце пред едно кафе; от магазина на отсрещния тротоар се носеше силна музика. През нощта бе валяло и въздухът беше влажен и богат на миризми: чесън от близкия италиански ресторант, бензинови изпарения от микробусите за доставки, воня на помия и мокри боклуци от една купчина найлонови пликове в дъното на уличката. Пазарът на „Рупърт стрийт“ бе привлякъл и неколцина ранобудни туристи; момичетата от близките евтини клубове за стриптийз ги приканваха вяло да посетят шоуто.

Ти Джей взе три кафета и ги занесе на единствената пластмасова маса пред витрината на заведението. Лайла тъкмо казваше:

— Рано или късно щеше да се случи.

— Какво ви кара да мислите така? — попита Фокс.

— Не знам. Просто предчувствие, нали ме разбирате. Не мога да си представя Ким като сбръчкана старица да седи в някоя кръчма и да моли някой дядка да я почерпи водка.

Лайла си сипа порядъчно количество захар.

— От колко време се познавате?

— От четири години. Може би пет.

— Как се запознахте?

— Каква полза има от това?

— Искаме просто да научим повече за нея. Това може да ни улесни в залавянето на убиеца.

Лайла отпи глътка кафе, изтри горната си устна с ръкава на пуловера си. Трудно беше човек да си представи ниската, трътлеста Лайла редом с високата и стройна Кимбърли. Сигурно са били странна гледка. А може би приятелството им не беше случайно. Фокс знаеше, че някои жени дружат с по-дебели момичета, за да изглеждат още по-красиви в тяхната компания.

— В „Черната роза“ — отвърна Лайла. — Работихме известно време там. — Ти Джей вдигна изненадано вежди, затова тя добави: — Тогава нямах проблем с килограмите. Печелехме лесно. Бога ми, бяхме като артистки в театър. Дори по-добре. Нямаше нужда да се чукаш с никого, за да си получиш мангизите.

— Защо напуснахте?

— Просто ми писна. Все едно да работиш в лудница. След време ти идва до гуша. Толкова много побъркани, че по едно време усещаш, че и ти откачаш. Сещате ли се? Разбирам, че някои искат просто да се позабавляват, човешко е. В „Черната роза“ обаче ходят хора, които плачат за освидетелстване, мен ако питате.

— На Кимбърли също ли й писна?

— О, не. Не и на нашата Кими. Тя обожаваше тези неща.

— Вие кога напуснахте? — поинтересува се Ти Джей.

— Задържах се около година.

— Въпреки това обаче сте продължили да поддържате връзка с Кимбърли.

Тя вдигна рамене:

— Предполагам, че имахме много общи неща. В интелектуалната сфера.

Ти Джей изпухтя презрително, Лайла не му обърна внимание.

— Знаехте ли, че още се занимава със садомазохизъм? — попита Фокс.

— Да, знаех. Все й повтарях да зареже тия работи.

— Защо?

— Не беше разумно да продължава. Има прекалено голям риск, особено в онова, с което се занимаваше тя.

— С какво по-точно?

— Робуваше.

— Робувала?

Лайла я изгледа, сякаш да попита: „Ама ти нищо ли не разбираш от тези работи“.

— Вижте, има два типа момичета. Може да си господарка или робиня. Ако играеш господарка, нещата са повече в твои ръце. Клиентите ти искат да ги връзваш и така нататък. Кимбърли обаче обичаше да играе робиня. Наистина й харесваше. Ако оставиш откачалките да те вържат, може да загазиш. — Лайла ги погледна лукаво: — Така ли е станало?

Фокс се направи, че не е чула въпроса.

— Знаехте ли, че има собствена зала за мъчения в мазето си в Хайгейт?

Лайла вдигна рамене.

— Не съм я виждала, ако това имате предвид, но подозирах, че се е обзавела. Ако се занимаваш с поправка на телевизори например, трябва да си уредиш работилница, нали? Ако се занимаваш със садо-мазо…

— Залата за мъчения сигурно й е излязла скъпичко.

— Да не мислите, че е плащала от джоба си? Един от клиентите й го уреди. Някакъв сладък дядка.

