Колин Фалконър
Разпъната от тайни (36)

36.

Провинциалните хотелчета все още пазят духа на средновековните странноприемници: леката миризма на мухъл, масивните легла, тежките завеси над прозорците с гледка към пустия селски площад. В стаята имаше всичко необходимо за създаването на малко уют — гардероб от имитация на махагон, пластмасова ваза с цветя върху нощната масичка, нощна лампа с абажур с ресни.

— Е, не е „Савой“ — оправда се Фокс — това е най-доброто, което може да се намери тук.

Той затвори вратата и запали една от нощните лампи. Стомахът й се сви. Щеше да й е за пръв път от престрелката с Ламбът. Доста дълга почивка между питиетата, както се казва. Прекалено дълга. Тя изведнъж се почувства неловко, затова остана права и започна нервно да разтрива ръце, сякаш й е студено. Чудеше се как ли ще реагира той, като види белега от куршума на дясната й гърда. Дали щеше да закрие очи и да избяга? Или да вдигне някой кръст и да започне да рецитира заклинания срещу вампири? Мили боже. Чувстваше се като изрод.

Бяха като борци, които се изучават внимателно, обикаляйки в кръг, чакайки противникът да направи грешно движение. Той изглеждаше не по-малко нервен от нея. Първият път винаги е труден.

Той я целуна, без да бърза, нежно. Отпуснаха се върху леглото, то се залюля заплашително.

— Скърца ли? — пошепна той.

— Нямам представа.

— Нали ги знаеш хотелите. Стените са като от картон.

Фокс отмести косата от лицето му, но тя пак закри челото му.

Той я целуна отново, страстна целувка, която й се стори, че трае цяла вечност. Тя започна да разкопчава ризата му. Кожата на гърдите му беше гладка, без косми, с изящно оформени мускули като на млад спортист. Толкова й беше хубаво да почувства отново присъствието на мъж. Почти година бе минала от последния път; тя не си падаше по случайните връзки.

Той опита да разкопчае роклята й, не успя, ципът захапа връвчицата на гърба.

— Остави на мен — прошепна тя.

— Съжалявам, никога не съм се справял с възлите.

Тя развърза връвчицата, разкопча ципа, смъкна роклята от раменете си. По дяволите, все едно да се измъкваш от водолазен костюм. Най-после тежката дреха се свлече с леко шумолене на пода.

Тя понечи да съблече ризата му. Той се засмя: беше забравила вратовръзката и имаше опасност да го удуши. Той я смъкна и тогава нещо накара Фокс да вдигне ръце над главата си върху възглавницата. Той явно прочете мислите й. Уви ръцете й с вратовръзката, стегна ги, после ги върза за месинговата табла на леглото.

Цялото й тяло сякаш се изпълни с адреналин, зави й се свят. Сърцето й затуптя лудо, едва си поемаше въздух.

Сега лежеше безпомощно върху леглото, само по бельо. Той прокара нежно ръка по тялото й. Какво ли щеше да направи, като стигне до белега? Май не го забеляза.

Така ли се беше чувствала Кимбърли Мейсън? Самото чувство, че си под пълната власт на другия, я е възбуждало повече от допира, повече от самия полов акт. „Аз не мога да определям какво ще стане, това е най-висшата форма на егоизъм в любовта: не мога да давам, мога само да получавам, единственият ми избор е оргазъм или разочарование.“

Почувства как пръстите му се пъхат под бикините й, как устните му се допират до гърдите й. Съвсем беззащитна във властта на красив непознат. Не може да има по-добър секс. Непозната в провинциален хотел; репутацията й в столицата щеше да остане неопетнена.

Събуди се от леко потропване на вратата; изплува от дълбините на тъмен, безпаметен сън. Седна в леглото, сърцето й се разтуптя силно, отначало нямаше представа къде се намира. Изведнъж се сети за вечерта, погледна възглавницата до себе си, за голяма своя изненада установи, че си е тръгнал.

Под лампата до леглото имаше бележка.

На вратата отново се потропа.

— Един момент.

Тя скочи от леглото. Голяма грешка. Изведнъж й прилоша, усети невероятна слабост. Господи, какъв махмурлук! Извади широка фланелка от огромния си куфар и я навлече. Беше на Саймън.

Отпред пишеше: „Лондонски маратон 1993“; стигаше й почти до коленете.

Тя дръпна пердетата. Очите я заболяха от светлината. По паважа на улицата прозвуча тропане на копита. Някакви ненормалници бяха тръгнали на лов за лисици, какво друго ще правят в тази дълбока провинция в този нечовешки час в неделя сутринта?

Тя отвори. Беше камериерката. Момичето внесе голям поднос и го остави на масата в средата на стаята. Препечени филийки, кафе, някаква чиния, покрита със сребърен похлупак.

— Пържена закуска — обясни. — Кренвирши, бекон, домати, кървавица, две пържени яйца.

На Фокс започна да й се повдига.

— Благодаря.

Момичето излезе, затвори вратата.

Фокс вдигна бележката от нощната масичка.

Скъпа Мадлен. Извинявай, че те напускам толкова рано. Тази сутрин съм на мач по ръгби в Лондон. Така и не ми каза телефона си. Моля те, обади ми се. Аш. П. П. Ще запазиш ли вратовръзката за следващия път?

Отдолу имаше телефонен номер и рисунка на усмихнато лице. Постепенно всичко започна да й се намества в мозъка.

— Да не си полудял? — попита на глас.

Погледна леглото. Копринената му вратовръзка все още стоеше завързана за пречките на таблата. Мили боже! Тя му бе позволила — беше го насърчила — да завърже ръцете й. Какво си мислеше? Почти не го познаваше. Можеше да е сериен убиец. Можеше да й пререже гърлото. Можеше да й направи дете. Какво всъщност бе поела снощи (освен около две бутилки шампанско)?

Тя смачка бележката и я хвърли в кошчето, след това изпи кафето, облече се и си тръгна, без да докосва закуската. Има неща, които даже извратена разгонена стара мома от Лондон не може да понесе. Кървавицата е едно от тях.