Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Окръг Киндъл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Presumed Innocent, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Скот Търоу

Заглавие: Невинен до доказване на противното

Преводач: Чавдар Попов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: английски

Издание: (трето)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експреспринт ООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-097-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5536

История

  1. — Добавяне

19.

В два без десет аз и Джейми се срещаме с Барбара на ъгъла на улиците „Гранд“ и „Файлър“ и тримата отиваме в Съдебната палата. На стъпалата под колоните ни очаква ордата журналисти. Знам един страничен вход през помещението на климатичната инсталация, но решавам, че ще мога да приложа този номер само веднъж, а ме обзема мрачното предчувствие, че в някой бъдещ ден ще имам още по-голямо желание да избегна настървената тълпа с нейните прожектори и микрофони, с блъсканицата и крясъците й. Поне засега съм съгласен да си пробия път, като повтарям: „Нямам какво да кажа“.

Пръв до нас стига Станли Розънбърг от Пети канал — голям хубавец е той, само дето зъбите му са доста издадени. Оставил е оператора и режисьора си назад, приближава сам и тръгва успоредно с нас. С него си говорим на малки имена.

— Някакъв шанс да заснемем нещо?

— Никакъв — отговарям аз.

Кемп понечва да се намеси, но аз го възпирам. Продължаваме напред.

— Обещаваш ли, че ако промениш решението си, първо на мен ще обадиш?

— Не сега — казва Джейми и хваща ръкава на Станли. Станли, което му прави чест, запазва добрия тон. Представя се и повтаря предложението си на Кемп. Отбелязва, че ако точно преди процеса се излъчи интервю с мен, щяло да бъде добре за всички. Стърн никога не би ми разрешил да правя изявления, но докато наближаваме стъпалата и тълпата с камери, фотоапарати и микрофони, Кемп просто казва: „Ще си помислим“. Когато тръгваме нагоре по стълбите, Станли изостава, а двамата с Кемп, както сме застанали от двете страни на Барбара и сме я хванали за лактите, общо взето, я изтикваме, докато си пробиваме път.

— А какво ще кажеш за факта, че Реймънд Хорган ще свидетелства срещу теб? — изкрещява Станли, докато се разделяме. Обръщам се рязко. Станли е оголил грозните си зъби. Знаел е, че с това ще успее. Откъде ли го е научил, недоумявам аз. Може да го е предположил, когато е чел делото, където е приложен списъкът на свидетелите на Нико. Но Розънбърг има дългогодишни връзки с Реймънд и инстинктът ми подсказва, че той не би използвал току-тъй името му.

В съдебната палата не се допускат камери и когато се мушваме през въртящата се месингова врата, само репортерите от вестниците и радиото успяват да ни последват в пакет: те тикат пред лицата ни микрофоните си и крещят въпроси, на които никой от нас не отговаря. Докато бързаме по коридора към асансьорите, докосвам пръстите на Барбара, която ме е хванала под ръка.

— Как си? — питам аз.

Изглежда напрегната, но казва, че е добре. Станли Розънбърг не е толкова хубав на живо, колкото по телевизията, добавя тя. Отговарям й, че това важи за всички, които гледаме на екрана.

Разпоредителното заседание ще бъде ръководено от почитаемия Едгар Мъмфри, председател на Окръжния съд на окръг Киндъл. Ед Мъмфри напусна прокуратурата приблизително по същото време, когато аз постъпих там. Дори тогава гледаха на него с благоговение по една причина — много е богат. Баща му открил верига от кина в града, които след време успешно превърнал в хотели и радиостанции. Ед, естествено, се труди, за да изглежда незасегнат от влиянието на богатството си. Беше прокурор почти десет години, след това започна частна практика, която трая само година-две, и стана съдия. Доказал е, че е честен, способен съдия, комуто не достига съвсем малко, за да го считат за превъзходен. Миналата година стана председател на съда — назначение, което има преди всичко административен характер, въпреки че той води всички разпоредителни заседания и преговаря и приема самопризнания, когато са направени в началния стадий на процеса.

Сядам на първия ред в мрачната съдебна зала, която е в стил рококо. Барбара, в елегантен син костюм, сяда до мен. Недоумявам защо е решила да сложи и шапка, от която се спуска груба черна мрежа — вероятно трябва да минава за воалетка. Мисля да й кажа, че още не е дошъл моментът за погребението ми, но тя никога не е споделяла пристрастието ми към черния хумор. До мен са седнали трима художници от местните телевизионни станции, които рисуват профила ми. Зад тях са репортерите и редовните зяпачи — всички те очакват реакцията ми, когато за пръв път публично бъда наречен убиец.

