Росица Георгиева
Изгубена самоличност (19)

XIX

Събудих се призори и прекарах няколко минути неподвижно, за да обмисля следващата ми стъпка. Трябваше да се снабдя с оборудване, което означаваше да се промъкна в някой от складовете на Боряна. Имаше такъв в Благоевград, в който щеше да ми трябва по-малко време да проникна, отколкото складовете в София, тъй като защитата беше по-лека. Припомних си разположението на склада, къде беше разположена охраната и всички капани, след което тръгнах. Когато наближих, паркирах колата до един изоставен строеж и поех пеша към сградата. Спрях на ъгъла до склада и огледах ситуацията. Предполагах, че след последните събития Боряна е засилила охраната, но се виждаше само един пазач. Може би вътре имаше още охрана. Може би Боряна не е предположила, че тук ще има нужда от засилени мерки за сигурност. Не ме интересуваше причината. Това, което исках да знам, е, дали не е някакъв капан.

Не можех да стрелям от позицията си, тъй като колоната на вратата закриваше мишената. Освен това не обичах оръжията. Беше много по-добре да разчиташ на себе си. Ръцете и краката няма да те предадат, докато оръжията засичаха.

Тръгнах по улицата и се надявах, че с новата прическа и дрехите ще им отнеме повече време да ме разпознаят. Когато се приближих до пазача, усетих погледа му, но вече беше твърде късно. Миг преди да посегне към оръжието си, го ударих в гърлото, след което го нокаутирах с мощен ритник в главата. Прилепих се до стената и зачаках реакция. Ако имаше други охранители, щяха да дотичат, а аз да ги ликвидирам. След като никой не се появи, взех пистолета на пазача и връзката ключове. Разстоянието от вратата до сградата на склада беше около 300 метра. В двора бяха паркирани 4 коли на компанията. Всичките с пълни резервоари и технически изрядни, в готовност за агентите при необходимост. Много ми се искаше да взема някоя от тях, но веднага щяха да я проследят, така че реших да ги използвам за прикритие, преди да проникна в склада.

Придвижих се от вратата до една от колите на бегом и се прикрих. Повдигнах се леко и се огледах, но в този момент някой започна да стреля към мен. Стрелците бяха двама и бяха заели позиции на двата прозореца. Спуснах се към колата вдясно и стрелях, но единият беше използвал придвижването ми и беше излязъл отвън, за да използва прикритието на колоната. Огледах се и видях до мен един камък, взех го и го хвърлих наляво. Целта беше постигната. Стрелецът зад колоната помисли, че съм аз, и се откри, за да стреля. Не разбра, че го държах на прицел и го убих мигновено.

Изтичах бързо до вратата, но в този момент другият мъж я изрита. Полетях към земята и се приземих тежко. Мъжът се нахвърли върху мен и ме удари, но успях да го изблъскам силно, след което взех пистолета си и го убих. Поех си няколко пъти въздух, за да нормализирам дишането си и влязох внимателно в склада. Нямаше никой друг и започнах да събирам необходимото ми оборудване. Взех очила за нощно виждане, нож, два пистолета, 20 пълнителя, няколко гранати и една снайперска пушка. Изтичах до колата ми и ги хвърлих в багажника, след което потеглих към София.

Паркирах в близост до блока, където беше Адам. Не му се доверявах и исках да съм сигурна, че не се е обадил на никого, затова прекарах около час сгушена на седалката. Адам се охраняваше от трима мъже, които бяха разпределени на входа на сградата и на стълбището пред вратата на апартамента. Огледах се за случайни минувачи, които могат да ме издадат и се покатерих по терасата. Беше на втория етаж, така че не беше трудно. Почуках на прозореца и изчаках да ми отвори.

— Никол, добре че дойде. Трябва да говорим.

— Адам, дойдох с конкретни въпроси.

— Слушам те.

— Боряна е получила поръчка за твоето ликвидиране. От правителството.

— Какво?

— Разбрах, че си работел с Правосъдното министерство. Какво?

— Да, фирмата спечели конкурса за софтуера им.

— Имал ли си някакви неприятности с тях?

Адам се замисли и ме погледна стреснато.

— Софтуерът имаше проблем със защитата. Делата не се разпределяха на случаен принцип. Бяха манипулирали софтуера и съответно се падаха само при определени съдии. Говорих с тях и им дадох препоръки.

— Това не обяснява защо са поръчали убийството ти. Можеха просто да прекратят договора с теб. Трябва да е имало нещо повече.

Адам се замисли и въздъхна.

