Руби Диксън
Затворническата планета на варварите (5)

Глава 5

Клоуи

Отне два дни синината на бузата ми да изчезне. През това време не видях повече Ноку. Предполагах, че това бе бонус, но изпитвах някаква тревога. Все едно това бе затишие пред буря. Когато си тръгна миналия ден, беше ядосан и изглежда гневът му бе насочен най-вече към мен, а не към големия син непознат. Джутари. Изрекох името му много тихо. Начинът, по който ме гледаше той… прегърнах по-здраво коленете си. Не беше както ме гледа Ноку — все едно искаше да ме пречупи. Синият затворник обаче не. Освен това, пазачът не бе идвал през последните два дни да ме вика да работя при тръбите, затова може би вече бях извън радара му. Или поне така се надявах.

Надеждата ми се изпари бързо на третия ден, когато ссетхри пазачът дойде за ежедневното преброяване и във въздуха се понесе странна миризма. Сбърчих нос, но Ирита изглеждаше разтревожена и напрегната. Останалите жени също. Когато пазачът мина покрай Лекист, той я сграбчи за единия крак и я завлачи към една от килиите. Бях ужасена, не само от насилието, което показваше, но и от неочакваността му. Лекист винаги отиваше доброволно с пазачите, които смятаха да се възползват от тялото й. Не знаех какво бе направила, за да провокира подобно нещо.

Ирита издаде някакъв безрадостен звук щом те изчезнаха, и застана до мен.

— Клоо-ии, днес ще бъде много лош ден.

— Какво? Защо? — Ако денят щеше да е лош за Ирита, която приемаше всичко с усмивка, направо ме беше страх да помисля какво щеше да означава за мен.

— Усещаш ли миризмата във въздуха? — Тя изкриви лице в гримаса. — Тази металическа воня? — Когато кимнах, тя се наведе към мен и прошепна: — Това е сексуалната миризма на ссетхри. Веднъж в месеца губят всякакъв контрол и тръгват след жените. Ако можеш, днес гледай да стоиш далеч от Ноку.

— Чакай, ссетхри правят секс само веднъж в месеца? — Като се замисля, никога не бях виждал ссетхри пазача да изчезва с някоя от жените преди.

— Те са студенокръвни. Тъй като тук в затвора температурата е контролирана, нуждата им за секс се предизвиква периодично. Както казах, избягвай го колкото е възможно повече и да се надяваме, че някой друг ще поеме ссетхри члена му днес.

Устата ми пресъхна и аз кимнах безмълвно. Това обясняваше защо Ноку не ме бе докосвал въпреки заплахите си, че ще го направи. Разбира се, това също така може би значеше, че днес предстои да бъде един ужасен ден.

Искаше ми се да мога да се свия в жалката си твърда килия и да спя, но пазачите в залата, които не са ссетхри, щяха да ми пуснат ток, ако опитах. Подръпнах нещастно яката около шията си.

Все едно можеше да усети мислите ми, вратата се отвори и Ноку влезе вътре. Люспите му изглежда бяха по-ярки от обикновено и докато вървеше напред, можех да усетя ужасната металическа миризма, която се понесе във въздуха. Погледът му се местеше от една към друга жена и ми призля.

Знаех много добре кого търси.

Ирита скочи пред мен и сложи ръце на кръста си. След това тръгна напред, а движенията й бяха открита покана за секс.

— Здравей, Ноку — измърка тя. — Да предполагам ли, че днес ще позволиш на едно момиче да спечели малко от вниманието ти? — Тя застана пред него и сложи ръце на тесните му, комбинация от змия и мравка, гърди.

Той избута ръката й.

— Назад, затворнико. Жен14-Ч, при мен.

Мамка му.

Изправих се бавно на крака и направих крачка напред.

Това не бе достатъчно бързо за Ноку. Той се хвърли към мен и ме сграбчи за косата, карайки скалпът ми да запари болезнено.

— Не казах ли да дойдеш при мен, малък човеко?