В два часа откъм гардеробната влиза Нико, следван плътно от Молто. Дилей е без задръжки и продължава да отговаря на въпросите на репортерите, които го следват и в малката странична стаичка. Той им говори през отворената врата. Прокурорът, помислям си аз. Проклетият прокурор. Барбара ме е хванала за ръката и с появата на Нико я стиска малко по-силно.

Когато преди дванайсет години за пръв път се видях с Нико, веднага познах в него някогашното дете тарикатче от етническа общност като тези, с които бях учил и играл на улицата, човека от онзи тип, на когото с годините съзнателно бях решил да не заприличам — неприятен хитрец, самохвалко и бърборко. Но тъй като нямах голям избор, с него създадохме бързата връзка на новобранци. Обядвахме заедно. Помагахме си за делата. След няколко години в резултат на различията в характерите ни пътищата ни постепенно се разделиха. Като бивш сътрудник на председателя на щатския Върховен съд, мен ме възприемаха повече като професионалист, юрист. А Нико, както десетки други прокурори преди него, постъпи в прокуратурата с вече създадени политически връзки. Слушах го как говори по телефона. Преди това бе ръководил партийната организация в избирателния район на братовчед си Емилио Тонети, който като окръжен съветник бе осигурил назначението на Нико — едно от последните политически назначения, на което Реймънд се бе съгласил. Нико познаваше половината вкарани с ходатайство протежета и партийни функционери в общината и никога не престана да купува билети за политическите мероприятия — били те излети или вечери, както и да ухажва силните на деня.

В действителност той се оказа по-добър прокурор, отколкото се очакваше. Умее да пише, въпреки че не обича да губи време в библиотеката, а и е убедителен, като заговори пред съдебните заседатели. Поведението му в залата, както съм го запомнил през годините, е типично за много прокурори: сериозен, безжалостен и в необходимата степен зъл. Има невероятна енергия, която винаги илюстрирам с историята за еякулацията. Миналата седмица я разправих на Санди и Кемп, когато попитаха за последното дело, което сме водили заедно с Дела Гуардия.

Това се случи преди седем-осем години, скоро след като бяхме прехвърлени към съдебните състави за по-тежки престъпления. И двамата жадувахме за дела с жури и затова се съгласихме да поемем едно обречено на загуба дело за изнасилване, което ни бе прехвърлено от някой по-умен от нас. Дилей бе изкарал пострадалата Лусил Фалън да свидетелства — казах на Санди и Кемп. — Чернокожата Лусил се намирала в четири часа следобед в един бар, където се запознала с подсъдимия. Съпругът й, безработен, си бил у дома с четирите деца. Лусил се заприказвала с подсъдимия, Фреди Мак, и се съгласила той да я закара до вкъщи. Фреди бил осъждан четири пъти, включително за изнасилване и телесна повреда, за което, разбира се, журито не чу и дума. Та когато търпението му се изчерпало, извадил от джоба си нож и така си взел това, което по всяка вероятност е щял да получи и без заплахи. Защитник беше Сал Търнър и той отхвърли всички черни кандидати за членове на журито. Така че в него останаха дванайсет бели заседатели на средна възраст, които наблюдаваха тази негърка, третирана малко по-грубо, отколкото е очаквала, когато е излязла да поскита.

Нико и аз прекарахме часове, без да постигнем видим резултат, докато се опитвахме да подготвим Лусил за показанията й. Тя изглеждаше кошмарно — неприветлива дебелана в тясна рокля, която говореше несвързано за онова ужасно нещо, дето й се случило. Мъжът й седеше на първия ред и тя започна да ги приказва на едро, като в момента измисляше изцяло нов вариант на събитията. Сега пък се оказа, че срещнала Фреди, когато излизала от кръчмата, и го помолила да я упъти. Вече бе сигурно, че след малко при своя разпит защитникът ще я разсипе, когато Нико започна да я пита за акта.

Госпожо Фалън, какво направи тогава господин Мак?

Ами направи, каквото направи.

Какво беше то?

Това, дето викаше, че ще направи.

Имаше ли сношение с вас, госпожо Фалън?

Аха!

Постави ли половия си орган вътре във вашия?

Аха.

А къде беше ножът?

