Руби Диксън
Затворническата планета на варварите (4)

Глава 4

Джутари

Минаха дни, но аз бях търпелив. Скръстих ръце на гърдите си и се облегнах на неравната стена на килията си, докато чаках.

Днес отново ще видя своята жена.

През последните дни нещата вървяха много бавно, докато се мъчех да изкопча информация от пазачите и останалите затворници. Направих куп обещания и дори се съгласих да започна бунт, само за да науча нещо повече за малката си жена. Бих платил всяка цена. Не ме беше грижа колко ще струва.

Докато чаках, на ум прехвърлих малкото детайли, които знаех за нея. Не беше лесно. Ноку проявяваше интерес към нея и това караше някои затворници да се колебаят дали да споделят с мен. Ссетхри командирът бе добре известен с гадния си темперамент и гневните си изблици, и някои от по-страхливите затворници отказаха да говорят по тази причина. Освен това беше трудно да набавиш информация от крилото за максимална сигурност, макар да не бе невъзможно. Казах на Дреммиган какво искам. Той говори с пазачите, с които имаше връзки. Те говориха със затворниците в работните шахти и т.н. Всеки от тях искаше услуга и тези услуги дължах аз.

Но, мамка му, не ме беше грижа. Щях да направя каквото е нужно.

По веригата научих, че името й е Клоо-ии. Тя беше човек, от примитивна планета клас Д, и е била замесена в няколко много опасни инцидента, включващи правителствени служители. Предполагах, че са я купили заради влагалището й. Бях чувал, че много роби са купувани по тази причина. Но изглежда, че с нея някой бе получил повече от това, което е очаквал.

Хареса ми. Беше привлекателно за опасната ми страна.

Освен това научих, че Ноку й е хвърлил око, което караше стомахът ми да се свива от гняв и опашката ми да потръпва от раздразнение. Тя не бе в безопасност с него. И други жени са опитвали да го избягват и са се оказвали мъртви или наранени. И макар да полудявах от гняв и да исках да убия някой само при мисълта да я докосне, знаех, че Ноку имаше достатъчно власт, че никой не може да го спре ако решеше, че Клоо-ии му принадлежи. И имайки предвид, че бе изпратена тук с едничката причина да изчезне, тя бе в по-голяма опасност от всички останали.

По тази причина трябваше да направя всичко, което бе нужно, за да бъде в безопасност. Аз щях да се грижа за нея.

Чрез връзките си научих, че човешката жена до сега бе напускала женските килии два пъти — за да чисти тръбите в другата част на затвора. Това бе достатъчно лесно за инсцениране. Прекарах цялата нощ като драсках хоросана около тръбата на тоалетната в килията ни. Няма значение, че бе контролирана дистанционно, след като можех просто да разруша всичко. Когато най-после успях да махна капака, разкъсах ръкава на затворническата си униформа и го бутнах в тръбата, преди да сложа капака на мястото му. Не отне много водата да започне да се връща и знаех, че Чорн ще уведоми пазача на сутринта.

Сега просто трябваше да чакам.

— Мамка му, това са глупости. — Аст изръмжа. Той ми хвърли поглед, но не посмя да стане от мястото си. — Проклятие, трябва да се изпикая, Джутари.

— Ще почакаш — казах му спокойно, гледайки към стъклената стена на килията ни, чакайки да видя точно определено лице. — Няма да пикаеш там, където жена ми ще си пъхне ръцете.

Той изръмжа и започна да крачи напред-назад. Обърнах се, за да му кажа да спре, когато шоковата ми яка изпрати вълна от електричество през тялото ми. Сринах се на пода, неспособен да помръдна. Близо до мен Дреммиган, Аст и Чорн направиха същото. Знаех, че това следва, но все пак ме изненада. Кожата ми пламна в реакция на енергията, преминала през мен, и аз стиснах зъби заради ужасната болка.

Заради нея си заслужаваше.

Миг по-късно стъклената стена се оттегли. Ноку премина напред с шокова палка в ръка.

— Останете по местата си, затворници. Тук сме да извършим ремонт в шибаната ви мизерна малка килия.

Въпреки болката отворих очи, фокусирайки се върху ссетхрианския задник. Още откакто пристигнах в затвора, криех поносимостта си към шоковите палки и електрическите яки. Все още болеше адски много, разбира се, болеше все едно вените ти са изпълнени с огън, но не ме парализираше напълно, както правеше с останалите. Заради размерите ми можех да се боря с ефекта им. Естествено, ако стражите знаеха това, щяха да увеличат волтажа, затова пазех тайна и се преструвах. Бях сметнал, че нещо такова един ден може да се окаже полезно.

Като сега. Успях бавно да завъртя глава и да гледам как Ноку влиза в килията заедно с малката жена подир него. Пазачът бе толкова арогантен, че дори не погледна в моята посока. Той просто размаха шоковата си палка в посока на тоалетната.

— Твоята работа, малки човеко. Освен ако не искаш да сключим сделка.

И той докосна косата й, копелето. В корема ми лумна гняв при тази гледка.

Клоо-ии се отдръпна от докосването му.

