Каролине Танек
Ти си дъщеря на принц (8) (Но красивата Теса може да провали шанса си)

Седмица по-късно замъкът Розенек блестеше със светлините на десетките си кристални полилеи. В балната зала свиреше инструментален квартет и повечето от гостите танцуваха под звуците на прекрасната музика.

Принцът не беше жалил сили и средства за събитието тази вечер. Балната зала беше декорирана с безброй свежи рози, чийто аромат се носеше във въздуха. Шведската маса беше отрупана само с най-изисканите и скъпи деликатеси, а между гостите сновяха сервитьори с елегантни черни костюми и бели ръкавици и подноси с отбрани питиета.

Теса влезе в залата със свито сърце. Тя застана близо до входа и се огледа, за да се ориентира в обстановката. Младата художничка малко беше закъсняла, тъй като прическата й отне повече време от очакваното. Тя за миг сложи ръка върху елегантния кок, сякаш за да се увери, че е там и не е паднал.

Баща й я видя, че влиза и я погледна с възхищение. С елегантната си рокля и стилната си фризура тя го накара да се просълзи.

— Господи, Теса, приличаш на истински ангел! — успя да каже той.

Тя се усмихна неуверено.

— Надявам се да не те разочаровам тази вечер.

— Ти не можеш да ме разочароваш по никакъв начин, детето ми. Нещо обаче липсва на целия ти блясък — усмихна се той, извади от джоба на сакото си диадема със скъпоценни камъни и я сложи на главата й. — Беше на баба ти.

— Но тази диадема е толкова скъпа…

— Не мисли за това, миличка. Парите или стойността на каквото и да било са без значение за мен. Стига ми, че си тук сега и изглеждаш толкова ослепително. Истинска принцеса — каза баща й с възхищение. — Ще ми окажеш ли честта да открием вечерта заедно? — попита галантно той и хвана ръката й.

Теса за момент застина на мястото си. Тя си помисли, че напълно е забравила как се танцува виенски валс. Наляво и назад, надясно и напред… или пък обратно…? Тя не се чувстваше подготвена и уверена да танцува пред погледите на всички тези хора в залата.

Принц Рудолф излезе пред гостите заедно с дъщеря си. Музикантите спряха да свирят и всички очи се впериха в тях. Дрехите и бижутата на гостите блестяха под светлините на кристалните полилеи. Ароматът от парфюмите на дамите беше толкова осезаем, че на Теса почти й се зави свят.

— Драги мои гости и приятели, бих искал да ви представя дъщеря си Теса — започна принцът. — Повечето от вас знаят, че аз пропуснах всичко от живота й до сега. Днес обаче съм радостен да бъда заедно с нея тук пред вас. Надявам се тя да ме допусне в сърцето си така, както аз я приех завинаги в моето.

Любопитните погледи на гостите караха Теса да се усеща като пробождана с хиляди игли. Всички я гледаха изпитателно, някои дори вече си бяха изградили преценка за нея. Тя беше убедена, че всички се питаха какво прави тя тук и с какво право е в замъка.

Страните й бяха червени и горяха от напрежение. Тя въздъхна облекчено, когато баща й даде знак на музикантите и те засвириха валс.

Баща й я водеше толкова уверено в танца, че тя нямаше време да мисли дали изпълнява стъпките правилно или не. Теса с облекчение забеляза, че всички в залата танцуваха и вече почти никой не я гледаше.

След като валсът свърши, баща й я остави за малко сама, за да поздрави новодошлите. Майка й се беше смесила с хората в залата и Теса не можа да я открие с поглед. За момент младата художничка се почувства изгубена сред множеството елегантно облечени богати хора.

Теса усети, че й беше станало страшно горещо и реши да излезе на терасата, за да се освежи и да подиша чист въздух. Тръгвайки натам обаче тя се загледа в колието на една дама и неволно се блъсна във висок мъж, облечен в елегантен смокинг.

— Извинете — смутено каза Теса. — Отивах към терасата и…

— Няма проблем — усмихна се мъжът. — Винаги ли сте толкова устремена към целта си?

— Аз не… — изведнъж тя забрави какво иска да каже.

Мъжът беше добре сложен и много привлекателен. Смокингът му отиваше и той явно беше свикнал с подобни дрехи, защото го носеше съвсем естествено и непринудено като ежедневно облекло. Черната му коса беше късо подстригана, разкривайки благородните черти на лицето му и сините му очи. Мъжът изглеждаше в края на двайсетте или началото на трийсетте си години и излъчваше сила и увереност.

Теса си помисли, че много прилича на Брад Пит — дали пък не му беше роднина или дори брат?

— Аз също бях решил да изляза, за да пуша. Ще дойдете ли с мен? — галантно попита той.

— Аз… да… разбира се.

Двамата излязоха, той извади лула от вътрешния си джоб, напълни я и я запали, блажено вдишвайки от ароматния тютюн. Погледна я, поколеба се за миг, но после се усмихна и каза:

— Аз съм Максимилиан фон Хартенщайн. Приятел съм на баща ви.

Теса се замисли, беше чувала това име някъде…

— Вие сте човекът, който иска да съсипе Птичия остров, нали? — неочаквано каза тя.

Той повдигна вежди.

— Моля?

— Чух за плана ви да построите хотел там.

— Така е. Интересувате ли се от проекта?

— Не. Смятам, че не трябва да строите хотел там. От прозореца на стаята ми се вижда островът. Той е прекрасен такъв какъвто е. Ако построите хотел, ще го съсипете.

— Не трябва да заставаме на пътя на прогреса.

— Това не е никакъв прогрес, а унищожаване на красивата девствена природа.

