Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (9) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

„Това не може да е истина!“ — помисли си Теса. Тя се вгледа в посетителя, който я очакваше в приемната. С него определено не бяха започнали познанството си по най-добрия начин.

Йост й беше казал, че „учителят“ й е пристигнал и я очаква. Цял предобед Теса беше прекарала в мисли за това кого ли беше избрал баща й.

Максимилиан фон Хартенщайн повдигна вежди.

— Съдейки по разочарованието в погледа ви, предполагам, че баща ви не ви е казал, че ще се срещнем.

Тя кимна.

— Винаги ли се изразявате толкова високопарно? — чистосърдечно го попита тя.

— Между високопарно и вежливо разликата е много малка. Ще се постарая да ви науча да я разпознавате.

— Съмнявам се, че ще има някаква полза от това. Роднините ми не ме харесват. Дори да им рецитирам Шекспир в оригинал, пак ще са против мен.

— Това не трябва да ви кара да се предавате или отчайвате.

— Не съм си го и помисляла. Просто ми е трудно, дяволски трудно.

— Зная какво се е случило. Братовчед ви е направил така, че да съборите купата — повдигна вежди принц Максимилиан. — Един мъж трябва да държи партньорката си здраво, а не да я пуска по такъв начин, без значение дали в танца или в живота.

Едно малко котенце дойде и се отърка в крака на Теса, мъркайки доволно.

— Какво е това? — попита принцът, поглеждайки го учудено.

— Руди — отвърна Теса. — Намерих го до една кофа и ми дожаля за него.

— Улично коте? Не се ли страхувате, че може да се разболеете от нещо?

— Не. Страхувах се за него. Когато го намерих, беше съвсем мъничък, а лапичката му беше наранена — каза Теса и погали котенцето. — Трябва да ви предупредя, че може би се захващате с невъзможна задача. Според братовчед ми аз съм твърде необразована и невъзпитана, за да мога да общувам с хората от вашите среди.

— Знанието се придобива, за разлика от доброто сърце — отвърна с усмивка Максимилиан. — А вашето сърце е добро, Теса, сигурен съм в това, макар че се познаваме от съвсем скоро. То е много по-важно от всички уроци за обноски и етикет — усмихна се той и й показа кашона с книги зад себе си.

— Какво е това?

— Книги. Някои от тях са за историята на семейството ви. Други са за етикет и обноски. Подбрал съм и някои романи, които могат да са ви много полезни за навлизане в темата.

Тя преглътна.

— Но да прочета всички тези книги би ми отнело години…

— Едва ли — каза Максимилиан фон Хартенщайн, извади някои от книгите и поиска от нея да ги сложи върху главата си и да балансира тежестта им така, че да не паднат.

Теса го погледна смаяно.

— Това е нещо наистина ново за мен.

— Старите трикове много често са най-добрите.

— Добре тогава — примирено каза тя и сложи една от книгите върху главата си.

Тя тръгна напред, после се завъртя в кръг, а накрая дори леко подскочи, без книгата да падне.

— Отлично — каза Максимилиан. — Започваме много добре.

— Винаги ли сте толкова сериозен? — попита го тя.

— Винаги когато съм натоварен с подобна задача. Баща ви ми повери обучението ви и аз гледам много сериозно на това.

— Добри приятели ли сте с него?

— Преди години той ми спаси живота. Бяхме излезли в морето с яхта, една светкавица я удари и тя потъна. Баща ви беше видял случката от сушата и ми се притече на помощ. Доплува до мен в бурята и ме извади на брега. Принц Рудолф рискува живота си, за да ме спаси и аз никога няма да забравя това.

— Татко е добър човек, нали?

— Такъв е. Но нека се върнем към темата: разговорите. С всеки човек бихте могли да разговаряте на тема театър или литература.

— Страхувам се, че не разбирам много и от двете. Досега прекарвах времето си грижейки се за овцете или рисувайки. Не ми оставаше много време за други неща.