— Когато открих нередностите по софтуера, започнах да проучвам. Знаех, че е работа на вътрешен човек, но не знаех кой. Много скоро разбрах, че един от служителите ми — Зарев, е зет на правосъдния министър Кремов и започнах да го следя. Три пъти се срещна с един мъж, затова ги снимах. Когато се разрових, разбрах, че този мъж работи за Боряна. По това време Диана вече се беше свързала с мен. След това проверих телефонните разговори на Зарев и открих редовни разговори и с вътрешния министър Делиманов. Това беше преди да дойда при теб и ти да ми дадеш уискито с отровата.

— Това обяснява нещата. Та ти на практика си разкрил схемата им. Когато си започнал да разследваш, си притеснил двамата министри и са решили да те премахнат. Затова внедриха мен, без да ми поставят задача в началото. Искали са единствено да наблюдавам. Когато си направил връзката между тях, са дали поръчката да те убия.

Адам кимна с глава.

— Още нещо. Проучих малко повече убийствата през последната година. Всички те носят един и същ почерк. От наличната информация става ясно, че извършителят е мъж около метър и деветдесет, левичар.

— Николай…

Адам кимна.

— Явно Боряна не е искала да се довери на някой друг освен на него за поръчките от правителството, докато не се появи ти.

— Да. Явно, когато е извършвано някое убийство, делата е трябвало да попаднат при определени съдии, за да могат да прикриват следите си. Техните съдии са произнасяли решения в зависимост от заповедите, които са получавали. Благодаря ти за информацията. Това е всичко, което исках да знам.

— Никол…

— Адам, не мога да говоря за това сега.

— Съжалявам…

Тръгнах си, преди да продължи да говори. Извадих телефона си и се обадих на Диана.

— Трябва да те видя. До час.

Тя ми издиктува адрес и затворих. Качих се в колата и си поех въздух. Не бях сигурна за това, което се канех да направя, но нямах избор. Щях да предам доказателствата на Диана, а в случай че „случайно“ изчезнат, бях запазила копия за мен, които щяха да се озоват във всички медии, блогове и социални мрежи. За пореден път прехвърлих всички факти в главата си и отново стигнах до извода, че това беше най-доброто решение. Запалих колата и тръгнах. Скоро всичко щеше да свърши. Когато пристигнах на адреса, отделих половин час да огледам обстановката. Не исках повече неприятни изненади, затова обиколих няколко пъти района, преди да почукам на вратата. Диана отвори и се усмихна плахо.

— Никол…

— Диана, трябва да говорим.

— Слушам те.

— Доколко имаш вяра на директора на ГДБОП?

— На Андрей Петров?

— Да.

— Имам му вяра.

— Знаеш ли, дали от него е дошла заповедта за разследването?

— Не съм сигурна, но останах с впечатлението, че решението е дошло отгоре.

— Адам? Колко добре го проучи?

— От А до Я. Напълно чист е. — Диана разчете мислите ми. — Нима искаш да кажеш, че всичко е дирижирано от министър-председателя? Че той стои зад Боряна?

— Вече не. Василев дойде на власт с едно обещание — да премахне организираната престъпност. Затова когато спечели изборите, сложи Иван Делиманов за министър на вътрешните работи. Той е започнал да работи с Боряна по ликвидирането на някои от най-известните босове. Боряна е осигурявала нещата да се случват безпроблемно, а твоят шеф за това убийствата да остават неразкрити. И тъй като не са можели да й се доверят изцяло, Андрей Петров те е внедрил в организацията, за да наблюдаваш какво се случва. Всичко е вървяло гладко, докато правосъдния министър не обърква нещата. Когато избират фирмата на Адам за изпълнител, те са били убедени, че няма да имат никакви проблеми, защото зетят на Кремов работи там. Той им е помогнал да манипулират софтуера. Само че допускат грешка и Адам постепенно е разбрал истината. Тогава Боряна е внедрила мен, за да го наблюдавам и при необходимост да реагирам. Когато разбират, че Адам е открил връзката между Боряна, Делиманов и Кремов, че е разбрал, че софтуерът му е манипулиран, вземат решение да го премахнат. Междувременно министър-председателят се е подсигурил да излезе печеливш от ситуацията. Поръчва на твоя шеф да задействате разследването и да намериш необходимите доказателства, за да обвините вътрешния министър. Така той ще излезе твърд пред лицето на организираната престъпност. Представи си само как ще изглежда за обществото. Той не се поколебава да отстрани вътрешния си министър и да бъде съден. Брюксел ще го похвали. Подсигурява си още един мандат и отстранява човек, на когото вече няма доверие.