Тука. Точно тука, на гръкляна ми. Натискаше точно тука. Всеки път, когато си поемах въздух, си мислех, че ще ми го забие.

Добре, госпожо Фалън.

Нико щеше да продължи, когато аз, седнал на прокурорската маса, му подадох бележка. Точно така, каза Нико. Забравих. Той имаше ли еякулация?

Моля?

Имаше ли еякулация?

Не. Имаше форд.

Дилей въобще не се усмихна. Но съдията Фарагът така се тресеше от смях, че се скри под съдийската маса, а един от членовете на журито буквално падна от стола си. Ала Нико дори не трепна. След като решението им беше „невинен“, той се закле, че никога повече няма да води с мен дело. Каза, че тъй като не съм могъл да запазя сериозен вид, съм накарал журито да сметне, че делото е несериозно.

Днес Нико изглежда доста весел. Излъчва сила и власт. Отново е закачил на ревера си карамфил и крачи ли, крачи наперено. В новия си тъмен костюм изглежда спретнат и елегантен. Докато се движи напред-назад, обменя реплики с репортерите и смесва отговори на сериозни въпроси с лични забележки, от него блика притегателна жизненост. Едно нещо е сигурно — този кучи син се забавлява за моя сметка. Той е героят на информационните средства, човекът, разгадал убийството на годината. Не можеш да погледнеш местен вестник и да не видиш лицето му. През миналата седмица на два пъти попаднах на статии, които намекваха, че след две години може да опита силите си за кмет. В отговор Нико се заклеваше във вярност към Болкаро, но човек се чуди откъде идват тези статии.

Независимо от всичко Стърн твърди, че Нико се стреми да води делото честно. Нищо че бил говорил с представителите на печата повече, отколкото и двамата смятаме за подходящо — не всяко изтичане на информация идвало от него или дори от Томи Молто. Вярно, че полицейското управление със своите скромни възможности не успява да проявява въздържаност относно такова дело. Освен това Нико е искрен със Стърн за хода на следствието. Той ни предоставяше веществените доказателства, когато биваха откривани, и връчи уведомление за предстоящо предявяване на обвинение. Съгласи се, че няма опасност да избягам, и няма да протестира да бъда на свобода срещу подпис. Може би най-важното е, че до този момент не е прибавил допълнително обвинение, че съм създавал пречки на правосъдието.

По време на един от нашите разговори Стърн пръв посочи опасността, на която щях да бъда изложен, ако ме обвинят, че умишлено укривам факти, имащи отношение към следствието.

— Ръсти, много е вероятно журито да повярва, че си бил в апартамента онази вечер и че най-малкото с трябвало да заявиш това, а не да лъжеш по време на срещата си с Хорган, Молто, Дела Гуардия и Макдугъл. Разговорът ти с детектив Липранзър относно справката за домашния ти телефон, също е много уличаващ.

Стърн гледаше на всичко това трезво, професионално. Докато говореше, беше захапал пура. Не присветнаха ли за миг очите му? Той е най-потайният човек, когото познавам. Все пак схващах защо е повдигнал въпроса. Дали да не отиде да предложи сделка на Нико? Това всъщност искаше да ме попита. Не можеха да ми дадат повече от три години за възпрепятстване на правосъдието. Щях да изляза на свобода още след година и половина. Отново щях да съм при сина си, преди да е пораснал. А след пет години вероятно щяха да ми върнат правото да упражнявам професията си.

Не съм загубил способността си да разсъждавам. Но не мога да преодолея емоционалната инерция. Искам да получа обратно живота, който имах. Ни повече, ни по-малко. Ех, да не се беше случвало всичко това.

Не искам да бъда белязан до края на дните си. Да направя самопризнание, би означавало да се съглася на ненужна ампутация. Ако не и по-лошо.

Никакво самопризнание, казах на Санди.

Не, разбира се. Дума да няма. Погледна ме недоумяващо. Той не беше повдигал въпроса.

През следващите седмици предположихме, че Дела Гуардия ще повдигне обвинение и по този по-сигурен параграф. В моменти на непонятно безгрижие, особено през последните седмици, когато стана ясно, че подготвят обвинителния акт, си представях, че той може да бъде единствено за възпрепятстване на правосъдието. Ала те повдигнаха само обвинение за убийство. Съществуват тактически причини, поради които прокурорът може да вземе такова решение. Обвинение за възпрепятстване на правосъдието би предложило изкусителен, а за прокурора — незадоволителен компромис за жури, което е склонно да реши, че съм виновен, но е притеснено от основаното изключително на улики дело на Нико. Но в деня на представянето на обвинителния акт в съда Санди даде едно странно за мен обяснение за решението на Нико.

