Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (9)

6.

Един час по-късно Учителя стъпи на платформата на спирката на Тридесет и четвърта улица, където се пресичаха втора и трета линия на метрото. Беше в разгара на пиковия час, осем и половина сутринта. От единия си мрачен край до другия бетонното островче бе претъпкано с всички видове човешки отрепки.

Отиде до предпазната линия по края на платформата, близо до южния край, откъм центъра на града. От дясната му страна се мотаеше някакъв безделник, вонящ като канализационна шахта, а от лявата млада жена — от ония, които не познават друг транспорт, освен метрото — шумно бъбреше по мобилния си телефон.

Учителя се опита да не обръща внимание и на двамата си съседи. Трябваше да мисли за много по-важни неща. Но докато това му се удаде с бездомника, се оказа невъзможно да заглуши гласа на безсрамната млада кучка, наказваща околните с подробности от досадния си, безсмислен живот.

Следеше я само с периферното си зрение. Беше на осемнадесет или деветнадесет, висока и слаба, но също като пискливия й глас, цялата й външност бе предназначена единствено за да привлича вниманието на околните: мургав тен, избелена до неестествено бяло коса, огромни слънчеви очила и розов възкъс моден суичър с качулка, разкриващ диаманта на пъпа й, а отзад — една от онези тъпи татуировки, точно над задника й.

Заставен да слуша брътвежите й за операцията от херния на чистокръвния й дакел, излизащи от натъпканата й с бийгъл с лук уста, той, без да иска, все повече и повече се навеждаше към вонящия скитник.

В далечината на тънещия в мрак тунел просветнаха двата фара на идващия влак на метрото. Учителя си отдъхна — скоро щеше да се отърве от мимолетното мъчение.

Но куклата „Барби“ в човешки облик пристъпи по-близо до ръба на платформата, като пътьом го забърса с лакът. От нагризаната й закуска изпадна късче топено сирене и се пльосна точно върху бомбето на обувката му „Прада“.

Той се втренчи невярващо — отначало към обувките си за шестстотин долара, после към нея, докато очакваше извинението й. Само че потънала в просташката празнота, която наричаше свой живот, тя или не забеляза, или въобще не й пукаше, че бе обидила едно дружелюбно човешко същество.

Внезапно почувства лекота в стомаха си — омраза и презрение, простиращи се отвъд обикновения гняв.

Но също толкова бързо се превърнаха в жалост. Тъкмо хората като нея трябваше да образова.

Направи го! Веднага! Това е чудесна възможност. Започни мисията! — връхлетя го вълна от гласове в главата му.

„Но Планът — възрази той. — Не трябва ли да се придържам към Плана?“

Не може ли да грабнеш шибания бонус, когато ти падне, задник такъв? Импровизирай, завладявай, забрави ли? Веднага!

Учителя затвори очи.

„Много добре — каза си. — Така да бъде“.

Младата жена едва ли тежеше повече от четиридесет и пет килограма. Достатъчно бе само да я тласне леко с бедрото си, за да я изхвърли извън ръба на платформата.

Прекалено шокирана дори да се разкрещи, тя размаха ръце в празното пространство, преди да пльосне татуирания си задник върху релсите, на метър и двайсет по-долу. С изящен синхрон мобилният й телефон тупна до нея точно в същия миг, щом влакът се зададе.

„Да!“, помисли си Учителя. Това бе предзнаменование — безупречно начало!

Сега тя крещеше с пълно гърло. Устата й зееше широко. Можеше да побере топка за тенис. За пръв път в живота й, вместо лигави тъпотии, от гърлото й се изтръгна нещо непринудено, човешко. „Поздравления — каза си той. — Не вярвах, че ще го направиш“.

Но не биваше да показва задоволството си.

— О, боже мой! Тя скочи! — провикна се.

Тя се опитваше трескаво да се измъкне от релсите с треперещите си ръце, но краката й не помръдваха. Може би се беше ударила лошо при падането. Той успя да чуе думите малко преди да бъдат удавени от грохота на връхлитащия влак:

— Помогнете ми! Някой да ми помогне, моля ви! Господи…

„Жалко, че изгуби телефона си. Можеше да извикаш помощ!“, искаше му се да й изкрещи вместо отговор. Знаеше, че трябва да се махне, но лазещата глезла и изумената разнолика тълпа бяха твърде приятна гледка, за да се лиши от нея.

И тогава буквално от нищото се появи спретнато облечен латиноамериканец на средна възраст. Той на мига избута хората и се хвърли към релсите. Сграбчи момичето чевръсто — като пожарникар, сякаш цял живот тъкмо това бе правил.

Което означаваше, че може да е ченге.

В същия миг някой в тълпата извика:

— Тя не скочи — той я блъсна! Онзи, с костюма!

Учителя моментално извърна глава в посоката на гласа. Една съсухрена приведена старица със забрадка сочеше към него.

Хората от платформата се струпаха до ръба и обкръжиха героя и момичето. Приближаващият влак изсвири, а изпод колелата се разхвърчаха огнени искри заради рязко натиснатите спирачки. Беше на не повече от седем метра от младата жена, когато гората от ръце, протегнати за помощ, я измъкнаха на безопасно място върху платформата.

— Ти! Ти я блъсна! — разпищя се старицата, все още сочейки към Учителя.

„Сигурно се шегуваш“, помисли си мъжът, напълно вбесен. Не само че Белият рицар се появи изневиделица и я спаси, но сега някакво скапано бабе го бе видяло. Засърбяха го ръцете да грабне и нея и да я хвърли под все още движещия се влак.

Но вече всички глави се бяха извърнали към него. Той пусна в ход най-очарователната си усмивка и притисна показалец към слепоочието си.

— Тя е откачена — изрече и се отдръпна назад.

Ала вместо да се качи във вагона, той се обърна и закрачи най-нехайно. Хората продължаваха да го гледат, но никой не се осмели да предизвика изискан мъж като него заради обвинението на една жалка старица.

Но щом стигна до стълбите, той ги изкачи забързано и се огледа за преследвачи, просто за всеки случай. Невероятно, къде се дяна прословутата апатия на нюйоркчаните от доброто старо време? Истински позор!

Все пак имаше какво да научи от експериментите. Сега знаеше, че за нищо на света не бива да се отклонява от Плана, независимо колко голямо бе изкушението.

Учителя примигна, когато се озова в различния свят над земята. Тая сутрин, както винаги, Седмо авеню бе претъпкано с хора — хиляди, десетки хиляди.

Добро утро, ученици, безмълвно си каза той, докато се насочваше към водопада от светлини на Таймс Скуеър.