Колин Фалконър
Разпъната от тайни (67)

67.

Площад „Нюкасъл“

Седяха в стаята за разпити на полицейския участък в Падингтън. Робинсън бе взел адвоката си — изтупан като самия него. Юристът дращеше с отегчен вид по бележника си с писалка „Паркър“.

Фокс пусна касетофона и Милс премина през формалностите. Робинсън призна, че познава Карлтън, и след като погледна дневника си — че се е обаждал в кабинета му на 23 юни.

— Бихте ли ни казали за какво си говорихте? — попита Милс.

— Не си спомням подробности. Помоли ме за някаква услуга.

— Вие съгласихте ли се?

— Бях му задължен. Правил ми е услуги.

— Какви?

Робинсън се обърна към адвоката си, който погледна полицаите през очилата си със златни рамки:

— Не мисля, че това е от значение в случая.

Милс вдигна рамене:

— Добре, продължавайте.

— Карлтън каза, че имал проблем. Някой го заплашвал. Помоли да му препоръчам човек, който да му даде съвет в това отношение.

— И вие какво му казахте?

— Дадох му номера на Боб Хатън.

— Откъде познавате Боб Хатън? — поинтересува се Фокс.

— Бил съм му командир в продължение на три години, от 1988 до 1991. След това съм го изпращал на различни мисии в чужбина.

— Какви мисии?

— Като военен съветник, на места като Руанда и Уганда.

— Наемник — уточни Милс.

— Военен съветник — повтори Робинсън.

— Защо го препоръчахте на Карлтън?

— Знаех, че Боб има нужда от пари. Пък и беше надежден.

— Но лично не разговаряхте с Хатън, така ли?

Робинсън се усмихна хладно:

— Разбира се, че не. Не знаех какво точно иска Карлтън. Можеше да е нещо незаконно.

— Знаете ли, че господин Хатън се издирва във връзка с убийството на едно момиче, извършено преди два дни в Уиндзор? Смятаме също така, че преди шест дена е застрелял един мъж в Тотнъм. Искаме и да го разпитаме относно смъртта на една жена в Хайгейт на двайсет и девети юни.

— Разбирам.

Лицето на Робинсън остана безизразно.

— Мислите ли, че господин Хатън е способен да убие човек?

— Способен ли? За какво мислите, че се обучават хората в армията?

Адвокатът присви очи при тези думи на клиента си.

— Въпреки това обаче вие сте свързали Карлтън с него.

— Той искаше съвет относно личната си сигурност. Господин Хатън е специалист в тази област. Ако Карлтън го е наел да убие някого, това си е тяхна работа. Аз не съм бил в течение.

Милс се наведе напред:

— Господин Робинсън, както сам се досещате, искаме да заловим Хатън колкото се може по-скоро. Извършил е две убийства и може да е замесен и в трето. Освен това подозираме, че е отговорен за отвличането на дъщерята на господин Карлтън.

Робинсън се подсмихна:

— Да, четох за това.

— Забавно ли ви се вижда?

— Не, но ми се струва малко като ирония на съдбата, не мислите ли? При тези обстоятелства.

— Нямаме намерение да ви създаваме неприятности, господин Робинсън. Просто искаме да открием този човек, преди да причини още нещастия.

Робинсън въздъхна.

— Има един човек в Ърлс Корт. Дейвид Юл.

— Вече говорихме с господин Юл. Хатън е преспал в апартамента му за една нощ, после се е изнесъл.

— Е, има още един, при когото може да е отишъл. Служил е заедно с Юл и Хатън. Пращал съм го на няколко места след това. Можете да се свържете с него.

— Как се казва?

— Има кръчма в Лисън Гроув. „Ланкастър“ или нещо подобно. Казва се Анди Нейлър, викат му Нейлс. Ако Юл не знае къде е Хатън, Нейлър може би ще ви каже.

Фокс и Милс прекратиха разпита.

— Обвинявате ли за нещо клиента ми? — попита адвокатът.

— Свободен е да си ходи — отвърна Милс.

Робинсън обаче остана на стола си, забарабани нервно по масата. Явно искаше да каже още нещо.

— Това трябва да остане между нас — заговори.

Милс и Фокс се спогледаха. „Защо ми се струва, че не искам да чуя това?“ — помисли си Фокс.

Робинсън потърка слепоочията си.

Милс седна отново.

— Добре, ще остане между нас.

— Вижте, не знам дали има връзка с жена. Така де, Карлтън не е споменавал за никакви жени.

— Защо мислите, че е важно?

— Ами, ако ми беше казал, нямаше да го свържа с Хатън.

— Защо?

„Хайде, за бога. Изплюй камъчето.“

Робинсън се втренчи в тавана.

— Боб ми беше клиент, както вече казах. Миналата година го пратих в Уганда. Стана така, че се наложи да го прибера три месеца след като замина. Заради нещо, свързано с две жени от едно село близо до тренировъчния лагер. Всъщност доста противна история. — Той се почука с пръст по челото. — Нашият Боб явно малко е изперкал. Не може да му се има доверие. Оттогава не съм работил с него. Очевидно.

— Очевидно — повтори Фокс.

— Просто реших, че трябва да знаете.

Фокс и Милс се спогледаха. Страхотно.

Само това им липсваше.