Диана седна и прокара ръка през косата си.

— Само че и Боряна действа паралелно. Вчера беше издадена заповед за задържането ми. Заместник — директорът е съобщил на всички, че има доказателства, че двете сме извършили всички убийства под опеката на Андрей Петров.

— Какво?

— Боряна се е срещнала с него и двамата са сключили сделка. Заповедта за задържане е подписана от прокурор Манев. Той е известен с връзките си с опозицията. Явно Боряна се е разбрала с опозицията да свалят Василев от власт, да вкарат в затвора него, Андрей Петров, Иван Делиманов и Петър Кремов. Така опозицията ще вземе управлението на страната, а заместник-директорът на ГДБОП ще стане неин директор. Боряна ще оцелее още веднъж.

— Не и ако ги изпреварим.

— Никол, говорим за огромна конспирация. От най-високата позиция в държавата.

— Да.

— А защо Адам е бил нарочен? Не са ли могли да прекратят договора с него?

— Не е бил само проблемът за компрометирания софтуер. Когато Адам разбира за това, той се усъмнява в служителите си. Постепенно достига до Зарев — зетя на правосъдния министър, и започва да го проучва. Каза, че го е следял и тогава го вижда да се среща на три пъти с Николай. Когато започва да търси информация за Николай, той попада на организацията на Боряна. Освен това е намерил редовни обаждания на Зарев и до вътрешния министър. Тогава Боряна ми даде задача да го убия.

— Ще му се обадя.

— Изчакай. Първо искам да ти кажа още нещо. Причината, поради която ти се обадих и те питах дали ще можеш да доведеш разследването до край, е, че имам доказателствата, които са ти необходими.

— Какво? Но как?

— Нали затова ме вербува? — Усмихнах се мрачно и й подадох флашката. — Тук са всички машинации на Боряна. Как прикрива операциите си, как пере парите.

— Никол…

— Ще прегледам документите за още доказателства за конспирацията, но дори и така имаш достатъчно.

— Не знам какво да кажа.

— Нали това искаше от мен. Затова се сближи с мен. Само се надявам наистина да използваш информацията, а не да изчезне безследно.

— Никол, осъзнаваш ли какво означава всичко това? В момента, в който доказателствата излязат наяве, държавата ще се срине. Министър-председател, който дирижира такава конспирация, вътрешен министър, който работи с организация, която ликвидира неудобните хора в държавата и правосъден министър, който е поискал манипулируем софтуер! Това ще срине властта и ще настъпи пълен хаос!

— Решението е твое, Диана. От теб зависи как ще постъпиш с доказателствата.

Тъкмо щях да отворя вратата и да си тръгна, когато телефонът ми звънна.

— Ало.

— Кучка такава, донеси всичката информация и копията, иначе ще съжаляваш.

Чух вик, който ми беше до болка познат. Бяха хванали Адам.

— Имаш един час. Чакам те в склад 5.

Преди да успея да кажа нещо, Боряна затвори. Обърнах се бясна към Диана.

— Боряна е хванала Адам. Нали го пазеше, по дяволите?

— Пазехме го. Оставих го с трима агенти.

Прехапах устни.

— Имаше ли им доверие?

— Да. — Диана се замисли. — По дяволите! Какво искаше?

— Файловете. Разбрала е, че съм проникнала в системата й и си ги иска обратно.

Взех раницата и отворих вратата.

— Никол, почакай. Не можеш да се справиш сама с Боряна. Мога да помогна.

— Нямам вяра на ГДБОП, Диана. Както се увери, има доста компрометирани служители. Няма да рискувам.

— Но имаш вяра в мен, нали? — Тя игнорира умишленото ми замълчаване и продължи. — Може да не ми вярваш в момента, но знаеш, че в никакъв случай не желая Адам да пострада.

Премислих думите й. Въобще не й вярвах, но беше права за едно. Не можех да се справя сама с Боряна. Кимнах с глава.

— Искам непроследима кола. Имам всичко останало.

— Къде е срещата?

— В един от складовете. За съжаление не съм го използвала и нямам много информация за него.

— Къде се намира?

— Железница.

— В колко часа е срещата?

— След час.

— Как се стига до там?

— С кола до последната къща. След това ще трябва да продължим пеша навътре в гората. Боряна най-вероятно ще е разположила някого при последната къща.

