Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Варварите от ледената планета
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prison Planet Barbarian, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Затворническата планета на варварите

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: новела; повест

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10168

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Клоуи

Всичко ме болеше.

Простенах тихо заради туптящата болка. Проблясъци на спомени успяха да проникнат през болката — как Ноку ме удря с шоковата си палка отново, и отново. Как ме рита, докато лежах на пода на асансьора. Как ми крещеше, задето не си отварям доброволно краката за него.

И след това нищо.

До мен имаше нещо тежко и топло и усетих нечий дъх на шията си. Замръзнах, боейки се да отворя очи. Дали е Ирита? Ноку? Или нещо по-страшно? Какво бе станало с мен, докато бях в безсъзнание? На ум прехвърлих всички наранявания — всичко ме болеше, но не усещах болка между бедрата си, затова не мислех, че съм била изнасилена.

Надявах се, че не бях.

— Мога да усетя, че си будна — тих глас промърмори в ухото ми. — Не ставай все още, защото иначе ще ни се наложи да изиграем представление.

Представление ли? Може би мозъкът ми се бе размътил заради побоя, но не знаех кой е това и за какво ми говори. Облизах устни, но и това бе болезнено. Едната ми устна май бе подута и гореше.

— Ъм… кой си ти?

— Сав Джутари Бакхтавис — изрече нежно гласа. — Но може да ме наричаш Джутари.

Джутари. Големият син мъж. Отворих рязко очи и се огледах. Можех да видя с периферното си зрение малко парче синя кожа и усещах тежестта на ръката му около гърдите си.

Какво… какво правех тук? С него?

— Аз… не разбирам — признах след миг. — Как се озовах тук?

— Ноку те хвърли тук при нас. Каза да те използваме здраво.

Започнах да треперя от тези думи, спомняйки си гнева на Ноку, металическата му миризма, болезнените удари на шоковата палка. Той ме беше хвърлил при затворниците в крилото с максимална сигурност? Защото не исках да спя с него?

Да ме използват здраво?

Можеш доброволно да поемеш члена ми или насилствено да поемеш дузина други.

Той искаше те да ме убият. О, господи. Толкова ме бе страх, че имах чувството, че ще припадна.

Джутари усети страха ми.

— Няма да те нараня, но трябва да направя така, че пред другите да изглежда, че съм те направил своя. Просто следвай плана ми, става ли? Ако се налага да плачеш, плачи. Това дори ще направи нещата по-правдоподобни.

— Боже, благодаря.

Шокирах се леко, когато сграбчи предната част на униформата ми и я разкъса, разголвайки гърдите ми. Възкликнах и посегнах да го спра, но той избута ръката ми. Какво, по дяволите? Започнах да се панирам.

Той изръмжа шумно и зарови лице в шията ми.

— Съжалявам — прошепна толкова тихо, че едва го чух. — Трябва да го направим достоверно, че другите да повярват. Ако трябва, мрази ме по-късно.

Нима всичко това бе част от плана му? Аз… аз мразех този план! Извиках още веднъж, когато той раздра облеклото ми по-надолу, до свивката на бедрата ми. Не успях да спра плача, който се изтръгна от гърлото ми. Когато каза, че трябва да го направим достоверно, не мислех, че наистина има предвид това.

— Какво правиш, Джутари? — чу се глас от едната страна.

Грамадният син мъж, който ме бе покрил с тялото си, изръмжа, а рогата му изглеждаха като смъртоносни оръжия щом завъртя глава.

— Мамка му, стой настрани, Аст.

— Ясно. — Другият мъж отстъпи назад и като го направи, можех да чуя мърморенето на останалите. Всички ни гледаха.

Господи, това бе кошмар. Исках да затворя очи, но не смеех. Вместо това, просто гледах рогата на грамадния син мъж върху себе си.

