Мартина Линден
Не е жена за принц? (19) (Как Алина повярва, че може да бъде щастлива отново)

Тази вечер Алина остана до късно в стаята на близнаците. Тя просто не можеше да ги остави сами и за минута, макар че знаеше, че в замъка бяха в пълна безопасност. Все пак ги сложи да спят и излезе, тъй като с Артур имаха уговорка да се чакат в църквата.

Минавайки през преддверието, тя чу веселите гласове на семействата Халберг и Ротенбух, с които беше и Сузане — седяха в приемната и обсъждаха случилото се. Всички бяха много щастливи от развръзката. Родителите на Артур бяха поканили Сузане да остане още няколко дни в замъка, но тя искаше да си тръгне още на следващия ден, тъй като я чакаше много работа в бутика й.

Алина тихо излезе от замъка, мина през парка и стигна до църквата. Видя, че вратата е отворена, а вътре светеха безброй свещи, озарявайки цялото помещение.

Артур я посрещна, подаде й ръка и я заведе до олтара.

— Обичам те, Алина — каза той, гледайки я в очите. — Обичам те и искам да станеш моя жена.

Принцът коленичи пред нея.

— Ще станеш ли моя жена, Алина? Аз ще се грижа за теб и децата, докато съм жив, и ще направя всичко по силите си, за да сте щастливи.

— Знам това — каза тя и прие подадената от него ръка. — Да, Артур, ще се омъжа за теб. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да живеем заедно и знам, че и децата ще са много щастливи в Халберг. Те много те обичат и за краткото време, в което бяхме тук, се привързаха към родителите ти.

— Ти ме правиш най-щастливия мъж на земята, мила моя — каза Артур с блеснали от радост очи. Той бръкна в джоба на якето си и извади оттам малка кутийка с пръстен. — Майка ми даде този пръстен малко преди да дойда тук. Тя го е пазила за мен и аз те моля да го пазиш за сина ни, който един ден ще се роди — тихо каза той и го сложи на пръста й. — Този пръстен се предава в семейството ни от поколение на поколение от четиристотин години насам.

Алина погледна пръстена, докосвайки сапфира с пръст.

— Ще те обичам, докато съм жива, Артур — каза тя.

— И аз, любима моя.

Той я притисна до себе си и я целуна. И на двамата им се стори, че усещат нечия усмивка върху себе си — на принц Йоханес, който сигурно ги гледаше от своята звезда.