Скот Търоу
Невинен до доказване на противното (37)

35.

Когато се приближавам към леглото по пижама, Барбара се обръща.

— Ставаш ли? — примижава тя към часовника. Часът е шест и трийсет. — Не е ли рано?

— Лягам си — отговарям.

Тя се сепва и се подпира на лакът, но аз махвам с ръка, за да й покажа, че не е време за разговори. Мисля, че няма да мога да заспя, ала се унасям. Сънувам баща си в затвора.

Барбара ме събужда в последния момент и се налага да препускаме. Движението по моста е задръстено и когато пристигаме, заседанието вече е започнало. Кемп и двамата прокурори са пред съдията. Говори Нико. Изглежда намусен и пребледнял, а тонът, с който се обръща към съдията, показва, че е твърде развълнуван.

Сядам до Стърн. Барбара му се обади да каже, че ще закъснеем, но дипломатично пропусна да съобщи защо. Започвам да разговарям шепнешком със Санди, като го уверявам, че и двамата сме добре. После той ми обяснява какво става:

— Прокуратурата е на ръба на отчаянието. Ще ти разкажа всичко, щом обявят почивка. Искат Молто да свидетелства.

Бях си помислил, че Нико обсъжда именно това. Когато изрича всичките си увещания, Ларън поглежда надолу към него и му отговаря с едно просто „не“.

— Ваше Благородие…

— Господин Дилей Гуардия, подробно обсъдихме този въпрос през първия ден на процеса. Не можете да призовете господин Молто.

— Господин съдия, нямахме представа…

— Ако позволя на господин Молто да свидетелства, то тогава би трябвало веднага да прекратя делото поради нарушение на процесуалните правила. Защото, ако то някога стигне до Апелативния съд — просто хипотетично — но ако някога се разглежда там, те веднага биха го върнали обратно. Господин Стърн попита още първия ден за показанията на господин Молто и вие казахте: „В никакъв случай!“. Така че това е положението.

— Господин съдия, вие казахте, че ще имаме право на известна отстъпка, ако защитата представи своята теория за скалъпен процес. Вие сам казахте това.

— И аз ви позволих да застанете пред журито и да направите в тяхно присъствие едно изцяло неподходящо изказване. Спомняте ли си какво се случи, докато господин Хорган бе на свидетелския стол? Явно е трябвало да разчитам повече на професионалната проницателност на господин Стърн и да повярвам, че той няма да тръгне по този път току-тъй, без основание. Тогава, господин Дела Гуардия, не знаех, че основното веществено доказателство на обвинението ще изчезне, след като за последен път е било у господин Молто. Не знаех, че той и главният патолог ще изфабрикуват доказателства или свидетелски показания, и ви заявявам, че това е разумно тълкуване на вчерашните събития. Все още обмислям въпроса за това какво би следвало да се предприеме срещу господин Молто. Но в едно съм сигурен — няма да му позволя да седне на свидетелския стол и още повече да утежни нещата. Та кой беше другият въпрос, който искахте да повдигнете?

Навел глава, Нико замълчава за миг. После я вдига и оправя сакото си.

— Господин съдия, ще призовем нов свидетел.

— Кой?

— Доктор Майлс Робинсън, психоаналитика на господин Сабич. Той беше включен в списъка на свидетелите ни. Прескочихме го, но снощи аз уведомих господин Стърн за промяната.

Седнал до Санди, настръхвам. Той е сложил ръка на рамото ми, за да предотврати някоя необмислена реакция.

— Какво, по дяволите, е това? — прошепвам аз.

— Щях да го обсъдя с теб тази сутрин — казва тихо Стърн. — Говорих с доктора. След малко ще ти обясня какво смятам, че целят прокурорите.

— И какъв е проблемът? — пита Ларън. — Господин Стърн възразява свидетелят да бъде призован без предизвестие?

Стърн се изправя.

— Не. Възразявам срещу показанията на свидетеля, но не на това основание.

— Кажете си възражението, господин Стърн.

