Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (19) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

Тази вечер валеше силен сняг.

Теса седеше в зеления салон с книга в ръка, но колкото и да се опитваше, не можеше да се потопи в света на приключенията на Гъливер. Тежки мисли постоянно преминаваха през главата й, колкото и да й се искаше да ги отпъди. Майка й веднага се беше съгласила да се върнат у дома и този въпрос можеше да се смята за уреден.

Теса обмисляше дали е уместно да покани баща си да им гостува за няколко седмици, когато икономът влезе и я уведоми, че има посетител.

В стаята влезе непознатият човек, когото Теса беше спасила. Тази вечер той не приличаше на просяк, даже напротив — беше облечен в елегантно палто, а брадата му беше подстригана и оформена. Той свали шапката си и любезно я поздрави.

— Радвам се да ви видя отново, Теса.

— А, вие ли сте? — каза тя, остави книгата и стана, подавайки му ръка за поздрав. — Какво ви води насам? Не трябва ли да сте в болницата?

— Не. Слава богу, вече съм здрав и съм добре.

— Това означава ли, че сте си спомнили кой сте?

— Точно така. Даже бих казал, че в паметта ми се криеха изненади и за самия мен. Всъщност не идвам заради себе си, а от името на Максимилиан.

— От името на кого…? Какво общо имате с него?

— Той е дядо ми — чу се глас зад възрастния човек.

Теса погледна към вратата — пред нея стоеше Максимилиан.

— Какво?

— Така е — каза човекът. — Аз съм Йозеф фон Хартенщайн, макар че за известно време го бях забравил.

— Но как е възможно? — обърна се Теса към Максимилиан. — Самият ти си ми казвал, че нямаш семейство. Още една лъжа, така ли?

— Не. С дядо не бяхме близки.

— Заради мен — въздъхна дядо му. — Аз го насилвах да се ожени за жена, която не обича. От години не сме се виждали или чували. Аз живея в Швейцария. Скоро си дойдох, за да се опитам да се върна в живота на Максимилиан. Случи се обаче инцидентът с лодката — нападнаха ме и ме ограбиха. След това ме намерихте вие, Теса.

— Беше случайност.

— Аз не вярвам в случайностите, а в съдбата — отвърна Йозеф фон Хартенщайн. — Внукът ми никога не е взел, дори не е искал нищо от мен — нито богатството ми, нито каквото и да е друго, никога не е искал и съвет от мен. Този път обаче аз реших да не го оставя на мира, докато не дойде тук, за да говори с вас. Знам, че сте разочарована от него, макар причината за това да не ми е понятна. Вие означавате много за него, Теса. Моля ви, изслушайте каквото има да ви каже.

Йозеф фон Хартенщайн беше безкрайно искрен и мил и Теса кимна.

— Добре — отвърна Теса. — Но не разбирам, Максимилиан. При положение че дядо ти е богат, как така имаш финансови затруднения?

— Нямам никакви финансови затруднения… Кой ти каза това?

— Братовчед ми. Аз мислех… той беше… — Теса не успя да довърши изречението си. Ами ако Норман я беше излъгал? — Чел ли си вестници скоро? — тихо го попита тя.

— Не. Не ме интересува какво пишат за мен. Защо?

— Носят се слухове, пишат се статии… според пресата ме използваш, за да се докопаш до наследството ми.

— Какво? — изсмя се той. — Аз нямам нужда от парите ти… от парите на баща ти. Компанията ми печели достатъчно. Кой ти разказа тези небивалици?

— Норман. Той ми каза, че заради затрудненото си финансово положение не можеш да започнеш строежа на хотела.

— Какво? Що за глупости… Теса, защо не си ми казала какво те тревожи?

— Повярвах на Норман.

— На човека, който би дал всичко, за да е следващият принц Фон Розенек? — Максимилиан я погледна сериозно. — Ако си тръгнеш оттук, той ще постигне целта си. Норман спекулира с това от години. Той смята, че титлата му принадлежи по право и прави всичко, за да те изгони от тук.

— Боже господи! — извика Теса. Сега всичко й се изясни. — Ето защо е било всичко…

— Кое всичко?

— Той е написал статията във „Всеки ден“ и я е подписал с чуждо име. Използвал е връзките си, за да я пробута. Искал е да ме раздели с приятелката ми и с теб и почти успя. Но как е могъл, за бога!?

Теса се обърна и излезе от салона, не можеше да стои повече в замъка. Максимилиан я настигна на стълбите пред централния вход.

— За бога, Теса, къде тръгна в този студ?

Тя погледна към небето. Валеше силен сняг, но Теса не усещаше нито него, нито свирепия студ. Страните й горяха.

— Аз се усъмних в теб несправедливо — каза тя. — Мислех, че си имаш друга и искаш да ме използваш заради наследството ми.

— Що за безумие? Искам да съм с теб дори да си най-бедната жена на света — погледна я нежно той. — Не знаеш ли колко много означаваш за мен? Начинът, по който се отнесе с мен на концерта, беше напълно неочакван за мен. Почти не съм спал оттогава, не можех да спра да мисля какво съм направил, за да те разочаровам толкова много.

— О, Макс…

— Ти си всичко за мен, Теса.

— Но блондинката от снимката…

— Коя блондинка — объркано попита той. — Валери ли? Боже, тя беше годеницата ми, за която разбрах, че ме е лъгала и я изгоних от дома си. Снимката сигурно е от преди години.

— От години… — Теса осъзна колко е грешала за всичко. — Ами хотелът? Защо не започва строежът?

— Много просто. Думите ти ме накараха да се замисля. — Максимилиан протегна ръце и нежно я прегърна. — Ти означаваш толкова много за мен, Теса. Моля те, не се съмнявай в мен никога повече. Не искам нито наследството, нито титлата ти. За мен си важна само ти. Искам да сме заедно, мила моя. Ако трябва да дойда у вас и да паса овцете, за да съм с теб, така да бъде.

Теса се усмихна през сълзи, представяйки си го как пасе овцете.

— Наистина ли?

— Да. Ти ме направи по-добър човек, Теса. Показа ми, че трябва по-често да се вслушвам в сърцето си. Ти си всичко, което искам.

— А ти си всичко, което аз искам — прошепна тя.

— Имам подарък за теб. От няколко дни го нося със себе си, но нямаше как да ти го дам.

Максимилиан извади малка кутийка, облечена с червено кадифе, от вътрешния джоб на якето си. Теса я отвори и намери в нея малко ключе.

— За къде е? — попита тя, оглеждайки го любопитно.

— За една лодка. С нея можеш да ходиш до Птичия остров винаги когато поискаш. Все пак той е твой, можеш да правиш с него каквото намериш за добре.

— Мой? — объркана попита тя.

— Птичият остров е прехвърлен на твое име. Той ти принадлежи. Също както и сърцето ми, Теса.

— О, Макс. Толкова те обичам!

Той я прегърна силно и устните им се сляха в целувка.