Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (36)

33.

Не можех да повярвам! Какво, по дяволите, ставаше в този свят? Докато обсъждахме какво да предприемем на съвещанието в залата на дванадесетия етаж, ни съобщиха не за едно, а за още три убийства на пъпа на града. Според предварителните доклади, край Рокфелер Сентър били застреляни един цивилен и двама от членовете на транспортната полиция, при това от един и същи убиец.

Нашият стрелец… Сега вече нямаше съмнение в това.

Дори с включена сирена на автомобила ми отне повече от четиридесет минути, за да си пробия път по претоварения от трафика маршрут от Главното управление на полицията до ъгъла на Петдесет и първа улица и Лексингтън авеню.

Невъзможно бе да не се забележи хеликоптерът на нюйоркската полиция, кръжащ над небостъргача на „Ситикорп“. Туптенето на перките му съвпадаше с ускореното биене на сърцето ми, докато се провирах сред тълпата, задръстила Петдесет и първа улица.

Един сержант ме пусна да премина под жълтата отцепваща лента, опъната около входа на метростанцията. Изражението му ми подсказа, че ме очаква гледка, която не бих искал да видя. Докато се спусках по сгорещената тясна стълба, ехото от металното писукане на полицейските радиостанции и сирени като че ли продължаваше да се разнася отвсякъде.

Насред тунела бе спрял един от влаковете на метрото. На платформата, край един от предните вагони, стояха може би две дузини полицаи. Вътре видях гилзи, пръснати по окървавения под. От пръв поглед си личеше, че са били изстреляни няколко откоса.

Множеството от полицаите се раздели на две, когато от вагона излезе екипът на парамедиците от Спешна помощ с първата носилка. Всички мълчаливо свалиха шапките си. Застаналият до мен колега от аварийния отряд се прекръсти. Носилката се приближи до мен и аз последвах примера му, като разтърсих глава, за да се преборя с внезапното вцепеняване, което ме обзе.

Жертвата се оказа жена, наскоро постъпила в транспортната полиция. За нея знаех само, че се казва Тоня Грифит и че е мъртва. Не можах да видя лицето й заради кръвта по него.

Попитах един мъж от транспортната полиция за колегата на Тоня и така узнах, че вече са го откарали в болница „Белвю“.

— Има ли опасност и той да умре? — попита едрият мъж от аварийния отряд.

Патрулиращият от транспортна полиция не отговори нищо. Което означаваше, че е много вероятно.

— Кучи син! — изръмжа мъжът от аварийния отряд, като стисна юмруци.

Не бих могъл да го кажа по-добре.

През последния час всичко се промени. Убиецът бе убил един или може би двама от нашите. Залозите в играта скочиха до небето.

Сега беше лично.