Жаклин Рединг
Втори шанс (8)

Глава 8

Флора настани младото семейство в Цветната стая. Оказаха се симпатична двойка — Мат и Кристи Шоър от Ню Йорк. Неслучайно им предложи тази стая — тя беше първата до стълбището и съответно най-лесна за пренасяне на багажа. В нея имаше малък кът за четене, който в случая се оказа идеалното място за разпъване на бебешката кошарка. Точно над нея имаше прозорец, по чийто перваз продължаваха да барабанят капките на изсипващия се навън дъжд, но вече доста по-спокойно. Монотонният звук със сигурност щеше да помогне на малката да спи дълбоко и спокойно.

След като всичко с Катрин бе готово, Флора се погрижи и за майка й, която беше изтощена и очевидно стресирана от преживяното. След малко двете седяха на по чаша горещ чай в трапезарията. Ток все още нямаше, но газовата печка работеше.

— Наистина не мога да разбера какво се случва — започна дребничката блондинка. — Първите две седмици всичко си беше наред. Катрин спеше и се хранеше добре. През последните няколко дни обаче започнаха тези пристъпи на непрестанен плач. Имам чувството, че не й достига сън. Нали бебетата трябва да спят много, а започне ли да плаче, тя не затваря очи с часове. Виждам, че е уморена и нервна, но не знам как да й помогна. Педиатърът също не успя да помогне особено. Отдаде всичко на коликите и ме успокои, че след три-четири месеца всичко ще отшуми от само себе си. Три месеца! Не мога да си представя да ги прекараме по този начин! Та в момента са изминали само три дена в това й състояние, а аз вече се чувствам на края на силите си. Да не говорим, че липсата на сън със сигурност ужасно й вреди.

Флора усещаше, че Кристи има нужда да сподели проблема си. Затова я остави да говори, без да се опитва да я прекъсва. Само кимаше с глава от време на време.

— През последните няколко дни непрекъснато се ровя във всякакви книги и чета съвети от какви ли не експерти. Но нищо не помага! Опитах всичко, за което се сетих. И ето, пристигнахме тук. Вие я взехте за няколко минути в ръце и тя се успокои и заспа буквално за минути!

Кристи се наведе към пламъка на свещта и се взря внимателно в часовника на ръката си. После продължи:

— Ето, вече спи непробудно повече от час. Това просто не е за вярване. През последните четири дена не е заспивала за повече от половин час, ако щете ми вярвайте. Не искам да ме разбирате погрешно — в момента съм страшно щастлива, че най-накрая детето спи, защото знам, че има огромна нужда от това. Ужасно съм ви благодарна за това, което направихте, но се питам само едно — къде бъркам аз? Какво не правя както трябва?

Тя затвори очи, защото сълзите напираха в тях. Ръцете й трепереха. Флора се опита да я успокои, като хвана ръката й.

— Кристи, нали можем вече да си говорим на ти? Не бъркаш никъде, повярвай ми. Аз имах подобен проблем с моята Ани. Тя е второто ми дете. Най-големият Роби беше невероятно хлапе в това отношение — заспиваше на секундата, беше спокоен и спеше непробудно с часове. Никога не съм имала проблеми с него. Ани обаче се оказа пълна негова противоположност. Ревеше непрекъснато от момента, в който се появи на бял свят. Ако знаеш само колко сълзи съм изплакала и аз покрай нея. Докторът ми каза абсолютно същото, каквото и на теб — колики. Когато обаче го помолих да ми обясни какво точно представляват коликите, той не можа да ми отговори. Измъкна се с някакви мъгляви термини и предположения. Можело да е алергия към храна, можело да са газове. Бях на края на силите си, точно както си ти сега. Работата на съпруга ми беше свързана с чести и дълги пътувания, така че трябваше да се оправям съвсем сама с пищящото бебе и с тригодишния Роби, който никак не беше въодушевен от новия член на семейството.

— И как се справи? — Кристи примигна с нетърпение.

— Просто се доверих на Ефи Макдъгъл.

— Макдъгъл — повтори Кристи и сбръчка чело. — Как се казва книгата й?

Флора се усмихна.

— Там е работата, че госпожа Макдъгъл не е писала никаква книга. Тя е една най-обикновена жена, която живее в родното ми място в Шотландия. Майка е на цели осем деца. Помагаше ми много след раждането на Роби. От кого друг да поискам съвет, ако не от нея? И тя ми даде обяснение, което наистина звучеше доста смислено.

В уморените очи на Кристи проблесна надежда. Флора продължи с разказа си:

— Нейната теза беше, че има бебета, които въпреки че не са недоносени, са се родили по-рано, отколкото е трябвало. Просто са имали нужда от още малко време в майчината утроба. Сетивата им още не са напълно готови да понесат цялата суматоха на външния свят — шумове, светлини, аромати.

Кристи кимна в знак на съгласие.