— Нараняваш ме!

— Ще направя много повече от това, ако откажеш отново да ми се подчиниш — изсъска той.

Ирита отново пристъпи напред.

— Ноку, слушай…

— Млъквай или ще наредя да ти зашият влагалището. Ясен ли съм? — Той хвърли смъртоносен поглед към Ирита.

Очите й се разшириха и тя направи крачка назад, вдигайки ръка във въздуха.

— Разбира се. Махам се. — Тя му обърна гръб и се отдалечи, докато той дърпаше косата ми.

Гледах я как се отдалечава с безсилен страх. Не можех да я виня, но все пак — тя не бе останала. Хванах болящия си скалп.

— Ще дойда с теб, Ноку. Моля те, просто спри.

Той ме пусна и се сринах на пода.

— Последвай ме, затворнико. — Той размаха шоковата си палка в безмълвна заплаха.

Макар че исках да избягам и да се погрижа за скалпа си, се насилих да се изправя на крака и да го последвам. Това бе много лоша идея, казвах си аз, когато се насочихме сами надолу по коридора. Последното нещо, което исках, бе да остана сама с Ноку.

Но какъв друг избор имах точно сега?

Тревогата ми нарасна, когато ме заведе към един от асансьорите. Всички затворници бяха на долните етажи на затвора, а стаите на пазачите и оборудването бяха на горните етажи — но се съмнявах, че отивахме да взимаме оборудване. Исках да го попитам къде отиваме, но в очите му блестеше опасен поглед, а вонята, носеща се от него, караше очите ми да се насълзяват.

Огледах асансьора, изненадана, че той не ми сложи белезници както предишния път. Благодарна бях, че не го направи. Но това само доказваше, че днес той е много различен, при това в лошия смисъл на думата.

Вратата се отвори на етаж, на който не бях стъпвала преди и Ноку направи жест да изляза. С тази разлика, че това не изглеждаше като останалата част от затвора, където бях ходила. Приличаше на лични помещения.

— Къде отиваме? — попитах аз колебливо.

— Винаги толкова много въпроси — сопна се той, игнорирайки отворените врати, за да се обърне към мен. След това ме сграбчи за гърлото, стисвайки ме с нокти и карайки ме да се хвана за ръцете му. — Да не би да искаш да смучеш члена ми тук? Пред охранителните камери? Тогава действай. На колене!

Той ме избута далеч от себе си и започна да откопчава униформата си. Гледах към него ужасена, но не застанах на колене. Нямаше да го направя.

Когато той осъзна, че не се подчинявам, цялото му тяло пламна гневно. Шестте му ръце се свиха в юмруци.

— Не ме ли чу? — Той хвана шоковата си палка, вдигайки я във въздуха.

— Чух те — прошепнах и отстъпих назад, докато гърбът ми опря в стената на асансьора. Ръцете ми бяха на милиметри от това да докоснат парапета, но аз ги дръпнах на мига. Последното нещо, което исках, бе да залепна отново за него, неспособна да се отдръпна.

— Какво има? Не искаш ли да ме имаш на своя страна, малки човеко?

Поклатих глава ужасена.

— Няма да те изнасиля, но няма да ти хареса какво ще се случи, ако ме отхвърлиш, малка глупачке. Мислиш ли, че ако си сама, ще си в безопасност? Мислиш ли, че няма да те хвърля на онази сган, където само след секунди ще бъдеш изнасилена? — Думите му бяха твърди и съскащи, а изражението злобно. — Можеш доброволно да поемеш члена ми или насилствено да поемеш дузина други. Изборът е твой.

Скръстих ръце на гърдите си, притискайки се към стената на асансьора.

— Това не е избор — казах му аз.

— Но е единственият, който имаш — изръмжа ми той и вдигна палката си. — Ако трябва да те убеждавам по трудния начин, ще го направя.

Гледах към него уплашено, но решително. Нямаше да размисля.

Не размислих, когато ме удари първия път. Нито при втория.