Росица Георгиева
Изгубена самоличност (18)

XVIII

Намерих укритие в една изоставена къща, което не бе трудно, предвид че селото беше почти пусто. Отворих лаптопа, настроих телефона, който купих от Благоевград, да стане преносима точка и се свързах с интернет.

Когато започнах в организацията на Боряна, разработвахме системи, които можеха да пробият всяка защита. Сега трябваше да се справя с тази на ГДБОП, но не бях сигурна дали системата ми ще се справи с това.

Цялото ми същество беше напрегнато, мозъкът ми работеше на бързи обороти като обработваше всеки детайл с шеметна скорост. Исках да разбера какво имат срещу мен, освен това каква част от казаното от Диана е истина. Трябваше да разбера всичко покрай операцията им, за да реша как да подходя по-нататък. Срещнах трудности, но в крайна сметка успях да проникна.

Написах „Забвение“ и пред очите ми се появиха дузина файлове. Прегледах заглавията и подбрах три, които привлякоха вниманието ми. Зададох на системата да ги свали и погледнах стрелките на часовника. Бяха минали няколко секунди, но на мен ми се струваше цяла вечност. Въздъхнах облекчено. Макар и да беше логично, че аз съм била тази, която е проникнала в системата, нямаше как да разберат откъде съм го направила.

Отворих първия файл и се зачетох. Беше докладна от директора за стартиране на операция „Забвение“.

Според предоставените доказателства става ясно, че съществува организация, която се занимава с унищожаване на хора и компании чрез кражба на документи и тяхното предаване на съответния поръчител. Начело на тази организация стои Боряна Андонова. Ще внедрим Диана Иванова с цел събиране на доказателства за съществуването на тази организация и разобличаването й…

Спрях да чета. Значи всичко това беше истина. Боряна е била нарочена много преди аз да се появя. Тогава защо трябваше да ме въвличат и мен? Защо Диана беше решила да ме превърне в перфектната убийца и да ме вкара в цялата тази бъркотия? Тя е знаела много добре в какво ме забърква, какво ще се случи с мен, когато попадна в организацията на Боряна. Защо ме беше обрекла на сигурен затвор или смърт? Явно, че за нея това нямаше значение. Тя се бе превърнала в единствения ми приятел и по този начин знаеше, че аз ще й споделям всяко едно нещо. Така тя си осигуряваше уши сред полевите агенти. Беше гениален, безскрупулен план, проработил перфектно. Запалих цигара, отворих другия файл и започнах да чета.

Никол Филипова, 26 години — вербувана за акцията без нейно знание. Изключително талантлив програмист, който със сигурност ще привлече вниманието на Боряна. Отчаяна от живота, който води, ще се съгласи моментално да започне работа при Боряна, тъй като няма нищо. Ще бъде лесно да спечеля доверието й и да я накарам да ми споделя всичко, което Боряна й е възложила, понеже няма приятели. Няма семейство.

Идеална е за операцията, тъй като няма задръжки. Когато спечеля напълно доверието и приятелството й, ще й разкрия акцията. Няма да има трудности при убеждаването да ни съдейства, защото подлежи на лесно моделиране от моя страна.

Избърсах потеклите сълзи и се изправих. Трябваше ми известно време да се успокоя. Чувствах се толкова предадена и отчаяна, че мрачните мисли отново се опитаха да ме завладеят. Насилих се да ги потисна. Преди да им се отдам напълно, трябваше да довърша започнатото. Боряна трябваше да бъде ликвидирана и нямах време да се отдавам на самоубийствени мисли.

Започнах да прехвърлям всичко, което знаех досега. Организацията на Боряна се занимаваше с поръчки от всякакъв вид. Някой желаеше да съсипе конкурент, Боряна го организираше. Някой искаше да бъде открадната информация, програмистите хакваха компютрите. Ако не можеше, тогава внедрявахме полеви агент. Други предпочитаха директното ликвидиране.

Диана спомена за три източника на поръчки. Единият беше „бизнесът“. Кражбите на търговска информация и разработки бяха едни от основните ни дейности. Другият източник бяха организираните групировки. Ако някоя не желае да си цапа ръцете или не иска никой да разбере, че са те, поръчва на Боряна кой да бъде ликвидиран и работата се извършва чисто и безшумно.

Въпросът беше кой дава останалите поръчки. Бях предположила, че някой конкурент иска да премахне Адам. Беше най-логичното предположение и не можех да разбера, кой в действителност стои зад това.

