Александър Драганов
Черната корона (9)

Глава осма

Аудиенцията започна около час след края на турнира, като Мюлер и Венсан се преоблякоха в подходящо за повода облекло и присъстваха в тронната зала на краля като представители респективно на паладините и мускетарите.

Самата зала бе издържана в стила, характеризиращ новата мода в Санпар — с бели плочки, високи прозорци с червени завеси и много злато, разпределено по полилеите, облегалките на столовете, краката на масите.

Освен крал Балдуин присъстваше и неговата съпруга, кралица Маргарет, жена на средна възраст, чиито черти напомняха, че някога е била хубавица. В залата бяха още отец Далимен — представител на духовенството, а също и търговецът, създал толкова главоболия на Римиел по време на фестивала. Той се назова с името Мандас и заяви, че е изпълнителен директор в Гилдията на търговците, каквото и да означаваше това.

Римиел, Алтира и останалите гости насядаха около дълга правоъгълна маса, в чийто край беше кралят. Кралица Маргарет зае мястото от дясната му страна, вляво от себе си кралят покани да седне Алтира. Мюлер и Венсан застанаха един срещу друг: така бяха разположени също и Далимен и Мандас. На стола срещу краля бе мястото на Римиел — като посланик от Гората на Всемайката.

Кралят изнесе кратка встъпителна реч, с която протоколно представи гостите си на останалите събеседници, а след това подкани Римиел да уточни причината, поради която е дошъл.

— Приветствам ви от името на Белия крал, ваше величество — учтиво каза Римиел, като се изправи и стори поклон пред владетеля на хората. — Преди всичко искам да ви поздравя с добре организирания фестивал на бойните изкуства и да изкажа възхищението си от отличната подготовка на армията във вашето кралство. Наистина може да бъдете горд с воините си. Искам да благодаря и лично на търговеца Мандас, че ми предостави възможността да се сражавам с най-добрите от тях и да се уверя лично в уменията им.

Това си бе чисто заяждане от страна на Римиел и крал Балдуин се усмихна леко. Търговецът сви устни, но вампирът не се стараеше да го превърне в съюзник — скъпоценностите от Иррхас-Аббат ясно издаваха накъде клони лоялността му. Мюлер обаче също се бе ухилил одобрително, а Венсан така и не бе разбрал целия маскарад с показния дуел и грееше от похвалата на вампира. Лицата на кралица Маргарет и отец Далимен останаха неразгадаеми.

— Удоволствието да наблюдавам такова представление на виртуози в боя бе изцяло мое — отвърна накрая Мандас. Алтира не изпускаше от очи търговеца и погледна предупредително към съпруга си. Този човек е хитър и не бива да се подценява, гласеше неизказаното й послание.

Римиел се поклони към търговеца, след което продължи:

— Иска ми се да идвах при вас с по-добри вести, ала, уви, нося предупреждение за война. Мълвата, която се носи от уста на уста из целия Тарр, твърди, че огромни пълчища орки и тролове — представители на най-свирепите раси от недрата на Ледената планина — се насочват към Иррхас-Аббат. Града на Странните Удоволствия, а обитателите му са подготвени за рат. Самият аз отлетях като съгледвач над планината и видях цели племена от тях да се спускат към обиталището на черните елфи.

— И откъде знаете, че не става дума за вражда между подземните раси и обитателите на Иррхас-Аббат? — попита Мюлер. — В крайна сметка черните елфи са известни с това, че често взимат роби от тези народи.

— Няма никакви свидетелства за въоръжен конфликт между орките и елфите на мрака — отвърна Римиел — сведенията ни са недвусмислени. Чудовищата от подземието излизат, за да се врекат във вярност на Черния крал.

— С какво обаче това касае нас? — попита Мандас с неприятния си глас.

— Ние сме уверени — каза Римиел, — че силите на мрака се готвят за война срещу всички ни.

— Смели думи от един вампир — намеси се отец Далимен.

— Всички знаем, че лорд Римиел днес ходи в светлината — прекъсна го Венсан, — каквито и грехове да е имал в миналото, те не надвишават тези на Църквата, отче.

Лицето на духовника пламна, но кралят вдигна ръка.

— Не е сега моментът да се ровим в стари вражди. Въпросът, поставен от отеца, обаче е на място. Защо смятате, че това обединение ще доведе до война? Възможно е да става дума за консолидация на расите от другата страна на Ледените Хребети.

— Ако позволите да отговоря — намеси се Алтира.

Разрешение й даде кралица Маргарет, която кимна, без да казва нищо.

