Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (15) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

— Той те е целунал? — смаяно попита Нина фон Шутц. — Това е невъзможно. Никога не съм предполагала, че той… уау…

— Да, уау — усмихна се Теса. — Аз самата не можех да повярвам.

— И? Как беше, разказвай! Целува ли се толкова добре, колкото изглежда?

— Даже по-добре — усмихната и замечтана отвърна Теса. — Беше като сън… най-прекрасният ми сън.

— Толкова се радвам за теб — отвърна Нина. — Трябва да ти призная обаче, че съм учудена. Мислех, че вместо сърце той има в гърдите си буца лед. Явно съм грешала…

— Грешала си — засмя се Теса и си спомни за топлата му прегръдка и допира на тялото му.

Тази сутрин Нина и Теса бяха излезли на пазар. Трябваше да купят костюми и официални рокли за Теса, тъй като тя все по-често участваше в благотворителни събития и официални приеми, на които трябваше да е облечена строго официално. Младата художничка вече нямаше никакви проблеми в общуването с хората от висшето общество и дори започна да се чувства много добре в компанията им. Тя беше разказала за това на Нина по време на една разходка по плажа. Журналистката беше на особено мнение по този въпрос.

— Добре е, че успяваш да се впишеш сред тези хора — каза й тя, — но според мен трябва много да внимаваш с тях. Повечето са крайно лицемерни и са големи клюкари. Внимавай какво им казваш и се пази от тях, най-вече от журналистите.

— Точно ти ли ме предупреждаваш да се пазя от колегите ти?

— Да. Знам за какво говоря, повярвай ми. Повечето от колегите ми търсят само сензация — евтина пикантерия, която ще продаде вестника или списанието и ще им гарантира висок хонорар.

— Говорейки за това, какво стана с интервюто, което искаше да вземеш от мен? — попита Теса.

— Забрави за него. Аз не пиша за приятелите си. Пази се много от журналистите, Теса, всичко, което те искат, е да се домогнат до личния ти живот и да намерят сензация.

— Сигурно си права — отвърна младата художничка. — Понякога обаче е много трудно в разговорите с всички тези хора на светските събития да не спомена нещо за себе си. Времето е хубава тема, но бързо се изчерпва — усмихна се тя.

— Как е баща ти? — попита Нина.

— Днес следобед го изписаха и вече си е вкъщи. Доволен е, че вече няма да му се налага да спазва строгия режим в болницата.

— Оправи ли се след онази неприятна случка?

— Засега е добре, но проблемите му със сърцето продължават — замислено каза Теса и по лицето й сякаш премина сянка. — Надявам се, че с мама ще се съберат отново. Боли ме само при мисълта, че татко може да живее отново съвсем сам в този замък.

— Не е сам, нали братовчед ти е с него.

— Да, как не. Норман няма да се поколебае да го прободе с нож в сърцето само за да получи наследството и титлата му… — Теса си спомни за лицемерния си братовчед и престорената му добронамереност на партито с приятелите му. Той повече от всичко искаше да я види унизена. — Норман… я чакай малко — Теса погледна през прозореца към кея.

Една малка лодка с гребла и опърпан флаг се удряше в прибоя. В нея седеше човек, който не помръдваше. Главата му беше някак безжизнено наведена надолу и това обезпокои Теса.

Младата художничка погледна към небето. То беше покрито със сиви облаци, от които всеки момент щеше да завали сняг. Силният вятър се блъскаше в прозорците.

— Ще отида да видя какво се е случило с този човек — каза Теса.

— Не е ли твърде опасно?

— Няма значение.

Теса бързо изтича до кея. Мъжът в лодката беше с посивяла коса и брада. На слепоочието му имаше рана, която кървеше. Когато Теса се приближи до лодката, той вдигна глава и я погледна.

— Боже господи, вие сте ранен! — извика младата художничка. — Можем ли да ви помогнем? Какво се е случило с вас?

— Не знам какво стана — тихо промълви човекът.

Той беше на около шейсет години. Беше облечен само с тениска и тънко яке. Ако не от раната, щеше да умре от студ в това време.

Нина, която беше дошла до Теса, го попита:

— Кой сте вие?

— Не зная… — отвърна човекът.

— Остави го — каза журналистката. — Не виждаш ли, че е пиян?

— Пиян? Не мисля… по-скоро е претърпял злополука — каза Теса и се качи в лодката. — Не можете да останете тук, ще замръзнете — каза му тя. — Елате с мен в замъка, там ще се стоплите. Ще повикам лекар да прегледа раните ви.