— Ваше Благородие, възразяваме на две основания. Независимо от напредничавите възгледи за психотерапията мнозина продължават да гледат на нея като на средство за опозоряване. Следователно допускането на показанията създава възможността за нанасяне сериозна вреда на господин Сабич. И което е по-важно, доколкото разбирам, господин Молто ще разпитва доктор Робинсън. Очаквам, че ще се интересува от неща, които нарушават тайната между лекар и пациент.

— Разбирам — казва Ларън. — Правите ли искане за отхвърляне на свидетеля?

Стърн поглежда надолу към мен. Намислил е нещо. Навежда се, но след това се отказва.

— Ваше Благородие, думите ми вероятно ще наскърбят някого, за което се извинявам. Но смятам, че те са уместни и необходими, за да защитят интересите на моя клиент. Господин съдия, относно представянето на тези показания поставям под въпрос подбудите на обвинението. Не виждам фактическо основание да се пренебрегне правото на един лекар, при това психотерапевт, да не свидетелства за разговори, които са били насочени към лечение на негов пациент. Вярвам, че тези показания се предлагат със знанието, че защитата ще поиска те да не бъдат допуснати и че съдът ще уважи това искане. Още повече че ако го уважи, прокуратурата ще има кого да обвини, когато делото достигне края, към който, всички знаем, вече се е насочило.

Нико се разпалва. Той тропа с крак по подиума, вбесен от намека на Стърн, че той и Молто целят да преметнат съдията.

— Възразявам! — крещи той. — Възразявам! Това е безобразие! — Още няколко пъти блъска с крак, докато се върти в кръг и в крайна сметка се озовава при прокурорската маса, вперил свиреп поглед в Стърн, който отпива вода от чашата си.

Ларън мълчи дълго време. Когато проговаря, не засяга намека на Стърн.

— Господин Дела Гуардия, на какво основание желаете да отхвърлите лекарската тайна?

Нико и Молто се съвещават.

— Ваше Благородие, очакваме показанията да установят, че господин Сабич е посетил доктор Робинсън само няколко пъти. Ето защо смятаме, че казаното от господин Сабич не е било с цел да търси лечение и следователно не попада в обсега на тайната.

Това прехвърля всякакви граници. На глас, макар и тихичко, възкликвам: „Глупости!“. Може би съдията ме чува. Във всеки случай поглежда към мен.

— Слушайте — казва Ларън, — процесът не върви много добре за обвинението. Това е ясно и на глупците. А тук такива няма. Но ако смятате, господин Дилей Гуардия, че за да можете да извадите някой заек от шапката, ще ви оставя да разпитвате за неща, които са лекарска тайна, много се лъжете. Не мога и няма да позволя това. Не отхвърлям даването на тези показания. Нямам какво да кажа по бележките на господин Стърн. Не знам дали е прав. Ще кажа само, че наличието на лекарска тайна следва да се установява при всеки отделен въпрос, който ще се задава. Ако искате да изправите този свидетел пред съдебните заседатели, моля. Но отсега ще ви кажа, че вече прекалявате. Поведението на един от прокурорите бе възмутително. И ако в присъствието на съдебните заседатели той започне да разпитва за неща, които представляват лекарска тайна, то тогава вие се излагате на голяма опасност. Разговаряли ли сте с доктор Робинсън, за да определите областите, в които е допустимо да го разпитвате?

— Доктор Робинсън отказа да се срещне с нас.

— Това говори добре за него — отбелязва Ларън. — Правете каквото искате, господин Дилей Гуардия, но гледайте да оправдаете появата на този свидетел. Защото мога да си представя какво е настроението на журито.

Нико поисква няколко минути за съвещание и двамата с Молто отиват в един ъгъл на съдебната зала. Томи е бесен. Почервенял е и оживено ръкомаха. Не се учудвам, когато Нико заявява, че смятат да проведат разпита.

