Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Варварите от ледената планета
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prison Planet Barbarian, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Затворническата планета на варварите

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: новела; повест

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10168

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Джутари

През цялата нощ се качих на жена си седем или осем пъти, за да покажа ясно на всички, че нямах намерение да я споделям. Никой не ме предизвика повече, не и след боя, който хвърлих на Ззиксал и Ткари. Добре. Ноку също не се върна. Ако ни бе гледал обаче на някоя от камерите в килията, щеше да види как притежавах своята човешка жена отново и отново, точно това, което исках той да види.

Тук нямаме уединението, което бе нужно да отведа жената настрани и да я утеша така, както имаше нужда, затова се надявах да разбере, че това показно демонстриране на сила е нужно заради безопасността й.

Тя бе смело малко същество и почувствах гордост, докато гледах малкото и насинено лице, докато спеше. Тя не протестираше, когато заявих, че бе моя, но се постара да се бори с мен, за да изглежда по-реално всичко. Бе достатъчно умна да знае, че по този начин щях да я държа в безопасност, и въпреки факта, че членът ми бе твърд, докато се търках в нея, нямаше да се възползвам от позицията си.

Без значение колко много исках да потъна в нея, нямаше да го направя. Но нямаше как да спра ерекцията си да реагира на близостта й, нито на семенната течност, която се изливаше от мен, докато се търках в нея по време на представлението ни.

Беше рано сутринта и знаех, че е изтощена и вероятно всичко я боли. Беше се притиснала към стената, а голямото ми тяло бе плътно зад нея, за да мога да я защитавам от останалите. Аз не спях. Очаквах някой отново да опита нещо и да се окажа с острие забито между ребрата си в мига, в който затворех очи. Но за жена, особено толкова привлекателна като нея, си струваше да се умре.

Но нямаше да мигна, докато не съм сигурен, че бе в безопасност. Моята безопасност бе наложителна, само за да осигуря нейната.

Макар винаги да съм планирал да избягам от мига, в който пристигнах тук, не бях сигурен дали достатъчно ме е грижа, че да опитам. Винаги ми се бе струвало по-мъдро да чакам и да се оглеждам за удобна възможност. Но сега с Клоо-ии имах нещо, за което си струваше да се боря. Струваше си да защитавам. Струваше си да избягам.

Ноку може да реши, че я иска обратно.

Налагаше се да я изведа от тук и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Потърках език в малкия диск във вътрешната страна на бузата ми. Беше направен от нелегален материал, който никой скенер не можеше да засече или проследи. Това беше моят „спешен“ начин за спасение, ако нещо не се получи като хората, откакто започнах кариерата си на наемен убиец. Знаех, че все някога късметът щеше да ми изневери. Винаги се случваше така. Затова създадох непроследим диск с информация с нова идентичност, сметка пълна с пари, с която да започна новия си живот, и готово за изпращане съобщение към моя брат и бивш пират, Кивиан, което той да получи щом се освободя. Той бе семейството ми. Щеше да дойде за мен. Бях спасявал задника му от какви ли не ситуации преди и ще може да ми се отплати за всичко, като ме вземе от тази шибана планета, веднага след като изляза от затворническата килия.

Е, като вземе мен и момичето ми, напомних си аз, и помилвах ръката на жената до мен, усещайки вълна от похот и чувство за собственост. Тя все още не бе изцяло моя, но планирах да я задържа дори като напуснем тази планета.

Очите й се отвориха и бях поразен колко необичайни са те. Тя примигна изненадано и тялото й се напрегна, когато си спомни къде се намира.

Сложих пръст на устата си, правейки й знак да мълчи, преди отново да погаля ръката й. Можех да усетя погледите, които ни следяха, затова небрежно обгърнах гърдата й с длан и подръпнах мекото й зърно. Тя бе по-различна от жените мессакаш и много ми харесваше колко е мека. Опита да отстрани ръката ми, но аз избутах нейната, преди да се върна отново към гърдата й. Въпреки че цялата ситуация бе много плашеща за нея, тя реагираше на докосването ми, а малкото й зърно се стягаше щом го потърках. Дишането й стана остро и плитко, а в очите й блесна тревога.

