Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inverted World, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Кристофър Прийст

Заглавие: Преобърнатият свят

Преводач: Татяна Иванова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Август“

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Английска

ISBN: 978-954-9688-52-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7509

История

  1. — Добавяне

3

Дентън не беше човек, който ще започне разговор спонтанно. Отговаряше на въпросите, които намирах за уместно да му задам, но между тях настъпваше дълго мълчание. Не се чувствах неудобно, защото това ми предоставяше така нужното за мен време да мисля.

Обучението в гилдиите все още ми беше от полза: примирих се, че ще извличам максималното от онова, което виждах и няма да разчитам на интерпретациите на другите.

Следвахме трасето, по което щяха да минат железопътните линии, нагоре покрай хълма и през дефилето. От върха земята се спускаше право надолу на голямо разстояние покрай коритото на малка река. В края на долината имаше горичка, а зад нея, още една редица хълмове.

— Дентън, защо трябваше да напуснем града точно сега? — попитах аз. — Сигурно имат нужда от всеки човек.

— Работата ни винаги е важна.

— По-важна от отбраната на града?

— Да.

Докато яздехме, той ми обясни, че през последните няколко мили работата по изследването на бъдещето била оставена на заден план. Това отчасти се дължало на проблемите и отчасти, защото гилдията изпитвала недостиг на хора.

— Проучили сме местността до тези хълмове — каза той.

— Онези дървета… те са проблем за Гилдията, отговаряща за железопътните линии. Биха могли да предоставят прикритие за местните, а ние имаме нужда от дървен материал. Хълмовете са проучени на още около миля, но по-нататък всичко е неизследвана територия.

Той ми показа карта и ми разясни символите. Доколкото можех да разбера, задачата ни беше да обогатим информацията на картата в северна посока. Дентън имаше геодезичен измервателен уред, монтиран върху голям дървен триножник и от време на време отчиташе показанията му и нанасяше бележки върху картата.

Конете бяха натоварени с тежко оборудване. Освен огромните запаси от храна и завивките, всеки от нас носеше арбалет и много стрели; имаше някакви инструменти за копаене, химически комплект за вземане на проби и малка видеокамера със записващо устройство. Аз отговарях за видеото и Дентън ми показа как да работя с него.

Обичайната практика на Изследователите на бъдещето, както ми обясни той, била през определен период от време изследовател или екип от изследователи да се придвижват северно от града по различни маршрути. В края на експедицията се съставяла подробна карта на терена, през който са преминали и се правел видео запис на топографските му особености. След това те се предавали на Съвета на навигаторите, които с помощта на докладите на другите изследователи, решавали по кой маршрут да се тръгне.

Някъде късно следобед, Дентън спря за около шести път и разгъна триножника си. След като направи ъглово измерване на надморската височина на близките хълмове и с помощта на жироскопен компас определи вярната посока на север, той закрепи свободно въртящо се махало в основата на уреда. Тежестта на махалото беше заострена и когато престана да се люлее и върхът застана неподвижен, Дентън взе една градуирана скала с начертани на нея концентрични кръгове и я постави между краката на триножника.

Стрелката се намираше точно над центъра.

— При оптимума сме — каза той. — Знаеш ли какво означава това?

— Не точно.

— Бил си в миналото, нали? — Аз потвърдих. — На този свят съществува центробежна сила, с която винаги трябва да се борим. Колкото по на юг отиваме, толкова по-голяма става тя и винаги е южно от оптимума, но на около дванайсет мили на юг от него не се отразява върху нормалните дейности. Ако се отдалечи от тази точка, градът ще има големи проблеми. Но ти вече знаеш това, ако си почувствал центробежната сила.

Той отчете още няколко показания на уреда си.

— Осем и половина мили — каза Дентън. — Това е разстоянието оттук до града или разстоянието, което той трябва да измине.

— Как се измерва оптимумът? — попитах аз.

— По нулевото гравитационно изкривяване. Той служи като еталон, по който измерваме напредването на града. Може да си го представиш физически като линия, начертана около света.

— И оптимумът винаги се движи?

— Не. Оптимумът е неподвижен… но повърхността се отдалечава от него.

— А, да.

Опаковахме принадлежностите си и продължихме на север. Малко преди залез-слънце направихме лагер за през нощта.