Брад Тор
Тайният орден (61)

Глава 60

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Бил Уайс, докато Райън и Макгий тичаха към прозореца на хотелската стая.

Райън стигна първа.

— Прозвуча като експлозия.

— Със сигурност се усети като взрив — добави Макгий.

Видяха огромно мътно огнено кълбо, пълзящо нагоре в нощното небе. Ударната вълна беше толкова мощна, че за малко да избие прозорците, а доколкото схващаха, бяха на не по-малко от четири-пет пресечки разстояние. Миг по-късно наоколо се разнесе вой на аварийни коли, носещи се към мястото на инцидента.

— Надявам се, че не е било бомба — каза Уайс. — Бостън изобщо няма нужда от това. Да проверим.

— В никакъв случай — възрази Макгий. — Ако е било бомба, може да има втора, в очакване появата на първите отзовали се на местопроизшествието хора, за да избухне. А и проблемът не е наш.

— Дай ми време — заяви Райън, докато стояха и гледаха през прозореца. — Няма да повярваш колко бързо се разпространяват проблемите, щом Том Къшинг е наоколо.

— Като стана дума за Къшинг — отговори Уайс, — може ли да приключим всичко сега, докато сме тук?

След като разпита Самюъл, Уайс се обади на Рийд Карлтън и той се появи с двама доста едри мъже и един оперативен работник — жена, на име Слоун. Самюъл призна, че има втора цел — бивш оперативен към „Клуба на плувците“, на име Джим Кейдж. Докато Слоун и един от мъжете бяха изпратени да вземат Кейдж под полицейска закрила, Уайс предупреди Карлтън за Самюъл и му даде подробни инструкции къде и как да бъде държан. После сподели онова, което бяха научили от разпита.

Един от най-важните елементи, но едва ли най-изненадващият, беше, че Фил Дъркин се беше погрижил няколко тайни програми да продължат да функционират, и то след като Управлението бе наредило прекратяването им. Той изпълняваше всички процедури по уволняването на всеки един и спирането на работата, а сетне отново наемаше желания персонал, натиквайки всяка операция в дълбока сянка, като я осъществяваше изцяло на тъмно.

Благодарение на незнаен източник на средства Дъркин успяваше да поддържа финансова самостоятелност и оперативност. Тези, които не знаеха нищо, си представяха, че той е в състояние да прикрие действията си по правдоподобен начин пред началниците си. Никой не знаеше колко програми контролира, но слуховете относно черните операции гласяха, че е изградил собствено управление в сянка.

Бил Уайс не знаеше колко от споделеното от Самюъл е действителен факт и колко клюкарстване между колеги. Но пък се знаеше, че всеки оперативен работник дава ухо на клюките в разузнаването.

Другата съществена информация беше, че старият екип на Райън е все още активен и все така се ръководи от Том Къшинг. Самюъл призна, че е изпълнил няколко поръчки за тях.

Според Самюъл Фил Дъркин харесвал начина, по който работи Къшинг, и повишил статуса му в групата за черни операции, като му възлагал все повече поръчки и повече отговорности.

Но Къшинг не представляваше интерес за Бил Уайс или поне той мислеше така, докато не попита Самюъл дали знае какво става в Бостън. Точно тогава Райън настръхна.

Когато разпитът приключи, Уайс помоли да разговаря с нея насаме. Щом я заговори, Райън призна, че тя и Макгий са открили Къшинг там заедно с още двама от членовете на екипа. Сега, след като вече бяха пристигнали в Бостън, Уайс искаше да разбере по какъв начин ще ги заковат.

Райън отстъпи от прозореца и издърпа голям плик от чантата си.

— Ще ги заковем с това.

— Не разбирам — погледна я Уайс.

— Нали знаеш онази стара приказка как да изядеш слон?

— Хапка по хапка.

— Правилно — отвърна Райън. — Една от последните хапки от нашия слон ще бъде Фил Дъркин. Преди да стигнем до Дъркин, трябва да минем през Том Къшинг.

— Но в момента — прекъсна я Уайс — аз искам повече Къшинг, отколкото Дъркин. Ако зад тези убийства стои Къшинг и използва убиец от „Клуба на плувците“, ние трябва да ги спрем колкото е възможно по-скоро.

— Само да хванем Къшинг жив, единствено това ме интересува. Трябват ми отговорите му, за да ги предам на йорданците.

— И моят екип ще иска отговори от него — каза Уайс, имайки предвид Карлтън, Харват и техния клиент — Федералния резерв. — Не мисля, че пътищата ни се кръстосаха случайно.

Макгий се ухили, извръщайки се от прозореца.

— Радвай се, че стана така. Ако не се бяхме появили, в момента Самюъл щеше да лъска зъбите си с твоите кокали.

— За което ще бъда вечно признателен. Какво ще правим Къшинг?

— Точно тук ще използваме банковите записи — обади се Райън, тръгна към канапето с плика в ръка и седна. — Не знам как е било по твое време, но днес в ЦРУ става страшно, щом възникне въпросът за осигуряване на средства за хората им на терен. С месеци изостанали плащания, които наистина могат да провалят всичко.

Бързо научават, че начинът да попълваш източниците е да ограбиш Питър, за да дадеш на Пол. Някои хора от разузнаването бяха принудени да прибегнат до свои собствени пари, за да са сигурни, че нещата са заплатени навреме и няма да изгубят имуществото си за неплатени дългове.

— И така?

— Така този начин на мислене се е наслоил твърде много. Щом вече имаш постоянен поток от финансови средства и особено ако те идват чрез тайна организация, това, което изплува на повърхността, е отношението „майната му на Управлението“. И никога повече не слагаш ръка в своя собствен джоб. Всъщност я протягаш към джоба на Управлението. Къшинг беше много стриктен по отношение на кражбите. Бяха забранени. Но сметките за хотел и пътувания със самолет се смятаха за приемлива служебна облага. Идеята беше натрупване на достатъчно точки през годината, така че да могат да предприемат лични пътувания през свободното си време.

— Ако се приеме, че пътуват под своите истински имена.

— Така правят — усмихна се Райън. — И не само това. Двама от екипа на Къшинг, Вакаро и Старк, са се регистрирали тук, в хотел в Бостън, използвайки корпоративните си кредитни карти от „Хендс ъф Пийс Интернешънъл“.

— А самият Къшинг?

— И той е там. Вярвай ми. Но той прикрива следите си с натрапчива последователност.

— Каза, че слонът се яде хапка по хапка. Предполагам, това означава, че искаш да започнеш с Вакаро и Старк, нали?

— Да — каза тя и вдигна плика. — А ти ще ми помогнеш.