Тя знаеше, че ми отвръща и не бе сигурна дали й харесва.

Налагаше се да я успокоя и ако това значеше да я докосвам навсякъде. Това бе задача, с която щях да се заема с радост.

— Охлузванията болят ли те? — Лицето й бе подуто и в различни цветове, заедно с раменете и стомаха й. При вида на нараняванията й, гневът ми отново се надигна. Щях да убия Ноку, реших аз. Болезнено.

— Разбира се, че болят — прошепна тя гневно. — Охлузвания са. — Тя надникна през рамото ми, преди да насочи поглед обратно към мен. — Би ли си махнал ръката от гърдата ми?

— Не и ако искаш да си в безопасност.

— Не ми харесва — каза тя, снижавайки глас, така че никой, освен мен, да не я чуе.

— Мисля, че проблемът е, че ти харесва, а не искаш да е така — промърморих, — но ти така или иначе ще ми принадлежиш по всеки възможен начин, мъниче, защото аз съм този, който може да те опази.

Тя направи гримаса и едва се сдържах да не се засмея. Когато продължих да си играя с малкото й сладко зърно, тя издаде раздразнен звук и се изви срещу мен.

Членът ми потръпна при тази гледка.

— Ако продължиш да правиш това, ще се наложи да те обладая отново, Клоо-ии.

Тя ме погледна изненадано.

— Знаеш името ми?

— Обещах много услуги, за да науча колкото се може повече за теб. — Помилвах нежната извивка на гърдата й, очарован от мекотата й. Прокарах ръка между двете й гърди и там също беше много мека, цялото й тяло нямаше нито едно естествено защитено местенце. Това я правеше още по-уязвима.

— За мен ли? Защо?

— Защото от мига, в който те видях, знаех, че ще бъдеш моя. Мессакаш можем да бъдем с много силно изразено чувство за притежание и в теб има нещо, което ме призовава. Ние сме напреднала раса и все пак понякога се отдаваме на първичните си инстинкти. — С радост ще се отдам на своите, за да притежавам нея и сладостта й. Всеки миг, в който бях с нея, бе доказателство колко правилно е това между нас. Нямаше значение, че бяхме в затвора или че много хора не доживяваха, за да напуснат това място.

Тя бе моя и щях да умра, за да съм сигурен, че е в безопасност.

Клоо-ии преглътна при думите ми и отново се сви, когато се върнах към това да си играя със зърното й.

— Значи си мил с мен, само защото искаш да се пъхнеш в бикините ми?

Искаше ми се да изсумтя на това, но не исках някой от останалите да се усети, че разговаряме. Беше късно и килията бе тиха, дочуваше се само хъркането на Аст.

— Ако просто исках да вляза в бикините ти, Клоо-ии — казах, завъртайки леко зърното, — вече щях много пъти да съм се заровил във влагалището ти. Не искам просто тялото ти, но и духа ти. Ти ще бъдеш моя.

— Твоя какво?

— Всичко. Половинка, съпруга, жена, другарка, каквото го наричат вашите хора.

Очите й се разшириха.

— Боже, бърз си.

Бърз или не, тя бе моя. Помилвах с ръка корема й.

— Клоуи — прошепна тя. — Ирита произнася грешно името ми. Казвам се Клоуи.

Клоуи. Звучеше по-нежно отколкото мислех. Подхождаше й.

— Здрасти, Клоуи.

Тя се изкикоти тихо и се приближи по-близо до мен.

— Странно ли е, че не полудявам от ужас, задето съм тук? Мисля, че изтъпявам, заради всички гадни неща, които ми се случват тук. Защото ако бях с всичкия си, сега би трябвало да съм се сковала от страх.

— Какви лоши неща са ти се случили? Как се озова толкова далеч от дома — попитах, искайки да науча повече за нея. Исках да знам всичко. Тя ме очароваше от тъмните си мигли до розовите й зърна, които ставаха толкова твърди щом ги докоснех. Погалих ги отново и дъхът й секна.

— Историята е дълга.

— Изглеждам ли така, сякаш скоро ще отивам някъде?

