Колин Фалконър
Разпъната от тайни (24)

24.

Отдел за особено тежки престъпления, „Хендън роуд“

В оперативната зала цареше траурно настроение. Главният компютърен специалист, Хаскънс, вече работеше на ХОЛМС. Стейси и двете цивилни служителки въвеждаха данни в системата. Хъниуел и Ранкин също бяха там, но никой не беше особено разговорлив, на никого не му бе до шеги.

— Какво има? — попита Фокс.

— Брадшоу — каза кратко Хъниуел.

— Какво е станало?

— Тази нощ опитал да се обеси.

— Мили боже. Добре ли е?

Хъниуел кимна:

— В „Уайтингтън“ е.

Фокс не можеше да определи какво чувства при тази новина. Ако беше успял, поне никой друг нямаше да страда, но тогава нямаше да могат да докажат, че той е виновен за смъртта на Кимбърли Мейсън. В залата цареше атмосфера на общо разкаяние.

— Вината не е наша — опита да ги успокои Фокс.

Никой не отговори.

— О, за бога!

Тя влезе в кабинета си и демонстративно затръшна вратата. „Нима опитът за самоубийство оправдава вината? Освен това никой не е напълно невинен — помисли си гневно тя. — Просто едни са по-виновни от други.“

 

 

Втори полицейски район — главно управление, Колиндейл

Роджър Кенет бе внушителен мъж, около метър и деветдесет, с посивяла коса на слепоочията, носеше сив двуреден костюм „Савил Роу“. Беше се разположил в кожено кресло с висока облегалка, слънцето блестеше през прозореца отзад и създаваше сияние, подобно на ореол около главата му. Точно това беше целта му, помисли си Фокс.

Като заместник-комисар на Втори район на Столичната полиция той рядко обсъждаше подробности по разследванията с подчинените си. Затова Фокс имаше чувството, че е на аудиенция при самия Господ. Роджър Кенет изглеждаше точно така, както си го беше представяла: добронамерен поглед, любезна усмивка, бащинско поведение и… заслужена репутация на безскрупулен гадняр.

Когато тя влезе в кабинета, Милс вече седеше вътре. Обсъждаха разследването, разбира се, но при появата й и двамата реагираха като ученици, хванати да пушат в тоалетната.

Станаха, за да я посрещнат, като истински джентълмени. Този жест й се стори доста надменен, тъй като и двамата бяха по-старши от нея.

Имаше нещо потайно в тази стая. Намирисваше й на заговор.

Кенет й махна към едно от луксозните кожени кресла пред огромното му бюро от палисандрово дърво. Върху полираната му повърхност стояха само бележник с кожена подвързия, комплект писалки „Паркър“, семейна снимка в позлатена рамка, внушителен телефон и чаша и чинийка от китайски порцелан. Нито следа от работни документи.

Милс държеше чашата си в скута, като гост на официална чаена церемония. Боже господи. Фокс се почувства не на място.

— Кафе? — попита Кенет.

— Не, благодаря, сър.

— Милс тъкмо ми разказваше каква хубава работа сте свършили. Чака ви обещаващо бъдеще.

— Благодаря, сър.

Тя хвърли кратък поглед на Милс, който кимна леко. Значи са обсъждали поведението й в нейно отсъствие. Да вървят по дяволите. Какво всъщност ставаше тук?

— Помолих Милс да ме осведоми за хода на разследването на убийството на Кимбърли Мейсън.

Той замълча и я загледа, не враждебно, а сякаш очакваше и тя да каже нещо. Стар трик при провеждането на разпити. Понякога, вместо да задава конкретни въпроси, детективът просто мълчи и чака разпитваният да заговори. Методът е доста ефективен, макар че действа по-добре със собствените ти подчинени, отколкото с престъпниците. При някои вътрешни разследвания хората си признават сами, без да се налага да им зададеш дори един въпрос.

Фокс обаче беше обиграна в тази тактика и само се усмихна мълчаливо.

— Някои аспекти от този случай ме засягат лично — продължи най-накрая Кенет; усмивката му бързо се стопи.

— Слушам, сър?

— Това, което ще ви кажа, трябва да остане между нас. Ясен ли съм?

Дойдоха си на думата. Фокс се зачуди дали не е нещо, свързано с Клив Рийс.

