Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (12) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

Веднага след като влезе в замъка Розенек, Теса беше изненадана неприятно. Норман беше организирал партито въпреки изричния й отказ, канейки в замъка над четирийсет гости.

Младата художничка беше крайно изтощена от днешния излет. След обяда в ресторанта двамата с Максимилиан отново се разходиха из Птичия остров. Снеговалежът се беше усилил и когато принцът паркираше пред замъка Розенек, чистачките на джипа му едва успяваха да изчистят снега от стъклото.

Теса искаше да вземе горещ душ и след това да почете от една от книгите, които Максимилиан й беше дал. Предишните няколко дни не й остана време за това, но днес младата художничка беше твърдо решена да продължи обучението си по етикет и обноски.

На паркинга пред централния вход имаше десетки лимузини. Веднага щом Теса влезе в приемната, братовчед й се спусна към нея с широка усмивка. От зимната градина се чуваше музика.

— Ти най-после пристигна, мила ми братовчедке! Тъкмо навреме за партито.

— За кое парти?

— Моля те, не ми казвай, че си забравила поканата ми за днес — с престорено разочарование й каза той.

Зад него се появиха няколко души, които любопитно огледаха Теса. Те държаха чаши с шампанско и бяха облечени официално. Повечето от жените носеха вечерни рокли, а мъжете — смокинги.

Теса се смути от присъствието на всички тези хора. Тя прокара ръка през косата си, опитвайки се да я пооправи. Младата жена се притесни, че изглежда като току-що дошла от стопанския двор — мокра и кална. Как да се появи на парти в този вид?

— Нали ти казах, че днес нямам време за това!

— Така ли? — учудено попита той. — Сигурно ми е убягнало. Нищо, няма проблем, идваш тъкмо навреме, за да се запознаеш с приятелите ми.

— Какво? Сега? Трябва да се преоблека, а освен това съм и много уморена.

— Искаш да кажеш, че не искаш да се запознаеш с приятелите ми ли? — попита Норман. Той нарочно говореше високо, за да го чуят колкото се може повече от хората в приемната и зимната градина.

Теса се притесни още повече. Тя не искаше да бъде неучтива и да обиди приятелите на Норман, демонстративно тръгвайки си от партито. Не й оставаше нищо друго, освен да приеме поканата му, колкото и да не й се искаше.

— Не, с удоволствие ще се запозная с приятелите ти — каза тя, съблече палтото и оправи роклята си.

— Чудесно — каза Норман и сложи ръка на кръста й. — Нека те представя на някои от най-близките ми приятели.

Теса имаше неприятното чувство, че е попаднала в капан, поставен й от Норман. Той наистина ли искаше да я представи на тези хора, или просто целеше отново да я изложи? Надяваше ли се Норман братовчедка му отново да се прояви като непохватна селянка, или Теса беше станала твърде параноична?

Дори приятелското отношение и благоразположението му да бяха престорени, Теса се зарече да не допусне отново да я унижат.

Младата художничка положи усилие да се усмихне, повдигна брадичката си нагоре и каза:

— Нямам търпение да се запозная с тях.

— Така ли? — погледна я учуден той и за момент не знаеше как да реагира. След няколко секунди обаче успя да се овладее и каза: — Радвам се. Ела с мен.

Норман и Теса влязоха в зимната градина. Чуваше се приглушена джаз музика, а гостите разговаряха, обградени от прекрасните цветя и декоративни палми.

Норман я представи на толкова много хора, че тя не успя да запомни имената на всички.

— Каква интересна прическа имате — каза една баронеса, чието име Теса вече беше забравила. — Толкова е… естествена. Кой фризьор посещавате?

— Никой. Сама се подстригвам. А прическата ми днес е дело главно на снега отвън, нямах време да се оправя, след като се прибрах.

Теса се усмихна и прокара ръка през гъстата си коса, която все още беше мокра от снега.

— Колко… необичайно — каза баронесата и се обърна към иконома, който беше дошъл с нова табла, отрупана с коктейлни хапки.

Един от гостите с удоволствие й разказа за компютърната си фирма. Въпреки засилващото се главоболие Теса се усмихваше така, както Максимилиан я беше научил. Изведнъж тя забеляза баща си, седнал на един стол до прозореца.

— Татко! — извика тя и отиде до него. — Колко е хубаво, че си тук.

— Да. Какво ти е? Изглеждаш уплашена.

— Ами тук не познавам никого.

— Разбирам — усмихна се принцът. — Толкова много хора на едно място наистина могат да стресират човек. Едно от най-трудните неща, на които трябваше да се науча, когато бях млад, беше да свикна постоянно да се запознавам с нови хора.