— Разбирам — замислено каза Максимилиан. — Знаете ли, темата на разговора не е от голямо значение. По-важното е да излъчвате увереност. Така показвате на събеседника си, че сте сигурна във възможностите си и че може да ви се довери.

Теса кимна.

— Разбирам. Това обаче не ми помага особено, ако не знам нищо по темата, която се обсъжда.

— От какво разбирате? От изобразително изкуство?

— О, да, това е област, в която имам много познания. Страхувам се обаче, че не много хора се интересуват от нея.

— Не се притеснявайте, благородниците невинаги обсъждат творчеството на Шекспир или Молиер в ежедневните си разговори. В повечето случаи просто клюкарстват — много обичат да научават пикантни подробности за живота на другите.

— И вие ли?

— Всъщност не. Освен това подобни теми са доста пиперливи и дори опасни. Повечето благородници имат десетки, дори стотици роднини по всякакви линии и човек трябва много да внимава с кого и за кого разговаря. Може да стане така, че да обсъждате братовчеда на събеседника си.

— Значи никакви клюки, разбирам. И без това знам твърде малко за хората от вашите среди.

— От нашите среди, Теса, и вие принадлежите към тях, не забравяйте това. Като изключим клюките, само времето остава възможна тема за разговор.

Теса въздъхна.

— Това е толкова скучно. Подобни теми ми действат като хапче за сън.

Максимилиан повдигна вежди.

— Май не вземате на сериозно съветите ми.

— А вие пък вземате всичко твърде на сериозно.

— Може и така да е. Аз съм отговорен човек, а на раменете ми е отговорността за служителите и компанията ми.

— А семейството?

— Нямам такова. Само далечни роднини.

— Колко тъжно — замислено отвърна Теса. — Всеки човек трябва да има семейство.

— Не знам дали е точно така — сухо отвърна той. — Много от хората, които познавам, са едва ли не врагове с роднините си. Карат се за какво ли не — имоти, наследство…

— Туше — усмихна се Теса. — Хванахте ме натясно — няма как да ви възразя за това.

Максимилиан й показа и обясни как трябва да се държи на официални вечери и приеми, какви дрехи да избере за различните поводи и как да се измъква от неудобни ситуации, използвайки чара и остроумието си.

След известно време Теса започна да се оплаква, че всички тези нови неща й идват в повече, но Максимилиан й обясни, че ако иска да постигне успех, в което и да е начинание, трябва не да хленчи, а да се концентрира и да даде най-доброто от себе си.

След два часа в компанията на Максимилиан Теса имаше чувството, че главата й ще се пръсне. Тя се почувства страшно уморена и й ставаше все по-трудно да потиска прозевките си.

Максимилиан разбра, че за днес може би й беше дошло в повече и каза:

— Достатъчно като за първи ден. Следващия път ще упражним танците. Може би трябва да помолим иконома да махне купите с пунш от пътя ни. Не искам да залеем още някого и да съсипем хубавото питие.

Теса го погледна ядосано и скръсти ръце, готова да го нападне. В следващия момент обаче се замисли и го погледна въпросително.

— Пошегувахте се, нали?

— Аз? Да се шегувам? Сама казахте, че съм сухар. Не е в стила ми да пускам шеги.

— О, не — усмихна се тя. — Пошегувахте се.

Сините му очи светеха. Теса изведнъж, най-неочаквано и за самата себе си, се почувства силно привлечена от този мъж. На пръв поглед той изглеждаше сериозен и дори студен, но след като бяха прекарали няколко часа заедно, Теса осъзна, че той беше добър и благороден човек.

— Каква всъщност е ситуацията с Птичия остров?

— Планирам да построя хотел там. Ако искате, можем да отидем на острова заедно и да ви покажа всичко, което толкова ми харесва на това място.

— С удоволствие. Какво ще кажете за утре след обяд?

— Нека е вдругиден, през уикенда съм напълно свободен.

— Разбрахме се.