— Ще работя. — Думите й прозвучаха непознато, докато чипът в главата ми не ги преведе. Човешки език от планетата Земя, английски. Тя се огледа нервно из килията и погледът й спря върху мен. Очите ни се срещнаха и видях как нейните се разширяват от изненада.

Тя ме помнеше. Това ми донесе едновременно удоволствие и ме изпълни със собственическо чувство и похот, които изглежда прогониха и последните остатъци от болката, приковаваща ме към пода. Тя бе толкова близо, че можех да видя живите цветове на очите й, тъмният цвят на миглите й, деликатната извивка на челюстта й… и тъмните очертания на зърната й под дрехата.

— Те не могат да те наранят, малки човеко — каза й Ноку. — Обезвредил съм ги. Ще направя същото и с теб, ако не се захванеш за работа. — Той отново посегна да хване косата й. — Не ме карай да бъда груб, малката. Предпочитам да бъдеш… послушна.

Тя потрепери и се отдръпна отново от докосването му. Отблизо бе много по-дребна, отколкото си спомнях — съмнявах се, че ще стигне дори до рамото ми. И това я правеше още по-крехка, отколкото мислех, и защитническото чувство в мен нарасна още повече.

Ако този ссетхри посмееше да я докосне отново, щях да го размажа, без значение дали имаше шокова палка, или не.

Клоо-ии застана на ръце и колене близо до тръбата и изчака Ноку да въведе кода в устройството за отключване. Чу се звук от отваряне на механизъм и тя свали капака. Малкото й носле се сбърчи от миризмата и си отбелязах на ум да пребия Аст, ако е използвал шибаната тоалетна, докато спях. Тя нави ръкавите си и се наведе, протягайки ръце напред. Лицето й бе безизразно, когато грабна шепа отпадъци и ги метна на пода.

Ноку отскочи назад, съскайки.

— Не към мен!

— Прощавай — каза тя, но веселието в гласа й бе очевидно.

Малката човешка жена имаше огън в себе си. Тя се пресегна и извади още една шепа. И след това още една. Клоо-ии бе мълчалива, но всеки път щом се обърнеше виждах, че хвърля поглед към мен. Беше любопитна за мен. Харесваше ми това.

Наложи й се да посегне по-дълбоко, така че бузата й почти опря мръсния под. Докато го правеше, челото й се сбръчка, тя дръпна по-силно и измъкна нещо, което плесна с мокър звук на пода.

— Ето това е запушило тръбата.

Ноку побутна плата с шоковата си палка и се огледа в килията. Погледът му падна на дрехата ми и липсващия ръкав.

— Значи — изсъска той гневно — това е направено умишлено. За да огледаш по-добре малката ми човешка жена ли, Джутари? Не мисли, че не знам кой си ти.

Усмихнах се, като се постарах да изглежда все едно ми е по-трудно, отколкото беше в действителност. Ссетхри тъпанар.

Той се наведе над мен, а очите му проблясваха.

— Тя е моя, затворнико. Не забравяй това. Мога да правя с нея каквото пожелая. Ако искам да я влача наоколо гола пред теб, мога да го направя. Ако искам да я взема в леглото си, мога. Ако искам да направя живота й ад, мога да го направя.

След тези думи той се обърна и замахвайки, удари човешката жена през лицето с шоковата си палка.

Клоо-ии се срина на земята с тих вопъл.

В гърлото ми се надигна ръмжене, животинско и остро. Не можах да спра удара, въпреки че това ме прояждаше, но ако я пипнеше отново, щях да го нападна и убия. Нямаше да има значение, че това може да изпържи мозъка ми, заради шоковата яка. Той няма да докосне втори път жена ми.

— Моя — изсъска ссетхри, навеждайки се към мен. — Мислиш, че можеш да докоснеш това, което е мое? Мислиш, че бих обърнал гръб, за да я изнасилиш? — Той показа малките си жалки резци. — Това удоволствие ще бъде мое и само мое.

Той мислеше, че щях да я изнасиля? Идиот. Аз щях да боготворя тялото й.

— Мога да видя как я гледаш — каза Ноку. Той се наведе по-близо и гласът му се снижи до шепот: — Чувал съм слухове из затвора, че си я обявил за своя. Но това не значи нищо. Искаш ли да гледаш първия път, когато я взимам? Може да гледаш как поема люспестия ми член.

Отне ми цялата воля да не отговоря на това. Ако убиех Ноку, нямаше да спечеля нищо. Трябваше да изчакам точния момент да дойде. Дори и вътрешно да ме унищожаваше факта, че не можех да я защитя от него.

Ноку се изправи и погледна към Клоо-ии.

— Ставай, човеко. Върни капака върху тръбата и тръгвай.

Тя се изправи спокойно, макар червената черта на лицето й да ме изпълваше с гняв. Сега отново премислих дали да не нападна Ноку. Да счупя малкия му тънък врат и да изхвърля навън тялото му… и след това какво? Да чакам останалите пазачи да дойдат за мен с бластери и шокови палки?

Не, трябваше да изчакам правилния момент. Дори и това да ме убива отвътре.