Колин Фалконър
Разпъната от тайни (58)

58.

Хампстед

Някой си сержант Сандърсън от полицейския участък на Хампстед ги поведе през покритата с чакъл алея, позната на Фокс от предишното им посещение. Все още си представяше Карлтън по чехли и пуловер на входа на къщата, съвършения английски джентълмен — неговият дом бе негова крепост. Е, сега варварите бяха проникнали вътре.

— Това е дело на професионалист — отбеляза Сандърсън. — Качил се е по зида оттук, открихме драскотини по мазилката. Сигурно е използвал алпийски котки или друга катерачна екипировка. Няма кръв по натрошените стъкла върху оградата, значи е преодолял и това препятствие по някакъв начин. В двора открихме някои следи, криминолозите ги прекопираха. Обезвредил е алармената инсталация и прожекторите на охранителната система, влязъл е, след като е изрязал стъклото на онзи прозорец.

В двора бе оставено идеално изрязано парче стъкло, маджунът, използван за свалянето му, още стоеше върху него.

Хората от криминоложкия отдел на Скотланд ярд, с бели гащеризони и покривала за обувките, търсеха пръстови отпечатъци и следи от кръв. Един фотограф документираше местопроизшествието.

Фокс мълчеше. Мислеше за сребристото беемве, което бе видяла да излиза предната нощ от двора. Мястото, откъдето нападателят беше прескочил оградата, се намираше в една тъмна уличка на петдесетина метра оттам, където бе чакала в колата си. Невъзможно е било да го забележи. Разбира се, грешката не беше нейна, бе дошла да вземе показания, не да наблюдава къщата.

Все пак това нямаше да се отрази много добре на служебната й характеристика. Чудеше се как ще е най-добре да подходи.

— В къщата няма ли следи от кръв?

— Никакви следи от борба.

— Къде е семейството му? — попита Милс.

— Както изглежда, госпожа Карлтън се е изнесла преди два дни. Отседнала е с дъщеря си у родителите си в Бъркшир. — Сандърсън захапа крайчето на мустака си. — Може ли да попитам, защо толкова се интересувате от този случай?

— Можете, но се опасявам, че не можем да ви отговорим.

Фокс знаеше какво си мисли Сандърсън: надути нещастници, вирнали си носа до небето. Все пак, щом пазеха тайна от хората в собствения си екип, нямаше да разкажат всичко на някакъв си сержант от местния полицейски участък я. Преди всичко трябваше да спазват нарежданията на Кенет.

Влязоха в къщата. Древният чар на дома бе нарушен от сивкавия алуминиев прах за взимане на отпечатъци, поръсен по равните повърхности; мъже на средна възраст с бели гащеризони лазеха по килима в търсене на улики.

Сандърсън тръгна по стълбите към спалнята.

— Леглото е разбъркано, нападателят сигурно е изненадал Карлтън, докато е спял. Жертвата явно не е оказала съпротива.

— И са тръгнали с беемвето на Карлтън, така ли?

Сандърсън кимна:

— Така предполагаме. Жена му е взела мерцедеса. — Усмихна се кисело и добави: — Както би направил всеки.

— Открихте ли кой е подал сигнала?

— Обадили са се от района на Теме Вали. От мобифон, така че номерът може да бъде засечен с точност до шест километра около най-близкия радиопредавател. Това включва по-голямата част от Североизточен Лондон, от Еджуеър до Руислип. Обявихме вече беемвето за издирване, но ако питате мен, сигурно е в някой склад или гараж.

Милс кимна и се завъртя към вратата.

— Благодаря.

— Ще ви държим в течение — обеща Сандърсън.

— Ние също — увери го Фокс и последва началника си, оставяйки Сандърсън да недоумява какво, по дяволите, е имала предвид.

Оживлението в къщата на Карлтън бе привлякло любопитни съседи, цяла тълпа надничаше зад полицейския кордон. В Хампстед такива интересни неща не се случваха много често. Артистите, певците, банкерите и останалите богаташи ревностно пазят личния си живот от чужди погледи. Телевизията и пресата също бяха тук. Джим Карлтън се беше надявал да се скрие от погледите им. Сега това бе невъзможно.

— Трябва да ти кажа нещо, шефе — заговори тя, преди да влезе в колата си.

— С Карлтън ли е свързано?

— Възможно е.

Качиха се в колата. Фокс се подвоуми. Чудеше се какво ли ще излезе от това.

— Искаш ли да се повозим? — предложи.

Милс я изгледа раздразнено.

— Имам работа да върша, Мадлен.

Тя запали двигателя.

— Идвай с мен. Ще ти разкажа по пътя.