Журито се връща в своята секция, а Майлс Робинсън пристъпва към свидетелския стол. На около шейсет и пет години е, стегнат, с бяла, късо подстригана коса. Говори тихо, спокойно и уверено. В друга епоха биха го нарекли окторон^[1]. По-светъл е от мен, но се води чернокож. Познавам го бегло отпреди много години, когато бе призован като свидетел по едно дело за невменяемост. Той е виден специалист по заболявания, свързани със загуба на памет. Професор е в Медицинския факултет на университета и завежда Катедрата по психиатрия. Когато изпаднах в депресия, се обърнах към него, тъй като не се сещах за друг добър психиатър.

— Познавате ли Ръсти Сабич? — пита Молто веднага след като Робинсън обявява името си, адреса на кабинета и професията си. Доктор Робинсън поглежда към съдията.

— Трябва ли да отговоря на този въпрос?

Ларън се навежда. Говори внимателно.

— Доктор Робинсън, това е господин Стърн — сочи той към Санди, — който представлява господин Сабич. Ако смята, че нещо не бива да се изрича, ще направи възражение. В противен случай би трябвало да отговаряте на поставените въпроси. Не се тревожете, той е много опитен.

— Разговаряли сме с него — заявява Робинсън.

— Чудесно — казва съдията. — Моля, прочетете отново въпроса — обръща се той към стенографката и тя го повтаря.

— Да — отговаря Робинсън.

— Откъде го познавате?

— Беше мой пациент.

— Колко пъти сте го виждали?

— Снощи проверих документацията си. Пет пъти.

— От кога до кога?

— От февруари до април тази година. Последният път бе на трети април.

— На трети април? — пита Молто. Изправя се пред съдебните заседатели, които не искат да го погледнат в очите. Той обаче има намерение да обърне внимание на факта, че последният сеанс е бил два дни след убийството.

— Да.

— Господин Сабич обсъжда ли с вас Каролин Полхимъс?

Лекарската тайна обхваща разговори, но не и действия. Досега Молто не е поискал Робинсън да повтори нещо, казано от мен. При този въпрос обаче Стърн се надига от стола си.

— Възражение!

— Прието — казва съдията отчетливо.

Той е кръстосал ръце на гърдите си и гледа свирепо към Молто. Ясно е, че споделя схващането на Санди за подбудите на обвинението. И е възприел свой собствен хитър компромис. Позволи Робинсън да бъде разпитван, но ще приема възражения срещу всички значими въпроси.

— Ваше Благородие, може ли да чуя основанието за това решение? — пита Молто.

Поглежда предизвикателно към съдията. Господи, как се мразят тези двамата. Сигурно е необходимо да се извършат археологически разкопки, за да се пробият натрупаните през годините пластове ненавист. Част от тях се дължат на Каролин. Молто е прекалено примитивен, за да не е ревнувал. Дали в онези дни в Северния район е знаел за отношенията й с Ларън? Тази нощ дълго размишлявах върху това. Кой какво за кого е знаел тогава? И какво според Ларън знае Молто сега? Сложни плетеници. Но ако оставим всичко друго настрана, е ясно, че спорът между тези двама мъже вече няма нищо общо с мен.

— Господин Молто, знаете основанието за решението. То бе обсъдено, преди журито да влезе. Налице е установено отношение лекар — пациент. Всичко споделено е тайна. И ако поставите под въпрос още едно мое решение в присъствието на съдебните заседатели, разпитът ви ще бъде прекратен. Продължавайте.

— Доктор Робинсън, вярно ли е, че господин Сабич престана да идва при вас?

— Да.

— Лечението ви ли приключи?

— Да.

— Господин съдия, твърдя най-учтиво, че тези разговори не са тайна.

— Проявявате неуважение към съда, господин Молто. Продължавайте с разпита.

Молто поглежда към Нико. След това взривява всичко наведнъж. След като е прегледал въоръженията си, той е посегнал към атомната бомба.

— Ръсти Сабич казвал ли ви е някога, че е убил Каролин Полхимъс?