— Наистина забелязвам, че Катрин реагира с болезнена чувствителност към някои неща, особено към края на деня.

— Ако се замислиш, всичко е твърде логично. Всички бебета се чувстват спокойни и защитени през деветте месеца в корема на мама. Там винаги е топло, удобно и най-вече никой не им нарушава спокойствието. След това изведнъж се озовават на някакво шумно и стресиращо място, където около тях се навъртат всякакви хора в бели престилки, надпреварващи се да ги пипат и ръчкат. В миг изчезва и успокояващият звук от ритъма на майчиното сърце. Какво има да се чудим тогава, че някои от тях са малко по-нервни? Съветът, който ми даде мъдрата госпожа Макдъгъл, бе безкрайно прост и лесен за изпълнение. Просто трябваше да правя всичко възможно да държа Ани в среда, наподобяваща максимално условията в майчината утроба. Държах осветлението съвсем слабо, изключих звука на всички телефони. Гледах да е максимално тихо, доколкото това беше възможно с тригодишния ми син наоколо. И когато усещах, че нервната й система е пренапрегната, виках госпожа Макдъгъл, която ми показваше как да я повивам в одеялцето й и да се движа с нея, поклащайки я съвсем леко напред-назад и опитвайки се да наподобя плавните движения, с които тя е била свикнала в утробата ми. Колкото до звуците, с които я успокоявах — това ш-ш-шт, ш-ш-шт всъщност наподобява ритъма и звука на майчиното сърце.

Кристи се усмихна с облекчение.

— Това, което чух току-що, ми звучи по-смислено и правдоподобно от всички книги, които съм изчела до момента.

— Довери се на майчинския си инстинкт, Кристи. Това е много силно чувство, което рядко ще те подведе. Има и друго много важно нещо, което трябва да помниш добре и да спазваш — избягвай по всякакъв начин отрицателните емоции. Не трябва да бъдеш нещастна. Бебетата усещат това. Понякога, когато им се съберат прекалено много дразнители, те имат нужда просто да „изпуснат парата“ по някакъв начин. Ти и аз можем да го направим по много начини — да затръшнем някоя врата, да посвирим на пиано, да излезем на разходка. Бебетата имат само един начин да разтоварят напрежението и това е плачът. Но те са страшно интуитивни. След като са прекарали девет месеца, през които са били свързани с майка си в най-буквалния смисъл, те са развили способността да усещат нейните чувства. Колкото повече се изнервяш и ядосваш, докато бебето плаче, толкова повече ще се ядосва и то и ще плаче още по-упорито.

Кристи кимна. После стисна пръстите си около ръката, която все още държеше нейната.

— Благодаря. Благодаря ти за всичко. За това, че ни приюти тук за през нощта. Мат ми каза, че хотелът всъщност още не е отворил за туристи. Благодаря и за помощта за Катрин. Също за това, че ме изслуша. Мат също се опитва, но той не може да разбере моите притеснения и страхове така, както ти успя. Просто си мисли, че съм по-емоционална и че хормоните ми все още не са се балансирали след раждането.

— Мъже… — усмихна й се Флора. — Да бъдеш майка, е едно от най-трудните неща на света. Но и едно от най-прекрасните. Едно от нещата, заради които наистина си струва да живееш. Помни го винаги и ще видиш, че всичко ще е наред. Сега бих искала да направя още нещо за теб. Не искам да се чувстваш неудобно да ми откажеш, но недей да се притесняваш и да приемеш. Ще те разбера и в двата случая. Но си мисля, че в момента имаш крещяща нужда от един спокоен и пълноценен нощен сън. Искам да ти помогна да го имаш поне тази нощ. И мога да го направя, ако ми позволиш да остана при Катрин вместо теб.

Кристи примигна в недоумение.

— Но… как ще стане?

— Катрин вече спи в кошарката. Ще я оставим там, а ти и Мат просто ще си легнете в някоя от другите стаи. Ако търсиш моя съвет, бих ви препоръчала Стаята с купола. Но изборът все пак си е ваш. За мен ще бъде удоволствие да остана при Катрин и да се погрижа за нея, когато се събуди. Видях, че има и шишенца с мляко, така че няма да ми е проблем да я нахраня.

Флора наблюдаваше палитрата от емоции, която премина по лицето на Кристи. Смазващата умора, която изпитваше, се бореше с майчинския инстинкт и чувството й за отговорност.

— Ако искаш, консултирай се и с Мат. Но наистина ще се радвам, ако приемете. Ще видиш колко по-добре ще се чувстваш утре сутринта, ако се наспиш хубаво. Ако все пак има нещо, обещавам ти веднага да те събудя.

Мат нямаше нищо против идеята на Флора, даже напротив.

