Хайнер Ранк
Безсилието на всемогъщите (15)

15.

Придружен от Зиза и Тонда — две дами от Съвета — Асмо бе на път за ароматния концерт. Той бе доволен и сега се радваше на вечерта; разказът за Аслодон бе изслушан с внимание. И дори планът му да ретрансцендира Зукинатал накрая бе одобрен, въпреки колебанията и съмненията. По-късно щеше да се реши как ще се извърши на практика това. Членовете на Съвета се нуждаеха от време да премислят новоразкритите им възгледи и произлизащите от тях възможности.

Асансьорът спря, сводестата врата се плъзна встрани.

Уско, Майно и Хилко се приближиха, прегърнаха Асмо и го заведоха в амфитеатър, пълен до последното място.

Блестящи в червено правоъгълни паралелепипеди, подредени един над друг по стените, образуваха до самия куполовиден таван стъпала, ниши, галерии и ложи. Приглушеното мърморене на гостите се допълваше от електронни тонове, които се смесваха с червеникавата игра на цветовете и с нежните ухания.

Когато Асмо и неговите придружители достигнаха сцената, от купола заискриха водопади цветни фойерверки, бавно се извиха надолу и се разпаднаха безследно при допира с пода.

С ликуващи възгласи и одобрително подсвиркване заведоха Асмо в почетната ложа в центъра на полукръга. Той трябваше да седне в издигнато нагоре кресло, заобиколен от членовете на Съвета, които се настаниха върху меките паралелепипеди.

Електронните ритми замряха, уханията се разнесоха, играта на цветовете загасна.

Прозвуча пронизителен шум, като че ли някой изсипа парчета стъкло върху каменен под.

От пода на сцената се издигна флуоресцираща в синьо апаратура, която се състоеше от преплетени стъклени тръби, колби и цилиндри. От центъра й излизаше венец от извити тръби, които насочваха към залата чашки, подобни на цветни пъпки.

Пред блестящ пулт встрани от апаратурата седеше Зирто. Той издаде вик подобен на мучене, вдигна нагоре ръце и прокара длани по регистъра. Чашките заизпускаха въздушни струи, наситени с ухание. Публиката вдигна носове и ги запоглъща в упоение.

Асмо се огледа внимателно и се почувствува твърде безпомощен. Въпреки че с всички сили се мъчеше да се наслади на музикалната програма, прелестта на ароматната композиция оставаше тайна за него. В носа си усещаше само странен мирис, обонянието му не бе достатъчно развито, за да следва бързата промяна в ароматите, той не бе в състояние да свързва миризмите с приятни усещания, нещо, което дафотилите очевидно правеха. Понякога, когато определено ухание бе на път да събуди у него спомен, то твърде бързо се разнасяше, за да може да се създаде картина. По-често усещаше силни неприятни миризми. Това много го смущаваше и му разваляше настроението. Затова скоро се отказа от опита да открие радост в ароматното произведение и насочи вниманието си към наблюдение на тези, които поглъщаха миризмите.

Изглежда, дафотилите се забавляваха блестящо. Те бяха се превърнали изцяло в обоняние. От време на време отвръщаха на изпълнението със смях и одобрително подсвиркване. Не му бе понятно как човек може да се смее на миризми, докато му дойде на ум, че по всяка вероятност интерпретаторът придаваше на творбата варианти на пародия, само така можеше да се обясни изключителната веселост на публиката.

Той почувствува, че някой го хваща за ръката. Йона стоеше до него. Тя доближи седалка с форма на куб, седна на нея и склони глава на рамото му.

Преди два часа бе побягнала, изпълнена със страх и възбуда. По време на заседанието на Съвета от устата й не бе излязла нито дума, дори бе отбягвала да го погледне. Сега, изглежда, бе дошла на себе си. Усмихваше се, очите й бяха големи и блестящи, взе ръката му, целуна я и я допря до бузата си. От нея се излъчваше спокойствие и самоувереност. Учуден, той се питаше какво бе успяло да я промени толкова много. И вместо облекчение, почувствува безпокойство.

Зирто бе изтръгнал от изпущащия ухания орган последните вълни аромат, скочи от подвижната седалка и се обърна към публиката, която с високо подсвиркване възнагради постиженията му. С поклони той се изкачи по стълбата и малко под купола изчезна в тъмна дупка.

Пронизителният стъклен шум се разнесе отново. Светлината в залата се засили, по купола заиграха багри.

Спокойствието бе нарушено. Дафотилите започнаха да напускат местата си. Екнаха разговори и смях, задрънчаха чаши, зермати забързаха усърдно напред и назад.

Мек удар на гонг. В цветен кръг от светлини на сцената застана Лука.

— Като вестител на голямата общност на физиониците — извика тя с повишен глас — искаме да представим на нашия почетен гост двама забележителни шампинги.

Въздишка на възторг премина през залата, неспокойствието замря.

— Първо Пенго — шампинго на Астилот по подводна езда на делфини в турнира на „Сините“.

Цяла минута врява от одобрително подсвиркване.

— Шампинго? Какво в същност е това? — попита Асмо.