Внезапно из цялата зала се понася едно протяжно многогласно ахване и чак сега осъзнавам защо Нико тропаше с крак по подиума. Това е въпросът, заради който са довели тук Робинсън. Без заобикалки от рода на това дали съм спал с нея. Просто стрелят за последен път — на сляпо. Съдията обаче е вбесен.

— Достатъчно — крещи той. — Край! До гуша ми дойде от вас, господин Молто! До гуша! Ако другите въпроси са тайна, как може този да не е?

Прошепвам нещо на Стърн. Той ми отговаря „не“, но аз му казвам „да“ и дори го бутвам по лакътя да се изправи. В гласа му се усеща необичайно колебание.

— Ваше Благородие, не възразяваме да се отговори на така формулирания въпрос.

Реакцията и на Ларън, и на Молто е забавена. На съдията — поради гнева му, а на Молто — поради пълно объркване. Накрая те се осъзнават едновременно.

Молто заявява:

— Оттеглям въпроса си.

Но съдията разбира какво става.

— Не, няма да задавате такъв увреждащ въпрос в присъствието на журито, а след това да го оттегляте. Господин Стърн, за да е ясно в протокола, отказвате ли се от лекарската тайна?

Стърн си прочиства гърлото.

— Ваше Благородие, въпросът се отнася до разговори, които влизат в кръга на лекарската тайна, но по мое мнение така, както е формулиран, може да му се отговори, без тя да бъде накърнена.

— Мда — казва Ларън. — Изглежда сте прав. Ако отговорът е еднопосочен. Готови ли сте да рискувате?

За миг Стърн мята поглед към мен, но отговаря ясно:

— Да!

— Добре, нека тогава чуем отговора. Така ще знаем къде се намираме. Моля протоколчика отново да прочете последния въпрос на господин Молто.

Момичето се изправя със стенографската лента в ръка и чете с равен глас:

— Въпрос от господин Молто: „Ръсти Сабич казвал ли ви е някога, че е убил Каролин Полхимъс?“.

Ларън е вдигнал ръка, за да изчака стенографката да седне и да запише отговора. После съдията кима към свидетеля.

— Отговорът на въпроса — казва Робинсън със своя отмерен глас — е „не“. Господин Сабич никога не ми е казвал подобно нещо.

В залата настъпва небивала възбуда, чуват се въздишки на облекчение. Съдебните заседатели кимат с глава. Учителката ми се усмихва.

Молто не се предава.

— Някога засягали ли сте, макар и косвено, темата за убийството на госпожа Полхимъс?

— Възражение срещу този и всички по-нататъшни въпроси, засягащи разговори между господин Сабич и лекаря.

— Възражението е прието. То се тълкува като ограничаващо искане, което е удовлетворено. Тъй като всякакви по-нататъшни въпроси са или забранени, или нямат връзка с този процес, възнамерявам да прекратя разпита. Доктор Робинсън, свободен сте.

— Ваше Благородие! — крещи Молто, но Нико мигом го дърпа за ръката. Докато говорят, отвежда Томи настрани от подиума. Кима му успокоително, впрегнал цялото си самообладание; в държането му няма и следа от необуздаността на Молто.

Съдията гледа само към Нико.

— Следва ли да приемем, господин Дилей Гуардия, че обвинението е приключило представянето на своята теза?

— Да, господин съдия — отговаря Нико. — Обвинението приключи представянето на своята теза от името на народа.

Сега Ларън ще освободи журито за събота и неделя и ще изслуша искането за оправдателно решение. Обръща се към тях:

— Дами и господа, обикновено в този момент бих ви помолил да напуснете съдебната зала. Този път обаче няма да направя това. Задълженията ви по това дело свършиха…

Отначало не схващам тези думи, но изведнъж усещам ръцете на Джейми Кемп, а след това и на Стърн, които ме прегръщат, и разбирам какво се е случило. Процесът е приключил. Съдията продължава да говори. Казва на членовете на журито, че могат да останат, ако желаят. Заплаквам. За миг опирам чело на масата. Подсмърчам, но изправям глава, за да чуя думите, с които Ларън ще ми върне свободата.

