Брад Тор
Тайният орден (31)

Глава 30

Първоначално Кордеро нямаше намерение да води Харват със себе си на местопрестъпление, нямащо връзка с посещението му, но намеренията й бързо се промениха, когато той й напомни, че ушите на Клер Маркорт са били отрязани.

С пусната сирена и просветваща синя светлина на полицейската лампа колата й се понесе към крайбрежната улица. Градското пристанище се намираше при парка „Еспланад“ между концертната зала на открито „Хач Шел“ и моста „Лонгфелоу“.

Когато пристигнаха, завариха униформени и цивилни полицаи, включително и партньора на Кордеро Сал, или както там му беше името.

— Защо си го довела? — попита той без заобикалки партньорката си. — Тук не дават уроци по плуване. Има само школа по ветроходство.

— От дете си мечтая за лодка с платна — въздъхна Харват и огледа пристанището. — Всяка нощ се молех за нея.

— Вярно ли? Скъса ми сърцето.

— И аз се почувствах така, когато разбрах, че Бог не работи така, и започнах да се моля за прошка.

Партньорът на Кордеро беше самодоволен глупак, но Харват усети, че по-лесно го понася на пълен стомах. Чувал беше, че най-краткият път между двама души е или добрият смях, или натискането на спусъка. Реши да използва първо смеха. Напразно се мъчеше да измисли някаква шега, когато Кордеро неочаквано смени темата.

— Доведох го, защото смятаме, че може би има връзка между двете убийства.

— Значи вече сте си партньори? — попита онзи.

— Карай по-ведро, Сал. Къде е тялото?

— Ей там — посочи той с ръка към водата.

Малкото пристанище представляваше плитък — образен залив, в който се бяха побрали не повече от петдесетина лодки, всяка от тях според Харват — „Кейп Код Меркюри“. Виждаха се поне петнайсетина полицаи, включително и членове на водолазния екип към бостънската полиция.

Един инспектор спря пред синьо пластмасово платнище и вдигна единия му край, за да видят тялото на проститутката заедно с въжето и прикачените за него тежести. Както беше написано в съобщението до Кордеро, и двете уши бяха отрязани.

Харват разгледа внимателно срезовете. Без да е специалист, можеше да прецени, че ръбовете са чисти, също както и при Клер Маркорт.

— Къде е намерено тялото? — попита той.

— От другата страна на парапета. Един от работещите по поддръжката пристигнал да отвори сутринта и да подготви лодките за деня. В едната си ръка държал някакви инструменти, а с другата — айфон. Телефонът се изплъзнал от ръката му и паднал във водата. Човекът се хвърлил да го хване и там видял Кели Дейвис, останалото е история на 911.

— Някаква идея за това колко време е престояла във водата?

— По-малко от дванайсет часа.

— Тук ли е хвърлена, или някъде наблизо? — попита Харват.

— С всичките тези тежести, привързани към нея? Едва ли е мръднала повече от метър. Този, който я е хвърлил, го е направил точно тук.

Харват огледа въжетата. Извади апарата си и направи няколко снимки.

— Откъде може да са взети тежестите и въжето?

— Работникът, който я намери, каза, че неотдавна складът им бил разбит. Почти сигурни сме, че са взети оттам.

— Някой да има ръкавици? — обърна се Харват към оперативните, след като прибра апарата.

Един от мъжете му подаде чифт и той приближи да разгледа тялото. Щом приключи, Кордеро побърза да отбележи:

— Оттеглям си думите за това, че не приличаш на човек от службите на закона. Личи си, че си прекарал известно време около тела на мъртви.

— Само едно-две. Сигурен съм, че и ти ще искаш да погледнеш.

— Защо не ми кажеш първо какво видя?

— Според мен е била удушена. Не виждам травми по главата, като изключим ушите, разбира се, така че по моему удушаването е причина за смъртта.

— И смяташ, че е била мъртва, преди да падне във водата?

— Така е, макар че при аутопсията ще потърсят вода в дробовете, за да дадат окончателно становище дали е била жива при падането във водата.

— Ако няма вода, това ще отхвърли ли удавянето като причина за смъртта?

— Не е задължително — отвърна Харват.

— Защо?

— Защото влезе ли вода в дихателните ти пътища, ларинксът се свива. Няма значение дали си в съзнание или не. Това е самозащитен механизъм на организма. Гласните струни залепват и спират достъпа на вода надолу по трахеята. Нарича се ларингоспазъм. При много хора спазъма се отпуска, след като загубят съзнание, и тогава водата навлиза в дробовете, докато тялото се бори за въздух и се опитва да диша. На обикновен език това се нарича мокро удавяне. При десет до петнайсет процента от случаите обаче спазъма остава, докато човекът умре от спиране на сърцето, и водата не може да проникне в дробовете. На това му се вика сухо удавяне. Дори да не открият вода в белия дроб, добрият патолог ще потърси вода и в стомаха.

— И защо пък там?

— Ларингоспазъмът може да спре водата да нахлуе в дробовете, но не може да я спре да влезе в стомаха. Движи се по друга тръба, която не се затваря, докато се давиш. Няма значение дали си в съзнание или не, започнеш ли да се давиш, в стомаха ти задължително ще има вода.

