Брад Тор
Тайният орден (59)

Глава 58

Единствено кръг от заоблени камъни с гравирана в центъра звезда върху тротоара точно под източния балкон на Олд Стейт Хаус бележеше мястото на Бостънското клане. Това бе една от не толкова впечатляващите, но пък и най-важната от спирките по Пътя на свободата в Бостън — близо четири километра дългата червена линия, която минава през града и свързва шестнайсет важни исторически места на събития, довели до Войната за независимост. Тук, на това място, пет граждани на Бостън били първите, дали живота си в името на американската свобода.

Харват изчака групата туристи да отмине и се обърна към Кордеро и партньора й:

— Символиката тук е на върховно ниво. Тук трябва да е следващата му акция.

— Какво ще кажеш, Сал? — попита следователката.

— Смартфонът ми не е чак толкова умен, че да предсказва какво смята да направи убиецът. Нямам представа.

— Мислиш ли, че могат да замислят нещо в Олд Стейт Хаус? — извърна се тя към Харват. — Някое ново обесване, може би? Така че тялото да увисне от балкона например?

Харват вдигна очи и размишлява известно време.

— Знаем, че обичат да действат късно нощем. Под прикритието на нощта. Не обичат да се излагат на показ. Точно затова акциите при Дървото на свободата и дома на Хъчинсън бяха проведени вътре. Трудно ще убиеш някого на открито.

Партньорът на Кордеро вдигна лице нагоре и огледа офис сградите наоколо.

— Ами ако решат да използват снайпер?

Добро хрумване. Харват не беше помислил за подобна възможност и също огледа сградите. Десетки бяха местата, на които можеше да се настани снайперист. Щеше да е драматично и да привлече вниманието на много хора. Подобна възможност му се стори напълно реална.

Същински адвокат на дявола, той продължи:

— Ако решат да използват снайперист, как ще накарат жертвата да отиде до мястото, което са определили?

— Ако зависеше от мен — започна да размишлява на глас Кордеро, — щях да повикам там полицай.

— Така ли?

— Щях да позвъня на 911 с някаква измислена причина и да изчакам полицая, когото изпратят, да застане точно там, където искам, и тогава да пусна жертвата.

— Като я накараш да си мисли, че я пускаш да си върви? — попита Харват.

— Него или нея — уточни тя. — Не забравяй, че засега липсват един мъж и една жена.

— Именно. И като кажеш на нея или на него, че го пускаш на свобода, ще го оставиш някъде наблизо и ще му кажеш да тича към полицая.

— И тъкмо когато стигне до униформения — обади се партньорът, правейки се, че стреля със снайперистка пушка, — край!

Теорията беше чудесна, но беше само теория. Харват отново вдигна лице към прозорците на сградите. Заслужаваше си да се обмисли.

— На колко командоси мислите, че можем да разчитаме?

— Няма проблем да се обърнем към частите им в цялата страна — започна Кордеро, обикаляйки с очи периметъра, — но след като не сме наясно какво планират нашите похитители, ще се наложи да наводним пространството и с цивилни. А докато жертвата стигне до историческото място, може да стане твърде късно.

— По време на Бостънското клане британските войници избиват невинни хора с мускети, така че, ако решат да минат на плана със снайпер, ще се наложи да държат жертвата под прицел през цялото време. Въпреки това ще трябва да покрием и другите си бази.

— Кои например?

— Налага се да сложим постове в Олд Стейт Хаус — рече той, докато междувременно мисълта му бързо прехвърляше и хилядите други възможности. Когато имаш място, особено на открито, се научаваш как да го браниш, мъчейки се да мислиш като лошите. — Какво има отдолу? Канализация? Тунели на метрото?

— Вероятно. Защо?

— В случай че историческият маркер не е поставен на точното място на Бостънското клане, а над него, ще имаме нужда от полицаи отдолу, за да покриват периметъра.

— Няма да е трудно да разберем — отвърна Кордеро.

— Какво още ще ни е нужно?

Странно беше усещането, че тя се отнася с него като със специалист, трябваше му миг поне, за да свикне с промяната. Вероятно се дължеше на това, че Кордеро разбра, че е бил агент на Сикрет Сървис, нищо че нямаше представа, че е бил в екипа на президента. По някакъв начин беше усетила, че с тази работа тук той се чувства в свои води и че е добър в нея.

Харват се замисли какво още ще им е нужно и съзнавайки, че в никакъв случай няма да успеят да стигнат навреме, за да спасят жертвата, се спря на единственото, което им бе необходимо повече от всичко друго.

— За нищо друго не бих помолил, освен за камион, пълен с късмет. — Той направи усилие да придаде оптимизъм на усмивката си.

Чу как партньорът на Кордеро се изхили, но така и не успя да определи дали онзи се смее на шегата му, или му се присмива.