Той се обръща към съдебните заседатели:

— Подробно обмислих това дело през последните двайсет и четири часа. В този момент защитата обикновено прави искане за оправдателно решение и най-често съдията постановява делото да продължи. Често има достатъчно доказателства, които да усъмнят едно разумно жури, че подсъдимият е невинен. Би трябвало да има много сериозни улики. Срещу никого не бива да бъде започнат процес без достатъчно доказателства, на чиято основа честни хора да решат по безспорен и несъмнен начин, че той е виновен. Справедливостта го изисква. А според мен в този случай не е било подходено справедливо. Разбирам, че прокурорите са имали подозрения. До вчера дори можех да кажа, че са съществували разумни основания за такива. Сега не съм толкова убеден в това и не мога да ви оставя да разисквате доказателства, които явно са недостатъчни. Би било несправедливо към вас и най-вече към господин Сабич. Срещу нито един човек не бива да се започва дело при доказателства като тези. Не се и съмнявам, че вашето решение категорично ще бъде „невинен“. Но господин Сабич не бива да живее нито миг повече с този призрак. Тук не бяха изяснени каквито и да било основания за подбуди или наличие на интимни връзки. По моему след вчерашния ден няма свидетелства, които да убедят един разумен човек, че господин Сабич е имал полов контакт с госпожа Полхимъс вечерта, когато е загинала. А както току-що видяхме, няма и следа от пряко доказателство, че той е убил госпожа Полхимъс. Може и да е бил там онази вечер. Може би обвинението има право на това заключение. Ако прокурорите бяха открили онази чаша, щях да се замисля върху твърдението им. Но при настоящите обстоятелства не мога да допусна делото да продължи.

— Ваше Благородие! — Нико е на крака.

— Господин Дела Гуардия, разбирам, че ви е обзело отчаяние, но в момента говоря и е редно да ме изслушате.

— Ваше Благородие…

— Имам да кажа няколко думи за господин Молто.

— Господин съдия, искам делото да бъде прекратено.

Ларън се сепва, дори се обляга назад. В залата се усеща още по-голямо оживление и шум от стъпки на сновящи хора. Без да поглеждам назад, зная, че репортерите тичат към телефоните. Ще се появят телевизионни камери. Никой не очакваше развръзката именно сега. Ларън удря с чукчето и призовава към ред. Сетне помахва с голямата си ръка към Нико да продължи.

— Господин съдия, искам да кажа нещо. Първо, изглежда, мнозина започнаха да мислят, че делото е стъкмено или че тук има някаква машинация. Отричам това. От името на всички членове на обвинението искам да заявя, че имахме основания да предявим това обвинение…

— Желаехте да направите искане, господин Дилей Гуардия.

— Да, господин съдия. Тази сутрин, когато дойдох в съдебната зала, се надявах, че ще оставите журито да се произнесе по делото. Мисля, че някои съдии биха го направили, и смятам, че е редно. Но други вероятно не биха го направили. А тъй като вие явно сте решили…

— Да, решил съм.

— Заради господин Сабич не искам да поставям под съмнение законосъобразност на решението ви. Аз лично не съм съгласен с вас. Ние не сме съгласни. Но не е справедливо да твърдя, че сте надхвърлили правомощията си. В никакъв случай не искам някой да мисли, че си търся оправдания. — Нико хвърля бегъл поглед през рамо по посока на Стърн. — Така че поради тези причини приемам вашето решение и отправям искане делото да бъде прекратено.

— Искането е удовлетворено.

Ларън се изправя.

— Господин Сабич, вие сте оправдан. Не мога да изразя колко съжалявам, че всичко това се случи. Удоволствието да ви видя свободен не измива позора, хвърлен върху каузата на справедливостта. Бог да ви благослови.

Удря с чукчето.

— Прекратявам делото! — обявява той и напуска залата.