— Да, сър.

Кенет въздъхна, изпъна крака, сключи пръсти зад тила си; явно се чувстваше напълно в свои води.

— Името Джеймс Карлтън познато ли ви е?

— Струва ми се, че да, сър. Той е министър в сянка на търговията и енергетиката.

— Точно така. Виждам, че следите политиката. Освен това ми е много добър приятел.

Ясно.

— Преди два дена ми се обади по телефона доброволно и поиска да поговорим на четири очи. Уредихме си среща на по чашка. Той беше доста възбуден. Никога преди не съм го виждал в такова състояние. Разбира се, още не подозирах за какво става дума.

— Бил е клиент на Кимбърли Мейсън — отгатна Фокс.

Това явно го удиви.

— Знаели сте?

— Просто отгатнах мисълта ви, сър.

Той я изгледа раздразнено. Очевидно не обичаше подчинените да изпреварват мислите му.

— Опасявам се, че нещата са малко по-сериозни. Той призна, че е поддържал съвсем неуместна връзка с госпожица Мейсън през последните години. Когато научил за смъртта й, той се изправил пред една, така да се каже, морална дилема. От една страна, иска да ни съдейства, с каквото може, но, от друга, се тревожи, че някои… разкрития… могат да засегнат сериозно както семейния живот, така и кариерата му.

— Да — съгласи се без особено съчувствие Фокс. — Сериозна дилема.

— Джим ме помоли да запазя връзката му в тайна и аз му обещах да се постарая.

Фокс се замисли над току-що чутото. Всеки на мястото на Карлтън би се досетил, че в крайна сметка връзката му ще бъде разкрита по телефонните обаждания. Всеки друг политик би постъпил като него, за да намали вредите върху репутацията си.

— Връзката им датира от четири или пет години — продължи Кенет. — Виждали са се редовно, може би веднъж или два пъти месечно. Твърди, че му било… полезно.

— Полезно — повтори Фокс.

— Тук нямаме за цел да съдим моралността на постъпките на когото и да било. За нас е важно само дали е нарушил закона или не.

— Кога за последно я е видял жива?

— Каза ми, че било в четвъртъка преди убийството.

Фокс опита да превъзмогне гнева си. Този негодник се опитваше да я сплаши.

— Знаем ли кръвната му група?

Кенет не отговори.

— Е, трябва да я научим — настоя Фокс. — Може неговата кръв да е размазана по хладилника.

Кенет кимна към Милс.

— Обсъдих този въпрос с главен инспектор Милс, преди да се появите. Джим се съгласи да ни даде кръвна проба за изследване. — Замисли се, после продължи: — Нищо няма да спечелим със замесването на Джеймс Карлтън в този случай. Разследването заплашва да урони престижа и да навреди на кариерата му. Можете да си представите какво ще стане, ако пресата надуши за тази връзка. Освен че заема висок държавен пост, той има съпруга и дъщеря. Сигурен съм, че и двамата ще се отнесете към въпроса крайно дискретно.

Милс веднага се почувства задължен да му засвидетелства верността си.

— Можете да разчитате на нас, сър.

— По тази причина записите от телефонните разговори на Кимбърли Мейсън трябва да останат в дълбока тайна. Когато го споменавате в докладите, ще използвате кодово название и останалите от екипа не бива да научават, че е замесен.

Фокс се размърда неловко в креслото си. Кожата беше залепнала за бедрата й. Погледна Милс и той й кимна в знак, че всичко е наред.

Е, стига разследването да не пострада, тя беше съгласна. Нямаше намерение да преследва някого само защото сексуалните му предпочитания се различават от нейните. Нямаше полза да си създава врагове в Скотланд ярд.

— Разбирам — каза.

Кенет стана и я изпрати до вратата. Изражението му беше добронамерено, но очите му блестяха като парчета стомана.

— Благодаря за вниманието, Мадлен. С главен инспектор Милс се разбрахме да ме държи в течение на разследването.

— Да, сър.

Началникът затвори вратата зад гърба й, Милс остана вътре да си погука още малко с шефа. Тук беше като в клуб за представители на висшето общество. Безупречни маниери, чар, изтънченост, само че дойде ли време за портото и пурите, затварят вратата под носа ти и те оставят да миеш чиниите.