Джутари срещна погледа ми и започна да откопчава предната страна на униформата си. Чу се трополене някъде наблизо и той изръмжа отново, разкривайки острите си резци. Завъртайки рязко глава, той погледна през рамо.

— Да съм казал, че можете да гледате?

В гласа му се долавяше стабилно количество заплаха и това ме накара да потреперя. Останалите в килията се завъртяха с гръб към нас, мърморейки, преди да настане тишина. Джутари изпръхтя, все едно най-после е доволен и отпусна бедра върху моите.

Усетих горещата му плът да се притиска към мен и осъзнах, че е гол. О, боже мой. Освен това нещо твърдо се притискаше към женствеността ми… и не беше от човешката анатомия. Изписках тихо от шок и започнах да удрям по раменете му, но като гледах, само щях да си нараня ръцете.

— Бори се колкото искаш — каза той на висок глас. — Това прави членът ми само по-твърд.

— Мразя те за това, което ми причиняваш — изкрещях аз.

Той изръмжа отново и сграбчи голия ми крак, обвивайки го около кръста си. На този етап дрехата ми буквално бе паднала от тялото ми и бях напълно гола под него. Тялото му се настани върху мен и когато отпусна тежестта си, все едно бях покрита от одеяло от сини мускули.

В следващата секунда той изпръхтя, тласкайки бедра към мен.

Поех си шумно дъх, напълно изплашена. Усетих члена му да се плъзга опрян до бедрото ми, но не и в мен. Ужасена зачаках да се поправи, да смени позата, така че да потъне дълбоко в мен и да ме изнасили. Той не смени позата и със следващия тласък усетих как плата на затворническата му униформа се търка в женствеността ми.

Той… умишлено блокираше пътя на члена си, за да не му позволи да проникне в мен. Както бе казал, всичко това бе само представление за пред останалите в килията.

Проплаках отново, но този път вероятно бе от облекчение.

— Плачи колкото искаш — каза той, тласкайки се към мен.

Той продължи да го прави, достатъчно силно, че краката ми да подскачат около кръста му, а гърдите ми да се клатят. Телата ни издаваха доста шумни шляпащи звуци, а в килията бе ужасно тихо. Едновременно бях благодарна и ужасена от ситуацията, до която се бе стигнало.

Над мен Джутари издаде протяжен стон и се тласна, последно и силно срещу мен, притискайки ме по-здраво, все едно се бе заровил в мен до основата си. Усещах как лицето ми гори от срам, когато се отпусна върху мен, държейки краката ми обвити около кръста му, все едно смяташе да останем завинаги в тази поза.

— Съжалявам — прошепна той до шията ми. — Трябваше да те обявя за своя, за да им попреча да се пробват да бъдат с теб.

— Д-добре — прошепнах аз. И опитвайки се да направя така, че да изглежда по-правдоподобно, ударих силно с ръка голия му гръб, карайки в стаята да отекне шум от плесница.

На свой ред той плесна бедрото ми.

— Дръж се прилично или всеки момент ще започнем втори рунд.

Изписках стреснато при тези негови думи, встрани от нас някой се засмя, което ме накара да се почувствам още по-ужасено. Тук нямаше никакво уединение. Бях хвърлена в килия с куп убийци — убийци и изнасилвачи от най-ужасния вид — и всички те щяха да очакват да дойде техния ред, освен ако Джутари не ме спаси. Отново започнах да усещам как в мен се надига паника.

Той сграбчи косата ми в шепа и ме задържа на място.

— Успокой се. — Гласът му бе спокоен, но не прекалено тих, и се чудих дали са думи на истинския Джутари или на изнасилвача, на който се преструваше. Реших, че вероятно няма значение. Да получа паник атака в тази килия нямаше да ми донесе нищо добро. Преглътнах и кимнах.

— Ти ми принадлежиш — каза той със същия тон, все още държейки косата ми, така, че да се фокусирам върху него. — Погледни друг мъж в тази килия и ще му откъсна члена. Ако някой те докосне, ще ми кажеш и до час ще е мъртвец. Ти принадлежиш на Джутари и само на Джутари. Влагалището ти е моя собственост. Ясен ли съм?