— Ако трябва да сме честни, от няколко дена предлагах да потърсим гледачка, но Кристи иска всичко да прави сама — сподели той, а след това нежно прегърна уморената си съпруга. После продължи: — И тя наистина се справя прекрасно, но понякога и най-добрите майки имат нужда от малко отдих. А за съжаление, аз невинаги мога да й помагам така, както бих искал. Работата ми е доста отговорна, непрекъснато гоним срокове. А и шефът ми не е от хората, които приемат извиненията по семейни причини. Получих отпуск едва онзи ден, въпреки че Катрин се роди преди малко повече от три седмици. — Той погледна към жена си, а в очите му се четяха любов и възхищение. — Умолявам те, Кристи. Вече се тревожа за теб. Ти не ядеш нищо! Не спиш! Не можеш да продължаваш по този начин. Сигурен съм, че госпожа Маккалъм знае какво да прави. Дай си малко почивка! Моля те! Само днес. Само до сутринта.

Половин час по-късно Мат и Кристи вече отмаряха в Стаята с купола, а Флора си запарваше чаша чай в кухнята, преди да се заеме с нощното си дежурство. Гевин я наблюдаваше, подпрян на вратата. Честно казано, чувстваше се малко неловко. Неговата роля в цялата ситуация малко му се губеше.

Скоро Флора все пак му обърна внимание.

— Ела! Нали ще ми правиш компания?

Така в крайна сметка те все пак прекараха нощта заедно, но със сигурност обаче не по начина, по който си бяха представяли. В стаята, където допреди няколко часа бяха те двамата, сега спяха Мат и Кристи. Флора и Гевин пък останаха тихо да разговарят в дневната, ослушвайки се за малката, която спеше в съседната стая. Бебето се събуди след около два часа. Флора му смени пелените, нахрани го, а после го гушна и започна лекичко да го люшка, тихо тананикайки му приспивна песничка. Гевин неволно се усмихна, когато се вслуша по-внимателно в завладяващия ритъм и неразбираемия за него галски език. Имаше нещо в гласа на Флора, нещо, което той не можеше да определи точно какво е, но то сякаш караше напрежението и стресът да се изпарят. Ако си го поставеше за цел, тази жена можеше да успокои бебето, пеейки му някое парче на Аеросмит. Гевин се замисли. След като Флора се върна от стаята на малката Катрин, той я попита:

— Не си ли се замисляла някога да започнеш музикална кариера?

Тя го погледна с някаква смесица от веселост и недоверие.

— Не, Гевин. Със сигурност няма да мога да се занимавам с такова нещо.

— Защо не?

— Ами нека започнем с това, че съм самотна майка на три малки деца.

— Друго?

— Друго? Никога не съм учила, нито съм се занимавала на професионално ниво. Просто ми доставя удоволствие.

— Флора, повярвай ми, гласът ти няма нужда от никакво допълнително обучение. Чувал съм професионални певци, учили с години, които дори не могат да се доближат до твоето звучене.

— Не, Гевин, моето пеене е по-скоро за случаи като сегашния. Нека си пея на децата и толкова — поклати глава Флора.

— Добре де, това също е пеене, нали?

Флора го погледна снизходително. Той обаче не се отказваше.

— Виж, ако говорим за приспивните песнички, съгласен съм — тях с лопата да ги ринеш. А и всички звучат горе-долу по един и същи начин. Не те карам да правим албум с приспивни песнички. Идеята ми е по-скоро, че можем да ги използваме в комбинация с гласа ти за база, върху която да надградим нещо интересно и нетрадиционно. Това няма да е просто един диск с песнички, който родителите ще пускат на децата си, за да ги приспят вечер, а после да не могат с часове да прогонят от собствените си глави досадните рефрени. Ще бъде нещо далеч по-разностилно и за да е такова, ще бъде на родния ти език. Можем да потърсим мотиви от Бийтълс, Цепелин, дори Арета Франклин, стига да поискаш. Мога да се обадя на няколко места.

Флора отново поклати глава.

— Не знам, Гевин, наистина не знам. Най-малкото през това лято имам много по-важни задачи — трябва да се занимавам с къщата тук, много добре знаеш.

— Да, това, че ще бъдеш тук, е прекрасно. През следващите няколко месеца можем просто да решим какво да включим в албума, а аз ще се обадя тук и там да се разбера за авторските права. Можем да влезем в студио чак късната есен или зимата, когато туристическият сезон вече е приключил.

— А децата? Наесен те трябва да се връщат на училище. В Шотландия. Сиймъс все още е малък, има нужда от грижи. Да не говорим, че си имам и постоянна работа в Шотландия.

— Това са подробности. — И Гевин сложи пръст върху устните й, за да прекъсне всякакви следващи възражения. — Искам само да ми отговориш на един въпрос. Никога ли не си си го мислила? Никога ли не си мечтала да пееш пред публика, да пееш на голяма сцена?

— О, разбира се, че съм си мечтала! Когато бях малка, пеех заедно с други деца в местното читалище. Когато се случеше да се изявя соло, хората много ми се радваха и ръкопляскаха. Но да си мисля, че мога да стана професионална певица, това вече са просто фантазии.

