Роман за Лисан (7)

Лисан и котаракът Тибер

В миг той съгледал как снове

Тибер, но сам-самин, без свита:

с душа безбурна и честита

бил котаракът, нямал грижи

670 и щом приятеля си рижав

видял, приветствал го учтиво.

Лисан отвърнал заядливо:

„Тибер, защо пред мен стоиш?

Я се пръждосвай! Току-виж,

675 че здраво съм те напердашил.“

Тибер ужасно се уплашил,

щом тъй ядосан го видял,

но своя страх преодолял

и рекъл: „Друже, съжалявам,

680 ако със нещо ти додявам.“

Лисан бил много изгладнял

и ред провали преживял,

затуй си казал, че сега

не е хич време за кавга.

685 Макар и с побелял мустак,

Тибер бил доста як все пак:

тъй остри му били зъбите,

тъй дълги ноктите, с които

щял всекиго да одере,

690 ако случайно разбере,

че другият му мисли зло.

Във случая не би могло

Лисан, със свойте тежки рани

и с крайниците си издрани,

695 да се надява, че ще може

с бой над Тибер да се наложи,

и поради това решил

да е внимателен и мил.

„Тибер — подел Лисан, — тъй стана,

700 че яростна война захванах

със Изангрен. Засегнат бях

от него и затуй събрах,

войска, за да му отмъсти.

Сега си мисля, че и ти

705 могъл би в идната война

да вземеш моята страна.

Предлагам ти да те наема

да ми сътрудничиш по време

на схватките ми с Изангрен.“

710 Тибер бил явно възхитен

от неговото предложение

и рекъл: „Мое задължение

е да ти бъда вечно предан

и непрекъснато ще гледам

715 с вълка юначно да се бия

и даже сам да го надвия,

защото и на мене той

е причинил злини безброй.“

Лисан лукавства много знаел

720 и тъй добре Тибер ласкаел,

че съумял да го спечели,

и те във вярност се заклели.

Ала под доброта привидна

той криел своята ехидна

725 природа: всъщност го презирал

и разни начини намирал

да го подлъже… Те поели

по тесен път, ала се спрели

след малко, тъй като Лисан

730 видял пред себе си капан

и в първия момент бил сепнат:

на пътя им дебел дъб цепнат

от някого заложен бил.

Лисан го заобиколил,

735 а после на Тибер подметнал:

„Приятелю, аз бих те сметнал

за пръв юнак във този свят,

ако на своя кон хвъркат

в миг хей дотам ти прелетиш,

740 за да докажеш, че държиш

на себе си, че с ловкостта си

ще защитиш с успех честта си?“

От думите му превъзбуден,

Тибер почувствал се принуден

745 това безумие да стори

и силно коня си пришпорил,

ала когато приближил

до клопката, се усъмнил

в Лисановото намерение,

750 направил леко отклонение

и не попаднал във капана.

Лисан надхитрен пак останал

и рекъл: „Явно не внимаваш,

щом конят ти встрани минава.

755 Напълно ме разочарова!

Тибер, опитай се отново

и влагай максимум старание.“

„Но как?“ — „Със повече внимание,

за да не се встрани насочиш!“

760 Но този път Тибер прескочил

капана и Лисан разбрал,

че и сега не е можал

един котак да надхитри.

Но как пък да се примири

765 със този тъй нелеп провал?

И без да е преодолял

яда си, пред Тибер застанал

и рекъл: „Я, какво му стана

на твоя кон? Та той, уви,

770 не може в пътя да върви.

И пукната пара едва ли

за тази кранта биха дали.“

Тибер отхвърлил с възмущение

Лисановото обвинение,

775 че срамно се е провалил,

и опитите подновил.

Отнейде в този миг се взели

две кучета и щом видели

Лисан, те тъй се озлобили,

780 че лай надали с всички сили,

и двамата, освен чрез бяг,

не виждали изобщо как

сами ще се спасят от тях.

Обхванати от силен страх,

785 Лисан с Тибер един във друг

се сблъскали, но точно тук

бил сложен страшният капан.

Веднага го съзрял Лисан,

встрани да мине той понечил,

790 Тибер пред него се изпречил,

а после с лявата ръка

в гърдите блъснал го така,

че десният му крак се хванал

във клопката и там останал.

795 Така хем се Тибер избавил,

хем на Лисан да „се прослави“

помогнал: удари безброй

по своя гръб получил той.

Тибер избягал след това,

800 ала извръщайки глава,

извикал: „Аз си заминавам.

За тебе друго не остава

освен сам тука да прекараш

нощта и все да си повтаряш,

805 че и най-хитрата лисана

попада често във капана,

че хитрост с хитрост се надхитря.

Сега на воля аз ще скитам,

а ти приклещен ще се мяташ,

810 щом мен за вчерашен ме смяташ.“

В туй време кучетата зли

при клетия Лисан дошли

и на хитреца негодяй

нахвърлили се с гневен лай.

815 Подир тях селянин пристигнал,

секирата си остра вдигнал

и с нея тъй замахнал, че

без малко щял да отсече

от раз главата на злодея,

820 но вместо да улучи нея,

разцепил дънера съвсем

и лапата си без проблем

Лисан издърпал облекчен.

Макар че тежко бил ранен,

825 крака си той освободил

и тъй от гибел се спасил.

Но как на воля да се радва

в момент, когато с остра брадва

от селянина той бил погнат?

830 В тоз миг могли да му помогнат

краката му — на тях разчитал,

защото чувал как сърдито

след него кучетата лаят.

Едва когато стигнал в края

835 на гъстата гора, разбрал,

че вече се е отървал:

защото кучетата зли

тъй капнали, че не могли

да го настигнат. Грохнал бил

840 Лисан, обаче продължил

да бяга със кървяща рана,

с душа, от ужас обладана,

ала доволен, че селякът

главата му не е отсякъл.