— Така се наричат победителите в годишните спортни състезания. Ако им се удаде да победят три пъти последователно противниците си, имат право да се наричат шампинго на Астилот и да носят пурпурни лаври. Радват се на най-голямо обожание. Всеки дафотил ще се скъса от усилие да се запознае с тях. Да си в приятелския им кръг, минава за чест, по-голяма от всяка друга.

Най-накрая се появи чествуваният. Той носеше съвсем къси червени панталони, червени ботуши, златен шарф и пурпурен лавров венец в косата си. Върху шарфа блестеше трилистният орден на шампингата.

Пенго не бе по-висок от другите дафотили, но ширината на раменете му бе почти двойна. Той като че ли бе направен само от издути мускули. Тялото му приличаше на триъгълник, поставен върху върха си, само главата му, в сравнение с масата от мускули, изглеждаше учудващо малка.

Пенго разпери ръце, завъртя се в кръг, целуна върховете на пръстите си и изпрати целувките към публиката. Одобрителното свиркане премина във вой. Възторжена тълпа начело с дамите връхлетя на сцената, заобиколи го, целуваше ръцете и краката му, с ловкост на акробати изгради пирамида, покачи го на няколко метра до високия й връх и го остави да се върти около оста си.

— Сега и ти трябва да отидеш и да целунеш челото и носа му — прошепна Йона.

— Да не съм луд! — Асмо я изгледа така, като че ли му предлагаше да изяде жаба.

— Тогава целуни поне коленете му! Първо лявото. Но имай предвид, че ще изглежда безцеремонност, особено за нимфите му. Те ще те считат за грубиян.

— Дори и да ме считат за безумец…

— Хайде, тръгвай — каза Йона настойчиво. — Не ни разваляй удоволствието. И още нещо, и при следващия шампинго трябва да изразиш уважението си само с целувка по коленете, в противен случай нарушаваш протокола.

Тя го издърпа нагоре и го изблъска на сцената въпреки съпротивата му.

Дамите помогнаха на техния полубог да се спусне от върха на пирамидата и той стъпи на крака пред Асмо. За миг те застанаха един срещу друг и Асмо видя две небесносини очи, в които не блестеше нищо друго освен безбрежна суета.

В Асмо се надигна гняв по повод на това, което очакваха от него. Най му се искаше да удари плесница на тази мускулеста маймуна, само за да види какво ще се случи. Гледаше го предизвикателно, с поглед, изпълнен с презрение. Но нищо в лицето на Пенго не се променяше. Той се хилеше покровителствено глупашки и чакаше да му бъде изразено уважение.

Асмо отвърна поглед и забеляза, че Лука стои със затаен дъх и свити в напрежение ръце. Изгледа го умолително. Очевидно се страхуваше, че той ще направи скандал. Въздъхна. Защо ли се бе съгласил да участвува във вечерята с танци?

И сега стоеше пред мъжагата, който се перчеше със силата си и се считаше за корона на вселената, а не бе в състояние да проведе дори един сериозно замислен бой. Развеселен, той се наведе, целуна лявото коляно, после и дясното, както бе по протокол. Пенго благослови Асмо с ръка, помогна му да се изправи и със салто се върна обратно в ръцете на почитателките си, които, ликуващи, го изнесоха навън.

Лука се усмихна на Асмо с облекчение и съобщи второто представяне:

— Следва Мона, два пъти шампинга по бицепсови кълба на красивото тяло в балистична трамплинна акробатика.

Звучеше ли в гласа й и ирония, или той си го внушаваше?

Мона бе жена с атлетична снага, с червена лъвска грива и с гордостта на кралица. Облечена бе в леопардова кожа, имаше златен шарф, орден на шампинга и лавров венец.

Благосклонно отказа опита на ентусиазираната група мъже да й изградят пирамида. Интересът и се насочи към Асмо. Тя му кимна със симпатия, след което му бе разрешено да целуне коленете й. Изведнъж тя затрепери, изправи го, притисна го към себе си и допря устни върху неговите.

— Не бъди така студен, това ме влудява — прошепна тя. — Обичай ме.

— — Аз не зная какво е любов. Притежавам само диплома за космически кораби втора класа.

Тя издаде вик на уплаха и го изгледа невярваща.

Асмо безобидно се захили. Със задоволство установи как шампингата се разкъсва между недоверие и любопитство. Както в повечето случаи — любопитството победи.

— Който и да си — прошепна тя, — ти ми харесваш. Искам да те пия! — Тя обви ръце около врата му и отново го целуна.

— Внимание — запъна се той, — нима не знаеш, че съм аслот, същество с ужасни пипала-смукачи?

Мона отметна глава назад и започна да се смее необуздано. След това очите й се озариха от блаженство и тя зачурулика с нежен глас: „Ти имаш пипала-смукачи на краката, за да можеш да целунеш любимата, висейки от стената?“

Шампингата го благослови, дари го с чувствена усмивка и се оттегли наперено, изпратена от бурни овации.