— А не трябва да бъдат, Флора! Винаги трябва да гониш мечтите си. Винаги! Особено ако наистина ги желаеш. Обещай ми поне да си помислиш.

Флора се обърна към Гевин. В погледа й той виждаше, че тя дори не се е осмелявала да си помисли такова нещо досега. Накрая тя кимна утвърдително.

— Добре. Ще си помисля. Но за момента не мога да ти обещая нищо повече.

Гевин също кимна, удовлетворен от отговора й. Това все пак бе някакво начало.

 

 

— Добро утро на всички! — поздрави приветливо Флора, когато Мат и Кристи се появиха на вратата на кухнята малко след девет сутринта.

Изкъпана и отпочинала, Кристи изглеждаше като съвсем друг човек. Русата й коса бе грижливо разресана, опъната назад и стегната на опашка. В сините й очи обаче се четеше лека тревога. Тя се огледа объркано.

— Къде е Катрин? Не й чух гласа цяла сутрин. Всичко наред ли е с нея?

— О, разбира се — отвърна Флора и отведе Кристи към покритата веранда, където двамата с Гевин бяха преместили кошарката по-рано сутринта.

След жестоката буря през нощта всичко беше като изкъпано, по небосвода нямаше нито едно облаче, а слънцето се издигаше и започваше приятно да напича. Флора бе покрила кошарката с леко памучно одеялце, така че слънчевите лъчи да не пречат на бебето. През открехнатия прозорец влизаше свеж океански въздух.

— Когато моята Ани беше малко бебе, звукът на морските вълни винаги я успокояваше — прошепна тихо Флора. — И до днес тя предпочита да тича край морето и да се рови по цял ден в пясъка, вместо да си играе с куклите или с каквото и да било друго.

— Къде са децата ти? Ще ми е много приятно да се запозная с тях — каза Кристи.

— В момента не са тук. Ще пристигнат от Шотландия само след още два дена. Брат ми ще ги доведе. Двамата по-големи трябваше да приключат учебната година, затова се получи така. Но вече нямам търпение да ги видя наистина.

— Да, няма как да не ви липсват.

Флора веднага се усети, че Кристи бе взела нея и Гевин за съпрузи. Отвори уста, но после изведнъж реши просто да я остави да си мисли така. Не й се искаше да разказва отново цялата дълга история за загубата на Сиймъс и за всичко, което бе последвало. А и отношенията й с Гевин бяха твърде сложни, за да си позволи да навлиза в подробности. Дори и тя не знаеше какви бяха в момента. Все още не бяха любовници, но не бяха вече и само приятели. Накрая просто се усмихна и се обърна към Кристи:

— Защо не кажеш какво ти се хапва за закуска?

Мат и Кристи явно не бързаха да продължават по пътя си. По някое време взеха Катрин, за да я разходят до брега. Опънаха памучни кърпи на пясъка и седнаха под един чадър, наслаждавайки се на прекрасното време. Флора беше доволна и постоянно се усмихваше, докато ги гледаше отгоре как искрено се радват на малката си дъщеричка. През повечето време, естествено, тя беше плътно притисната към гърдите на майка си. Спомените на Флора се завърнаха към Шотландия и към времената, когато Роби и Ани бяха на възрастта на Катрин. Двамата със Сиймъс ги целуваха по съвсем същия начин. А колко много време всъщност бе изминало оттогава…

Когато привечер се приготвиха да потеглят, Кристи прегърна Флора с признателност, притискайки я силно към себе си. Двете си обещаха да държат връзка и да си пишат. Младото семейство вече почти бе стигнало до автомобила си, когато Флора се затича надолу.

— Почакайте. Само още нещо, преди да заминете, ако нямате нищо против. — Подаде им химикалка и тетрадка в красива червена кожена подвързия. — Вие сте нашите първи гости тук. За мен ще е голяма чест първият коментар в книгата да е именно вашият.

След това Флора остана на прага, махайки им почти докато колата се загуби от погледа й. Веднага след като се върна в дневната, седна и отвори книгата.

Матю и Кристин Шоър, Ню Йорк.

Дойдохме тук случайно, след като се бяхме загубили в бурята. Намерихме приятели, които винаги ще ценим.

Флора се усмихна. Едва ли можеше да има по-добро начало за хотел „Тар Мюр“. Гевин си беше тръгнал още преди гостите. Каза, че има да свърши някои дребни работи през деня. Затова тя си взе един бърз душ, а после се отпусна на верандата с една книга, която госпожа Евансън й бе препоръчала още преди няколко дена при последното й посещение в книжарницата. Нощното дежурство обаче я бе поизморило. Още преди да успее да вникне в съдържанието на книгата, тя усети как задрямва под приятния акомпанимент на морските вълни, които леко плискаха, разбивайки се в брега отдолу.