Съставихме план на действие и се заехме да подредим екипировката. След двадесет минути дойде колата, която Диана поиска от неин колега и тръгнахме към срещата. Сърцето ми щеше да изскочи от притеснение, дишах тежко и не исках да мисля, какво ще се случи, ако се проваля. Наложих си да дишам бавно и се фокусирах върху конкретните действия, които бяхме планирали с Диана. За първи път в живота си се помолих на ум. Трябваше да успея да спася Адам.

Знаех, че в началото на селото има камера, която беше нова и най-вероятно Боряна я използваше за наблюдение, затова отбихме преди това. Тъкмо щях да тръгна, когато видях, че Диана отваря багажника.

— Какво правиш?

— После ще разбереш. Сега ми помогни.

За моя изненада, извади някакъв труп от багажника и двете го пренесохме вътре в гората почти до къщата, където Боряна държеше Адам. Не разбрах какво целеше с това, но нямахме време да го обсъждаме. Когато най-накрая стигнахме до къщата, спрях да си поема въздух. Извадих бинокъла за нощно виждане и огледах. Отвън пазеха четирима мъже, разположени покрай различните краища на къщата. Боряна беше вътре заедно с Адам и още трима. Това правеше осем противника с нея. Извадих граната от раницата и я поставих на една прашка. Изстрелях я далеч вляво и зачаках реакциите.

Четиримата мъже отвън се спогледаха и направиха няколко крачки в различни посоки, опитвайки се да установят откъде дойде гранатата. Видях как единият мъж прави знак на другите и сочи в моя посока. В този момент Диана изстреля с прашка още една граната от противоположния край на къщата. Реакцията на мъжете беше мигновена. И четиримата извадиха оръжията си и оформиха периметър. Всеки беше прикрит и оглеждаше своята зона. Двама от тях бяха разположени зад едната кола, паркирана вляво от входната врата, а другите двама бяха зад двете дебели носещи подпори на къщата. Един вдясно, двама почти в средата и един вляво. Извадих снайперската пушка и я наместих. Взех на прицел резервоара на колата и стрелях. Миг по-късно колата се взриви, убивайки двамата, скрити зад нея и изтласквайки силно този вляво. Когато падна на земята, стрелях мигновено в него. Едновременно с моя изстрел, чух и паралелен. Когато погледнах, Диана ми махна с ръка. Беше убила четвъртия пазач. В този момент обаче чух приглушен стон и видях как Диана се свлече на земята.

— Диана!

— Млъкни и пусни оръжието. — Чух изщракването на предпазителя до главата ми и замръзнах. Бавно измъкнах пистолета и го оставих заедно със снайперската пушка. Явно Боряна беше изпратила двама да минат зад гърба ни.

— Ето…

Мъжът ме претърси и когато откри скрития нож, се усмихна.

— Хайде, мърдай.

Когато влязохме в къщата, Боряна ме посрещна с удар в лицето.

— Кучка.

Двама мъже ме завързаха, след което ме блъснаха на земята. В този момент и другият мъж влезе и изблъска Диана.

— Претърсихте ли ги добре?

— Да. Не открихме нищо.

В отговор Боряна ме изрита с всичка сила.

— Къде е?

Засмях се и я погледнах.

— Късно е. Вече са в ГДБОП, но не в ръцете на твоите хора.

— Лъжеш! — Боряна ме изрита още няколко пъти.

— Ако искаш ми вярвай. Не ме интересува.

В този момент тя се обърна към Адам и извади пистолета си.

— Тогава се сбогувай с този боклук, който толкова обичаш.

Боряна махна предпазителя и се усмихна надменно. В момента, в който щеше да стреля, успях да се хвърля и да я съборя. Но мигновено двамата мъже ме хванаха и ме запратиха към стената. От силния сблъсък останах без въздух, но засега Адам бе спасен. Боряна се насочи към мен и ме огледа.

— Каквото и да направя, няма да ми кажеш къде са доказателствата, нали? — Обърна се към един от мъжете. — Обади се в ГДБОП и им кажи да действат. — Никол, приготви се да страдаш. Ще те запазя за последно.

В този момент тя насочи пистолета към Диана и стреля.

— Не! Проклета кучка!

Опитах се да разбера къде беше уцелена Диана, но от мястото ми, не успях. Боряна започна да ме рита, докато в един момент не се измори. Тогава насочи отново пистолета си към Адам и се усмихна. Насилих въжето, с което бях завързана, и за мое щастие то подаде леко.