— Черните елфи са известни със своята нетърпимост към останалите живи същества на континента. Те не биха понесли присъствието на орки и тролове в Иррхас-Аббат, ако не се готвят за нещо голямо, каквото би било завоеванието на останалите държави в континента.

— Всичко това са само спекулации — разпери ръце Мандас. — Къде е конкретното доказателство, че идва война?

— От няколко седмици нашата богиня, великата Всемайка, не отговаря на молитвите ни — рече Алтира. — Заклинанията, използвани от жреците ни, вече нямат никаква сила. Единствено магьосници с вродено умение, като мен и моята майка, все още могат да използват мистичното изкуство. Отец Далимен, знам, че вие не споделяте нашите убеждения за божествената природа на майката на Томан и ролята на магията в обществото, но вярвам, че бихте се съгласили, че такова развитие на ситуацията е изключително тревожно.

Отец Далимен бе застанал вдървен на стола си, след което поклати глава.

— Вие сте права, че не споделям вашите убеждения — отвърна накрая той, — ала трябва да призная, че в нашите манастири наблюдаваме сходен феномен. Изчезнало е чувството за спокойствие в храмовете ни. Чудодейни мощи и извори, които досега са дарявали изцеление, вече не носят покой на болните. Нещо не е наред.

— Значи проблемът не е само в мен — обади се Мюлер, — всяка вечер ходя на параклис и доскоро това винаги ме успокояваше, но в последно време чувствам, че Божия дом е някак… празен.

— Чувства и усещания! — повиши глас Мандас. — Това ли са солидните доказателства за военна агресия? Извинете, но говорите пълни нелепици! Мислех, че времената, в които решения са взимани заради шестото чувство на духовенството, са останали безвъзвратно в миналото!

— Съгласна съм с Мандас — кимна кралица Маргарет, — не смятам, че информацията е достатъчна, за да оправдае опасенията ви за военна агресия.

Крал Балдуин не каза нищо, а погледна очаквателно към Венсан.

Мускетарят потърка брадичката си.

— Аз самият не вярвам в боговете — призна си той и с това си спечели враждебните погледи на Мюлер и Далимен, — вярвам обаче в лорд Римиел и силите на неговата съпруга. Ако казват, че нещо не е наред, то значи не е наред. Не казвам, че става дума за свръхестествено явление, но и не смятам, че трябва да отхвърлим с лека ръка предупрежденията на вампира.

— И какво, ако мистичните ви сили не работят? — не се предаде Мандас. — Ами ако ви кажа, че черните елфи имат същите проблеми?

В залата настъпи мълчание. Крал Балдуин погледна любопитно към търговеца.

— Какво искаш да кажеш?

— Моята Гилдия търгува с орки от Ледената планина — призна си Мандас, — те ни носят скъпи предмети на изгодни цени.

— И несъмнено искат информация — присви очи Алтира. — Продавате се леко на черните елфи.

— Аз съм търговец и работата ми е да продавам — сряза я Мандас, — но мисълта ми е в друго. Слуховете нашепват, че жреците на черните елфи имат проблем, сходен с вашия. Техният бог Рамакар, не отвръща на молитвите им. Това означава, че едва ли вашите проблеми с Томан и Всемайката са плод на някакъв заговор. Най-вероятно става дума за някаква аномалия, която ще отмине с времето.

Римиел отвори уста да отговори, а след това я затвори. Информацията, че жреците на Рамакар също имат проблеми с призоваването на божествените сили, го наведе към мисъл, която хрумна и на внезапно пребледнялата Алтира.

— Моля ви, лорд Римиел — каза крал Балдуин, — усещам, че нещо ви измъчва. Кажете!

Вампирът сви юмруци, а после ги разпусна.

— Колко от вас са запознати с легендата за Кракена, врагът на боговете? — попита той.

— Аз — отвърна тихо отец Далимен.

— Аз — кимна Мюлер.

Кралят и кралицата само кимнаха, но Венсан се огледа неразбиращо.

— Кракен? Това не е ли голям морски октопод? — попита мускетарят.

— Според легендата — започна Алтира — животното от морските дълбини е кръстено така заради приликата си с легендарния Кракен от отвъдното, страховито същество на Хаоса и пустотата, което Рамакар в древни времена отблъснал. Митът твърди, че тази битка покварила бога на войната и го накарала да се обърне срещу брат си Томан и родната си майка.

— Митове, легенди, предания — излая Мандас, — това е единственото, което чух от този разговор. Няма ли нещо конкретно, или оставаме в сферата на догадките?

