Брад Тор
Тайният орден (37)

Глава 36

Инспектор Кордеро беше на телефона и се опитваше да организира грижата за сина си, докато Харват закачаше връхната си дреха и оставяше в ъгъла чадъра, който му беше заела.

— Добре, разбрах. Благодаря — рече тя и затвори телефона. Погледна Харват и въздъхна. — Не съм избрала правилната професия.

— Защо?

— В детската градина, където е синът ми, ако не го взема в пет следобед, плащам по долар за всяка просрочена минута.

— Доста твърда политика.

— Така е, но ги разбирам. Твърде много родители се държат безотговорно в наши дни. Ако няма такава санкция, ще оставят децата си до полунощ. А ти?

— Какво за мен?

— Женен ли си? Имаш ли деца?

— Не — усмихна се той.

— Разведен?

— Не.

— Знаех си — усмихна се тя. — Познах по костюма, по начина на подстригване.

— Какво точно позна?

— Не настръхвай толкова. Бостън е прогресивен град. Имаме няколко колеги тук, които са хомосексуални.

— Не съм гей — засмя се Харват. — А костюмът ми е „Брукс Брадърс“ и се подстригвам по този начин от времето в колежа.

Кордеро го гледа в продължение на няколко секунди.

— Какво гледаш? — попита Харват.

— Ти си това, което си мислиш, че си. Не си навършил четирийсет, нали?

Това си беше направо комплимент, но той нямаше намерение да внася яснота относно истинската си възраст.

— Плюс-минус — гласеше лаконичният му отговор.

— И какъв е тогава проблемът? Не си успял да пораснеш? Синдромът Питър Пан?

Хич не си поплюва.

— Просто не срещнах подходящото момиче.

— Първата ти грешка — отбеляза Кордеро — е, че търсиш момиче, а не жена.

Кара направо.

— А втората?

— Че си стигнал до тази възраст, без да си дадеш сметка, че проблемът е в теб.

— Ей, ти направо ме разнищи. Надявам се, че парамедиците ви са по-бързи от криминалистите в лабораторията.

— И какво? Няма да защитиш начина си на живот, така ли? Не желаеш да дадеш аргументи в полза на ергенския живот?

— Такъв съм си — отвърна Харват. — Между другото, защо господин Кордеро не ти помага за прибирането на сина ти?

Усмивката угасна на лицето й.

— Почина. Малко преди раждането на Марко.

Харват се почувства като пълен глупак и леко примигна от смущение.

— Съжалявам, не знаех.

— Грешката не е твоя — рече тя и се опита да си придаде по-ведро изражение. — Нямаше как да знаеш.

— Полицай ли беше?

— Не, борсов агент. Познавахме се от гимназията.

— Значи Кордеро е името на съпруга ти.

— Не, моминското ми име. Неговото е едно от онези дълги източноевропейски имена с много съгласни, които никой не може да произнесе, ето защо реших да запазя фамилията на баща си.

— Бракът е непрестанно даване и получаване. Така поне казват, нали?

Следователката завъртя драматично очи.

— Нищо не знам за теб, но имам усещането — надявам се, няма да те засегна — че си истински идиот. Или си успял да се убедиш, че е по-лесно да преминаваш през живота, запазвайки юношеското в теб, или наистина търсиш съвършената десетка. А такова нещо не съществува. Ако успееш да уцелиш пет от шест цилиндъра или дори четири от шест с някого, който наистина държи на теб, не си тръгвай.

— Като е толкова лесно, защо не си се омъжила отново?

— Не съм казала, че е лесно — коригира го тя. — Трудна работа е, но заедно с отглеждането на дете е най-възнаграждаващото нещо на света. По-хубаво дори от това да си морски тюлен, ако изобщо си бил такъв.

— А ако съм бил…

Тя отново завъртя очи.

— Трябва и да си много умен, доколкото си спомням от първата ни среща.

— Не може ли да поговорим за нещо друго освен за любовния ми живот?

Кордеро плъзна по бюрото си доклада от криминалната лаборатория.

След един бърз поглед по текста Харват въздъхна.

— На базата на елиминирането на пръстовите отпечатъци, които са взели от полицейското досие на Британи Дойл, криминалистите са сигурни, че двата отпечатъка — целият и половинката, са на нашия убиец?

— Не. Заключението не е тяхна, а наша задача. Единственото, което могат да ни кажат, е, че тези два отпечатъка не принадлежат на Британи Дойл от Южния район на града, а на някой друг.

— И каква е следващата стъпка? — попита той, въпреки че знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Започваме издирване в базите данни. Вече изпратихме копия във ФБР, така че ние ще се заловим с местната база данни. Ако не открием нищо, ще минем към международните. Такъв е планът.

— Май е по-добре да се върнем към лекцията за любовния ми живот.

— Не се тревожи, умея да вървя и да дъвча дъвка едновременно. Ще съчетаем и двете.

— Защо ли не се изненадвам? — подхвърли Харват. — Слушай, колкото и да ми е приятно да обсъждам недостатъците си с хората, защо не си разделим задачата? Ти се заеми с местната база данни, а ако ми дадеш компютър, може да поема международната. Така ще ускорим работата и вероятно ще успееш да вземеш момченцето си в пет. Как ти се струва?

Кордеро се усмихна. Какъвто и да беше проблемът на този мъж, той не включваше чудесното му чувство за хумор и съчувствието.

Усети отново, че я привлича. Още повече я разтревожи нарастващото в нея чувство, че каквото и да не му беше наред във връзките с хората, тя може да оправи нещата. И тогава се надигна рационалната страна от характера й. От изминалите години, в които бе давала съвети на приятелки с разбити сърца, полети с достатъчно чаши вино, тя знаеше колко опасно би било такова предположение. Не можеш да поправиш нещо, на което му е писано да си остане счупено.

Заведе Харват до свободен компютър, изтика назад в ума си романтичните идеи и се върна на своето бюро, за да се залови с проверката на отпечатъците.

При други обстоятелства Харват щеше да се усмихне и да проследи с поглед как Лара Кордеро се отдалечава. Но не и този път. Сега се бе съсредоточил изцяло в залавянето на убиец, и то преди онзи да успее да удари отново.