Асмо се мъчеше да си поеме дъх. Имаше чувството, че е попаднал под ковашки чук и благодареше на съдбата, че третирането с „конски дози“ завърши. Не би могъл да издържи още един шампинго. С подтиснати стенания той се свлече от рампата на сцената и заразтрива ребрата си.

Лука го бе наблюдавала и се отправи към него, изпълнена със съчувствие. Но Йона бе вече там, сложила ръка на рамото му. Лука се спря рязко, лицето й се вцепени, обърна се назад. Преди Асмо да успее да й каже дума, тя вече бе потънала в тълпата.

Йона като че ли не забеляза нищо. Със смях го изправи на крака.

— Ела — каза тя, — не прави такава страдалческа физиономия, забавата едва сега започва. Вземи един амалгин, той премахва болките.

— Предпочитам да не взема.

— Глупости, скъпи, та това е лекарство. Облечен в ливрея зермат се появи и му подаде съд с кървавочервена течност.

— Изгълтай го! — каза Йона. — Защо да се мъчиш, когато не е нужно?

Асмо сви рамене и изпразни съда. Само след две минути болките изчезнаха. Мускулите му жадуваха за дела, чувствуваше се в състояние да изкоренява дървета, толкова бе добре.

Междувременно вариоартът бе променил залата в нощен парк, появили се бяха беседки, обвити в цъфтяща растителност, водопади, тревни площи и храсталак, а над тях като нежно оцветени лампиони от синьото звездно небе висяха луните на Астилот. Зермати в златистозелени ливреи подреждаха върху постлани с бяло маси кристални купи с плодове, пастети, салати, сладкиши.

Йона и Асмо се настаниха в цъфнала беседка. Появи се веднага зермат с масичка за сервиране, пълна с ястия и напитки.

— Видя ли каква физиономия направи Лука? — попита Асмо.

— Лука? Дори не съм я виждала.

— Да не сте се скарали? Или се е случило нещо друго?

— Нищо не се е случило. Предполагам, че е изпаднала в едно от обичайните си настроения.

Йона бе заета с това да разделя в две чинии порция желиран пастет. Започнаха да се хранят, но мислите на Асмо бяха другаде. Опитваше се да се свърже с Лука чрез Зеко, но не получаваше отговор. Странно. Първо го бе убедила да дойде на вечерята с танци, а сега никаква я нямаше. Накрая се утеши с мисълта, че Йона може би имаше право, тя познаваше Лука по-добре от него. Но продължи да бъде неспокоен.

Пред обвитата в цветове беседка непрекъснато минаваха хора. Дафотилите се тълпяха около масата, поставена наблизо, и докато се обслужваха, внимателно разглеждаха Асмо със страхопочитателни погледи. Господата носеха костюми в пищни цветове, шарени перуки на букли, обици с благородни камъни, пръстени и огърлици. Асмо реши, че е облечен твърде скромно в зеления си кадифен фрак с брилянтени копчета, в сребърната риза и сребърните обувки, въпреки че докато ги слагаше, имаше чувството, че изглежда невероятно глупаво. Дамите бяха обгърнати в тесни, подчертаващи фигурата вечерни тоалети и той, не без удоволствие забеляза, че тъканите при определени светлинни ефекти имаха свойството да стават прозрачни.

Учудващо бе, че те унищожаваха необикновени количества пастети, сладоледени торти, меса и плодове и все пак успяваха да запазят класическата красота на формите на телата си.

Зирто изплува иззад един храст, огледа се с търсещ поглед и като откри Йона и Асмо, запъти се към тях. Зиза и Уско го придружаваха.

— Къде останахте? — обърна се той към Йона. — Ние ви очакваме за вечеря — Тонът му бе раздразнен. Изглеждаше ядосан, а и другите двама бяха леко смутени.

— Защо се вълнуваш? — отвърна равнодушно Йона. — Имаме още достатъчно време.

— Уговорката ни бе малко по-друга.

Асмо се надигна. Той не искаше да си разваля настроението заради кавга.

— Извинявай, Зирто — каза той. — Но аз вече погълнах обилно количество.

— Няма значение, мили приятелю — Зирто сложи ръка около рамото му. — Изпий едно пауново перо. То абсорбира калориите, смила излишните вещества. Най-късно след пет минути ще чувствуваш глад, като че ли от три дена не си ял нищо.

— С течение на времето всяко удоволствие става монотонно. Ако нямате нищо против, бих се разходил малко сред гостите. Имам нужда от движение.

— Чудесна идея! — Зирто направи въздушен скок назад. — Танцът е нещо прекрасно. Но преди това ще изпием по един казаликс, това значително засилва удоволствието.

— Току-що изпих двоен феликс.

— Едно добро питие никога не може да е от вреда. Повдигнатото настроение подхожда на вечерята с танци както плътската наслада на конюгати.

— Конюгати? Никога не съм чувал това.

Зирто потри ръце, развеселен от такава неподготвеност.

— Сливането на женския с мъжкия род — каза той и го подмушна в ребрата, намигвайки с око. — Хайде.