— Предполагам, че не. — Тя ми се усмихна леко и бях омагьосан от гледката. Докато милвах нейната мека, о, толкова мека кожа, тя ми разказа историята си — за робовладелците, които са я отвлекли от дома й и са я продали за играчка на тритарианския дипломат. За това как е убила единия, а другите са умрели вследствие на това. Беше нещо, което бях чувал и преди. Това бе причината тритарианците да са лоши наемници и страхотна мишена за убиване. С един куршум убиваш трима. Разказа ми за идването си в затвора и за неестествения интерес на Ноку към нея. Докато говореше за него, тя се приближи още повече към мен, а защитническите ми чувства се надигнаха мощно.

Никой никога нямаше отново да я докосне. Не и ако можех да го предотвратя.

— Сега ти си с мен, Клоуи — заявих аз. — В безопасност си.

— Не знам дали някога отново ще се почувствам в пълна безопасност — прошепна тя. — Ами ти? Каква е твоята история?

Зачудих се дали да й кажа. Истината за мен можеше да я изплаши. Аз бях мъж с кръв по ръцете. Живях труден живот и взимах тежки решения. Не исках да я плаша, или по-лошо — да я карам да се бои от мен, но исках да съм честен с Клоуи. Тя трябваше да ми се доверява напълно, ако ще бягаме заедно от тази планета.

— Няма да ти хареса.

— Нищо тук не ми харесва — призна тя. — Какво е още едно?

— Ами — започнах бавно, давайки си време да подбера правилните думи на нейния странен език. — Бях войник много дълго време, докато войната не свърши и не ме освободиха. Вече нямах работа, затова станах наемник за една космическа станция. Работата започна да става… по-тъмна, задачите станаха по-смъртоносни. Не след дълго убивах за пари.

Тя застина срещу мен.

— Бил си наемен убиец?

— За известно време, да. Не беше работа, която вършех с удоволствие. Не ми харесваше да убивам, само защото един дебел богат мъж, притежаващ една планета, е решил, че не харесва друг дебел богат мъж от съседна планета. Нямаше никаква чест в това. Когато ми предложиха поредната задача, отказах и се нахвърлиха срещу мен — въздъхнах. — Избих всички и взех кораба им, продавайки го за скрап.

Очите й се разшириха.

— Щом си толкова смъртоносен, как се оказа тук?

Лека усмивка изви устните ми.

— Как се оказват всички останали тук? Хванаха ме. — Пропуснах факта, че по онова време бях напълно мъртъв отвътре, отчаян от смъртта на баща ми. Тогава смятах, че животът ми вече няма смисъл, когато най-великият пират, който бях срещал — мъж, по-голям от самия живот — вече го нямаше. Че бях изпаднал в такова отчаяние и скръб, че нищо не ме интересуваше. — Аз… Правих превози с новия си кораб, когато попаднах на астероидно поле. Корабът понесе някои поражения, затова се наложи да спра на най-близката станция за поправка. Оказа се, че с мъжа, който обслужва станцията, съм служил във войната. Видя, че идентификационните ми документи са фалшиви и след това всичко се обърка. — Погледнах настрани, за да скрия чувствата си, защото сега знаех, че се бях държал като глупак. — Най-смъртоносният мъж в три галактики бе свален от обикновен техник на доковете.

Клоуи не се засмя. Изглеждаше разтревожена.

Помилвах корема й, разтваряйки длан върху нежната й кожа.

— Не бива да се боиш от мен. А репутацията ми ще те пази от всички останали.

— А когато не ме пази? — попита тя.

Плъзнах ръка между бедрата й, обхващайки меката туфа косъмчета там. Беше невероятно, защото бе нещо, което жените от моята раса нямаха.

— Когато моята репутация не те защитава, аз ще бъда до теб, за да съм сигурен, че си в безопасност. Казвах истината, когато заявих, че си моя завинаги, Клоуи. — Помилвах с пръст гънките й и тя се задъха от докосването ми.

Аз просто се усмихнах доволен, тъй като тя бе влажна под пръстите ми. Не можеше да каже, че се бои от мен или не харесва това, че съм бил наемен убиец. Тялото й харесваше милувките ми.

Можех да я ухажвам. Просто щеше да отнеме повече време.