— Ще го вземеш в замъка? — невярващо я погледна Нина. — Но ти не познаваш този човек!

— Той е ранен и се нуждае от помощ. Не можем да го оставим тук — каза Теса и му помогна да стане, слагайки ръка на кръста му. — Ще можете ли да се изправите?

Той кимна. Нина въздъхна, качи се в лодката и го хвана от другата страна. Двете жени успяха да го заведат до замъка и го сложиха да легне в зеления салон.

Нина отиде да потърси иконома и да се обади на лекар, а Теса донесе одеяла и хавлии, с които да го стопли и подсуши. При вида на кръвта й прилоша, но си каза, че не трябва да се предава точно сега.

В салона влезе Норман. При вида на мокрия и кървящ странник той плесна с ръце и извика:

— Първо котка, сега и някакъв бездомник. Кого още ще довлечеш в замъка?

— Не можех да го остава на студа. Човекът е ранен, а и откъде знаеш, че е бездомник?

— Като го гледам как е облечен, не ми прилича на бизнесмен — презрително отговори Норман. — Не усещаш ли как смърди? Не се е къпал с дни!

— Да, но… — Теса не можа да довърши, защото в стаята влезе лекарят. Доктор Бергер беше личен лекар на семейството от години.

Той прегледа човека и се погрижи за раната му.

— Какво му е, докторе? — притеснено попита Теса.

— Все още ми е трудно да определя. Той не си спомня нищо, дори името си и не може да каже какво му се е случило. Със сигурност мога да кажа, че раната на главата му е много сериозна. Или е паднал в лодката, или някой го е ударил с твърд тъп предмет. Травмата е причинила загубата на паметта.

— Какво можем да направим за него, докторе?

— В никакъв случай не може да остане тук! — вместо лекаря отговори Норман.

— И не бива да остава, дори да искате — отвърна докторът. — Ще се обадя да дойде линейка. Трябва да бъде откаран в болницата, да му направят изследвания и да разберат какви са уврежданията му.

Докторът отиде до телефона и се обади в болницата.

— Не можеш да помогнеш на всеки просяк или бездомник, Теса — изсъска Норман. — Какво ни интересува този човек? Полицията щеше да се погрижи за него и толкова. Тук да не е приют за бездомници?

— Не мога безучастно да гледам как някой умира и да не му помогна!

— Можеше да се обадиш на шофьора да отиде и да му помогне. Ти си принцеса, а не обслужващ персонал! Не е твое задължение да се грижиш за когото и да било, още по-малко за просяци!

— Не мисля така. Точно това, че съм принцеса и имам повече възможности от другите хора, ме задължава да им помагам.

— Прекалено доверчива си. Не само към непознатите, но и към Максимилиан фон Хартенщайн.

Тя го погледна смаяно.

— Какво искаш да кажеш? Какво общо има Максимилиан с това?

— Оставяш се да те заслепи. Защо мислиш, че все още не е започнал строителните работи на Птичия остров?

— Нямам представа.

— Аз имам. Той е пред банкрут, а ти си идеалното решение на финансовите му проблеми. Като наследница на баща си един ден ще разполагаш с огромни средства. Всяка банка с радост ще отпусне кредит на бъдещия ти мъж и Максимилиан е наясно с това не по-зле от мен.

— Той не е толкова пресметлив — отвърна Теса.

— Явно наистина не го познаваш. Този човек ще направи всичко, за да успее бизнесът му.

Думите на Норман се забиха като нож в сърцето на Теса. Всичко в нея се бореше да не повярва на това, че Максимилиан иска само да я използва.

— С теб не започнахме добре — продължи братовчед й с престорена примиреност. — Не мога да те обвиня, че не ме харесваш. Аз обаче няма да позволя някой да измами член от семейството ми по такъв начин.

Теса стисна устни. Можеше ли да му вярва? Наистина ли Максимилиан се интересуваше само от наследството й?

— Той е добър приятел на татко — каза Теса. — Не би се отнесъл така с дъщерята на един от най-добрите си приятели.

— Много добър приятел му е, няма що. Защо сама не го попиташ какво забавя строежа на хотела? Ако е честен с теб, ще ти сподели за финансовите си проблеми.

Теса се замисли. Братовчед й звучеше убеден в това, което казваше. Тя изчака линейката да дойде и да вземе човека и след това веднага се качи в стаята си.

Взе телефона и набра номера на принца, но затвори, преди да е чула сигнала в слушалката. Реши да изчака до утре и лично да говори с него.

Само при мисълта, че той може би само я използваше, я болеше все едно я бяха намушкали с нож. Тя заплака.