— Аз няма да унищожа нищо, напротив — ще се погрижа природата на острова да бъде запазена, за да могат гостите да й се наслаждават.

Максимилиан не беше очаквал подобна реакция от нейна страна, но това, че имаше мнение и го защитаваше, му хареса. Жена с мнение — не беше никак лесно да срещнеш. Такава в неговите среди. Всички, които познаваше, се съгласяваха с него на секундата по какъвто и да било въпрос дали защото искаха да му се харесат, или просто защото нямаха собствено мнение…

— Вие искате да печелите за сметка на природата. Няма как да не я унищожите с този хотел — отговори тя.

— Не сте права — усмихна се той. — Аз също съм любител на природата и дори бих се нарекъл природозащитник. Хотелът по никакъв начин няма да й навреди, напротив — ще я направи достъпна за повече хора.

— Защо ли се съмнявам?

Максимилиан я погледна — тъмните й очи блестяха.

— Винаги ли си вадите изводи за хората така прибързано, или аз съм изключение?

С този въпрос я хвана неподготвена. Какво знаеше всъщност за него или за проекта му тя — само някакви слухове, нищо проверено или доказано. На практика не знаеше нищо нито за Максимилиан, нито за евентуалния бъдещ хотел.

— Извинете, не исках да съм груба.

— По-добре от престорена любезност.

— Понякога съм твърде директна с хората и им казвам това, което мисля. Иска ми се да не беше така, но за съжаление трудно го овладявам.

— Ами може би е добре да бъдете по-внимателна. Не всеки би приел искреността ви толкова добре като мен. Всеки друг от гостите тук би се обидил от подобно отношение — каза Максимилиан. — Чувствата не са добър съветник.

— Не се ли вслушвате в сърцето си?

— Веднъж се вслушах и направих ужасна грешка.

Теса видя как той свали погледа си от нея и се замисли, гледайки към пода на просторната тераса. Максимилиан очевидно си спомни за нещо неприятно, но преди Теса да успее да го попита какво е то, на терасата излезе Норман, правейки лек поклон.

— Искаш ли да танцуваме, Теса? — попита той и хвърли бърз поглед към Максимилиан. — Не започнахме добре, вината, за което е изцяло моя. Искам да се реванширам.

— Разбира се — отвърна тя и го последва към балната зала.

Братовчед й я дръпна силно към себе си и я завъртя в ритъма на ча-ча-ча толкова бурно, че й се зави свят.

— Не толкова бързо, моля те — каза тя, но той сякаш не я чуваше и я въртеше в кръг все по-бързо. — Норман!

Той я пусна изведнъж, тя се залюля, след това се хвана за нещо и в залата се чу оглушителен шум. Една жена изкрещя.

След няколко секунди Теса осъзна, че без да иска е съборила купа с пунш от масата. Купата беше почти пълна и цялото й съдържание се беше изляло върху жената, която седеше до масата.

Музиката спря и всички погледи се насочиха към Теса и жената със съсипаната от пунша рокля, която беше измокрена до кости. Тя се опита да се подсуши с една салфетка, но, разбира се, не можеше да попие няколкото литра лепкава течност от роклята си. Някой се изсмя ехидно, а повечето от гостите гледаха Теса снизходително.

В този момент тя искаше да потъне в земята.

— О, боже — извика тя, грабна няколко салфетки и се опита да помогне на жената да се подсуши. Тя обаче се дръпна ядосана.

— Няма нужда, благодаря ви — гневно каза тя.

До тях веднага дойде икономът.

— Елате — каза той. — Ще ви заведа да се преоблечете и ще изсушим роклята.

Теса го погледна с благодарност.

— Толкова съжалявам…

Жената я погледна възмутено и последва иконома.

— Откъде идва тази мис Непохватност, от конюшнята ли? — изсмя се някой.

Теса не издържа на това унижение и бързо излезе от залата. Младата жена отиде в стаята си и веднага щом влезе и затвори вратата, избухна в сълзи.

След няколко секунди на вратата се почука и баща й влезе.

— Какво има, миличка? Защо си тук?

— Изложих те пред всички, татко. Толкова съжалявам.

— Никого не си изложила. Такива неща се случват постоянно.

— Толкова ме е срам. Не само заради танца. Аз исках да разговарям с хората, но не познавам никого и не знам какво да им кажа и как да започна. Това не е моят свят. С мама трябва да си тръгнем от тук.

— Не, не и дума да не става. Човек може да се научи да танцува и да разговаря на банални теми с хора, които не познава, а и между нас казано, нищо не си загубила от това. Повечето от тях са лицемерни сноби. Ще ти взема учител, който ще ти помогне много бързо да се ориентираш как да се държиш в тези кръгове на обществото. Ще се научиш много бързо, повярвай ми. Не е никак сложно.

— Учител?

— Да, смятам, че ще ти бъде от полза. Искам ти да бъдеш моя наследница. Този замък един ден ще ти принадлежи и трябва да знаеш как трябва да се държи една господарка на замъка Розенек.

Теса стисна устни.

— Но в такъв случай ще трябва да остана за по-дълго тук. На мама това няма да й хареса.

— Не се притеснявай за това, аз ще се погрижа. Въпросът ми към теб е: искаш ли това, Теса?

— Аз… не знам… всичко стана толкова бързо. Досега живеехме двете с мама на село, а днес сме в замък…

— Не смяташ ли, че можете да свикнете и животът тук да ви хареса?

Теса се поколеба за момент, но после го погледна обнадеждено и кимна.

— Ще ми покажеш ли какво трябва да правя?

— За съжаление няма да имам време за това. Познавам обаче човек, който с радост ще ти помогне…