— Напоследък, естествено, прекарах доста време в разговори с Нико — ми каза той. — Говореше за теб и за Барбара с известна симпатия. На два-три пъти ми разказа истории от ранните ви дни в прокуратурата. Спомена за дела, които си подготвял вместо него. За вечери, които сте прекарали четиримата заедно, когато е бил женен. Трябва да ти кажа, Ръсти, че изглеждаше искрен. Молто е фанатик. Мрази всекиго, когото обвинява. Но за Нико не съм толкова сигурен. Лично аз, Ръсти, смятам, че е бил дълбоко потресен от това дело и е направил избора си от желание за справедливост. Решил е, че ще бъде безотговорно да сложи край на професионалния ти живот просто защото си бил недискретен, независимо от причината и степента. Той смята, че ако си извършил това убийство, трябва да бъдеш наказан. В противен случай съдът ще те оневини. И аз го приветствам за това. Смятам — каза адвокатът, комуто досега съм платил двайсет и пет хиляди долара да ме защитава, — че това е правилният подход.

 

 

— Наказателно дело 86–1246 — обявява Алвин, хубавият чернокож секретар на съдията Мъмфри. Когато се запътвам към подиума, стомахът ми се свива. Джейми е зад мен. Съдията Мъмфри, който току-що влезе, сяда зад бюрото си. Издигането на Ед за председател на съда се обяснява понякога от циниците като резултат на хубавия му външен вид. При системата за избиране на съдиите той беше компромисът във века на информационните средства, човек, когото гласоподавателите биха приели спокойно, когато видят снимката му на бюлетината. Външният вид на Ед прекрасно подхожда на съдия — с хубава посребрена коса, сресана назад, и черти, които са едновременно и правилни, и достатъчно остри, за да изглежда строг. По няколко пъти на година го молят да позира за рекламите на някое от правните списания.

Изведнъж Дела Гуардия се оказва до мен. Молто е на няколко крачки зад него. Колкото Нико изглежда спретнат, толкова Томи е размъкнат. Жилетката му, сама по себе си абсурдна през юли, е опъната нагоре от големия му корем, а ръкавите на ризата му прекалено много се подават от сакото. Косата му е разчорлена. Сега, след като видях Молто, вече позагубих желание да го нарека подлец, а по-рано мислех, че едва ли ще се въздържа. Търся погледа на Нико. Той кима.

— Здравей, Ръсти — простичко казва.

— Здрасти, Дилей — отговарям аз. Когато свеждам очи, виждам, че ми подава ръка.

Нямам възможност да изпробвам пълния размер на своето благодушие. Кемп ме е хванал за ръкава и рязко ме дърпа назад. Застава между Дела Гуардия и мен. И двамата знаем, че не е необходимо да ме предупреждава да не разговарям с прокурорите.

Съдията Мъмфри поглежда надолу от ореховото бюро и ми се усмихва сдържано, преди да заговори. Оценявам проявеното внимание.

— Наказателно дело 86–1246. Моля страните да удостоверят само личността си за протокола.

— Ваше Благородие, аз съм Нико дела Гуардия и представлявам народа на този щат. Придружава ме първият заместник главен прокурор Томас Молто.

Смешно е какви неща ни дразнят. Когато чувам моята титла, последвана от името на Молто, не успявам да сподавя едно кратко пуфтене. Кемп отново ме дърпа за ръкава.

— Аз съм Куентин Кемп, Ваше Благородие, от адвокатската кантора на Алехандро Стърн. Явявам се от страната на обвиняемия Рожат К. Сабич. Моля за разрешение да представя нашето пълномощно.

Искането на Джейми е уважено и в съдебния протокол вече официално е записано, че Стърн и компания са моите адвокати. Джейми продължава.

— Ваше Благородие, подсъдимият присъства в съда. Потвърждаваме получаването на обвинителен акт 86–1246 и се отказваме от правото си на формално прочитане. От името на господин Сабич, Ваше Благородие, молим да бъде записано, че по предявеното обвинение пледираме „невинен“.