В този момент чух шум и се огледах. Двамата пазачи отидоха до Диана и я ритнаха. Единият се наведе и я огледа. Това беше последната му грешка. За изненада на всички ни, Диана издърпа пистолета му от колана и стреля първо в него, след това в другия мъж. Не чаках втора покана. Хвърлих се с пълна сила към Боряна и я съборих на земята. В борбата успях да разхлабя достатъчно въжето, за да измъкна ръката си и да ударя няколко пъти Боряна в лицето. В този момент обаче я видях да насочва оръжието си към мен и се претърколих. Куршумът се заби в ръката ми и извиках от болка. Противницата ми се изправи и ме погледна. Преди да стреля втори път, я изритах силно, подкосявайки краката й. Тя отново падна и този път изтърва пистолета си. Нахвърлих й се и я ударих няколко пъти в лицето, но тя успя да ме изрита и се претърколих няколко пъти. Видях, че се отправя към пистолета си, затова се затичах и отново й се нахвърлих. В този момент забелязах ножа ми, който явно беше паднал от единия мъж, когато Диана го беше убила. Пресегнах се да го стигна, но това охлаби хватката ми и Боряна впи нокти в лицето ми. Изпъшках от болка, но я пренебрегнах и забих ножа в гръдния й кош.

Изправих се и наблюдавах как животът си отива от Боряна. Край на кошмара. Останах надвесена над нея няколко секунди и осмислих случилото се, след което отидох при Диана. Тя отвори очи и ме погледна.

— Свърши ли се?

— Да. Добре ли си?

— Да, уцели жилетката.

Тя се повдигна до седнало положение и огледа склада. В този момент чух шум. Осъзнах истината твърде късно — немаркирани коли на ГДБОП приближаваха къщата и всеки момент щяха да ни обградят. Погледнах към Диана. Все пак беше успяла да ме изиграе.

— Изчезвай. — Не помръднах от мястото си. — Никол, изчезвай от тук! Тази вечер Никол Филипова ще умре. Трупът, който донесохме до къщата, си ти. Боряна е успяла да те убие, след което аз убих нея. Подменила съм цялата информация в системата. А сега се махай от тук! По-късно ще се свържа с теб.

Не можах да повярвам на думите й.

— Какво си направила?

— Никой няма да преследва умрял човек. Това направих. Трябваше да докладвам и да извикам подкрепление. Все пак съм държавен служител. Но няма да те пратя в затвора. Хайде изчезвай! Нямаме време!

— Добре.

— Добре си, нали? — Тя погледна ръката ми.

— Да, ще се оправя.

Изчезнах в тъмното, оставяйки се в ръцете на Диана за втори път. Игнорирах бушуващите емоции и се съсредоточих да се измъкна. Вървях през гората, като целях да заобиколя блокадата на пътя и да изляза зад колите. Десет минути по-късно успях да се промъкна зад последните полицаи, които стояха на пост и се оглеждаха. Скочих в колата и отидох в къщата ми. Заех се да промия раната и да я обработя. Куршумът беше излязъл и за мое щастие не беше засегнал нищо. Скоро нямаше да има и помен от последния ми сблъсък с Боряна. Изкъпах се и си сипах чаша уиски, за да успокоя нервите си. Първо исках да проверя, дали къщата беше сигурна. Хакнах системата на ГДБОП. Диана беше направила много промени, но не беше добър хакер и следите й стояха и можеха сравнително лесно да я хванат. Заличих всичката информация по нейното влизане. Малък жест, с който да й се отблагодаря. Къщата не фигурираше никъде все още. Беше собственост на компанията на Боряна, което означаваше, че рано или късно щяха да разберат и за нея. Утре щях да залича всички следи, че съм живяла тук и да се махна. Засега имах време и можех да остана тук, докато си купя ново жилище.

Замислих се за Диана. Как щеше да подходи с всичките доказателства? Щеше ли да намери прокурор и съдия, които да не се поддадат на натиска? Медиите нямаха ни най-малка представа какво пиршество ги очаква утре, когато скандалът се разразеше. Адам не беше пострадал сериозно, така че щеше да се оправи. Скоро всичко това щеше да остане лош кошмар за него и да се върне към нормалния начин на живот, в който аз не бях включена.

Оставаше въпросът за моята самоличност. Никол Филипова беше мъртва. Усмихнах се мрачно и погледнах през прозореца. Това беше моментът за ново начало. Никол, която беше системно изнасилвана, Никол, която крадеше, Никол, която беше невидима, беше умряла. И от нея щеше да се появи Албена. Както беше казала Диана, трябваше само да си избера историята. Това обаче щеше да се случи утре. Сега просто щях да поседя в тишината.