Така я намери и Гевин около два часа по-късно.

Когато никой не отговори на позвъняването му, той заобиколи къщата от другата страна, мислейки, че Флора може да се е заела с нещо в градината. В този момент я зърна, отпусната на стола на верандата, с разтворена книга върху себе си и по халат. Червените къдрици бяха небрежно разпилени по лицето й. Гевин стоеше и я гледаше. Имаше чувството, че може да попива образа й с часове. Никога досега не бе срещал жена като нея. Последната нощ бе хлътнал още повече. Бе я наблюдавал с благоговение почти през цялото време, докато тя се грижеше за чуждото дете като за свое. Това просто беше жена, създадена да бъде майка, жена с невероятно много обич в сърцето си. В същото време душата й беше нежна, имаше нужда да получава същата любов в замяна.

Миранда беше нейна пълна противоположност. Винаги когато отидеха някъде на ресторант и нечие чуждо дете заплачеше или вдигнеше малко повече шум, тя започваше да върти очи с досада и да прави недискретни коментари. Любимата й реплика беше, че който не си е възпитал децата, просто не трябва да излиза с тях на обществени места, и все неща в този дух. Иронията в случая беше, че точно Миранда не можеше да се похвали с огромни заслуги за възпитанието на собствения им син. За почти шестте години преди раздялата им Гейбриъл бе гледан предимно от бавачки. През дома им бяха минали повече от десет жени, като никоя от тях не успя да се задържи повече от няколко месеца. Миранда винаги им намираше недостатъци, никоя от тях не можеше да покрие високите й изисквания.

В интерес на истината Гевин не можеше да хвърли вината само върху Миранда. Все пак той беше баща на Гейбриъл. Ако имаше как сега да върне времето назад, той беше сигурен, че щеше да прекара изминалите години по друг начин. Със сигурност щеше да е по-ангажиран, да обръща повече внимание на единственото си дете. Още по времето, когато Гейбриъл беше на две годинки, Гевин бе наясно, че бракът му е провал. Миранда се оказа прекалено разглезена и егоистична жена. Опитвайки се някак да избегне напрежението, което постоянно се натрупваше между тях, той започна да прекарва все повече време в студиото си. По този начин обаче неусетно бе абдикирал от ролята си на баща. Щеше да съжалява за това до края на живота си.

Докато наблюдаваше Флора, Гевин се замисли, че тя едва ли е имала време да хапне нещо повече от закуската, която сама бе приготвила сутринта. Именно за този случай се бе подготвил. Той влезе тихо в къщата и остави на плота в трапезарията плика, който носеше със себе си. Прекара следващите два часа в приготвяне на своя кулинарен специалитет. Това всъщност беше и единственото ястие, което можеше да готви — спагети с кайма „а ла Матсън“, с много подправки и червено вино.

Движейки се тихо в кухнята, Гевин намери необходимите продукти, приготви специалитета си, сипа две порции, отвори бутилка червено вино и запали няколко свещички. Запозна се набързо с фонотеката, избра диск на Нора Джоунс и го пъхна в уредбата. След това затопли във фурната багетите, които бе взел от магазина. Когато бе готов, слънцето вече беше току пред залез. Гевин се приближи към Флора, за да я събуди. Наведе се над нея и й даде най-дългата, бавна и влажна целувка, която я накара да изстене от удоволствие и изненада. Гевин дръпна главата си назад и я погледна.

— Здравейте, спяща красавице.

Тя се усмихна мързеливо, протягайки се на шезлонга. Гевин си позволи да помечтае — представи си как някоя сутрин се събужда до нея в спалнята, а тя се изтяга до него по същия начин, само че без халат. И без това в момента това беше единствената дреха върху тялото й, а когато за миг, докато тя се обръщаше, халатът се разтвори, за да покаже част от прекрасната й пазва, Гевин усети как краката му отмаляват.

— Господи — учуди се тя, — вече се е стъмнило.

— Да. Идеално време да ми позволиш най-накрая и аз да се погрижа малко за теб.

Той я хвана за ръка и й помогна да се изправи. Кърпата, която Флора бе увила около главата си, се разхлаби и се свлече надолу, оставяйки влажните къдрици да се разпилеят по прекрасното й сънено лице. Флора се опита да я хване, преди да падне на земята.

— Още не мога да се събудя, Гевин. Нека само вляза вътре да се облека и да се опитам да вкарам косата си в ред.

— О, няма нужда. — Той я хвана за ръката — Изглеждаш великолепно и сега. А халатът е един невероятен тоалет за нашата вечеря.

Без да приема възраженията й, Гевин поведе Флора към трапезарията, където ги чакаха няколко запалени свещички и приглушена музика.

— Не претендирам да съм кой знае какъв готвач, но са ми казвали, че наистина умея да правя сос за паста. Обичаш ли спагети?

