Мартина Линден
Не е жена за принц? (18) (Как Алина повярва, че може да бъде щастлива отново)

Алина и Артур искаха да отидат до Сан Франциско и да приберат Шарлоте, но от Интерпол им казаха, че няма смисъл, тъй като момиченцето вече е на път за Германия, придружавано от техни колеги.

На летището в Хамбург Доминик, Алина, принц Артур и семейство Фон Ротенбух нетърпеливо чакаха самолетът с Шарлоте да кацне. За отвличането й все още знаеха много малко хора. Новината не беше станала обществено достояние. Принц Рудолф и принцеса София искаха да дадат пресконференция още на следващия ден, за да обяснят на всички какво се беше случило и какъв човек всъщност беше Алина Вагнер, която несправедливо бяха обявили за алчна и лека жена.

От ВИП терминала те видяха как самолетът кацна. Алина едва се удържа да не излезе на пистата от вълнение. Тя не можеше да се успокои, преди с очите си да види Шарлоте.

Около петнайсет минути след кацането, самолетът приближи терминала, вратите се отвориха и Шарлоте слезе, хванала за ръка една възрастна дама. Веднага щом видя майка си, тя се отскубна от ръката й, затича се към нея и я прегърна.

— Аз толкова много плаках, мамо — през сълзи каза тя. — Онези хора казаха, че ти си отишла при добрия Господ и че те ще ми намерят нова мама. Аз трябваше да ги наричам „мами“ и „деди“ — на английски това значи мамо и тате.

— Отнасяха ли се добре с теб? — попита майка й.

— Да. Само човекът, който ме отвлече от магазина се държеше лошо. Той запуши устата ми с ръка и ми каза, че ако не стоя мирно в колата, ще ме удари.

— Той не може да ти направи нищо повече, миличка. Полицията го задържа и той ще отиде в затвора.

Алина вдигна дъщеричката си, притисна я до себе си и след това я подаде на принцеса София.

— Нека заедно да се погрижим децата да се чувстват обичани и защитени — каза Алина. — Сигурна съм, че Йоханес би искал Шарлоте и Доминик да се чувстват еднакво добре както у дома, така и в Ротенбух.

— Не сме заслужили добротата и щедростта ви, госпожо Вагнер — каза принцът. — Да, ние трябва да се обединим за благото на децата и доброто им бъдеще — допълни той и сложи ръце върху раменцата на Доминик. — Ние никога повече няма да се опитваме да отделим децата от вас. Само ви молим, ако сте съгласна, за в бъдеще да носят фамилията Фон Ротенбух. Искаме да ги признаем официално за наши внуци.

— Ротенбух-Халберг — каза Артур.

— Защо Халберг? — попита Доминик и го погледна изненадано.

— Да, защо Халберг? — попита Алина, но усети, че знаеше отговора и сърцето й заби учестено.

— За това ще говорим, когато се приберем в Халберг — каза Артур и взе в ръце Шарлоте — само той още не я беше поздравил с добре дошла у дома.