Той вдигна ръка с разперени във формата на пето римско показалец и среден пръст. Зермат донесе син бокал. Асмо поклати глава в знак на отказ. Зирто отпи и подаде бокала на Йона. След това той пъхна ръка под мишницата на Асмо и го издърпа от потъналата в цветя беседка.

— Как ти хареса ароматното ми творение? — попита той.

— Трябва да призная, че не можах да му се наслаждавам както следва. Носът ми е твърде необучен.

Зирто се засмя.

— Да, евгениката си има предимства. Но не се безпокой, с течение на времето и ти ще почнеш да усещаш наслада от уханията.

Асмо не изпитваше същата увереност, но в момента уханията не го интересуваха ни най-малко.

— Имаш ли понятие къде е Лука? — попита той.

— Мисля, че се е оттеглила в частните си помещения.

— Не разбирам защо. Имах чувството, че тя ще се забавлява тук.

— Погледни — поде Зирто, — Мона шампинга гледа към нас. Както чух, тя се е влюбила безумно в тебе.

Асмо спря и се освободи от ръката на Зирто.

— Защо отбягваш въпроса ми? Зирто мълчеше.

— Е, и какво?

— Всъщност аз нямах намерение… — започна той, запъвайки се, — ужасно ми е неприятно. Но ако настояваш, между Лука и Йона имаше разправия.

— И какво е неприятното?

— Нито една от двете не искаше да представи шампингата, въпреки че това е изключителна чест, тъй като… не, не мога да го изрека, твърде е неприлично.

— Хайде, престани най-накрая да говориш със загадки — каза нетърпеливо Асмо.

— Всеки съществува за всеки. Никой няма правото да ангажира някого единствено за себе си. Претенции за собственост в любовта — това е неморално в най-висша степен.

— Претенции? Нима върху мене?

— Ти минаваш за божествено създание, Асмо. Чудно ли е, ако дамите мечтаят за конюгати с тебе?

— Не разбирам нито дума.

— По препоръка на Съвета Лука се оттегли.

— Какво общо има Съветът с това?

Ние се надявахме, че изразяваме твоето мнение. Ти винаги си казвал, че отношенията ти с Йона съществуват още от времето преди Еманципацията…

— Много любезно, Зирто — прекъсна го Асмо ядосано, — но аз съм свикнал сам да се грижа за отношенията си. Най-добре ще бъде веднага да говоря с Лука, за да изясня тази безсмислица. Къде мога да я намеря?

— Моля те, Асмо — каза Зирто заклинателно, — ти си нашият почетен гост, трябва да останеш. Ако желаеш да я видиш, аз ще й съобщя. Тя ще се яви веднага, защото само това чака.

По време на разговора Йона бе останала в непосредствена близост, но се бе държала така, като е ли това не я засягаше. Заедно с Тонда и Уско открито обсъждаха епизоди от конюгати с шампингото Пенго, които предизвикваха бурна веселост. Сега тя се обърна към Асмо и му се хвърли на врата.

— Достатъчно приказки, време е за танци!

Йона го хвана за ръцете, притича с него през лехи с цветя и храсти и с възторжен вик го изтегли през въздушните пластове, подложени на налягането на светлинен и звуков шлюз.

Застанаха в помещение, в което цареше червеникав полумрак. В дълбочината се виждаше осветена танцова площадка, заобиколена от терасовидни галерии. Чуваше се приглушена музика с много ритъм и малко мелодия. Зрителите лежаха върху меки възглавници. Те пиеха, говореха един през друг, целуваха се. От време на време гръмваше смях, който се разливаше като вълна.

Асмо следваше Йона по еластични стъпала надолу към танцовата площадка. Малко поизостана, за да дочуе на какво се смееха. Но почти не разбра. Ставаше дума за сексуален тренинг, за клюки и за дребнава ревност, не един път чуваше разговарящите дружелюбно да се уверяват помежду си, че мнението на другия е израз на пълна тъпота. И колкото по-необичайна бе обидата, толкова по-голям бе възторгът им. От удоволствие те се тупаха по бедрата, с гръмък смях се хвърляха в обятията си, търкаляха се с крясък напред-назад.

Асмо се почувствува подтиснат при вида на този странен начин на забавление.

Зирто, Тонда и Уско изникнаха до него. Те се хилеха радостно.

Зирто плесна с ръце.

— Що за физиономия си направил, мили мой? Н едно порядъчно хепи-тепи човек трябва да се забавля. Правят се малко на луди, още повече, че настроението им е приповдигнато. Но именно това е хубавото, нали? — Той изпразни чаша и потупа Асмо по рамото. — Да се наслаждаваме, да пием, да даваме свобода на настроенията си.

Асмо механично посегна към чашата, която му бе предложена. Никой от Съвета ли не се сещаше, че ставаха жертва на самоизмама? Как искаха да променят живота на дафотилите, когато самите те бяха потънали във формите на този живот? Изобщо беше ли все още възможно да се тури край на упадъка и да се намери обратният път към разума и отговорността?

— Не мечтай! — каза Йона със смях. — Ела, всички вече те чакат.