Ти Джей погледна шеговито Фокс:

— Да подариш на гаджето си стая за изтезания. Цветята и бонбоните май вече са отживелица.

— Молила ли ви е някога да й осигурявате оборудване? — продължи да разпитва Фокс.

— Понякога. Уреждах й на цени на едро. Не е евтино, всичко се прави по поръчка. Пазарът не е голям.

Лайла замълча. Покрай масата им мина момиче с азиатски черти, облечено в черно. Носеше дори черно червило. Стъпваше на невероятно тънки и високи токчета, очите й бяха хлътнали от наркотици. Хубаво обкръжение за такъв вид разговори, помисли си Фокс.

— Казвала ли ви е с кого ходи?

Лайла поклати глава.

— Мъже ли? Никога не е споменавала имена, ако това имате предвид. Доста потайна беше нашата Кими. Създаваше обаче впечатление, че води този богат дъртак за носа. Може и да не съм права. Тя обичаше да създава впечатление, че все върти някакви страхотни далавери.

— Някога споменавала ли е името Гари Брадшоу?

Лайла ги изгледа подигравателно.

— Гари е пълен мухльо. Да не мислите, че той я е очистил?

— Той ни помага в разследването — отбеляза иронично Ти Джей.

— Вижте, много като него се навъртаха около нея. Никой от тях нямаше шанс с Кими.

— Колко пъти сте се срещали?

— С Гари ли? Само два. Занимаваше се нещо с търговия, нали?

— Държал ли се е грубо с нея?

— Не бих го упрекнала.

— Какво имате предвид?

— Тя обичаше да измъчва мъжете. Правеше й кеф. Нали ви казах, обичаше да ги разиграва.

— Как измъчваше Гари Брадшоу?

— Чукаше го до побъркване, на следващия ден му се обаждаше, за да му каже, че не иска да го види повече. След две седмици пак му телефонираше и го караше да я изведе някъде. На някой скъп ресторант. После обаче отказваше да спи с него. Разиграваше го със седмици, ту му пускаше, ту му биеше дузпата, уреждаше си срещи, после му връзваше тенекия. Беше станала специалистка. Мен ако питате, мъже като него обожават да ги правят на глупаци.

Фокс погледна Ти Джей. Изглеждаше като хипнотизиран. Може би току-що бе чул историята на собствения си живот. Във всеки случай разказът на Лайла поставяше връзката между Гари Брадшоу и Кимбърли Мейсън в съвсем друга светлина. Как би реагирал мъж като Гари Брадшоу на такава провокация? Вероятно с насилие.

— Кога я видяхте за последен път?

— В събота вечерта. Ходихме на кръчма в Айлингтън.

— Срещнахте ли някой познат?

Лайла поклати глава:

— Пихме само по чашка. Не сме искали да сваляме никого. Когато работиш в сексбизнеса, постепенно губиш интерес към мъжете. Извинявай, сладурче — добави, изсмя се и сръга приятелски Ти Джей.

Той се отдръпна и скръсти ръце.

— Изглеждаше ли притеснена от нещо? — продължи Фокс.

— Не, не се държеше по-различно от друг път. Мен ако питате, някой от клиентите й се е престарал. Вижте, казах ви всичко, което знам. Трябва да се връщам в магазина. Ако се забавя още, Рей ще започне да приема рекламации и за използвани презервативи.

— Благодаря за съдействието.

Лайла взе цигарите си и забърза по „Брюър стрийт“. В гръб приличаше повече на машинописка в някоя заплашена от фалит фирма, отколкото на бивша господарка в публичен дом за садомазохистични удоволствия и настояща собственичка на сексмагазин.

— Какво мислиш? — попита Ти Джей.

— Какво мисля ли? Мисля, че може би си прав за Брадшоу.

— Глупав неудачник. Жал ми е за него.

— Жал ли ти е? Защо?

— Ами тя си го е търсила, не мислиш ли?

Продължиха в мълчание. Понякога Фокс се чудеше за Ти Джей. Случайно ли бе избрал тази професия?