Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Варварите от ледената планета
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prison Planet Barbarian, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Затворническата планета на варварите

Преводач: Ralna

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Тип: новела; повест

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10168

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Клоуи

Не отне много време всичко да се прецака.

Джутари бе заспал веднага, с ръка на коляното ми. Той спеше дълбоко, а през това време аз се опитвах да измисля как може да направим така, че магически да се появят още провизии. Блъсках си ума, опитвайки да си спомня различни трикове за оцеляване, които бях гледала по телевизията. Спомних си, че можеш да намериш вода дори в пустинята, но не можех да се сетя в детайли как се правеше. Мисля, че имаше замесени найлонови торбички, а ние нямахме такива, затова щеше да се наложи да измисля нещо друго.

Зад мен, върху тялото ми, се появи сянка.

Кожата ми настръхна, а в каньона бе все така тихо. Насилих се да остана спокойна и да се държа все едно не се е случило нищо необичайно. Сърцето ми блъскаше силно от страх. Каква глупачка бях да обърна гръб на Дрем. И още по-глупава да оставя ножа до Джутари, защото не исках да го безпокоя в съня му.

Небрежно плъзнах ръка върху камъка, притискайки го до крака си. Нека само пробва нещо. Бях готова за него. Аз…

Една ръка се появи иззад мен и сграбчи лицето ми. Излезе, че не бях готова. Той измъкна въздуховода от носа ми и ме хвърли настрани. Не осъзнавах, че е толкова силен.

Задавих се, поемайки първата глътка от непреработения въздух. Сякаш там нямаше нищо, задавих се отново, опитвайки да дишам. Нямаше начин да умра така! Изправих се бързо на ръце и колене, готова да се затичам към въздуховода, който сега бе на земята.

Дреммиган го настъпи и се чу металически звук, когато го строши.

О, мамка му. Това… това бе начинът, по който щях да умра. Шибаняк.

Той се насочи към Джутари, който все още не се движеше, изпаднал в безсъзнание. Може би не сме били достатъчни шумни, че да го събудим. В мен се надигна ужас, когато видях, че той се приближава към големия син извънземен и не се замислих — просто реагирах.

Взех камъка си и го забих в крака на Дреммиган.

Сивият извънземен изкрещя от болка и ме зашлеви с ръка, отхвърляйки ме назад. Аз полетях през пещерата, удряйки се тежко в каменната стена. Болката, която ме прониза, бе ужасна, но се борех да остана в съзнание, докато тъмнината опитваше да ме погълне. Той щеше да ме убие, знаех го. Нямаше значение, тъй като така или иначе нямах въздух. Но може би щях да успея да спася Джутари.

През пещерата полетя нещо синьо с такава бързина, че бе замазано, и докато мъчех да поема дъх, виждах как грамадното тяло на Джутари се стовари върху Дреммиган. Острието на ножа проблесна и Джутари замахна мощно с ръка. Затворих очи, тъй като не исках да гледам. Но можех да чуя всичко, влажния звук, когато ножът прониза тялото на Дреммиган, предсмъртните хрипове и накрая тишина.

— Клоуи?

Отворих очи, задушавайки се, за да видя Джутари. Той се изправи на крака, а неподвижното тяло на Дрем бе зад него. От ножа в ръката му капеше кръв, но не ме бе грижа. Сложих ръце на гърлото си.

— Въздуховод — задавих се аз. — Трябва ми неговия.

— Проклетото копеле — изруга той, докосвайки бузата ми. След това се върна при Дреммиган, а аз се свих, ужасена. Задушавах се до смърт. Това бе най-ужасното нещо, което бях изпитвала, чувствах се толкова безпомощна, а зрението ми се замъгляваше. Ами ако въздуховодът на Дрем не ми паснеше? Ами ако…

Ръце докоснаха лицето ми и в следващия момент нещо се пъхна болезнено с ноздрите ми.

— Дишай през носа — промърмори Джутари. — Държа те.

Поех дълбоко дъх… и се задавих. Но беше кислород и в следващите няколко момента поех колкото можех, докато Джутари бе настанил главата ми в скута си и милваше нежно косата ми. Когато вече можех да дишам, без да изпадам в паника, въздъхнах леко и докоснах ръката му. Беше покрита с нещо тъмно, но не ме интересуваше.

— Уби ли го?

— Да. Това тревожи ли те?

— Никак даже. — Поех отново дълбоко дъх. Почти бях сигурна, че усетих мириса на Дрем, но отново не ме интересуваше. Просто беше хубаво да мога да дишам отново. — Копелето се опита да те убие, докато спеше.

— Щом чух, че те напада, се направих на заспал, за да мога да го хвана неподготвен. — Той погали бузата ми, търкайки с палец челюстта ми. — Точно когато лицето ти започна да се оправя, имаш нова синина. Ужасен защитник съм.

— Спри — прошепнах аз, затворих очи и се наслаждавах на докосването му. — Беше изтощен. Позволено ти е да поспиш няколко минути.

— Ти направи всичко, за да ме защитиш — каза нежно Джутари. — Поласкан съм от действията ти.

— Разбира се, че бих направила всичко. — Думите му ме накараха малко да се засрамя. — Ти се грижеше за мен през всичките тези дни. Най-малкото, което мога да направя, е да му попреча да те убие.

— Можеше да ни оставиш да се избием и да избягаш с кораба на Кивиан, когато кацне. Или да предадеш Кивиан на властите в затвора. — При отвратеното изражение на лицето ми, той се засмя. — Щастлив съм, че чувството ти за чест е така силно. Това е нещо рядко срещано тези дни.

Чувство за чест? Да не е луд?

— Тук не е замесено чувство за чест. Радвам се, че го уби. Смятам, че двамата с теб сме екип. Не ми благодари, задето ценя живота ти, тъй като ме е грижа за теб.

Той се усмихна надолу към мен, все още милвайки бузата ми.

— Моите хора имат един израз — ти държиш сърцето ми, моя Клоуи.

Погледнах нагоре към него и забравих всичко за болката, за доверието, за въздуховода, който не бе моят.

— Не знам дали официално съм влюбена в теб, защото тази ситуация е прекалено странна. Никога не сме имали шанса да бъдем само двамата, заедно. Но изпитвам толкова неща към теб. Много, много, неща. Просто още е… рано.

Той се засмя.

— Все още не си стигнала до там, но ще стигнеш.

Да, и аз мислех, че щях да стигна до там.