Йона и Зирто го бутнаха върху подвижна лента, която в зигзагообразни извивки водеше от терасите надолу. Танцовата площадка сменяше цвета си в ритъма на музиката, танцуващите се движеха мудно, само с леки загатвания, лицата им бяха отпуснати като в транс.

Йона, Зирто, Зиза и Уско започнаха да танцуват всеки сам за себе си. Движенията бяха произволни, като че ли рожба на фантазията им. Асмо стоеше сред тях безпомощен и не знаеше какво да прави.

Зиза се наведе към него и прошепна:

— Обърнете се чрез Зеко към Зиган. Това е нашата учителка по удоволствия.

Едва бе успял да се обърне към Зем и да изрази желанието си, и полови глас, мек като кадифе.

— Зиган — отговорничка за игрите във вилата на Маатшапия — каза тя — ви желае много любов. Ритъм означава забрава. Откъснете се от мислите си, нагодете се към пулса на кръвта.

Той почувствува как ритъмът го поема, как тялото му почти само се поддава на люлеещите движения. Изведнъж забеляза Лука, която като другите наоколо се намираше в преобразено състояние. За него остана тайна откъде се бе появила така внезапно. За миг погледите им се срещнаха и слаба, замечтана усмивка пробягна по лицето й.

— Интерлудиумът приключи — прошепна Зиган с чувствен глас. — Следва зампа-тампа ескаландо. „Гръдта ти като пъпка на роза, навсякъде във вятъра на глетчера“. Пристъпваме към цикъла: влезте в ритъма, непълен такт на левия крак — зампа-тампа — десен крак — вдигнете ръце, затворете длани — зампа-тампа — затворете очи — отворете очи, отстъпете назад — зампа-тампа — извивка вдясно. Репитандо!

От ритъма на паузите се бе създала странно лееща се музика, танцуващите следваха указанията на Зиган и Асмо без усилие се включи, движейки се със сигурността на лунатик, воден от гласа, който още един път повтори първите четири такта.

Началото на композицията се състоеше от звуци, ухания и цветна светлина, но скоро подухна слаб ветрец и Асмо, който танцуваше с полузатворени очи, видя като през воал да се простира равнинна, обширна степна природа.

Ритъмът и музиката действуваха сугестивно. Съпротивата на Асмо рухна, волята му отслабна.

Отделните същества се бяха слели в един организъм. Те изглеждаха като омагьосани, подадоха си ръце и образуваха кръг. Безтегловността, прецизността, с която се движеха в един и същ ритъм, водеха до опиянение, създаващо чувството за общност на всички човешки същества.

Вятърът се засили, носещи се на парцали облаци обгърнаха степта, която спря да се извисява, те бавно падаха, планирайки към нея. Подът кънтеше под тропащите стъпки на танцьорите, вдигна се прах, пламна огън, обгърнаха ги пламъци. Въздухът бе изпълнен с мирис на пожар, прах и пот.

Тропически пороен дъжд. Остър освежителен хлад. Съскайки и изхвърляйки искри, огънят замря. Издигна се дим.

Дъжд, слаб и сребристосив. Езеро с цвят на олово, тераса, закрита от листата на стари дървета. Зад стоманения парапет — бял кораб, който празен и самотен се носеше по водата. Слънцето проби през облаците. В клоните на дърветата блестяха капки вода. Листата се оцветиха в жълто, след това в огненочервено, посипаха се надолу, покриха пода.

Бледосин ден. Хладен и мразовит въздух. Горски дървета стърчаха замръзнали към небето. Сенки на облаци. Мирис на сняг. Снежинки падаха меко и безшумно, ставаха все повече и повече, затанцуваха в бесен вихър.

По заснежени скали профучаваше леден вятър, тягостно виеше в пропасти и пещери. Слънце. От покрити със сняг планински склонове се показаха зелени пъпки, бързо пораснаха, разтвориха кадифеночервени цветове. Стените на котловината представляваха лист на гигантско цвете, ритъмът постепенно замря, избледня, ухание на рози заля танцьорите.

Асмо затвори очи. Постепенно забеляза, че се полюлява в бавния ритъм на музикалния антракт, че общността на танцьорите се е разпаднала и че той отново се е превърнал в отделно същество.

Замаян, той се огледа. Погледът му падна на Лука. Тя танцуваше близо до него. На сребристосивата светлина, която стените на котловината излъчваха, тя бе приказно нежна. Изглеждаше напълно освободена, движенията й имаха хармонията на същество, което се намира в пълно съзвучие със света.

Асмо изпита желание да не бъде вече сам, да я вземе в прегръдките си, да танцува, плътно притиснат до нея.

Заля го кълбо от зелена светлина, обгърна го и отново се отдалечи. Той го проследи с поглед. Сега то бе над Йона.

— Мога ли да те отведа за танц на двойки? — чу той нейния Зеко-глас.

Преди още да бе размислил, се съгласи. Откъде дойде изведнъж Йона? — питаше се объркан. Не искаше ли да танцува с Лука, или се лъжеше?

Йона застана пред него, поклони се с усмивка, пое ръката му и го поведе към края на танцовата площадка.