— Виж ти — изненадано възкликна Кордеро. — Къде научи всичко това?

— Част от неприятния ми опит като тюлен.

Партньорът на Кордеро, който още държеше края на платнището, само подхвърли през рамо:

— По-добре карай с шегите с ветроходната лодка.

— И защо?

— Повече доверие вдъхват от това, че си бил тюлен.

— Доста ли знаеш за армията?

— Достатъчно — отсече мъжът.

Харват поклати глава и свали ръкавиците.

Кордеро не знаеше на коя от историите на Харват вече да вярва, но който и да беше той, започваше да се издига в нейните очи. Нещо, което я караше да се чувства неудобно. И без това животът й на вдовица с двегодишен син беше достатъчно сложен.

Реши да охлади малко собствения си ентусиазъм, като накара него да се почувства неудобно.

— Защо не се преместиш малко по на юг по тялото и да потърсиш следи от сексуално насилие?

Харват вдигна ръце и се засмя.

— Вече свалих ръкавиците.

— Ще ти дадем други — подхвърли тя и даде знак на един от колегите си.

Харват отстъпи на крачка от тялото.

— Гинекологията не е моята стихия.

Партньорът на Кордеро покри тялото на момичето и Харват го чу да промърморва под нос:

— Бъзльо.

Произнесе го достатъчно високо, за да го чуе Харват. Този да не би да беше още в началното училище?

— Ей, Сал? — провикна се Харват, взе парче плат, което един от оперативните оглеждаше, и го хвърли към инспектора. — Мирише ли ти на хлороформ?

Онзи го изгледа, сякаш е полудял.

— Хайде — подкани го Харват, — поеми дълбоко въздух. Няма начин да не го усетиш и така ще сме сигурни дали е използвал хлороформ.

Онзи хвърли обратно парцала и процеди:

— Да го духаш.

— Няма начин тя да те чуе — посочи Харват към платнището. — Няма уши, а е и малко нещо мъртва.

Докато наблюдаваше лицето на партньора си, Кордеро почти чуваше как кръвта тупти в слепоочията му. Той по принцип се стараеше да я покровителства, а търпението му бързо се изчерпваше. Виждала го беше как кипва, понякога ставаше груб при разпити или в разговор с колегите. Докато Харват, странно защо, бе невероятно търпелив и само го закачаше, за да може Сал да кипне и да направи някаква грешка. Така или иначе, сега най-малко й трябваше тези двамата да се счепкат. Ясно беше, че ако не могат да се сработят, ще трябва да ги раздели. Тъкмо се готвеше да подхвърли нещо разведряващо, когато към тях се приближи един от патрулиращите полицаи, който говореше по радиото с някого. На няколко стъпки от покритото с платнище тяло спря.

— Полицай Качински? — обади се Кордеро, която се сети, че го познава.

— Да, госпожо. Радвам се да ви видя отново, инспекторе.

— Полицай Качински е бил сред първите на местопроизшествието — обясни тя на Харват. — Когато водолазите извадили тялото, той направил първия оглед и разпознал жертвата. Права ли съм? — обърна се тя към пристигналия.

— Задържал съм я много често. Само миналия месец — два пъти. Казва се Кели Дейвис.

— И все за проституция ли? — попита Харват.

— Проституция, наркотици, дребни кражби. Нещата са вързани.

— Има ли някой, който може да я е видял с възможния убиец снощи?

— Точно за това говорех по радиото — кимна младият мъж. — Госпожицата се движи с други две момичета. Обичат да се мотаят и да търсят клиенти в туристическата част в центъра, но и трите живеят в общинските сгради Олд Колъни на Източна девета улица. Южно.

— Южно ли? — не разбра Харват.

— Има предвид Южен Бостън — обясни Кордеро. — Работническият квартал.

— Тия момичета са на метамфетамини. Понякога стоят там с дни — продължаваше Качински. — Когато видях, че Кели е жертвата, се обадих на няколко от колегите и ги помолих да държат под око приятелките й.

— Открили са ги, така ли? — попита Харват.

— Да, сър. Дори едната е признала, че е видяла Кели с някакъв тип снощи.

— А другата?

— Там е работата. Другата се инати. Знам си правата, не съм длъжна да разговарям с вас. От типа „огън и жупел“. Първата веднага започнала да описва онзи тип. Тогава Огън и жупел млъкнала като църковна мишка и пребледняла като платно. Според колегите определено познава този тип. Предполагам, вие, инспекторите, ще искате да ги чуете още сега.

— Този тук не е инспектор — обади се начумерено партньорът на Кордеро и посочи Харват.

— Престани, Сал — намеси се Кордеро и се обърна към полицая: — Твоите колеги още ли са с двете дами сега?

— Да, госпожо — отвърна Качински — на Парк Стрийт Чърч близо до гробището Гренъри.

— Обади им се да ги задържат, докато отидем при тях.

— Разбрано, госпожо. Сега ще се обадя.

Патрулиращият полицай се отдалечи и Кордеро се обърна към партньора си. Но преди да е казала и дума, той предложи:

— Ще остана тук да довърша. Нека Попай Моряка се разкара от очите ми. Вземи го със себе си при ония момичета.

— Сигурен ли си?

— Хайде, отивайте, преди да съм се отказал.