— Обожавам ги! — Флора се усмихна доволно.

Двамата хапваха, без да бързат, потънали в приятен разговор. Припомниха си снощното приключение с младата двойка. Чудеха се дали вече са успели да стигнат закъдето бяха поели.

Въпреки че никой не го споменаваше, всеки от тях осъзнаваше прекрасно, че най-вероятно това беше последната вечер, в която имаха възможност да бъдат сами и да си говорят на спокойствие. Това сякаш наелектризираше въздуха с някакво приятно и странно предчувствие.

След като вдигна съдовете и ги изми, Гевин предложи на Флора да се поразходят по брега. Нощта беше топла и тиха. Отдавна се беше стъмнило и само луната осветяваше спокойното море. Тишината се нарушаваше само от плясъка на малките вълнички, които плакнеха брега. Въздухът беше пропит с аромат на свежест, сол и водорасли.

Двамата се разхождаха боси по пясъка, хванати за ръка. Почти не говореха — всеки беше потънал в собствените си мисли. Нямаше нужда от много приказки. И двамата усещаха накъде щеше да ги отведе нощта.

И този път Флора беше тази, която пое инициативата. Изведнъж тя се спря и се обърна към Гевин. На лицето й играеше подканваща усмивка, а в зелените й очи опасно проблясваха игриви пламъчета. Без да каже нито дума, тя отпусна памучните връзки на халата си, отстъпи две крачки назад и направи към Гевин красноречив жест да я последва. След това се обърна и тръгна право към морето. Той остана на място като вцепенен. Силуетът й ставаше все по-трудно различим в мрака, когато Гевин видя как халатът се изхлузва от тялото й и пада на пясъка. Голият й гръб проблесна на лунната светлина като някакво невероятно видение. След това се чу плясъкът на тялото, което се бе гмурнало във водата.

— Флора? Луда ли си? Ще замръзнеш така!

Чу гласа й от водата, сякаш беше морска сирена.

— О, Гевин… едва ли мъж като теб ще се уплаши от вода до кръста. Поне така си мислех…

Само звукът на прекрасния й напевен глас, идващ някъде откъм тъмното море, го накара да потръпне целия. Сети се за онази сутрин, когато се разхождаше по брега и без да иска я беше изненадал, докато тя излизаше от морето както майка я е родила — толкова мокра, толкова естествена, толкова женствена… Замисли се, че много отдавна не беше плувал, а и водата не беше като в басейна. Наистина ли студената вода щеше го накара да пропилее този невероятен шанс? Та Флора бе само на няколко метра от него, при това съвсем гола…

Гевин бързо свали дрехите си и тръгна към водата. Когато стъпи в нея, усети как целият потрепери и кожата му настръхна. Краката му направо изтръпнаха — за нетрениран човек тази температурна разлика бе сериозно изпитание. Той обаче продължи да влиза все по-навътре. Водата стигна до кръста му, но Гевин все още не намираше смелост да се потопи целият. Огледа се около себе си. От Флора нямаше и следа.

— Флора?

И тогава той я усети зад себе си. Ръцете й се увиха около кръста му, после се плъзнаха по гърдите. Луната се бе загубила зад облаците и всичко бе потънало в почти непрогледен мрак. Цялата ситуация беше невероятна — тъмната нощ, леденостудената вода и топлината от ръцете на Флора върху настръхналата му кожа.

Тя не казваше нищо. Просто притискаше тялото си все по-силно към неговото, търкаше се в него, целуваше раменете му, захапваше го леко по шията. Той усещаше плътните й стегнати гърди с гърба си, бедрата й, прилепнали към неговите. Студената вода все още притъпяваше удоволствието от този толкова жадуван допир, но Гевин усети как тялото му започва да отговаря на ласките. След това чу мекия й плътен глас, който му разказваше приказка:

— Имало някога една русалка, принцесата на морето. Тя се чувствала щастлива в морския си дом. Единствената компания под водата й били рибите и непрогледният мрак. Един ден обаче тя се объркала и доплувала твърде близо до брега. Там зърнала красив млад мъж. Сторил й се толкова интересен, толкова различен, толкова силен. Сякаш бил излят от камък. Била като хипнотизирана — от силните му ръце, от краката му, с които стоял така здраво стъпил на земята.

Гевин усети ръцете й да се вплитат в неговите. Затвори очи, потапяйки се в този вълшебен момент. Усети крака й, който нежно се търкаше между неговите. Флора се притискаше към тялото му все по-чувствено и настоятелно. В същото време беше невероятно нежна — усещаше колко е гладка и кадифена кожата й дори под студената вода. Ако не знаеше, че е тя, сигурно щеше да реши, че зад него наистина има русалка.