Само след няколко крачки стигнаха до полутъмно помещение. От тавана се спускаха прозрачни воали, във въздуха се носеше дъх на зюмбюли. В червеникавия полумрак Асмо забеляза няколко дами и господа, които лежаха на заоблени възглавници и гледаха надолу към малка площадка за танци. Под звуците на нежна мелодия се полюляваха пет или шест двойки, съвсем плътно прегърнати.

Йона побутна Асмо пред себе си към кръглата танцова площадка. Той вървеше като насън. Не усети, че тя се бе откъснала от него. Едва когато чу зад себе си възбудено пререкание, се; обърна. Господин в синьосребриста униформа държеше Йона в прегръдките си. Между веждите й се бе образувала отвесна бръчка, тя рязко отвръщаше главата си, когато той се опитваше да я целуне.

— Пусни ме, Хилко! Моля те!

Той упорито отказваше с глава.

— От седмици ме караш да чакам. Сега ме повика, значи ще танцуваме. Обещала си ми.

Асмо не знаеше какво да прави. От само себе си се разбираше, че трябва да се притече на помощ на Йона. Но желаеше ли тя изобщо помощта му? По всичко личеше, че и без него щеше да се справи много добре.

— Разбира се, Хилко — каза тя, — само че в момента не съм в съответното настроение — Тя замълча и го изгледа многозначително.

— Конюликс? — попита Хилко сияещ.

Тя се поколеба, след това му кимна.

— Добре, да пием. Ще ти предам съгласието си чрез Зеко.

Хилко разцелува бурно ръцете й.

— Благодаря ти — каза той и бързо се отдалечи, изпълнен с щастие.

Усмихната, Йона се обърна към Асмо.

— Извини ме, скъпи, все някак трябваше да се освободя от този глупак. Който влезе в това помещение, се излага на свободен избор. Непростимо оскърбление е да откажеш на предложение. Просто не трябваше да ме пускаш.

Асмо не разбираше за какво му говори. Как така я бе пуснал?

— Той ще се върне веднага — прошепна Йона. — Ще го отпратя. Моля те, не се намесвай и прави каквото ти кажа.

Още не се бе доизказала, и Хилко се появи със сребърен поднос, върху който имаше две купички. По повърхността на димящите напитки горяха бели кубчета в синкав пламък.

Лицето на Хилко грееше от усърдие и радост.

— Отново съм тук — каза той и запоглъща Йона с очи. Изглежда изобщо не забелязваше Асмо.

Тя му отне купичките.

— Ние имаме гост, Хилко, който не е запознат с танца на двойки. Мисля, че не можем да го оставим сам.

До тях изплува зермат с табла, пълна с чаши. Йона бутна в ръката на Асмо едната купичка.

— Да пием.

За Хилко тя взе чаша от таблата. Смаян, той ококори очи, вдигна ръце като да се защити. Искаше да каже нещо, но всичко се разви твърде бързо за него. Йона повече не му обръщаше внимание, кимна на Асмо и допря своята купичка до устните си.

Хилко издаде гъргорещ звук, а след това бе избутан встрани. Лука стоеше между тях. В очите й искреше гняв.

— Спри — каза тя остро и посегна към ръката на Асмо, — недей да пиеш!

Бе твърде късно, той беше вече изпразнил купичката.

— Какво търсиш тук? — изсъска Йона. — Изчезвай!

— Как се осмеляваш на такъв мръсен трик…

Асмо не бе повече в състояние да следи разправията. Питието гореше в устата и гърлото му. През стомаха му пробяга огнена струя. Той се разтърси, мъчеше се да си поеме въздух, ръцете му търсеха някаква опора. В очите му изскочиха сълзи. Не можеше вече да вижда, всичко се разля в цветни кръгове. Като през дебел слой памук в ушите му проникваха откъслеци от бурно пререкание.

Горенето в устата и гърлото намаля, парещи горещи вълни преминаха през тялото му, стигаха чак до върховете на пръстите на краката и ръцете му.

Неговото Аз започна да се освобождава от веригите на времето, тялото му се уголеми до огромна зала от блестящ алуминий, в която съзнанието му се носеше като сребърен цепелин. Когато отново изплува от люшкащата се шир на празното си тяло, забеляза, че очите му се отвориха. Постепенно картините от заобикалящата го среда проникваха в него.

Той танцуваше. Обгърнат бе от цветове и образи. Чувствуваше формите на женско тяло. Една жена бе обвила ръце около раменете му. Стори му се позната, бе я виждал някъде преди. Правилни черти, чувствени устни, големи сини очи. Върху червеникавата коса, която падаше на плитки по раменете и гърба, тя бе сложила пера от марабу. Роклята й бе от блестящи ивици, които при всяко движение разкриваха златистокафявата й кожа.

Той се носеше, безтегловен като перце на летен вятър. Никога досега не беше чувствувал така осезаемо какво щастие е да притежаваш друго тяло. Всеки допир, всяко движение, всяко възприятие на сетивата бе съзвучие. Шумолейки, цветовете милваха кожата му, ухания се превръщаха в развяващи се була. Той се остави да го носят, усмивката й проникваше в гърдите му.

