Росица Георгиева
Изгубена самоличност (6)

VI

Мъжът се намести в седалката и отново погледна към склад номер 3. Намираше се в покрайнините на София, където бяха разположени многобройни складови бази, но него го интересуваше само един. Не мислеше да го наема, а искаше да разбере кой се опитваше да го съсипе. След откритите нарушения във фирмата си, беше успял да стигне до конкретен служител и тази вечер го беше проследил до това място, за да разбере за кого работи в действителност. Той погледна за пореден път часовника си. Беше нервен и се надяваше да приключи възможно най-бързо. Най-накрая забеляза втора кола да пристига. Спря пред входа на склада и трима мъже излязоха.

Мъжът взе телефона си и пусна камерата. Не разпозна никой от пристигналите участници за срещата, но се надяваше този запис да му помогне да разбере какво се случва. Докато записваше видеото, прехвърли наум възможни сценарии, но обясненията на случващото се бяха твърде много. Затова реши да изчака до края на срещата и след това да провери. Единствената известна следа беше служителят му и той мислеше да продължи да търси информация в тази посока.

Десетина минути по-късно срещата приключи и след като всички си тръгнаха, мъжът запали колата си и тръгна към офиса. По това време на денонощието сградата беше празна и той заключи кабинета си и седна пред компютъра. Пое си дълбоко въздух и се зае да проникне в страницата на мобилния оператор. Трябваше да провери телефонните разговори на служителя си. Така щеше да разбере кои са другите участници в срещата, на която беше станал свидетел. Не му отне дълго време да разбере собствениците на номерата. Информацията обаче го шокира, затова той продължи да търси. Започна да се рови във всевъзможни сайтове, за да намери повече информация. Не след дълго попадна на снимки на мъжете от срещата и предположението му се потвърди. Парченцата на пъзела най-накрая се бяха наредили, но ситуацията предвещаваше само едно — неговото ликвидиране.

Макриев го беше предупредил преди време, че нещата може да се развият по този начин, но мъжът не му беше повярвал. Започна да търси подробности около убийството му, след което се зачете и за други убийства, които бяха станали през изминалата година. Няколко часа по-късно той затвори лаптопа и се облегна. Три убийства, извършени по един и същи начин. Три жертви, две от които бяха партньори. Убиецът най-вероятно беше един и същи човек, което означаваше, че поръчката беше дошла от един човек. Сега идваше неговия ред. Сипа си чаша уиски и погледна през прозореца. Макар и шансовете му да не бяха големи, той щеше да се бори до край. Щеше да се погрижи истината да излезе наяве.