Колко варварско. Кимнах леко.

— Кажи го — заповяда той.

— Аз… аз принадлежа на Джутари и само на Джутари.

— И?

— И моето… моето влагалище е твоя собственост. — Очите ми се разшириха, докато го гледах.

— Добре — излая той и обгърна с длан едната ми гърда, а аз с ужас почувствах как зърното ми настръхва. О, боже мой, то туптеше с ударите на сърцето ми, защото бях възбудена въпреки положението, в което се намирах. Това бе толкова болно…

И все пак… Не можех да отрека, че желанието го има. Може би адреналина в мен казваше своето. Определено не бе, защото дузина потенциални изнасилвачи ме гледаха, чакайки своя шанс. Бляк.

Шумовете в килията затихнаха. Джутари изглежда не бързаше да слезе от мен и след няколко минути започна да милва нагоре-надолу голото ми бедро. Той ме наблюдаваше със спокоен поглед, изпълнен с чувство за притежание, което накара стомахът ми да направи салто, и от време на време вдигаше глава, за да изръмжи, в случай че някой от останалите бе решил да ни гледа. Даваше ясно да се разбере, че няма да позволи някой да получи удоволствие от факта, че бях в килията с тях.

Беше някак сладко, но се надявах, че той може да изпълни заканите си при нужда. Ами ако всички се разбунтуваха срещу него и опитаха да го свалят? Щях да бъда изнасилена групово.

Някой вероятно мислеше същото, тъй като една ръка потупа масивното рамо на Джутари.

— Сподели това задниче с нас, приятелю. Няма да ни е приятно да ти я отнемем със сила.

Ръмженето излязло от гърлото на Джутари бе самото зло.

— Не казах ли, че е моя? Не го ли казах в мига, в който я доведоха тук?

Беше ли? Изненадах се да чуя това, но в следващия момент си спомних за думите на Ирита, че е питал за мен. Тази информация бе стигнала до Ноку и това бе част от причината да ми е така разярен. Все едно бях окуражавала някой да мисли така? Не би трябвало да се радвам да чуя всичко, но изпитвах някакво странно удоволствие, че Джутари бе заявил, че съм негова в момента, в който ме е видял. Сигурно това бе нещо като Стокхолмски синдром.

— Просто мисля, че трябва да споделиш, това е — заяви извънземен със зелена кожа. Гласът му бе дълбок и уплашен, а кожата му бе набръчкана и покрита с брадавици. Очите му ме гледаха лакомо и плашещо и той облиза устни с плоския си черен език. — Всички искаме да я опитаме.

Джутари се изправи от мен и ми хвърли дрехата си.

— Покрий се. Това влагалище е само за моите очи. Ясно?

Кимнах бързо и седнах, притискайки дрехите към тялото си.

Той се изправи в пълната си височина, завъртайки глава на ляво и дясно, все едно изпукваше костите в тялото си. Бавно той тръгна напред.

Зеленият извънземен направи крачка назад, изглеждайки несигурен. Той погледна към останалите в килията, но никой не искаше да срещне погледа му.

— Е, Джутари — започна той. — Всички ние искаме просто да опитаме…

Юмрукът, който полетя към лицето на зеления извънземен, бе толкова бърз, че го видях замазано. Преглътнах вика, който се надигна в гърлото ми. Грамадното тяло на Джутари притисна зеления до една от каменните стени, докато юмрукът му се забиваше в лицето отново, и отново. И отново. Зеленият мъж падна към него, притискайки ръка към гърдите на Джутари. Чу се шумно хрущене и зеления извънземен изкрещя от болка, стискайки ръката си. Но не успя да спре Джутари. Грамадният син демон го прикова към стената и заби юмрук в лицето на жертвата си още веднъж. И след това отново. Пак и пак, той удряше лицето на извънземния с дивашка бруталност. Бях напълно шокирана от случващото се. Как можеше да бъде толкова мил с мен и напълно безпощаден с друг?