Жената целуна дланите му.

— Позна ли ме? — прошепна тя. Дъх, с ухание на люляк погали ухото му.

Той поклати неопределено глава.

— Аз съм Мона, шампинга по бицепсови кълба на красивото тяло в балистична трамплинна акробатика — тя се засмя, гукайки. — Колко си прекрасен, мой сладък другарю в играта.

Те танцуваха плътно прегърнати. Електронни звуци караха всяка фибра в тях да тръпне. Мона се притисна сладострастно до него, той виждаше и чувствуваше само нея, всичко останало изчезна.

В дъното на съзнанието му се мярна смътна представа — сигурно дяволът имаше пръст в чувствата му към Мона, но и това му бе безразлично. Съвсем не му се щеше да се брани. Желанието го грабна, надви го и той не искаше нищо друго по-пламенно от това, да притежава жената, която държеше в ръцете си.

Трептящите върхове на пръстите й нежно докосваха кожата му.

— Чувствувам, че ставам лунатичка — изстена тя. — Конюгати с тебе, каква палеща мечта на крилете на унеса! Ела, нека потърсим стаите на щастието.

Той я притисна до себе си, устата й меко допря устните му.

Чужда ръка се вкопчи болезнено в неговата, мъчеше се да го откъсне. Той се опитваше да се освободи, раздразнен от вмешателството. Тя не се остави да бъде отхвърлена. Една сянка си проби път между него и Мона, един неясен глас удари в ухото му.

Жадуваната жена се освободи от ръцете му. Първата му мисъл бе да се противопостави, но с удивление установи, че гневът му бе отслабнал. Магията бе рухнала, настроението — мъртво. Обзе го вяло безразличие.

Сега видя, че чуждата сянка бе Лука.

Мона стоеше, като че ли някой я бе полял в лицето със студена вода. Лука прошепна нещо в ухото й. Изумена, тя поклати глава, след това по лицето й премина израз на разбиране.

— Жалко — каза тя, целуна Асмо по бузата и се обърна, за да тръгне.

Лука го погледна смутено.

— Зная, че ви отнех едно удоволствие. При нормални обстоятелства държанието ми би било във висша степен скандално, но обстоятелствата не са нормални.

Той я изгледа, изпълнен с недоумение. В главата си усещаше тъпа празнота. Мона му махна още един път меланхолично и изчезна сред танцуващите двойки.

Очевидно мълчанието му трая твърде дълго. Лука сви рамене и си тръгна, без да каже дума.

— Лука — изрече той с усилие, — почакайте. Не искате ли да ми обясните?

Тя колебливо спря.

— Попитайте Йона, това е нейно дело. В същност аз не биваше да се намесвам.

— А защо го?…

Тя кимна, като че бе очаквала въпроса.

— Тъй като не можах да понеса да се отдадете на жена, към която не изпитвате нищо — за момент замълча и бързо прибави: — А това е нарушение и спрямо КАПИНОМА.

Асмо изостри слух. Тъпото чувство зад слепоочията му отслабна.

— Как така?

— Подведоха ви да изпиете конюликс, без да сте дали съгласието си.

— Изричате го с тон, като че ли това е ужасяваща подлост.

— Ако някога бяхте преживели последиците, бихте разбрали.

— Какво трябва да разбера?

Тя го изгледа, в погледа й имаше следа от колебание.

— Вие нямате и най-малка представа?

Той поклати глава.

— Конюликсът унищожава автономността на волята и предизвиква състояние на интензивна зависимост.

— Имате предвид… сексуална зависимост?

— Да, разбира се, каква друга?

Погледът му се насочи встрани от нея. Грозно съмнение се надигна в него. Затова ли Йона първата вечер?…

Лука взе ръката му.

— Да тръгваме, Асмо. Който не участвува в танца на двойки, няма работа тук.

Той не реагира. Тогава тя просто го дръпна след себе си. Вратата се плъзна встрани, нежна музика и сладки ухания ги заляха. Като пробуждащ се от сън, Асмо се огледа. Легло, свещи, кристал, стени с огледала, в камината — мъждукащ огън.

— В същност къде остана Йона? — попита той. Лука отбягна погледа му.

— Имайте малко търпение, ще се появи отново.

Той я повика чрез Зеко. Напразно. Тя бе на нула.

— Трябва да говоря с нея — настоя той, — необходимо е да се изясним, и то веднага! Искате ли да ми помогнете, Лука? Или изисквам твърде много?

Тя погледна ръцете си, след това с внезапна решителност вдигна глава.

— Добре тогава, елате. Може би ще имаме късмет. Малко по-късно те се намериха в зала с купол. Тя бе изпълнена с музика и оглушителен шум. Групи от дафотили притичваха по етажите, по галерии и мостове, търкаляха се по наклонени плоскости, подскачаха върху огромни гумени възглавници.

Асмо се ужаси при вида на този истеричен бяс. Крясъкът предизвикваше телесна болка у него. С най-голямо удоволствие би се върнал обратно.