Гласът й продължаваше да нашепва в ухото му:

— Тя чувствала, че този красив мъж трябва да е неин, но знаела, че няма как да излезе от морето. Все пак била русалка. Нямала крака, за да застане до него. Единственият начин, по който можело да го има, бил да го подмами при себе си в дълбоката морска шир, да го накара той да дойде при нея. И тя чакала търпеливо, ден след ден, нощ след нощ, за да го види отново. Приближавала се все повече до брега, скрита покрай скалите. И когато го видяла, тя запяла бавно и тихо своята вълшебна песен.

И Флора започна да пее на родния си галски език с нейния плътен, съблазнителен глас. Гевин не разбираше нито дума, но това нямаше никакво значение. Звукът на нейния невероятен глас бе достатъчен да раздвижи кръвта му и да го накара да не усеща студената вода. Тялото му започваше все повече да отговаря на нейните сигнали.

Какво му беше казала предишната вечер? Че гласът й е подходящ само за приспивни песнички, или нещо подобно?

Гевин я сграбчи, нетърпелив да впие устни в нейните. Тя обаче се отдръпна и го заобиколи. Продължи да пее. Гласът й се носеше над смълчаното море.

— Русалката го подлъгвала все по-навътре в морето, а красивият млад мъж я следвал, ориентирайки се по гласа й и по-вълшебната й песен.

Гевин в момента правеше същото, запленен от изящния глас на Флора.

— Всеки път, когато той стигнел толкова близо до нея, че почти можел да я докосне… — Гевин усети ръцете й върху кръста си. Дъхът му спря и той посегна да я прегърне. — … тя се измъквала и влизала още по-навътре.

Той чу плясък, след което Флора изчезна.

Тялото му потрепери.

Водата вече стигаше почти до гърдите му. Усещаше с краката си лекото водно течение, образувано от прилива и отлива на вълните. При нормални обстоятелства отдавна щеше да е посинял от студ, но гласът на Флора и присъствието й събуждаха в него някаква невероятно силна енергия.

Чу гласа й отново — още по-дълбок, като гладко кадифе.

— Когато накрая русалката се уверила, че го е завлякла достатъчно навътре в морето и че той вече няма как да се върне обратно на брега, тя позволила на мъжа да я хване.

Изведнъж Флора се появи точно пред Гевин. Прекрасният й силует се очертаваше на бледата лунна светлина. Тя бавно вдигна ръце над главата си, сякаш искаше да докосне звездите. Очертанията на прелестните й гърди се полюшваха пред него.

И когато той посегна отново към нея, тя не се отдръпна.

Гевин чувстваше, че не е на себе си. Желаеше я неистово. Флора се приближи още повече и притисна тялото си към неговото. Той усети как нежните й бедра се опират в чатала му. Имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание. Сключи здраво ръце около ханша й, така че да не може да му избяга. Засмука сочните й устни, докато ръцете му шареха по цялото й тяло. Подхвана я отдолу и я притисна още повече към себе си. Горещината от допира на тялото й сякаш подпали кръвта му. Когато след малко отделиха устните си, и двамата дишаха тежко. Гевин усещаше трескавото повдигане на гърдите й, които докосваха неговите.

— И какво направил мъжът, когато най-накрая хванал русалката? — изхриптя той, заровен в мократа й коса, докато леко я захапваше за шията, усещайки с езика си солта по кожата й.

Тя му отвърна, като лекичко впи зъби в рамото му, карайки дъха му да спре отново.

— И питаш… Разбира се, че я любил така, както никой друг мъж не е любил жена до онзи момент.

Гевин щеше да експлодира от страст. Той изръмжа, нахвърли се върху Флора и отново впи устни в нейните. Повдигна бедрата й с ръце, за да я притисне към себе си. Захапа я леко по рамото, а след това зарови лицето си в едрите й натежали гърди. Краката й се увиха около кръста му. Той я натисна леко надолу, намествайки се между бедрата й. След това я притисна към себе си и бавно проникна в нея.

Чуваше учестеното й дишане, усещаше го във врата си — стонове на плътско удоволствие, които тя нямаше как да задържи. Тя стисна краката си още по-силно около него и започна да се движи ритмично. Гевин едвам успяваше да контролира възбудата си. Усещаше как я изпълва докрай. Флора също се бе предала на желанията си, движенията й ставаха все по-дълбоки и отсечени, докато пръстите на Гевин се впиваха все по-страстно в ханша и бедрата й.

И двамата го желаеха, толкова много го желаеха, че сега се наслаждаваха с телата и с душите си на това красиво сливане. Това, което беше започнало като едно малко среднощно изкушение от страна на Флора, сега се беше превърнало в истински пожар.

Гевин се чувстваше невероятно — сякаш някаква частица от него, която той мислеше за отдавна изгубена, изведнъж бе възкръснала. Той се бе вкопчил в това страхотно усещане и не искаше да го изпусне за нищо на света.