Отворих Гугъл и написах името на Боряна. Официално компанията й се занимаваше с маркетингови проучвания на пазара. Започнах да преглеждам един по един резултатите, които излязоха. С изненада установих, че Боряна беше спечелила няколко награди. Четвъртият сайт, който отворих, беше новинарски и статията разказваше за благотворително събитие, на което е присъствал целият държавен елит на страната. Бяха качени няколко снимки на министър-председателя и на президента. Според статията са присъствали и редица известни личности от различни области. Тъкмо щях да затворя страницата, когато забелязах в края на едната снимка Боряна да разговаря оживено с някакъв мъж. Написах в Гугъл името на събитието и дадох на изображения. Малко по-надолу видях снимка на мъжа — беше Иван Делиманов, вътрешният министър на България.

След известно проучване, парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. Следващата стъпка беше да проникна в системата на компанията на Боряна. Познавах програмиста, който беше разработил защитите. Беше много добър, но и много самонадеян. Отне ми време да пробия защитата му, но в крайна сметка пред погледа ми се появи цялата информация, до която имаше достъп само Боряна. Имаше безброй много папки. Щом свалянето приключи, започнах да разглеждам документите. Намерих името си и отворих папката. Имаше информация за мен, за представянето ми, за работата ми. Отворих файл на име „Защита“. Оказа се, че в началото, когато започнах, Боряна ме е следяла, за да се увери, че съм лоялна. Затворих документа и прегледах останалите. Имаше подпапки с различните операции, в които бях участвала. Отворих последната папка, която съдържаше информация за операцията по ликвидирането на Адам. Имаше видео и го пуснах. За пореден път днес останах шокирана. Записът беше между министър-председателя и вътрешния министър.

— Съжалявам, но няма какво да направя. Сам изгърмя. — Министър-председателят се усмихна и го потупа по рамото.

— Какво? Ти инициира всичко! Ти ми даде зелена светлина да разчистя държавата от всички тези отрепки. Затова те подкрепих, когато реши да се кандидатираш за министър-председател. Двамата искахме да разчистим държавата от мафията.

— Не съм ти казвал да започнеш да ликвидираш всички неудобни. Двамата с Кремов тотално оплескахте нещата. Вместо да дискредитирате Григоров и да прекратите договора с него, вие го оставихте да разбере почти всичко. Бездействахте, докато вече беше наложително да го ликвидирате. И как щяхте да представите убийството на обществото? Пълни лаици!

— Не си прав, през цялото време се опитвахме да го спрем, но Боряна се издъни. И смъртта му щеше да бъде естествена.

Министър-председателят поклати бавно глава.

— Не, истината е, че се увлече от властта, която ти дадох, и се издъни сам.

Министърът на вътрешните работи гледаше човека пред себе си невярващо.

— Нали знаеш, че това няма да ти се размине. Ще завлека в Ада и теб. Имам предостатъчно материал медиите да се изхранват години наред.

Министър-председателят отпи от уискито си и издиша дима от цигарата.

— Така ли? Добре. Любопитен съм да видя какво ще изкараш наяве.

— Не сме приключили. Това не е приключило. Няма да си тръгна лесно.

Вътрешният министър излезе побеснял от кабинета.

Стоях втрещена. Не можех да повярвам, че всичко това се случваше наистина. Трябваха ми няколко минути да осмисля чутото, преди да продължа да отварям файл по файл. Боряна надлежно беше събирала всяко едно доказателство, което можеше да й помогне да се защити. След като разгледах всички доказателства само от мисията, свързана с Адам, ми стана ясно, че държеше в ръцете си вътрешния и правосъдния министри както и министър-председателя, а освен това имаше още документи. Прекарах няколко часа да прегледам информацията. Накрая станах и погледнах през прозореца. В съзнанието ми изникна онова предаване, което гледах преди време. Не се интересувах от политика и тогава не му обърнах внимание, но сега си спомних интервюто, което Василев беше дал. Обясняваше как ще премахне организираната престъпност. Говореше за групировките на Макриев, Иванов, Гешев. Всички те бяха убити. От неизвестна групировка. За мен обаче беше до болка позната. През главата ми минаха имената на много други богати хора, които бяха ликвидирани.

Оставаше само да го потвърдя с единствения друг човек в ситуацията. Човек, който не исках да виждам и същевременно не можех без него. Поколебах се, преди да набера номера му.

— Никол…

— Трябва да говорим. — Прекъснах опита на Адам да говори. Не желаех обяснения. — Очи в очи. Къде се намираш?

Той ми каза адреса. Беше в апартамент в Красно село.

— Утре в 1 ще бъда там. И недей да се обаждаш на Диана.

Затворих, без да му дам възможност да каже нещо и се заех да съставя план на действие. Имах да свърша няколко неща преди срещата с Адам. Имах нужда и от оборудване, преди да се върна в София. Притежавах всичко необходимо да съсипя Боряна и трябваше да реша как да постъпя и с доказателствата. Погледнах часовника. Беше станало полунощ и се разположих в колата да спя. Бях стигнала предела на силите си и трябваше да си почина за няколко часа.