Лука забеляза неприятното му чувство и смутено се усмихна.

— Не се безпокойте, просто са упоени. След няколко часа всичко ще премине.

Те се лутаха сред лабиринт от пътеки, оградени от жив плет, издигаха се с люлки, плъзгаха се по безкрайните завои на пързалка, балансираха по шведски стени от греди, колелца и лостове.

Лука не се отделяше от него. Стигнаха до поляна, върху която бе разпъната кръгла палатка. Любопитна тълпа се блъскаше пред входа. От вътрешността се чуваше глас, който му се стори познат. Той звучеше кресливо и предизвикателно. От време на време — протестни викове или недоверчив кикот. Та това бе Йона!

Асмо се втурна към входа. Приближи се достатъчно, за да чува това, което тя говореше.

— …КАПИНОМА! И хапчетата за настроение ще бъдат забранени. А нас, жените, ни очаква голямото щастие — поколението до самото си раждане да расте в собствените ни тела и да го храним със соковете на гърдите си! За да си набавим най-необходимото за живот, всеки ден ще трябва да работим. По този начин най-сетне ще бъде премахнато недостойното положение ние, дафотилите, да бъдем обслужвани от кефалоиди и зермати.

Отговорът бе бесен смях. От тълпата се чуха и единични подсвирквания, и язвителни подвиквалия. Все повече любопитни успяваха да преминат през входа и да влязат в палатката, напорът бе вече почти неудържим.

Асмо успя да си пробие път до предните редици. Йона бе стъпила върху маса, по която чиниите, купите и чашите бяха изблъскани встрани. Лицето й бе студено, по него бе изписана надменна недостъпност. В краката й бе коленичил Хилко, обгърнал с ръце единия й крак, устремил нагоре към нея поглед, озарен от блаженство.

— Смехът ще ви преседне — продължи тя — едва когато…

— Йона! Нима си полудяла?

Тя трепна, когато чу гласа на Асмо. След това щракна с пръсти, зермат й подаде чаша. Тя я вдигна до устните си, без да изпуща Асмо от очи. По лицето й премина едва забележима следа от усмивка.

Изпразни чашата, страстна въздишка се отрони от гърдите й. Наклони глава, като че ли се ослушваше. Очите й се стесниха, тя посочи към Асмо.

— Вижте, това е той — мъжът от миналото. Той ме обича по ужасен, разрушаващ всичко, на което сме свикнали, начин. Той не иска само моето тяло, той иска моите мисли, моите чувства, моя живот. Заради него трябва да се откажа от всички други мъже. Иска с мене да създава поколение, което да принадлежи само нему…

— Спри! — изкрещя Асмо. — Това е безумие. Спри!

Йона не се смути.

— Той е бащата на разрушението! Аз се подчинявам на желанията му. Заедно ще господствуваме над Астилот. Дафотилите и кефалоидите са ни еднакво подчинени. Аз съм вашата повелителка, прегънете колене, кланяйте ми се…

Асмо почувствува, че в него се надига леден гняв. Не можеше повече да търпи как тя обърква слушателите с лудостта си. Енергично си запробива път напред. Издърпа ръцете на Хилко от крака й и смъкна Йона от масата. Без да се съобразява със съпротивата й, я заблъска към изхода. Дафотилите, изпълнени със страх, се отдръпваха встрани.

Изведнъж тя спря да се съпротивлява, тялото й се отпусна, опря се в него, хвана го.

— Не ме оставяй сама — прошепна тя, — страх ме е. Аз трябва да умра, защото те обичам.

Той искаше да отговори нещо, но целувките й му попречиха да го направи. За кратък миг видя очите й и се изплаши. Бяха като мъртви, без какъвто и да е израз. С енергичен тласък я отблъсна. Усмихвайки се като лунатичка, тя отново дойде към него, вкопчи се и се опита да го целуне. Асмо я отблъсна и хвана ръцете й откъм гърба.

Йона се изви, за да освободи ръцете си, и изкрещя с пронизителен глас.

— Така ще бъде с всички ви. Гледайте насам! Ще ви взимат със сила! Безволеви като зермати, зависими от перверзното му желание!

Той я пусна. Йона направи няколко крачки, след това се обърна. Лицето й бе разкривено като от нетърпима болка. По бузите й се стичаха сълзи.

— Коварно псе! Насилник! — крещеше тя, като че ли искаше да го заплюе с ругатни. — Дано се задушиш от жаждата си за власт, от гнусното си високомерие! Направи ни твое притежание, накарай ни да танцуваме по твоята воля, аз не мога да ти попреча! Но днес още един път ще ме има всеки, който ме желае!

Прозвуча одобрително свиркане и похотлив смях. Тя протегна ръце.

— Кой се осмелява да ме обича?

Под ликуващите възгласи на зрителите, от които повечето не бяха разбрали какво се бе случило между нея и Асмо, Хилко и няколко други отново я качиха на масата. С жадни ръце те й свалиха дрехите.

Асмо се обърна, бързо взе да си пробива път към изхода. Не разбираше нищо. Като че ли се задушаваше от повдигане.