Флора първа достигна до оргазъм. Тялото й се опъна като струна и тя отметна глава назад, наслаждавайки се с цялото си същество на разтърсващите спазми на удоволствието. Когато след това и Гевин достигна до края, той сякаш полетя. Опитваше се да сдържи стоновете си, притискайки с всичка сила разгорещеното тяло на Флора към своето. Двамата сякаш се бяха заключили в страстния си среднощен танц под луната и никой не искаше да се отлепи от другия…

 

 

Някакъв неопределен, далечен шум изкара Флора от сладкия й сън. Тя бавно отвори очи и се заслуша внимателно. Стори й се, че току-що бе чула шум от двигател на автомобил, а после звук от отваряне и затваряне на врати, сякаш няколко души излизаха от него.

Изчака, премигна все още сънена, ослуша се отново, след което реши, че явно й се е причуло. Само секунда по-късно обаче съвсем ясно се чуха стъпки по верандата, а след това и звънък детски глас:

— Мамо! Изненада! Пристигнахме!

Отначало не можеше да разбере какво става. След това изведнъж осъзна какво се случва и за миг й се стори, че ще припадне.

— Боже господи! Децата!

Възклицанието й събуди Гевин и той подскочи рязко в леглото.

— Какво? Твоите деца? Но нали щяха да дойдат утре?!

— Щяха.

Флора скочи от леглото. Започна трескаво да търси халата си. Двамата с Гевин бяха съвсем голи и тя се молеше някой да не нахълта в стаята точно в този момент.

— Мамо! — Вече звъняха на звънеца. — Тук ли си?

— О, господи, дано да съм заключила входната врата — изпъшка тя под носа си, губейки самообладание.

Не беше я заключила. Децата вече бяха в къщата, продължаваха да я викат.

— Мамо?

— Мамо, къде си?

— Флора, тук ли си? — Чу се и гласът на брат й.

Тя погледна безпомощно към Гевин.

— Не може да си тук. Не може да сме тук. Заедно. Не мога да си представя, че ще ни видят още с влизането си.

Стъпките им вече се чуваха в долната част на стълбището, което водеше към етажа, на който бяха в момента. Тя стегна колана на халата около кръста си и изруга тихо на родния си език.

— Стой и не мърдай оттук! — обърна се тя към Гевин, опитвайки се да подреди мислите си. — За нищо на света недей да отваряш!

Флора бързо отвори вратата и още по-бързо я затвори след себе си. Ани вече се беше качила по стълбите.

— Мамо-о-о! — извика възторжено тя.

— Здравей, милото ми момиченце! Какво правите тук? Чаках ви утре?

— Приключихме с училището един ден предсрочно и чичо Ангъс ни качи на по-ранен полет, за да те изненадаме. Успяхме, нали?

— Успяхте, разбира се. Дори повече, отколкото можеш да си представиш.

След Ани по стълбите идваше Роби, следван от Ангъс, който носеше малкия Сиймъс. Той вече бе протегнал нетърпеливо ръчички, чакайки майка му да го гушне. Всички я наобиколиха, надпреварвайки се да получат прегръдки и целувки. Флора нацелува Сиймъс, след това прегърна нежно двете си по-големи деца и лекичко ги побутна по-далеч от вратата към стълбите, по които се бяха покатерили.

— Добре милички, сега нека мама да потърси нещо да си облече и…

Тя погледна към брат си с широко разтворени очи. Завъртя главата си към вратата зад себе си с недвусмислен жест. За щастие, той разбираше от половин дума.

— А докато тя се облече, аз имам страхотна идея! Нека слезем долу в кухнята и заедно да направим закуска на мама! — Ангъс й намигна незабелязано. — Сигурен съм, че е огладняла като вълк! Какво ще кажеш, Ани? Мислиш ли, че ти и Роби ще успеете да приготвите едни бъркани яйца?

— Дали ще успеем? Хайде, Роби, нека му покажем!

И тя хвана по-големия си брат за ръката, помъквайки го към стълбите.

— Аз иска също помага! — обади се с тънкото си гласче и Сиймъс.

Ангъс го пусна, за да настигне брат си и сестра си.

— Ани, дръж малкия за ръка по стълбите! — обади се Флора.

Когато тръгнаха надолу, тя най-накрая успя да си поеме дъх. Ангъс й се ухили весело.

— Съдейки по поведението ти и по факта, че и кран не може да те отмести от вратата, пред която си застанала, стигам до извода, че все пак си се вслушала в моите съвети — поде шеговито той.

Флора смутено наведе глава. След това обаче си каза, че всъщност няма от какво да се притеснява. Та тя беше жена! Здрава, млада жена със своите физически и емоционални нужди. Повдигна глава, погледна брат си право в очите и му отговори уверено:

— Да, Ангъс, правих секс! И за да изпреваря следващия ти въпрос — да, беше страхотно!

От другата страна на вратата Гевин стоеше до леглото и запасваше ризата в панталона си. По лицето му пробяга доволна усмивка — нямаше как да не се съгласи с последните думи на Флора.