— Вие не сте се срещал с Пилигримите на Тъмното Начало — отвърна Римиел и погледна търговеца право в очите, — историите за Кракена не са митове и легенди. Той е истински, такива са и слугите му.

— И така да е, какво от това? — не се предаде Мандас. — Хайде стига, всички, които се интересуват поне малко от фолклор, а не само от мода, като нашия приятел Венсан, са чували приказките за страшния октопод, който пържи грешниците в адски огън. Но извинявайте, никой не твърди, че черните елфи са негови поклонници. Те служат на Рамакар. Вие споменахте някакви Пилигрими. Сега ще кажете, че те са организирали съюз на елфите и орките, за да тръгнат на война срещу целия свят? Що за басня?

— Не зная — реши да бъде искрен Римиел. Кралят повдигна вежда, а Мандас се усмихна триумфално.

— Не зная какво точно става — повтори вампирът, — но знам това: Всички големи религии в света губят силата си. Черния крал набира сила. А последния път, когато последователи на Кракена се задействаха, на света се излюпи същество, което едва не го погуби.

— Адската рожба — обади се Венсан, — дори аз съм чувал за нея.

— И какво предлагате? — попита крал Балдуин.

— Ние сме убедени, че кралят на мрака скоро ще изпрати войските си срещу нашата Гора и молим за помощ в отбраната й.

— Значи това било всичко — каза Мандас. — Искате войски за подкрепа във вашия конфликт с черните елфи. Кралят от Иррхас-Аббат си е намерил орки, а вие искате да им се противопоставите с хора. Доста плитко. Това е абсурдно, владетелю, не може да приемете да участвате в такава авантюра.

— Не можем да си позволим да останем безразлични, когато е нападнато самото Сътворение — рече Далимен. — Аз смятам, че трябва да помогнем на елфите на светлината.

Мюлер изръмжа одобрително, а Венсан каза:

— Аз не вярвам в богове, но ако лорд Римиел и народът на елфите имат нужда от помощ, смятам, че е редно да помогнем.

Крал Балдуин се обърна към съпругата си.

— Аз вярвам в думите на лорд Римиел — заяви кралица Маргарет — и точно затова съм против да изпращаме войски на елфите. Тази заплаха може да се стовари и върху нас. Каква е гаранцията, че Черния крал няма да излее ордите си от Ледената планина към нашето владение? Особено сега, след като научих, че вашата Гилдия търгува с тях, Мандас. Предлагам на елфите да дойдат тук, в Санпар. Нищо няма да премине през крепостните ни стени, нито елф, нито орк. Няма по-сигурно място на целия свят.

— Какво ще речете на това предложение? — попита Балдуин.

— Елфите не могат да оставят Гората си — тихо отвърна Алтира, — за тях това е равносилно на гибел.

— Тогава нека я посрещнат — изграчи Мандас.

— Прекали — погледна го остро кралят и търговецът се сви под погледа му.

— Ето какво ще направим — продължи владетелят, — подобно на съпругата си, аз смятам, че има истина в думите на лорд Римиел и лейди Алтира. Не съм толкова надменен, че да обърна гръб и на съветите на паладините и духовенството. Споделям и чисто човешката загриженост към елфите на светлината, изразена от мускетаря Венсан. Не мога обаче и да оставя земите си незащитени пред опасност, въпреки възможността, както отбеляза Мандас, в крайна сметка тя да се окаже имагинерна.

В тронната зала настъпи мълчание. Кралят поглади брадата си и заключи:

— Ще се съобразя с чувството на привързаност, което елфите изпитват към своите гори и ще им пратя петстотин рицари, предвождани от Мюлер, и петстотин мускетари, предвождани от граф Венсан, на помощ. Знам, че ви звучи малко, но ви уверявам, че те са професионални воини, изключително изкусни с оръжието и верни другари на бойното поле. Те ще останат с вас месец, през който ще проверим дали има сигнал за военни действия. Ако това е така, ще ви помогнат в битката с Черния крал. Останалите ми воини обаче ще трябва да обезопасят самата столица. В крайна сметка, имам отговорност и пред своя народ.

С тези думи Балдуин се изправи, в знак, че аудиенцията е привършила. Венсан изглеждаше развълнуван от назначението, а на лицето на Мюлер се изписа мрачна решителност. Римиел благодари механично на владетеля, използвайки протоколните за такива случаи думи, но в същото време можеше да мисли само за едно — че е спечелил едва хиляда воини срещу безчислените пълчища, събрани от Черния крал, и елитните убийци на собствения му народ, чиито умения далеч надхвърляха това на обикновените смъртни.

С няколко думи, кралят бе обрекъл Гората на Всемайката.