Жаклин Рединг
Втори шанс (19)

Епилог

Касъл Рот, Шотландия

— Е, миличка, готова ли си?

Флора стоеше с Ани в задния двор на малката каменна църква — същата, където самата тя бе кръстена като малка и в която се бе състояла сватбената им церемония със Сиймъс. След това тук бяха кръщенетата на трите й деца. Затова тук винаги се чувстваше у дома.

Тя си беше у дома…

Застанала до майка си, Ани беше като нейно умалено копие. Върху къдриците й бе закрепен голям венец от рози. Носеше красива бяла рокличка с широк бял колан с панделка. В малките си ръчички, на които бе сложила изящни бели ръкавици, стискаше кошница с розови листенца, които малко по-късно трябваше да разхвърля по пътеката.

— Да, мамо! — отговори малката със сияеща усмивка. — Готова съм.

— Добре, аз също. — Флора се наведе и целуна дъщеря си по бузата. — Е, време е да действаме тогава. Тръгваш и заставаш точно зад Либи. Аз се появявам веднага след теб.

Флора проследи с очи Ани, която сви зад ъгъла на църквата, където я очакваше Либи. Тримата музиканти отпред ги видяха и се приготвиха да засвирят.

Загледана в малкия грубо издълбан дървен кръст, който висеше на стената над портата, Флора сведе глава и тихо се помоли за душите на отдавна починалите си родители и на отишлия си без време Сиймъс. След това се обърна — големият й син я гледаше в очакване.

Личеше му, че е малко нервен и напрегнат. Облечен в строгия ушит по поръчка фрак и с елегантна вратовръзка, той изглеждаше като истински малък господин. Вечно рошавата му коса беше лъскава от гела и прилепнала назад. Флора го дари с усмивка, изпълнена с майчинска гордост.

— Е, готов ли си да подариш мама?

— Не — отвърна той, после се усмихна и й подаде ръка. — Но с удоволствие ще те придружа по пътеката.

Флора бе избрала копринена рокля със семпъл дизайн и цвят слонова кост, с тесни ръкави и подчертана талия, която се разкрояваше надолу покрай бедрата, за да покрие елегантно грациозната й фигура чак до стъпалата. Носеше специални ръкавици с дължина над лактите, а косата й беше хваната на невероятно красив и ефектен кок, от който се подаваха огнени къдрици. Върху цялото това изящество имаше малък перлен венец. Чувстваше се, сякаш пристъпя насън.

Минаха бавно и тържествено по пътеката, докато стигнаха свода на портата, която водеше към олтара. Всички гости седяха на пейките вътре, обърнати с лице към тях.

Първото лице, което съзря, беше на брат й Ангъс. Точно до него беше застанал Греъм, държейки в ръце новородения си син, който два дни по-рано й бе станал кръщелник. Ангъс й се усмихна. В отговор тя примигна няколко пъти, за да скрие сълзите си. Раздвижи безмълвно устните си, казвайки му „благодаря“. Той й кимна, после дискретно й прати въздушна целувка.

Когато Флора и Роби тръгнаха по пътеката към олтара, оркестърът засвири песента на Гевин. Сега беше само инструментал, но по-нататък Флора щеше да изпее аранжираните от Алек стихове върху мелодията. Планирали бяха да я запишат в студио най-късно през есента. Това щеше да се случи в къщата, която Гевин бе купил, за да превърне в техния нов дом — бивша ловна хижа в покрайнините на Рот, издържана във викториански стил. Плановете му бяха да превърне едно цяло крило от нея в звукозаписно студио. Така двамата щяха да живеят там заедно с децата, без с Гевин да им се налага да пътуват за записи отвъд океана.

Флора чу как Роби тихо брои стъпките си раз — два, раз — два — докато я водеше по пътеката към олтара, където ги очакваха Гевин, Сиймъс и Гейбриъл. Когато погледна към тях, очите на Флора отново се напълниха със сълзи, които тя се опита да сдържи. Малко встрани от тримата стоеше и милата й дъщеричка. Негативните емоции от миналата седмица все повече избледняваха в съзнанието й, струваха й се вече само като някакъв лош сън. Миранда все още бе в ареста, но я бяха преместили в Бостън. В най-скоро време се очакваше да й бъде повдигнато официално обвинение. Едно беше сигурно — шансовете да бъде пусната под гаранция бяха повече от нищожни. Имаше и още нещо — точно преди да заминат, съдът в Ню Йорк най-после бе присъдил попечителството върху Гейбриъл на баща му. С това окончателно бе сложен край на опасенията, че семейството може да бъде разделено.

Когато стигнаха пред олтара, Гевин пристъпи към тях. Флора се наведе да прегърне Роби, който след това зае мястото си до Сиймъс и Гейбриъл, докато тя и Гевин се обърнаха и застанаха един до друг.

Окъпана от сиянието на многобройните свещи, застанала пред почти всички свои съграждани, събрани в църквата, Флора встъпваше в брак за втори път в живота си. И когато преподобният свещеник ги обяви официално за съпруг и съпруга, тя просто затвори очи и се усмихна. Почувства как обича целия свят около себе си. Благодарна беше за това, което съдбата й бе подарила — за своя втори шанс.