Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (10) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

— Спомняш ли си за първия ни пикник заедно, Мариане? — попита принц Рудолф, който току-що беше излязъл на терасата, където седеше жената на сърцето му.

— Как да не си спомням. Отидохме на плажа и точно когато разопаковахме кошницата, заваля като из ведро.

— Така е. Още пазя снимките оттогава — каза принцът, бръкна във вътрешния си джоб и извади от там няколко снимки, които й подаде.

— Запазил си ги през всичките тези години? — учудено го погледна тя. На една от снимките те се бяха прегърнали и гледаха към поставения на статив фотоапарат. — Колко влюбени бяхме тогава… — прошепна тя.

— Пазих ги като очите си. За мен те са по-ценни от всичко на този свят, защото ми напомнят за теб.

Мариане продължи да разглежда снимките.

— Ти опъна нещо като палатка, за да ме предпазиш от дъжда. Направи я някак си от одеялото за пикник и няколко клона, които намери на плажа. Спомням си го сякаш беше вчера.

— После и двамата хванахме ужасна хрема — усмихна се принцът. — Никога няма да забравя тази първа вечер заедно.

— Замислял ли си се, че бракът ти може би щеше да е по-щастлив, ако ме беше забравил?

— Може и така да е. Не можех да те забравя. Никога.

— Това беше грешка. Това, че ни покани тук с Теса и ни затвори в този замък също е грешка. Та ти си ни назначил бодигардове! Да не мислиш, че не забелязвам?

— Не отричам. Сигурността ви е най-важна за мен.

— Вкъщи си бяхме в безопасност и без тези горили.

— Не и след като всички разбраха, че Теса е моя дъщеря. Мястото и на двете ви е тук при мен. В замъка сте на сигурно място. Ако искаш да си отидеш, не мога да те спра. Само те моля да премислиш.

— Добре знаеш, че никога не бих лишила Теса от тази възможност. Щом може да те приеме в сърцето си и иска да остане, няма да я спирам. Моето място обаче не е тук.

Той кимна.

— Преди не мислеше така.

— Тогава бях млада и наивна и ти повярвах.

— Никога не съм те лъгал, Мариане.

— Ако наистина си ме обичал, защо ме предаде?

Очите й се насълзиха въпреки усилието й да не даде воля на чувствата си.

— Тогава смятах, че имам дълг към фамилията си. Сега знам, че човек е длъжен да следва само и единствено собствените си чувства и желания. Иска ми се да можех да върна времето назад и да поправя стореното.

— Всички правим грешки — отвърна тя. — Надявам се, че правя това, което е правилно за Теса. Разбрах, че си уговорил принц Максимилиан да й помогне да свикне с нравите във вашето общество… мислиш ли, че ще успее? Разбирам, че искаш да я приобщиш към висшите кръгове, но тя не е като другите момичета, родени със сребърна лъжица в устата. Теса не се интересува от скъпи рокли и бижута. Тя не смята, че за да е пълноценен живота на една жена, тя непременно трябва да се омъжи.

Принц Рудолф я погледна.

— А ти? Твоят живот пълноценен ли е? — тихо я попита той.

— Беше, преди да се намесиш отново в него и да сипеш сол в старите рани. Извини ме, но ще си легна, боли ме гърбът.

Той гледаше след нея, докато се отдалечаваше. Мариане се беше просълзила и принцът знаеше, че той е причината за сълзите й. Това го накара да изпита болка.

Принц Рудолф отиде в библиотеката и се разположи в едно от големите кожени кресла. Много внимателно и задълбочено обмисли случилото се през последните няколко дни. Реши, че още в понеделник ще се обади на своя нотариус и ще го помоли да дойде в замъка. Беше твърдо решен да промени завещанието си в полза на Теса. Смяташе да го направи още в момента, в който беше научил за нея, но сега беше уверен повече от всякога. Той обаче знаеше, че за да си върне уважението и доверието на Мариане, трябва да направи или да промени нещо, с което да й покаже, че държи на нея и я обича. Но какво би могло да бъде то?

Докато принцът размишляваше, на вратата се почука и в библиотеката влезе племенникът му.

— Мога ли да те питам нещо, чичо Рудолф? Мога ли да направя парти в чест на Теса следващия уикенд? В тесен кръг само с най-близките ми приятели.

— Парти в нейна чест? Ти? Учудвам се да го чуя. Доколкото разбирам, ти никак не я харесваш.

— Ако трябва да бъда напълно честен, да, наистина не я харесвах особено. Тя влезе в живота ни твърде неочаквано и аз може би се уплаших от тази внезапна промяна. Тя обаче е чудесен човек и аз искам да й се реванширам за лошото си държание.

— Радвам се да го чуя. Аз обаче не мога да й наредя какво да прави. Питай я сам дали би искала.

— Разбира се, че ще я попитам. Исках само да знам, че ти си съгласен.

Рудолф фон Розенек се поколеба. Той не очакваше племенникът му да иска да се реваншира на Теса. От друга страна инициативата на Норман беше похвална — той очевидно беше свикнал с присъствието на Теса и искаше да подобри отношенията си с нея. Освен това беше добре Теса да се запознае с нови хора и да си намери приятели във висшите кръгове на обществото.

Принц Рудолф кимна.

— Мисля, че идеята е добра. Теса е единствената ти братовчедка и ще е чудесно да сте в добри отношения. Твоята подкрепа би й помогнала много.

— И аз мисля така, чичо Рудолф — усмихна се Норман.

Чичо му забеляза триумфиращия му поглед. Какво беше намислил Норман? Как така изведнъж реши да се реваншира на Теса?

Рудолф не успя да зададе на племенника си повече въпроси, защото той му пожела приятна вечер и бързо излезе от библиотеката.

Принцът замислено се облегна в креслото си. Добре осъзнаваше, че на Теса и майка й не им беше лесно да живеят в напълно непознатия и чужд за тях замък. Рудолф беше загубил доверието на Мариане и не беше никак лесно да го завоюва отново. Ако с нея се съберяха отново, щеше да е много по-лесно да помислят заедно за бъдещето на Теса. Но как можеше да стане това?