Зеленият извънземен се срина на пода, но Джутари все още не го оставяше — надвеси се над него и юмрукът му отново се заби в лицето на мъжа. Започна да хвърчи кръв, цапайки тъмносинята му кожа, а той не спираше.

Бях толкова втрещена от случващото се, че не забелязах как друг извънземен се приближава към мен. Едно пипало се спусна по голото ми рамо, обгръщайки едната ми гърда. Аз изкрещях ужасено, борех се, докато мъжът ме буташе по гръб, опитвах се да го избутам, докато той мъчеше да ме завърти на ръце и колене. Той ме бе нападнал, докато Джутари бе разсеян с друго.

Гневен рев отекна в килията и извънземният бе отхвърлен назад от мен. Гледах как Джутари го хваща за пипалата, които бяха част от лицето му, и го мята през стаята. Пипалата се откъснаха от извънземния и Джутари ги пусна на пода, в купчина покрита с лигава течност, а съществото се срина на пода, стискайки в ръце лицето си.

Джутари изглеждаше невредим. Беше покрит с кръв, но нито частица от нея не бе негова. Той избърса с ръка бузата си, поглеждайки студено към петното и се обърна към останалите в килията. Беше напълно гол и опашката му се клатеше нервно наляво-надясно, над твърдия му син задник.

— Някой друг иска ли да се бие? — Тишина. — Някой друг мисли ли, мамка му, че трябва да споделям?

Беше пълна тишина. Никой не смееше да го погледне, нито пък мен.

Джутари изръмжа доволен. Той се обърна отново към мен и за пръв път го видях целия. Грамадните му сини гърди бяха покрити с мощни мускули, нещо, което не бях забелязала, докато беше върху мен. Освен това, също като мускулите на ръцете му, бяха покрити с нещо подобно на естествени плочки. От тях имаше и по бедрата и челото му. Преди мислех, че е просто игра на сенките, но сега имаше смисъл защо зеления извънземен изкрещя и си счупи ръката щом го удари. Също така бе и в страхотна форма — нямаше нито грам тлъстина по тялото му, а бедрата му бяха огромни и силни. На стомаха му имаше шест плочки, а костна му структура бе така ясно изразена, че се виждаше без проблем в тъмнината. Още по-стряскащо бе мъжкото му оборудване, обаче.

Може да бе защото бях просто човек, но не бях очаквала члена на един извънземен да изглежда толкова… различно. Джутари бе голям мъж — над два метра, като не броим рогата — и огромния му член отразяваше това. Не беше обрязан, но не това ме накара да продължа да го зяпам. Нито размера и дебелината му.

По цялата еректирала дължина на члена му имаше изпъкнали местенца, подобно на плочките, които покриваха челото, ръцете и гърдите му. Но нещо ми каза, че усещането ще е различно от това, което би се усетило от плочките на ръцете му, и потреперих при вида им.

И въпреки всичко и това не бе най-странното. Той имаше твърд, закръглен израстък с големината на палец над члена си и това бе нещо, което не бях виждала никога в живота си. Нямах идея каква е ползата от него и не можех да спра да го гледам.

Джутари се престори, че не забелязва как го гледам. Той се върна обратно при мен, сложи нежно ръка на рамото ми и ме побутна да легна отново на пода.

— Разтвори си краката — заповяда той.

Поех си дълбоко дъх, притискайки дрехата му към гърдите си, докато лягах. Джутари ме „яхна“ отново и забелязах, че кожата му е мека като кадифе, а той отново започна да симулира секс с мен, вдигайки крака ми и притискайки го към бедрото си.

Този път, когато „свърши“, никой не дойде да пита дали може и той да ме изпробва.