— Пледиране за невинност по предявеното обвинение — повтаря съдията Мъмфри, като отбелязва нещо в протокола. По взаимно споразумение е определен видът на гаранцията: подписал съм полица за петдесет хиляди долара. — Има ли молба от някоя от страните за съвещание преди започването на съдебния процес? — Тук съдията има предвид срещата за евентуално постигане на споразумение, която обикновено се приема автоматично, тъй като помага и на двете страни да печелят време. Дилей понечва да каже нещо, но Кемп го прекъсва:

— Ваше Благородие, срещата би била ненужна загуба на време за съда. — Той поглежда към бележника си, за да си припомни думите, които Санди написа. Когато излезе отвън, ще прочете същите думи и пред телевизионните екипи. — Обвиненията в това дело са много тежки и са изцяло неверни. Репутацията на един от най-добрите обществени служители и юристи на града е поставена под съмнение и може би погубена без основание. В най-истинския смисъл на думата справедливостта в това дело трябва бързо да възтържествува, поради което ние искаме съдът да насрочи най-скорошна дата за начало на процеса.

Риториката е прекрасна, но това настояване, разбира се, се ръководи от тактическа необходимост. Санди ми подчерта, че бързото приключване на нещата ще спести безкрайното опъване на разбитите ми нерви, но колкото и да съм разстроен, схващам основната причина. В това дело времето е на страната на прокуратурата. Основните доказателства на Дилей няма да се отслабят. Отпечатъците от пръстите ми няма да се изличат. Телефонната справка няма да изчезне. С течение на времето аргументацията на прокуратурата може само да стане по-силна. Току-виж се появил свидетел очевидец. Или пък се е намерило оръдието на убийството.

Искането на Кемп представлява значително отклонение от практиката, тъй като повечето обвиняеми гледат на забавянето като на следващата най-добра алтернатива след оправдаването. Това искане изглежда улавя Нико и Молто неподготвени. Дела Гуардия отново понечва да каже нещо, но съдията Мъмфри го прекъсва. Каквато и да е причината, той смята, че това изявление е достатъчно.

— Обвиняемият се отказва от правото си на съвещание преди съдебния процес. Следователно въпросът незабавно ще бъде предаден на съд. Моля секретарят да изтегли едно име — казва той.

Преди около пет години, след скандал в канцеларията на съда, предишният председател Фоли поиска да предложим метод, който ще направи така, че изборът на съдия за дадено дело да става напълно произволно. Тогава ми хрумна идеята тегленето на името да се извършва в съдебната зала, пред всички. Предложението, което, разбира се, бе направено от името на Хорган, се прие незабавно и според мен убеждението на Реймънд, че имам административни качества, се дължеше преди всичко на това мое хрумване. Сега в затворена сфера се въртят дървени плочки, на всяка от които е написано името на съдия. Секретарят Алвин хвърля жребия, както започнахме да наричаме процедурата. Взема първата появила се в отвора плочка.

— Съдията Литъл — казва той. Ларън Литъл. Старият партньор на Реймънд, мечтата на адвоката. Главата ми се замайва от удоволствие. Без да прави видимо движение, Кемп се пресяга и ми стиска ръката. Молто буквално изпъшква. Изпитвам удоволствие и да видя, че от височината на съдийската маса съдията Мъмфри като че ли за миг се усмихва.

— Делото ще бъде записано в описа на съдията Литъл за искания и за разглеждане. Защитата да направи своите искания в четиринайсетдневен срок, а прокурорът да отговори съгласно разпореждането на съдията Литъл. — Съдията Мъмфри вдига чукчето си. Преди да го удари, поглежда надолу към Нико.

— Господин Дела Гуардия, трябваше да прекъсна господин Кемп, но предполагам, че това дело вероятно ще предизвика немалко речи, докато приключи. Не искам действията ми да се тълкуват, в смисъл че подкрепям казаното. Но той е прав, като отбелязва, че това са много сериозни обвинения срещу един прокурор, за когото всички знаем, че е служил достойно в продължение на много години. Искам просто да ви кажа, че аз, както всички останали граждани на нашия окръг, се надявам, че това дело ще бъде в името на справедливостта… че и дотук то е било в името на справедливостта. — Ед Мъмфри отново кима към мен и извиква следващото дело.

Дела Гуардия напуска по същия път, по който влезе — през гардеробната. Кемп се напъва да запази сериозно изражение. Той прибира бележника в куфарчето си и наблюдава Нико, докато излиза.

— Добре върви, нали? — пита Джейми. — С всичко това, което стърчи от задника му?