— Мисля, че никога няма да свикна с това. Как може човек да запомни всички тези имена?

— Няма нужда да ги помниш. Аз се обръщам към всички, чиито имена не помня, или с „мило дете“ или с „драги ми приятелю“. Това действа безотказно.

— При мен обаче няма да се получи — въздъхна Теса. — Аз не мога да нарека някоя графиня, например онази там „мило дете“.

— Да, би било неуместно — усмихна се баща й. — Най-малко, защото си с повече от двайсет години по-млада от нея — каза принцът и се приближи към Теса. — Съжалявам, че не се чувстваш комфортно тук — каза й тихо той. — В тези кръгове обаче трябва да свикнеш с подобни неща. Усмихвай се, това е всичко, което трябва да правиш.

— Няма проблем. Аз исках да дойда.

— Може би трябва да заминем някъде за известно време. Така ще се отървем от светските „ангажименти“ и ще си починем на спокойствие. Какво мислиш по въпроса? Можем да отидем в някое далечно райско кътче, където не е студено и снежно както тук, а слънчево и топло. Карибите например.

— Това би било чудесно. И без това всичко тук е толкова различно от живота ми преди и трябва да науча толкова нови неща — отвърна Теса, но се замисли, че ако заминеха, нямаше да вижда Максимилиан за дълго. Тази перспектива никак не й хареса.

„Трябва да престана с тези романтични мечти — каза си наум Теса. — Максимилиан явно не се интересува от мен. Близостта ми очевидно не му е неприятна, той вижда в мен ученичка, която да въведе в тънкостите на изисканото държание и нищо повече…“

— Теса? — прекъсна мислите й Норман, който незабелязано се беше приближил до нея. — Време е. Трябва да кажеш няколко думи на гостите си.

— Но те не са мои гости, а твои. Освен това не искам… — Теса забеляза триумфиращия поглед на братовчед си. Норман явно с нетърпение очакваше тя отново да се изложи пред всички. Явно добронамереността му отново е била престорена. Какво очакваше той — че тя ще се предаде и ще напусне замъка и живота му? Ако беше така, значи се беше излъгал.

Теса повдигна брадичката си и се усмихна, излизайки пред гостите. Всички бяха твърде заети с разговорите си и никой не я забеляза. Теса взе една празна чаша за шампанско и леко почука по нея с една лъжичка. Звънът на кристала привлече всички погледи към нея. Теса усети как в гърлото й започна да расте буца, но беше решена този път да не изложи нито себе си, нито баща си, който с гордост я гледаше, седнал на стола си. Младата художничка се усмихна още по-широко.

— Радвам се, че сте дошли днес, за да се срещнете с мен — започна тя. — Това е голяма чест за мен и аз се надявам, че един ден с радост ще мога да заявя, че всички вие сте мои приятели. Случи се така, че станах част от фамилията Розенек съвсем скоро, но за мен принадлежността ми към нея е по-важна от всичко на света.

Повечето от гостите кимнаха одобрително. Погледите им бяха добронамерени и дори приятелски.

— След като днес сме се събрали тук — продължи тя, — бих искала да ви помоля да направите дарение. От него се нуждае малко момиченце, което страда от левкемия, а родителите й нямат достатъчно средства, за да платят за лечението й.

След като Теса разказа историята на детето, чиято снимка видя в кораба ресторант, за момент в залата настъпи пълна тишина. След това всички гости извадиха чековите си книжки и започнаха да пишат.

Мариане отиде до дъщеря си и я прегърна.

— Прекрасна реч. Моля се Богу да се намерят и още дарители, които да осигурят нужните за детето средства.

— Аз също се надявам. Когато днес с Максимилиан отидохме до Птичия остров и видях призива за помощ, реших, че трябва да направя нещо за детенцето. Партито на Норман беше идеална възможност. Тези хора са богати и с радост ще отделят малко от парите си за здравето на момиченцето.

— Защо сте излизали с принца? — недоверчиво попита Мариане.

— Показа ми Птичия остров.

— Аха, били сте на излет значи — повдигна вежди Мариане. — Не одобрявам прекалената ти близост с него.

— Той много ми помага да се науча как да се държа в обществото.

— Внимавай с него. Принц Максимилиан принадлежи към свят много различен от нашия. Не мога да спра да мисля, че може би не беше добра идея да се опитваш да се сближаваш с толкова различни от нас хора.

— Не се притеснявай, мамо. Аз се радвам най-много на това, че най-после срещнах баща си.

— Наистина? — погледна я с недоверие Мариане. — Аз лично не му вярвам. Преди двайсет и две години той ме нарани жестоко. Страхувам се, че може да постъпи така и с теб… дано не съм права…