Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (41)

38.

Понесъл няколко пазарски кесии, Учителя бе принуден да затвори с крак зад себе си вратата на апартамента в Хелс Китчън. Остави покупките върху кухненския плот, захвърли пистолетите си върху хладилника и без никакво размотаване си пристегна кухненската престилка. Умираше от глад, точно както след вчерашната работа.

Както всеки следобед, и днес фермерите предлагаха доста оскъден избор от продукцията си на пазара в северния край на Юниън Скуеър Парк, но той успя да намери малко прясна белгийска цикория и манатарки. Искаше да добави гъбите като гарнитура към крехкото телешко бонфиле, което бе открил в магазина на Балдучи на Осмо авеню.

За чревоугодник като него пазаруването беше цял празник.

Ала след като начука стека, не устоя на изкушението набързо да погледне новините. Изми си ръцете, отиде във всекидневната и включи телевизора. Първо показаха кръжащия над сградите хеликоптер и милион ченгета долу по улиците. Около тях гърчаха репортери, които интервюираха подплашените тълпи насред улицата.

Учителя поклати глава и пое дълбоко дъх, докато си припомняше престрелката с полицаите. Дори и стрелец като него — с такъв тренинг и безпогрешни инстинкти — лесно би могъл да загине там, на място. Това беше поредният знак, че нещата, които върши, са правилни. Кръщението му с огън го бе направило още по-страстен, още по-отдаден на делото.

Върна се в кухнята, сложи чугунен тиган върху котлона и го включи на максимум. Когато тиганът започна леко да пуши, добави малко зехтин, преди внимателно да пусне напукания котлет, след което се разнесе силно прашене, точно както очакваше.

Уханието от дима му напомни за първата му среща с доведения му баща в ресторанта на Питър Лугер в Бруклин. Беше малко след като майка му и баща му се разделиха. Тогава беше десетгодишен. Той отиде да живее с майка си, а сега тя искаше да го запознае с новия си приятел.

Красивата му майка беше секретарка в инвестиционната банка „Голдман Сакс“, а нейният приятел се оказа прекият й шеф Роналд Майър, невероятно богат и невероятно стар. Голям специалист по отпускане на заеми за изкупуване на компании. Нисък дъртак с жабешка физиономия, който упорито се стараеше да се сприятели с него. Учителя си спомни как седеше там, загледан в изкуфелия финансист, заради когото се разпадна семейството му. Удивляваше се на непреодолимо надигащото се у него желание да забучи ножа си за разрязване на пържолата в косматата дясна ноздра на противния старец.

Скоро след това майка му стана съпруга на Роналд Майър с основното предназначение да краси дома му. Учителя бе принуден да се премести заедно с нея в апартамента на Майър на Пето авеню. Само за една нощ, като герой от приказките, той внезапно се озова в странния нов свят на изкуството и операта, изисканите клубове, многобройната прислуга и пътешествията до Европа.

Колко бързо стихна първоначалният му гняв. С каква отблъскваща лекота изцяло се отдаде на овчедушното доволство сред лукса на новия си живот.

Но сега осъзнаваше, че гневът му никога не беше се стопил изцяло… Само е набъбвал като цирей, тайно събиращ все повече гной, ден след ден, през всичките следващи години. Докато се пръсне.

Обърна котлета в тигана и отвори бутилка от великолепното вино „Дома Гасак“, от Лангедок във Франция, което пазеше само за специални случаи. Наля си в една висока чаша и я завъртя срещу светлината, проникваща от прозореца, гледащ на запад.

Пак се замисли за странния си доведен баща Рони. Споменът го накара да се усмихне за миг, сетне пак стана сериозен. Спомни си всички онези неща, които Майър му купуваше: дрехи, коли, ваканции, следването в един от най-престижните университети в Бръшляновата лига…

Накрая се дипломира в Принстън. Не можеше да забрави неловката прегръдка на Рони, която трябваше да изтърпи. Жалкото: „Толкова се гордея с теб, синко“, едва отронило се от посинелите устни на деветдесетгодишния старец. До ден-днешен кожата му настръхваше само при мисълта, че е бил сроден с този ужасяващ скелет с коса с цвят на джинджифил, ползван от майка му като източник на благоденствие.

„Трябваше да те убия, когато имах възможност, дърто копеле — каза си той с въздишка. — Да те очистя още когато се запознахме“.